Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осми февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Л. ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от
мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 6696
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 54516 от 28.02.2020 г., постановено по
гр.д. № 39085/2019 г. на СРС, III ГО, 85
състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Л.М.Т.
искове, че Л.М.Т. дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 3 122, 04 лв.,
представляваща главница за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г. за топлоснабден
имот с аб. № 114121, ведно със законната лихва от 16.04.2019 г. до изплащане на
вземането, и сумата от 331, 83 лв., представляваща мораторна лихва за периода
14.09.2016 г. – 08.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от 30.04.2019 г. по ч.гр.д. № 21657/2019 г. на СРС, 85 състав.
Отхвърлени са исковете за разликата до пълните им предявени размери – до пълния
предявен размер на главницата за стойността на доставената топлинна енергия от 3 925,
41 лв. и до пълния предявен размер на
мораторната лихва върху нея от 532, 90 лв., и исковете за заплащане на суми за
извършено дялово разпределение и мораторна лихва върху тези суми. Ответникът е
осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 107, 48 лв.
разноски за заповедното производство и сумата от 475, 04 лв. разноски за исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Ищецът е осъден да заплати
на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 193, 10 лв. разноски по
делото, съобразно отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на ищеца „Б.Б.“ ООД.
Срещу така постановеното решение в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в
противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага съображения, че
първоинстанционният съд е приел за основателно възражението на ответника за
изтекла погасителна давност, като не е съобразил момента на настъпване
изискуемостта на процесните вземания съгласно Общите условия на ищеца от 2014
г. По отношение на вземането за дялово разпределение навежда оплакване, че
същото се погасява с общата петгодишна давност, тъй като счита, че същото не е
периодично. Счита, че неправилно е била отхвърлена претенцията му за цената на
услугата дялово разпределение и мораторна лихва върху нея. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и вместо това
да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника Л.М.Т..
Третото лице-помагач „Б.“ ООД, с предходно наименование „Б.Б.“ ООД, не е взело
становище по жалбата.
Срещу първоинстанционното решение в частта, с която е
уважен искът за главницата до размера на сумата от 3 122, 04 лв., е
депозирана въззивна жалба от ответника Л.М.Т.. Излага съображения, че решението
в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния закон и е необосновано. Оспорва да се намира в облигационни
правоотношения с топлинен счетоводител, поради което счита, че не става ясно
как е била формирана цената на исковата претенция. Счита за необоснован извода
на съда за наличието на договор от 03.06.2002 г., сключен между „Б.Б.“ ООД и
ЕС. Позовава се на допуснати процесуални нарушения от страна на първата
инстанция, изразяващи се в неоткриване на производство по чл.193 ГПК по
отношение на оспорените от него писмени доказателства и необсъждане на
доказателственото искане на ответника, направено с отговора на исковата молба,
за допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза по делото. Счита, че
от страна на ищеца не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството,
че начислената от него сума съответства на реално потребената топлинна енергия.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови
друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са постъпили отговори
на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД и третото лице-помагач.
Решението в частта, с която е уважен искът за
мораторна лихва върху главницата за стойността на потребената топлинна енергия,
е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. ал.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК,
вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът Л.М.Т. е клиент на
топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот: апартамент, находящ се в гр. София, ул. „********,
партер, като му дължи сумата от общо 4 496, 21 лв., от която: сумата от
3 925, 41 лв. главница, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г., ведно със законната лихва от
16.04.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 532, 90 лв. мораторна лихва
върху нея за периода 14.09.2016 г. – 08.04.2019 г., сумата от 32, 50 лв.
главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2015
г. – м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 16.04.2019 г. до изплащане на
вземането, и сумата от 5, 40 лв. мораторна лихва върху нея за периода
30.04.2016 г. – 08.04.2019 г. Във връзка с подадено на 16.04.2019 г. заявление
по ч. гр. д. № 21657/2019 г. по описа на
СРС, 85 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която
длъжникът е депозирал възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията
му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото
разноски.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът Л.М.Т. е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че е единствен
собственик на апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. „********, партер,
считано от 18.06.2004 г., но не живее в него, като адресната му регистрация е
на друг адрес. Оспорва да е в облигационно правоотношение с „Б.Б.“ ООД или друг
топлинен счетоводител. Твърди, че представеният списък на етажните собственици
към протокол от събрание на ЕС от 17.04.2002 г. носи подпис за неговия баща,
който е починал на 05.10.1999 г., поради което няма как да го е подписал. Твърди,
че в протокола от проведено на 17.04.2002 г. общо събрание на ЕС е посочено, че
са присъствали 6 от всички 12 собственици, в противоречие с чл.22, ал.2 от
Общите условия на „Т.С.“ ЕАД, където изискването е за минимум 90 на сто от
отопляемия обем на сградата. Счита, че не е изяснен начинът на формиране на
претенцията на ищеца. Твърди, че с молба декларация от 22.01.2001 г. е поискал
изключване на отоплението в три помещения на апартамента, извършено на
05.02.2001 г. и отопляемият обем е намален на 103 м3. Позовава се на изтекла
погасителна давност за периода 01.05.2015 г. – 16.04.2016 г. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
На 16.04.2019
г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Л.М.Т. за сумата от 3 925, 41 лв. –
главница, 532, 90 лв. – мораторна лихва за периода 14.09.2016 г. – 08.04.2019
г., 32, 50 лв. – главница и 5, 40 лв. лихва за периода 30.04.2016 г. – 08.04.2019
г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца
топлинна енергия за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 г. за топлоснабден имот: апартамент,
находящ се в гр. София, ул. „********, партер, с аб. № 114121. Посочено е, че
дължимите суми са, както следва: за потребена топлинна енергия: 3 925, 41
лв. главница и 532, 90 лв. лихва и за дялово разпределение: 32, 50 лв. главница
и 5, 40 лв. лихва.
С
разпореждане от 30.04.2019 г. по ч. гр. д. № 21657/2019 г. по описа на СРС, 85
състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на
заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 139, 92
лв., от които: 89, 92 лв. държавна така и
50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу
заповедта за изпълнение е постъпил възражение от страна на длъжника в срока по
чл.414 ГПК.
В срока
по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си
по исков ред.
Между
страните е отделено като безспорно обстоятелството, че ответникът е собственик
на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „********, партер,
с аб. № 114121, което са потвърждава и от ангажираните писмени доказателства:
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
№ 10, том I, рег.
№ 221, дело № 9/1999 г. от 18.01.1999 г., удостоверение за наследници, изд. на
21.06.2000 г. и нотариален акт за покупно-продажба на недвижим имот № 37, том I, рег. № 2911, дело № 30/2004 г. от 18.06.2004 г.
Представен
е протокол от проведено на 17.04.2002 г. Общо събрание на етажните собственици
на адрес: гр. София, ул. „********, на което те са взели решение да се сключи
договор с „Б.Б.“ ООД, за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като
услугата се възложи на „Б.Б.“ ООД. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното
решение.
Представен
е договор № 1333/03.06.2002 г., сключен между ЕС на адрес: гр. София, ул. „********
като възложител и „Б.Б.“ ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово
разпределение.
Пред
СРС е ангажиран договор от 08.07.2011 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител
и „Б.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
Представени
са формуляри за отчет за процесния абонатен номер от дати 19.05.2016 г.,
06.06.2017 г. и 29.05.2018 г., съставени от фирмата за дялово разпределение,
които носят подпис за потребител и в които се сочат снети показания на 1 бр.
водомер, както и че 4 бр. отоплителни тела – радиатори без уред работят.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза по делото, изготвена от вещото
лице инж. Б.В.-Т., се установява, че топлинната енергия, постъпила в абонатната
станция, се измерва от общ топломер, монтиран в абонатната станция, който се
отчита в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим „терминал“, с който се снема показанието на
топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи, които са за сметка на
топлопреносното предприятие, което в случая е направено. Констатира се, че в
процесния период фирмата за дялово разпределение – „Б.Б.“ ООД е извършвала
разпределението на топлинна енергия в блока. За процесния период м.05.2015 г. –
м.04.2018 г. по данни на фирмата за дялово разпределение в процесното жилище е
имало 4 монтирани отоплителни тела без монтирани топлоразпределители, поради
което за исковия период е изчислен служебен разход на максимална мощност на
отоплителните тела съгласно чл.61, т.6.5 от Наредбата за топлоснабдяването. За
исковия период фирмата за дялово разпределение е отчитала водомера в имота,
като документите за главен отчет са подписани от потребител. Начислена е и
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на база отопляемия обем от
268 м3 съгласно акт за разпределение за кубатура, предаден от председателя на
домсъвета на ищеца. Констатира се, че стойността на доставената топлинна
енергия възлиза на сумата от 3 925, 34 лв., формирана като сбор на
фактурираната по прогнозни стойности сума в размер на 3 690, 48 лв. и
сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 234, 86 лв. Отчитането и
разпределението на топлинна енергия е извършвано в съответствие с действащата
нормативна уредба. Констатира се, че общият топломер е преминал метрологични
проверки и е годно средство за търговско измерване.
Установява
се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, изготвена от
вещото лице Г.Г., че не са извършвани плащания на задължения по процесната
партида. Вещото лице е посочило, че за процесния абонатен номер е начислена
сумата от 32, 50 лв. за дялово разпределение. Изчислена е мораторната лихва
върху главницата за стойността на доставената топлинна енергия в размер на 552,
21 лв. и върху главницата за цената на дялово разпределение в размер на 5, 40
лв.
С
отговора на исковата молба е направено искане да бъдат поставени въпроси към
съдебно-техническа експертиза: има ли поставени радиатори в общите части на
сградата, как става отчитането на топлоенергията в общите части и какво е
процентното съотношение на доставената топлинна енергия към общите части на
сградата и към всеки отделен апартамент, съгласно притежаваното право на
собственост.
С
определение на СРС от 24.10.2019 г. е допуснато изслушването на
съдебно-техническа експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба и
отговора, при депозит от 350 лв., вносим, както следва: 250 лв. от ищеца и 100
лв. от ответника, в едноседмичен срок от връчване на определението. На страните
е указано да представят доказателства за внасяне на определения депозит в
посочения срок. Указано им е и че при невнасяне на депозита в срок и непредставянето
на доказателства за това, съдът ще приложи нормата на чл.161 ГПК. Определението
е връчено на ответника на 05.11.2019 г., като в указания срок от страна на
ответника не са ангажирани доказателства за заплащане на депозита от 100 лв. Заключението
на съдебно-техническата експертиза по делото е дало отговор на поставените от
ищеца с исковата молба и служебно от съда въпроси.
С
отговора на исковата молба ответникът е заявил, че оспорва по реда на чл.193 ГПК представените протокол от проведено на 17.04.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици на адрес: гр. София, ул. „********, договор №
1333/03.06.2002 г., сключен между ЕС на адрес: гр. София, ул. „******** като
възложител и „Б.Б.“ ООД като изпълнител, както и списък на етажните
собственици. Не се установява първоинстанционният съд да се е произнесъл по
така направеното доказателствено искане.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивните
жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, като
същите са процесуално допустими. Разгледани по същество, въззивните жалби са частично
основателни.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В
предмета на делото са включени установителни искове, предявени от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в
рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи
със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ
/отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След
отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Нормата
на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора.
От
страна на жалбоподателя-ответник не са наведени оплаквания във връзка с
качеството му на клиент на топлинна енергия и съществуването на облигационно
правоотношение с ищеца през исковия период, поради което тези въпроси са извън
предмета на въззивна проверка, очертан с въззивната жалба.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 –
чл.148) и действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г. и отм. ДВ,
бр. 25 от 20.03.2020 г.
В
случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на „Б.Б.“ ООД с договор, сключен от упълномощен
представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
От
страна на ответника с отговора на исковата молба е било заявено оспорва по реда
на чл.193 ГПК на представените протокол от проведено на 17.04.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, ул. „********, договор №
1333/03.06.2002 г., сключен между ЕС на адрес: гр. София, ул. „******** като
възложител и „Б.Б.“ ООД като изпълнител, както и списък на етажните
собственици, по отношение на което не се установява първоинстанционният съд да
се е произнесъл. Доказателственото искане на ответника по чл.193 ГПК относно
списъка на етажните собственици, съставен към протокола от проведеното на
17.04.2002 г. Общо събрание на ЕС, е било подкрепено с довода, че подписът за
неговия баща, няма как да е положен от последния, който към посочения момент е
бил починал. Дори праводателят на ответника да не е подписал протокола от
Общото събрание на ЕС, това не би променило изводите на съда за валидно
възникнало облигационно правоотношение между фирмата за дялово разпределение и
ЕС. По отношение на договор № 1333/03.06.2002 г., сключен между ЕС на адрес:
гр. София, ул. „******** като възложител и „Б.Б.“ ООД като изпълнител, искането
на ответника по чл.193 ГПК не е било подкрепено с доводи, които да сочат на
оспорване истинността на документа, за да обосноват откриване на производство
по чл.193 ГПК. По изложените съображения допуснатото от страна на първоинстанционния
съд процесуално нарушение, изразяващи се в непроизнасяне по заявено от
ответника доказателствено искане, не са от естество да променят изводите на
съда, че в полза на ищеца съществува вземане към ответника, произтичащо от
договор за продажба на топлина енергия за битови нужди.
В
нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на
реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището
и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.
В
изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно реално потребената от ответника топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ.
Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. Установи се от заключението на
вещото лице, че е била начислена топлинна енергия за отопление на имота при
данни на фирмата за дялово разпределение за 4 монтирани отоплителни тела, за
които не са монтирани топлоразпределители, топлинна енергия за БГВ и топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация.
Съгласно
чл.70, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г.
за топлоснабдяването (отм. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.), количеството топлинна
енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна собственост, включително и за
имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани
отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. Съгласно
т.6.5. от Приложение към чл. 61, ал. 1 – „Методика за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради - етажна собственост“, за сгради - етажна
собственост, в които има отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане,
се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата по реда:
1) определя се инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата; при
липса на данни се приемат данните на подобно отоплително тяло, например от
аналогично помещение на друг етаж; 2) за всяко отоплително тяло с уред в
сградата се определя отношението между дяловите му единици и инсталираната му
мощност; най-голямото отношение за отоплително тяло с уред за дялово
разпределение се приема за максимален специфичен разход за сградата (МСРС); 3)
дяловите единици за отоплителните тела без уреди се получават, като
инсталираната мощност на отоплителното тяло без отчет се умножи с МСРС. С така
определените дялови единици всички отоплителни тела без уреди се приравняват
към отоплителни тела с уреди.
Разпределението на енергията се извършва по реда на т. 6.4, с изключение
на случаите по т. 6.6.
На настоящия
съдебен състав е служебно известно решение № 4777/13.04.2018 г. по адм. дело №
1372/2016 г. на ВАС и окончателното решението на ВАС под №
2187/ 11.02.2020 г. по адм. дело № 1318/2019 г. на 5-членен състав на ВАС,
както и решение № 11603/31.07.2019 г. по адм. дело № 13721/2017 г. на
ВАС и окончателното решение под № 8294/26.06.2020 г. по адм. дело №
14350/2019 г. на 5-членен състав на ВАС. В тази връзка следва да се има
предвид, че отмяната на формулите от методиката за дялово разпределение,
установена с Наредба № 16-344/2007 г., постановена с влязлото в сила
горепосочено решение на 5-членния състав на ВАС по адм. дело №
14350/2019 г., има действие само за в бъдеще – от момента на влизането му в
сила, съгласно нормата чл.195, ал.1 АПК, поради което не рефлектира върху
приложимите към процесния случай правни норми, които остават в сила за
процесния предходен период, доколкото отмяната няма обратно действие.
С оглед
изложеното и при съобразяване заключението на съдебно-техническата експертиза,
следва да се приеме, че стойността на доставената топлинна енергия за исковия
период м.05.2015 г. – м.04.2018 г. възлиза на сумата от 3 925, 34 лв.,
формирана като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума в размер на
3 690, 48 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на
234, 86 лв.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя-ответник за допуснато процесуално нарушение от
страна на първоинстанционния съд, изразяващо се в необсъждане на искането му за
допълнителна съдебно-техническа експертиза, направено с отговора на исковата
молба. С последния от страна на ответника са били поставени въпроси към СТЕ,
допуснати от първата инстанция с определение от 24.10.2019 г., във връзка с
което е бил определен депозит, вносим от ответника, който последният не е
внесъл, поради което и вещото лице не е работило по поставените от него
въпроси, а единствено по поставените от ищеца и съда такива.
От
страна на ответника своевременно е направено възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно
ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на
топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
- договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно
нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно
чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т. е. прогнозните
суми по ежемесечните фактури в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т.
е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период – в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача.
Тъй
като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 16.04.2019 г., на основание чл.422, ал.1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали
изискуеми преди 16.04.2016 г., каквито в случая се явяват вземанията за периода
м.05.2015 г. – м.03.2016 г., с оглед момента на настъпване на изискуемостта на
месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно – от датата на
възникването им по арг. от чл.114, ал.2 ЗЗД.
По
изложените съображения неоснователно се явява оплакването на
жалбоподателя-ищец, че не са налице погасени по давност вземания.
Жалбоподателят основава възражението си на довода, че за вземанията е издадена
обща фактура, поради което изискуемостта им настъпвала след изтичане на
посочения в общите условия срок от издаване на общата фактура. От значение в
случая е периодът, за който се отнасят вземанията, а не момента на издаване на
общата фактура, поради което възражението на жалбоподателя-ищец се явява
неоснователно.
При
отчитане заключението на съдебно-техническата експертиза относно стойността на
топлинната енергия за периода и съставените изравнителни сметки, отразени
подробно в таблица № 3 от констативно-съобразителната част на експертизата,
следва да се приеме, че непогасени по давност са вземанията за стойността на
доставената топлинна енергия за периода м.04.2016 г. – м.04.2018 г., които
възлизат на сумата от 2870, 55 лв.
По
изложените съображения искът за главницата, представляваща стойността на
доставената топлинна енергия, се явява основателен до размера на сумата 2870,
55 лв. за периода м.04.2016 г. – м.04.2018 г. Над тази сума до пълния предявен
размер от 3 925, 41 лв. и за периода м.05.2015 г. – м.03.2016 г. искът подлежи
на отхвърляне.
От
страна на жалбоподателя-ищец не са наведени оплаквания във връзка с отхвърлената
част от вземането за мораторна лихва върху главницата за стойността на
топлинната енергия, поради което този въпрос е извън предмета на въззивна
проверка предвид нормата на чл.269 ГПК.
Установи
се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че за периода м.05.2015
г. – м.04.2018 г. на ответника е начислена сумата от 32, 50 лв., представляваща
цена на услугата дялово разпределение. От така посочената сума погасено по
давност се явява вземането за дялово разпределение за м.03.2016 г. в размер на
1, 57 лв., като непогасени по давност се явяват вземанията за периода м.04.2016
г. – м.04.2018 г., които възлизат на сумата от 30, 93 лв. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя-ищец, че вземането за цената на дяловото
разпределение се погасява с изтичането на общата петгодишна давност.
По
изложените съображения искът за главницата, представляваща цена на дяловото
разпределение, се явява основателен до размера на сумата 30, 93 лв. за периода
м.04.2016 г. – м.04.2018 г. Над тази сума до пълния предявен размер от 32, 50
лв. и за периода м.05.2015 г. – м.03.2016 г. искът подлежи на отхвърляне.
От
страна на жалбоподателя-ищец не са ангажирани доказателства длъжникът да е бил
поставен в забава по отношение на задължението му за заплащане на цената на
дяловото разпределение, поради което неоснователно се явява оплакването, че
неправилно искът за присъждане на мораторна лихва върху нея е бил отхвърлен.
По разноските:
Разноските
на ищеца в заповедното производство са в общ размер на 139, 92 лв., от които
последният има право на сумата от 100, 62 лв., съобразно уважената част от
исковете, поради което решението следва да се отмени в частта, с която му е
присъдена сумата над 100, 62 лв. до 107, 48 лв.
Разноските
на ищеца в исковото производство са в общ размер на 618, 40 лв., от които
последният има право на сумата от 444, 70 лв., съобразно уважената част от
исковете, поради което решението следва да се отмени в частта, с която му е
присъдена сумата над 444, 70 лв. до 475, 04 лв.
От
направените от ответника разноски в исковото производство в размер на 600 лв.
последният има право, съобразно отхвърлената част от исковете на сумата от 168,
53 лв. От страна на първоинстанционния съд в полза на ответника е присъдена
сума над този размер, поради което в полза на ответника не подлежат на
присъждане допълнително разноски за исковото производство.
С оглед
изхода на спора, на жалбоподателя-ищец се дължи сумата от 4, 45 лв. разноски за
въззивната инстанция, съобразно уважената част от жалбата, а на жалбоподателя-ответник
– сумата от 7, 04 лв. разноски за въззивната инстанция, съобразно уважената
част от жалбата, поради което в полза на последния следва да бъде присъдена
сумата от 2, 59 лв. разноски за въззивната инстанция – по компенсация.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
54516 от 28.02.2020 г., постановено по гр.д. № 39085/2019 г. на СРС, III ГО, 85 състав, в ЧАСТТА,
с която е признато за установено по предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу Л.М.Т.,
ЕГН ********** иск, че Л.М.Т., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата
над 2870, 55 лв. до 3 122, 04 лв., представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода м.05.2015 г. – м.03.2016 г. за
топлоснабден имот с аб. № 114121, ведно със законната лихва от 16.04.2019 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 30.04.2019 г. по ч.гр.д. № 21657/2019 г. на СРС, 85 състав, както
и в частта, с която Л.М.Т., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата над 100, 62 лв. до 107, 48
лв. разноски за заповедното производство и сумата над 444, 79 лв. до 475,
04 лв. разноски за исковото производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******* срещу Л.М.Т.,
ЕГН ********** иск за признаване на установено, че Л.М.Т., ЕГН ********** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата над 2870, 55 лв. от 3 122, 04 лв., представляваща
главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с аб. № 114121 и за
периода м.05.2015 г. – м.03.2016 г., ведно със
законната лихва от 16.04.2019 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 30.04.2019 г. по ч.гр.д. №
21657/2019 г. на СРС, 85 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
54516 от 28.02.2020 г., постановено по гр.д. № 39085/2019 г. на СРС, III ГО, 85 състав, в ЧАСТТА,
с която е признато за установено по предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу Л.М.Т.,
ЕГН ********** иск, че Л.М.Т., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата
до размера на 2870, 55 лв., представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода м.04.2016 г. – м.04.2018 г. за топлоснабден
имот с аб. № 114121, ведно със законната лихва от 16.04.2019 г. до изплащане на
вземането, както и в ЧАСТТА, с която са отхвърлени искът за главницата,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия, за сумата над 3 122,
04 лв. до пълния предявен размер от 3 925, 41 лв., и искът за
мораторна лихва върху нея – за сумата над 331, 83 лв. до пълния предявен
размер от 532, 90 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 30.04.2019 г. по ч.гр.д. № 21657/2019 г. на СРС, 85 състав.
ОТМЕНЯ решение №
54516 от 28.02.2020 г., постановено по гр.д. № 39085/2019 г. на СРС, III ГО, 85 състав, в ЧАСТТА,
с която е отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу Л.М.Т.,
ЕГН ********** иск за признаване на установено, че Л.М.Т., ЕГН ********** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата над 1, 57 лв. до
32, 50 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.04.2016 г. – м.04.2018 г. за топлоснабден имот с аб. № 114121,
ведно със законната лихва от 16.04.2019 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 30.04.2019 г. по ч.гр.д.
№ 21657/2019 г. на СРС, 85 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу Л.М.Т.,
ЕГН ********** иск, че Л.М.Т., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата над 1, 57 лв. до
32, 50 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.04.2016 г. – м.04.2018 г. за топлоснабден имот с аб. № 114121,
ведно със законната лихва от 16.04.2019 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 30.04.2019 г. по ч.гр.д.
№ 21657/2019 г. на СРС, 85 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
54516 от 28.02.2020 г., постановено по гр.д. № 39085/2019 г. на СРС, III ГО, 85 състав, в ЧАСТТА,
с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу Л.М.Т.,
ЕГН ********** искове за признаване на установено, че Л.М.Т., ЕГН **********
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата до размера на 1, 57 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение и за периода м.05.2015
г. – м.03.2016 г. за топлоснабден имот с аб. № 114121, и на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415,
ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 5, 40 лв. мораторна лихва
върху нея, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 30.04.2019
г. по ч.гр.д. № 21657/2019 г. на СРС, 85 състав.
Решението в частта, с която е уважен искът за
мораторна лихва върху главницата за стойността на потребената топлинна енергия,
е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******* да заплати
на Л.М.Т., ЕГН **********, сумата от 2, 59 лв. разноски за въззивната инстанция – по
компенсация.
Решението е постановено при участието на
трето лице - помагач на ищеца: „Б.“ ООД, ЕИК*******, с адрес гр. София, район
„Витоша“, бул. „*******№ **
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.