Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 

                                                          

 

гр. Сливен, 05.03.20 година

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

          СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІІ-ти наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ДИМОВА

 

при секретаря МАРИАНА Т., след като разгледа докладваното от председателя АНД № 1474 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

 

          Производството е образувано по повод жалба от „ВиК Сливен” ООД-гр. Сливен, представлявано от инж. Севдалин Рашев, против НП издадено от Директора на Регионална здравна инспекция - Сливен, с което на основание чл. 212 ал. 3 във връзка с чл. 44 от Закона за здравето обн. ДВ бр.70/2004 г. е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 44 от Закона за здравето.

          В с.з. жалбоподателят, редовно призован се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата. Моли за отмяна на НП.

          В с.з. административно – наказващият орган, редовно призован изпраща представител,който моли за потвърждаване на НП.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

          На 09.07.18г., АНО е издал Предписание № 63 от същата дата, с което е указал на Управителя  на дружеството –жалбоподател  ООД „ВИК – Сливен” да се осигури незабавно и постоянно обеззаразяване на питейната вода на територията на област Сливен съгласно изискванията на Наредба № 9 за качеството на водата , предназначена за питейно-битови цели . Така посоченото предписание е било връчено на лицето Мария Костова Добрева, като представител на дружеството на 17.07.18г.

          Въпреки горното предписание при  извършен мониторинг на питейна вода на 08.08.2019 година в село Оризаре, община Твърдица/попадащо в територията на Област Сливен/ на централното водоснабдяване е констатирано, че при  пробонабирането извършено на 08.08.19г.  не е бил отчетен остатъчен хлор в подаваната вода от централно водоснабдяване в пробовземен пункт - централна чешма.Подаваната вода не е отговаряла на микробиологичните показатели,подробно посочени в протокол № 0572 от 12.08.19г.

        В хода на проверката е било констатирано наличие на техническа неизправност на помпата на хлораторното устройство, за което е съставен протокол от 08.08.19г.Същият е изготвен в присъствието на лицето Димо Драгиев,посочен като ръководител и е подписан от него като представител на дружеството –жалбоподател и от лицето Т. Т., в качеството на Държавен здравен инспектор.В същия протокол е дадено указание за отстраняване на повредата.

       Въпреки това на 19.08.19г.,при извършена контролна проверка отново е  установена липса на остатъчен хлор в подаваната вода от централно водоснабдяване в пробовземен пункт – Кметство. Подаваната вода не е отговаряла на микробиологичните показатели ,подробно посочени в протокол № 0591 от 22.08.19г.

          За така установеното и   съгласно направените   анализи  са съставени протоколи за изпитване с ДЗК № 0572 от 12.08.2019 година и протокол за изпитване с ДЗК № 0591 от 22.08.2019 година.

           Въз основа на така установеното АНО е приел, че „В и К Сливен” ООД  не е изпълнило задълженията си съгласно чл. 44 от Закона за здравето обн. ДВ бр.70/2004 г,а именно да изпълни даденото му задължително Предписание № 63  от 09.07.18г. с постоянен срок на действие.  

           Въз основа на горното на жалбоподателят е съставен АУАН  и НП, с което на основание чл. 212 ал. 3 във връзка с чл. 44 от Закона за здравето обн. ДВ бр.70/2004 г. е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 44 от Закона за здравето.

           Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства .

          Съдът кредитира изцяло  показанията на разпитаните по делото свидетели като безпротиворечиви и  допълващи се. Кредитира показанията на актосъставителя  и свидетеля служители на АНО като последователни и кореспондиращи с останалите писмени и гласни доказателства. Кредитира и показанията на разпитаните по искане на дружеството –жалбоподател свидетели,а именно  Димо Драгиев и Мария Добрева . Всеки един от тях е категоричен относно установената повреда на системата за хлориране като дава подробни показания за начина на установяване на повредата. Св. Драгиев е и лицето подписало протокола изготвен във връзка с констатацията. Съдът дава   вяра и на писмените доказателства приобщени   по съответния процесуален ред.

            Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът изведе следните правни изводи:

          Жалбата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

          НП е процесуално и материално законосъобразно. Както в акта, така и в наказателното постановление, както е необходимо по закон, е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при, които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.  Посочени са и законовите разпоредби, които са били нарушени. АНО правилно,   след като е установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна правна норма. По този начин спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН е установил единство между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.

 По делото е безспорно установено ,че с Предписание с изх. № 63/09.07.18г. на РЗИ-Сливен на дружеството жалбоподател е било указано да осигури незабавно и постоянно обеззаразяване на питейната вода в с. Оризаре,находящо се на територията на Област Сливен.  Предписанието е било връчено по надлежния ред и жалбоподателят е бил запознат със съдържанието му.

 Установено е и обстоятелството ,че  при   допълнителен мониторинг извършен на две различни дати  на централно водоснабдяване на селото и извършване на лабораторни изследвания не е открито наличие на остатъчен хлор, поради което съдът приема за безспорно , че подаваната вода за питейни нужди от „ВИК-Сливен" ООД не е отговаряла на изискванията на Наредба № 9/2001 за качеството на водата предназначена за питейно-битови цели.

Въз основа на така установеното,съдът прие,че АНО правилно е счел,че към датите на двете водопроби жалбоподателят не е  изпълнил  Предписание с изх. № 63/09.07.2018г. на РЗИ-Сливен,което бездействие напълно законосъобразно е квалифицирал като нарушение на чл.44 от ЗЗ. Съгласно текста на посочената разпоредба „Физическите и юридическите лица са длъжни да изпълняват задължителните предписания на държавните здравни инспектори и заповедите на органите за държавен здравен контрол. „.В конкретния казус е налице надлежно издадено Предписание, с което жалбоподателят е запознат.Същото е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му и като такова е задължително за жалбоподателя.В тази връзка,съдът не споделя възражението за липса на отговорност,доколкото Предписанието е издадено през 2018г. , т.е в период далечен спрямо датите на извършване на проверките предмет на делото. Не споделя и довода ,че установената техническа неизправност оневинява дружеството-жалбоподател,тъй като по делото се установи,че и при извършената контролна проверка около десет дни след първата във водата отново е липсвал остатъчен хлор ,за което няма установена причина ,освен доказаното бездействие от страна на дружеството –жалбоподател.Соченото нарушение е такова на допускане подаването на вода за битово-питейни цели с качество неотговарящо на Наредба №9/01г.,а настоящото нарушение се изразява в бездействие от страна на жалбоподателя довело до неизпълнение на дадено предписание , с което жалбоподателя е ангажирал   административно –наказателната си  отговорност.

Съдът, счита, че АНО напълно правилно и законосъобразно е квалифицирал деянието като такова по чл.44от ЗЗ и е санкционирал жалбоподателя на основание чл. 212, ал.3 в вр. чл.44 от ЗЗ.

 

 

Въз основа на горното ,съдът  счита че, при издаване на АУАН и  НП не са допуснати  съществени  процесуални нарушения.

Съдът не споделя направеното възражение за неприлагане на чл.28 от ЗАНН, доколкото настоящия казус не се явява с по –ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на подобни нарушения , а напротив. Налице е неизпълнение на Предписание, което е установено двукратно за кратък период от време, включително при установена и неотстранена повреда , което налага извода за незачитане от страна на дружеството-жалбоподател на императивните разпоредби на ЗЗ и системност в поведението.

         Съдът обаче счита ,че  наказанието е определено  в завишен размер и като такова е  несъответно на извършеното нарушение .Съгласно санкционната норма на чл. 212,ал.3 от ЗЗ” Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв.”.В тази връзка и с оглед постигане на целите на генералната и индивидуална превенция,съдът счита ,че следва да намали размера на наложената санкция в минималния предвиден от закона размера.

           Ръководен  от гореизложеното и на осн. чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът следва да отмени НП като незаконосъобразно и неправилно.

         Воден от горното,съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ИЗМЕНЯ НП № 8/24.09.2019 година на Директора на Регионална здравна испекция, с което на „ВиК Сливен” ООД-гр. Сливен, ЕИК *********, с адрес: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от инж. Севдалин Рашев,   на основание чл. 212 ал. 3 във връзка с чл. 44 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 44 от Закона за здравето като НАМАЛЯ размера на същата на 1000/хиляда/ лева.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр. Сливен в 14-дневен срок от получаването му от страните.  

 

        

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: