Присъда по дело №181/2019 на Районен съд - Пазарджик

 

МОТИВИ към НОХД 181/19.

 

Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт против Г.С.Т. за това, че на 17.12.2018 г., в гр. Пазарджик, обл. Пазарджик, на бул. „Христо Ботев“, без надлежно разрешително по чл. 7, ал. 1 от ЗКНВП, е държал в себе си високорискови наркотични вещества, а именно: метил(11)-2-(1-(5-флуоро- пентил)-1Н-индазол-3-карбоксамидо)-3.3-диметилбутаноат, известно и под синонима 5-флуоро-АОВ, с нето тегло от 0.012 грама, и марихуана (канабис), с общо нетно тегло 1.048 грама, със съдържание на активния компонент „тетрахидроканабинол“ /ТХК/ 1.8 тегловни процента, на стойност 6.28 лева, съгласно Приложение № 2 към Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

 На съответното процесуално основание производството по делото е проведено в отсъствие на подсъдимия и с участието на негов защитник..

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура Пазарджик, който пледира за осъдителна присъда по отношение на подсъдимия, с която бъде признат за виновен и му се наложи наказание при условията на чл. 55, ал.1 т.1 вр. ал.3 от НК.

Защитникът оспорва съставомерността на наказанието на база на представен доказателствен анализ. Евентуално - претендира приложение на чл. 9, ал. 2 от НК като се позовава на количествените параметри и стойността на предмета на престъплението.

Районният съд, като обсъди и прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

На 17.12.2018 г., в гр. Пазарджик, обл. Пазарджик св. И.Г. и колегата му св. С.М. - и двамата полицейски служители РУ на МВР - Пазарджик изпълнявали служебните си задължения.

Около 20:30 часа при обход на бул. „Христо Ботев“ в гр. Пазарджик те спрели за проверка подсъдимия Г.Т. и св. Л.Б., които им били известни с употреба на наркотични вещества. Затова предприели проверка на лицата. Тя започнала с въпроса  държат в себе си вещи, забранени от закона, при което  - Т. признал, че в себе си имал марихуана и „чай“ и предал  доброволно 1 бр. целофан от цигарена кутия, съдържащ суха, зелена листна маса и 2 бр. хартиени листчета, които също съдържали суха, зелена листна маса. Съставен бил  протокол за доброволно предаване Т. обяснил на полицейските служители, че това било марихуана, а едното листче съдържало наркотичното вещество, известно като „бонзай-чай“. Обяснил, че ги бил закупил от непознато за него лице, за лична употреба.

Последвалият химичен анализ установил, че веществото, съдържащо се в целофана от цигарена кутия и в едното хартиено листче, било марихуана, чието общо тегло било 1.048 гр., със съдържание на активен компонент тетрахидроканабииол 1.8 тегловни процента. Съдържанието на второто хартиено листче представлявало високорисковото наркотично вещество    метил(Л)-2-( 1 -(5-флуоро-пентил)-1 Н-индазол-3-карбоксамидо)-3.3-диметилбутаноат, известно и под синонима 5-флуоро-АОВ, с тегло 0,012гр. .

Марихуаната (коноп, канабис) и веществото метил(Я)-2-(1 -(5-флуоро- пентил)- 1Н-индазол-3-карбоксамидо)-3.3-диметилбутаноат, известно и под синонима 5-флуоро-АОВ, са високорискови наркотични вещества, включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Те са вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба и са забранени за приложение в хуманната медицина. Поради това и за държането на двете вещества на процесната дата подсъдимият е предаден на съд за престъпление по чл.354а, ал.З, т.1 от НК.

Възприетата форма на изпълнителното деяние е „държане“ и защитникът атакува нейната доказаност с неоснователни доводи. Първо следва да се посочи, че не подлежи на коментар защитната позиция относно липсата на доказателства за придобиване на инкриминираните вещи, тъй като такава не е приписана на подсъдимия. Резонно , но не и основателно, е възражението досежно  факта на държане на процесните вещи. Всъщност , защитникът, без да оспорва данните по делото твърди, че показанията на полицейските служители, които установяват, че при проверката подсъдимият доброволно е предал вещи, с „които изминал бил няколко метра“, което не доказвало държането. Становището е ясно, но почива на своеволна интерпретация на фактите. От показанията на свидетелите Г. и М., които са извършили проверка на подсъдимия, става ясно, че подсъдимия е неговият приятел св. Б. са били забелязани докато се движели и били спрени за проверка тъкмо, защото били известни на полицейските служители, като лица, които употребяват наркотични  вещества. След установяване по представените лични документи на самоличността на лицата, те били запитани дали държат вещи , забранени от закона и тогава доброволно подсъдимият предал процесните вещи, преди което пуснал съзнателно и целенасочено на земята едно от общо трите „пликчетата“, които държал, но после признал, че в него има марихуана и го предал . Фактът на предаване на процесните вещи е удостоверен и с приложения по ДСП протокол за доброволно предаване.

При тези данни несъмнено е, че подсъдимият е държал по смисъла на чл. 354а, ал.1 т.3 от НК инкриминираните вещества, опаковани по начина, установен с протокола за оглед на веществени доказателства на л. 14, ДСП.

Установен ( протокол на л.14 и експертно становище от химичен анализ л.18-19 ДСП)  е вида и количествените им параметри, съответни на инкриминираните: метил(11)-2-(1-(5-флуоро- пентил)-1Н-индазол-3-карбоксамидо)-3.3-диметилбутаноат, известно и под синонима 5-флуоро-АОВ, с нето тегло от 0.012 грама, и марихуана (канабис), с общо нетно тегло 1.048 грама, със съдържание на активния компонент „тетрахидроканабинол“ /ТХК/ 1.8 тегловни процента, на стойност 6.28 лева, съгласно Приложение № 2 към Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. При изследването количествата от два обекта били изразходени, а от третото останало само 0,340 гр. ( л. 19 ДСП) .

 Марихуаната (коноп, канабис) и веществото метил(Я)-2-(1 -(5-флуоро- пентил)- 1Н-индазол-3-карбоксамидо)-3.3-диметилбутаноат, известно и под синонима 5-флуоро-АОВ, са високорискови наркотични вещества, включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Те са вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба и са забранени за приложение в хуманната медицина.

Освен обективно, деянието има и субективна съставомерност. Подсъдимият е предвиждал и целял настъпването на обществено-опасните последици. Действал е с пряк умисъл, изцяло изводим от данните за неговото поведение.

Предвид изложеното, Съдът призна подсъдимия за виновен по вмененото му престъпление, с единствената корекция, насочена към преквалифициране на деянието -по ал. 5 на чл. 354а от НК. Това решение на съдебния състав бе съобразено с предмета на престъплението по неговия вид и особено в случая - количествени характеристики, както и данните за личността на този подсъдим. За него, наистина, деянието съвсем не е изолирано от досегашния му социален живот ( постановления па л. 30 и л.33 ДСП)  , но събраните в хода на съдебното следствие  показания на неговата баба и майка И.и Н.Тунчеви ( л.12-13 по делото ) сочат, че е напуснал територията на РБ, за да се отклони от средата ( виж показанията на Б.), която го стимулирала към установената наркотична зависимост и за да може да работи и изкарва прехраната си. От друга страна се взеха предвид и незначителните количества на двете наркотични вещества, които са по два от обектите на изследване изцяло изразходени в процеса на химичния им анализ, а от третото останало само 0,340 гр. ( л. 19 ДСП) .   Така, че обоснован е изводът, че в случая са налице редица смекчаващи обстоятелства, които в своята съвкупност занижават обществената опасност на деянието в сравнение с типичните престъпления от същия този вид. Поради това подсъдимият бе признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3 , т.1 от НК.

Съдът не възприе претенциите на защитата за приложение на чл. 9, ал.2 от НК и съображенията за това решение се крепят на безспорните данни, че процесното престъпление съвсем не е инцидента проява в живота на подсъдимия .  Против същия е било водено ДСП 1581/15г. на РУ Пазарджик и ДСП 1240/18г. , които са били прекратени : първото -поради мотивирано приложение на чл. 61, ал.1 от НК и насочване към реализиране на възпитателни мерки по отношение на непълнолетния тогава подсъдим ( л.30 и сл.) , а второто -поради възприета малозначителност по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, мотивирана именно с възприетата инцидентност на проявата и ниското количество на наркотичното вещество ( л.33 и сл.) .   

Възприетата квалификация на деянието по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3т.1 от НК , доколкото редуцира предвиденото по ал. 3, т.1 на чл. 354 а от НК наказание, заменяйки го с по-лекото по вид и в размер - глоба до 1000 лв. предпостави и преценката за института за освобождаване от наказателна отговорност . Предвид вида и размера на предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия престъпление, както и липсата на предходни осъждания и на съставомерни имуществени вреди от престъплението, се постанови претендираното приложение на чл. 78 а, ал.1 от НК.

 На това основание подсъдимият бе освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба. За отмерването й се съобразиха от една страна видът и количествените характеристики на предмета на престъпно посегателство, както и данните за социалното и имотно състояние на предадения на съд младеж. Тези обстоятелства бяха  достатъчни за обосноваване на минималния размер на глобата по 1000 лв., който в случая е достатъчен като възмездие за извършеното деяние и мотивира очаквания за постигане на превъзпитателно и възпиращо въздействие върху негои спазване на установения правов ред и целения общопревантивен ефект. 

При изследването наркотичните вещества са били изразходвани по два от представените за анализ обекти, но от единият е останало количество от 0,340 гр. ( л. 19 ДСП), по отношение на което се  приложи чл. 354 а, ал.6 НК.

 Постанови се да бъдат унищожени по съответния ред останалите опаковки, в които е бил държан предмета на престъплението - 2 бр. найлонови.  

На основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на обвиняемия се възложиха сторените по делото разноски - в размер на 115 лева по сметка на ОД МВР Пазарджик.

По изложените съображения Съдът постанови присъдата си, което обяви на страните и разясни възможностите и сроковете за обжалване и протестиране.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: