№ 121
гр. Свиленград, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200451 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №21-0351-000992 от
10.12.2021година на Началник РУ към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград ,
с което на А. Ш. П. с ЕГН ********** от село *******, ул.***** *********,
№*,община *******,обл.********** за нарушение на чл.25,ал.1 от ЗДвП на
основание чл.179,ал.2 вр.с ал.1,т.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева.
Жалбоподателят А. Ш. П. ,чрез пълномощника си адв.Т. обжалва горе
цитираното НП. Твърди се в жалбата,че същото не било правилно ,доколкото
жалбоподателя още от 2012година трайно пребивавал в Германия,където
работел,като имал сключен тр.договор от 01.11.2021г. Оспорва,че именно той
е управлявал товарната композиция,още повече,че нямал съответната
категория за това,а на датата посочена за извършеното нарушение-
28.11.2021г. бил на работа в Германия и не бил преминавал държавната
граница на ГКПП Капитан Андреево,респективно оспорва авторството.С
оглед на изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява ,за
него се явява адв.Т.,която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Претендира присъждане на направените по делото разноски ,като
представя и списък на същите.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началник РУ към ОД на
МВР Хасково, РУ Свиленград , не изпраща представител и не взема
становище.
1
В придружителното писмо до съда, отправя възражение за прекомерност
на претендираното адв.възнаграждение в случай ,че съдът уважи жалбата.
Страна Районна прокуратура – Хасково ,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на Б. П. Р. и Г. Т. Г. се установява, че на 28.11.2021година
свидетелят Г. Т. Г.-митнически служител , при изпълнение на служебните си
задължения на ГКПП Капитан Андреево около 11.00часа ,който работел на
рентгена пристигнал преминалия малко по рано на платно вход товарни
автомобили от Р.Турция за Р.България влекач марка Мерцедес с рег.
№27YJ032 с прикачено ремарке с рег.№ 34СТS65,собственост на турска
фирма.
След приключване на рентгеновата проверка ,водачът на товарната
композиция предприел маневра завиване на дясно,но не оставил достатъчно
разстояние между МПС и хидравличния цилиндър на рентген САВ 200А,в
резултат на което го блъснал.
След настъпване на ПТП,св. Г. Т. Г. уведомил органите на МВР,като на
място пристигнал св.Б. П. Р.,който извършил проверка на водача на товарната
композиция за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“
ARDN 0088,но устройството отчело 0,00 промила.
Св.Б. П. Р. съставил Протокол за ПТП№1748407 от същата дата,в който
описал участниците, вида на ПТП и т.н.,като протокола бил подписан ,както
от съставителя,така и от участника в настъпилото ПТП.
Полицейският служител приел,че има извършено нарушение от страна на
жалбоподателят по чл.25,ал.1 от ЗДвП,поради което на 28.11.2021год.
съставил акт за установяване на административно нарушение на водача-
нарушител-А.К. с ЛНЧ **********,който бил турски гражданин в
присъствието на свидетеля –Г. Т. Г.,като Акта бил предявен и връчен лично
на нарушителя А.К., който не е вписал ,че има възражения по акта.
Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок/срокът важат преди
измененията на ЗАНН / не е постъпило писмено възражение.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП,в което АНО е приел,че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл.25,ал.1 от ЗДвП ,поради което и
на основание чл.179,ал.2 вр.с ал.1,т.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева .
По административно наказателната преписка има и приложена справка
за нарушител/водач,видно от която същият има правоспособност с
категории А М В и АМ.
Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
2
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 08.07.2022 година,
видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена
–датирана и подписана лично от нарушителя. Възражения относно начина и
формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
В съдебно заседание от страна на жалбоподателя се представиха и приеха
като доказателства по делото- безсрочен трудов договор за работници и
служители , сключен на 01.11.2021г. между жалбоподателя в качеството му на
работник и Адмир Османович в качеството му на работодател.
Изложената по горе фактическа обстановка, се установява по категоричен
начин от свидетелските показания на Б. П. Р. и Г. Т. Г., така също и от
приетите писмени доказателства –Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година
на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач, писма,
докладна записка и Протокол за ПТП №1748407 , последните приобщени по
надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите Б. П. Р. и Г. Т. Г., възпроизвеждат пред съда своите
непосредствени възприятия за случилото и показанията им са
безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с
писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с
доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служител на ОД на
МВР Хасково, а другият служител на Агенция Митници, в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И
това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им
(както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при
съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива,
нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени
към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за констатираното от
тях през процесният ден,но следва да се отбележи,че те установяват друг
нарушител-чужд гражданин , вписан в АУАН,а не този посочен в
обжалваното НП.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част
3
от АНПр и тези представени по делото, приобщени по реда на чл.283 НПК,
които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството -
истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните
възпроизведени в тях.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник РУ към ОД
на МВР Хасково, РУ Свиленград, не се оспорва по делото, последната и се
доказва от приетата по делото Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на
Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни
лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да
издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и
тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната
територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок 14дневен срок – чл.59
ал.2 пр.І от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото в административно-наказателното производство е да се
установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето,
посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено
или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидени случаи).
За да бъде едно деяние административно нарушение, са необходими три
предпоставки (съгласно чл. 6 от ЗАНН): 1) това деяние да нарушава
установения ред на държавно управление; 2) да е извършено виновно; 3) да е
обявено за наказуемо с административно наказание. Липсата на която и да
било от тези предпоставки означава липса на административно нарушение,
което би довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно.
Същевременно, следва да бъдат спазени и всички изисквания относно
процедурата по издаване на акта и на наказателното постановление.
Неспазването на съответните процесуални изисквания би довело до отмяна на
НП, като незаконосъобразно.
От съществена важност е актът и НП да са съставени и издадени в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за чието спазване съдът следи служебно.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта,
реквизитите на същия и тези на НП или не са спазени сроковете за
реализиране на административно-наказателната отговорност, то НП следва да
бъде отменено, като незаконосъобразно.
Когато обаче не са допуснати такива нарушения и самото НП е издадено
4
при спазване на процесуалните правила, в предвидената форма и срокове,
съдържа съответните реквизити и е издадено от надлежен орган, следва да се
провери неговата правилност, т. е. дали изложеното в НП отговаря на
действителното положение на нещата. Само при наличието на
законосъобразно (издадено при спазване на всички правила и срокове и
съдържащо всички необходими реквизити) и правилно (т. е. изложеното в
него бъде доказано и в съдебното производство) НП, може да бъде
коментирана справедливостта на размера на наложеното наказание.
Настоящият съдебен състав, приема, че в хода на проведеното
административно наказателно производство са допуснати нарушение на
процесуалните правила, които са достатъчно основание за отмяна на
обжалваното НП и прави безпредметно разглеждането на въпросите по
съществото на делото .
В този смисъл необходимо е да се отбележи най – напред, че не са
допуснати нарушения по чл. 40 от ЗАНН в процедурата при съставяне на акта
за установяване на административно нарушение в присъствие на лицето,
привлечено с него към административнонаказателна отговорност, което е
запознато със съдържанието му и е имало възможността да впише възражения
или обяснения по него в съответната графа, предвидена за това, от която
възможност нарушителя се е възползвала.
Изпълнено е и изричното изискване за връчване на екземпляр от акта,
който факт е надлежно удостоверен в приложената разписка, като е била
обезпечена възможността в законоустановения срок да бъдат депозирани
писмени възражения срещу него.
Съставеният акт за установяване на административни нарушение отговаря
на изискванията за неговата редовност съгласно разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН, установяваща необходимите реквизити.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на
ал.2 и ал.3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Така също не е налице основание да се постави под съмнение и
компетентността на актосъставителя да състави АУАН в съответствие с
изискванията на закона от гледна точка неговата персонална материална
компетентност, предвид заемана длъжност .
Но при издаване на НП е допуснато съществено процесуално
нарушение,което прави безпредметно разглеждане на делото по същество,
доколкото от обстоятелствената част на същото са описани всички
съществени белези на твърдяното нарушение, както и обстоятелствата, при
които е извършено, а вместо установения нарушител -А.К. с ЛНЧ **********
е наказано лицето А. Ш. П. с ЕГН ********** от село *******, ул.*****
*********, №*,община *******,обл.**********.
С оглед на така установеното, съдът приема, че погрешното
санкциониране на лице,което не се явява извършител на констатираното
административно нарушение съставлява нарушение на задължителен
5
реквизит на наказателното постановление, съобразно изискванията на чл. 57,
ал.1, т.4 от ЗАНН, довело до невъзможност да се разбере защо именно това
лице е санкционирано за административно нарушение осъществено от друго
ФЛ. Така допуснатото процесуално нарушение е съществено и представлява
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото
е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за
да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са
актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК,
докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно
административно нарушение и същите имат характера на постановление за
привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат
променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е
допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път
законово определените им реквизити, в частност кое точно лице е наказано за
извършеното нарушение. В този смисъл, докато в АПК (чл. 62, ал. 2) е
предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки,
допуснати в административния акт, то в НПК, който на основание чл. 84 от
ЗАНН е субсидиарно приложим в
административнонаказателнотопроизводство, такава възможност за поправка
на очевидни фактически грешки не е предвидена.
И докато за АУАН е предвидена процесуална възможност за
преодоляване на допуснати нередовности в него, то разпоредбата на чл. 53,
ал.2 не е приложима към съдържанието на НП. Неспазването на което и да е
от изискванията на чл. 57 ЗАНН води до незаконосъобразност на НП и
същото следва да бъде отменено изцяло, само на това процесуално основание.
Аргументите в тази насока, се налага тъй като обсъдените процесуални
нарушения са особено съществени, не само поради неизпълнението на
императивна процесуална норма, но и тъй като са довели до ограничаване на
процесуалните правата на жалбоподателя и до налагане на незаконна
санкция. Нарушението, не може да бъде санирано и е неотстранимо в
настоящата съдебна фаза на производството, поради което съставлява
основание за отмяна на НП на процесуално основание, без да се обсъждат
въпросите по същество.
За пълнота на съдебният акт ,следва да се посочи,обаче че от
доказателствата по делото не се доказва обаче при осъществяване на
маневрата описана в НП нарушителя да е създал опасност за движението,
както е записано в НП. Доказано е единствено, че при изпълнената маневра са
причинени щети на рентгена на Агенция Митници. Разпоредбата на чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП, приета за нарушена, задължава водача, предприемащ
съответната маневра да се съобрази с положението, посоката и скоростта на
движение на останалите участници в движението. В случая засегнатият при
извършване на маневрата рентген е бил гаража на ГКПП Капитан Андреево и
действително, удряйки го странично, нарушителя е причинил ПТП, но
6
последното не е достатъчно да се приеме, че така е била създадена
непосредствена опасност за движението по смисъла на чл. 179, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП, към разпоредбата на който препраща приложената в случая
санкционна такава на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП.
Относно разноските в настоящото производство :
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените от него разноски за адвокат в размер на 300лева.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са
се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на ОД на МВР, е отговаряла
областната дирекция на МВР, а не поделението й (доколкото само то е
юридическо лице), Съдът намира, че следва посочените разноски да бъдат
присъдени именно на ОД на МВР-Хасково.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1
вр.с ал. 3, т. 2 от ЗАНН и чл.63д,ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/
№21-0351-000992 от 10.12.2021година на Началник РУ към ОД на МВР
Хасково, РУ Свиленград , с което на А. Ш. П. с ЕГН ********** от село
*******, ул.***** *********, №*,община *******,обл.********** за
нарушение на чл.25,ал.1 от ЗДвП на основание чл.179,ал.2 вр.с ал.1,т.5 от
ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на
200лева.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на А. Ш. П. с ЕГН ********** от село *******, ул.*****
*********, №*,община *******,обл.**********,,сумата в размер на 300 лв. ,
представляваща адвокатско възнаграждение по АНД №451/2022г. по описа на
РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
7