№ 92
гр. Раднево, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на шестнадесети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ростислава П.
при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова
като разгледа докладваното от Ростислава П. Гражданско дело №
20255520100191 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България”
ЕАД срещу В. С. А., с която се предявява установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл.
232, ал. 2, предл. първо ЗЗД. Ищцовото дружество твърди, че между него и
ответника бил сключен договор за мобилни услуги от дата 08.02.2018 г. за
ползване на мобилен номер ***. Твърди, че със Заявление за смяна на номер
от дата 19.10.2021г. абонатът е променил използвания мобилен номер, като е
предпочел да използва номер ****. Абонатът е подписал и допълнително
споразумение от дата 21.06.2022 г„ като е избрал да използва абонаментен
план Тотал Макс и е уговорил първоначален срок на действие за 24 месеца, до
21.06.2024 г. Твърди още, че абонатът е сключил и договор за лизинг от
същата дата 21.06.2022 г„ по силата на които е влез мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy S20 Ultra 128GB Grey UNP на изплащане посредством 23
месечни лизингови вноски в размер на 58,99 лв. всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор, както и с правото след изтичане на
23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от
58,99 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ / чл.1, ал.2 от
договора за лизинг/. Падежът на месечните лизингови вноски, настъпвал на
1
25- то число от месеца, така, както абонатът бил посочил да му бъдат издавани
месечни фактури в т.5 от договора за мобилния абонамент. Твърди, че
съгласно договореното между страните в т.3.2 от договора за лизинг,
месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на
такива услуги и Общите условия на „Йеттел България“ ЕАД / т.е. на 25-то
число от месеца/. В исковата молба се посочва, че поради неизпълнение от
страна на ответника - абонат да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги в размер на 262.05 лв. била ангажирана договорната
отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във
връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, ищцовото
дружество прекратило едностранно индивидуалните договори на ответника В.
С. А. за ползваните абонаменти. След прекратяване на отношенията
операторът издал крайна фактура №****/10.06.2023 г., в която били начислени
суми в размер, както следва: 370,58 лв. (триста и седемдесет лева и 58 ст.) -
дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти; 766,87 лв. (седемстотин шестдесет и шест лева и 87 ст.) -
незаплатени лизингови вноски; 262,05 лв. (двеста шестдесет и два лева и 05
ст.) - незаплатени далекосъобщителни услуги. Твърди, че при сключване на
процесния договор е посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите
10-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски бил указания в
месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги. Поради
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към
оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина
на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на
основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг били
обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец
06/2023г., когато била издадена крайната фактура №****/10.06.2023г.,
съгласно уговорения погасителен план, както следва:
- За устройство SAMSUNG Galaxy S20 Ultra 128 GB Grey, се дължала
цената в размер па 759.50 лв. (седемстотин петдесет и девет лв. и 50 ст.), по
Договор за лизинг от дата 21.06.2022г., представляваща 12 бр. лизингови
вноски на обща стойност в размер на 707,88 (седемстотин и седем лева и 88
2
ст.), дължими за периода от месец 06/2019г. до месец 05/2024 г. Ответникът не
бил върнал мобилното устройство на Лизингодателя при условията на чл.1,
ал. 3 от договора за лизинг, поради което била дължима и допълнителната
сума в размер на 58,99 лв. (петдесет и осем лева и 99 ст.) по чл.1, ал.2 от
договора.
Твърди, че за събирането на вземането срещу ответника било образувано
ч.гр.д № ***/2025 г., по описа на Районен съд – Раднево, по което била
издадена Заповед за изпълнение за парично задължение в размер на 759.50 лв.
за незаплатени лизингови вноски.
Срещу така издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 46/2025 г.
по описа на РС - Раднево, в законоустановения срок от длъжника е постъпило
възражение.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 415 ГПК предявява иск за
установяване съществуването на вземане в общ размер на 759.50 лв.
(седемстотин петдесет и девет лв. и 50 ст.) - незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от дата 21.06.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника В. С. А..
Ответницата се явява лично в проведеното открито съдебно заседание и моли
искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди, че изплаща дълга си на
части според финансовите си възможности.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 16.07.2025 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК №
287/20.06.2025 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е
обявил липсата на признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелства и е
разпределил доказателствената тежест като е указал на ищеца да установи
следните предпоставки: 1. че между страните е налице облигационно
правоотношение по валидно сключен договор за финансов лизинг; 2. че е
изпълнил задължението си да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя,
както и 3. настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати
уговорените лизингови вноски.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи
3
погасяване на задължението си.
В приложеното към настоящото дело заповедно производство са
приложени писмени доказателства, които следва да се вземат предвид при
разглеждане на предявения иск, тъй като исковото производство, образувано
по реда на чл. 422 ГПК представлява продължение на заповедното
производство.
От приетите по делото писмени доказателства - договор за мобилни
услуги № *** от 08.02.2018 г. на л.15-21 с приложени декларация за получени
общи условия /л.22/ и ценова листа /л.26-28/; договор за лизинг от същата дата
и същия номер /л.29/; допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с номер **** от 15.02.2021 г. /л.47-50/; договор за
лизинг от 21.06.2022 г. за мобилен телефон SAMSUNG Galaxy S20 Ultra 128
GB Grey /л.51/; и декларация съгласие за запознаване с общите условия от
21.06.2022 г. /л.53/; приложение №1 към допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги /л.54/; приемо – предавателен протокол към
поръчка №***/22.06.2022 г. /л.55/; фактура №****/10.06.2023 г. , с която на
ответницата са начислени неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги в размер на 370.58 лв. и вноска за лизинг в размер на
766.87 лв.
Ответникът не е възразил пред ищцовото дружество за начислените
услуги за абонаментни планове и ползвани услуги. Съгласно приетите по
делото общи условия, ответникът следва да следи издадените фактури и при
несъгласие да оспори същите, което ответникът не е сторил, с което е признал
пред ищеца начисленията за ползвани услуги. Не е нужно ищецът да изпраща
на ответника фактурата, за да възникне задължението за плащане за начислени
абонаменти и ползвани услуги.
От представения договор за лизинг от 21.06.2022 г., се установява че
ищецът /лизингодател/ се задължава да предостави на потребителя мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy S20 Ultra 128 GB Grey за временно и възмездно
ползване срещу насрещното задължение на лизингополучателя да заплати
цената на устройството от 1365.77лв. на двадесет и три месечни вноски, всяка
в размер от 58.99 лв.С клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора е предвидено право
на лизингополучателя да придобие собствеността върху предоставеното за
ползване устройство като подпише договор за изкупуване на устройството
4
десет дни преди изтичане на срока на договора след като заплати
допълнително сума в размер на 58.99 лв. Установено е задължение за връщане
на устройството в едномесечен срок след изтичане на срока за договора, ако
лизингополучателя не упражни правото си по чл. 1, ал. 2 от договора, като с
разпоредбата на чл. 1, ал. 3 ГПК е предивдено задължение за заплащане на
неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на лизинговата вещ
в размер на една вноска от 58,99 лв. С клаузата на чл. 4 е установено, че с
подписване на договора лизингополучателят декларира и потвърждава, че е
получил устройството, предмет на договора. В договора за лизинг е
обективиран погасителен план. Договорът за лизинг е сключен при отнапред
установени от страните Общи условия, които носят подписа на
лизингополучателя, поради което последните са приети писмено от страна на
длъжника. С клаузата на чл. 12, ал. 2 от ОУ е установено, че месечните вноски
стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за
предоставяне на мобилни или фиксирани услуги, сключени от
лизингополучателя, както и при забава в заплащанията на задълженията.
В производството по делото не е оспорена формалната доказателствена
сила на представените частни диспозитивни документи от страната, поради
което следва да се приеме, че обективираните в последните изявленията
изхождат от страната, сочена като техен автор – арг. чл. 180 ГПК.
Договорът за лизинг, какъвто е процесният, представлява консенсуален,
двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото
сключване се пораждат правните последици, към които са насочени
насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на
договора и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се
включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него
договорни задължения. За да възникне задължението за заплащане на
уговореното лизингово възнаграждение, лизингодателят следва да предаде на
лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия договор. Основното
задължение на лизингодателя е да предаде лизингованата вещ на
лизингополучателя, да му предостави свободното ползване на обекта на
лизинга в рамките на уговорения срок, а за лизингополучателят се пораждат
следните правни задължения: да заплати уговореното лизингово
възнаграждение, да пази вещта, като я използва съгласно обичайното или
уговореното предназначение, да заплаща всички разходи, свързани с
5
ползването и поддържането на вещта, като и да я върне след изтичане на
уговорения срок на ползване, в случай че не упражни своето право да
придобие правото на собственост върху нея. От представения по делото
договор за лизинг от 21.06.2022 г. се установява, че в деня на сключването му
на лизингополучателя е предадена за временно и възмездно ползване
лизинговата вещ мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S20 Ultra 128 GB
Grey, тъй като в клаузата на чл. 4 от договора се съдържа удостоверителното
изявление на ответника, с което декларира, че е получил лизинговата вещ.
Договорът за лизинг е подписан от ответника, като авторството на подписите
не е оспорено, поради което следва да се приеме, че този частен диспозитивен
документ се ползва с формална доказателствена сила и установява, че
изявлението изхожда от лицето, сочено като негов автор, в който смисъл и
обективираното в клаузата на чл. 4 от Договора изявление на
лизингополучателя представлява извънсъдебно признание на неизгоден за
него факт. При изпълнението на насрещната престация за предаване на вещта,
предмет на договора, правното задължение на лизингополучателя за
заплащане на лизинговото възнаграждение е станало изискуемо. Лизинговите
вноски представляват възнаграждение за ползването съгласно нормата на чл.
342, ал. 2 ТЗ. Страните са разсрочили това задължение на 23 лизингови вноски
– всяка, от които става изискуема при настъпване на падежа, съгласно
уговореното в договора за лизинг, при фактуриране, съгласно сроковете,
условията и начина на заплащане на задълженията на лизингополучателя в
качеството му на абонат на мобилни услуги съгласно сключения между
страните договор за предоставяне на такива услуги, а именно въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно в срока, указан във фактурата, но не по-
късно от 18 дни след датата на издаването й – арг. чл. 26 и чл. 27 от ОУ /л.15/
за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги. По
делото не са представени доказателства, че лизингополучателят е върнал
лизинговата вещ, нито че последният е упражнил правото си на изкупуване на
посочената вещ, което е обусловено от заплащане на цената на устройството.
Във всички случаи, освен при прехвърляне на собствеността,
лизингополучателят дължи връщане на вещта - чл. 1, ал. 3 от Договора, без да
му се възстановяват платените вноски или без да се освобождава от
отговорност за неплатените и изискуеми вноски по договора, представляващи
възнаграждение по договора. Обстоятелството, че възникналото от процесния
6
договор за лизинг парично задължение е изпълнено, подлежи на пълно и
главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от ответника. Към датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е
настъпил падежът на последната лизингова вноска 21.05.2024 г., поради което
изискуемостта на задължението е настъпила. Недоказано остана и
твърдението на ответницата, че заплаща дължимите вноски по договора за
лизинг, доколкото не ангажира доказателства в тази насока, а твърди, че
заплаща суми на ищцовото дружество според финансовите си възможности.
По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че
задължението на ответницата е преструктурирано или пък, че е разсрочено по
начин различен от посочения в договора за лизинг – на 23 равни погасителни
вноски в размер на 58.99 лв., дължими на 21- во число на съответния месец.
По така изложените съображения предявеният иск за заплащане на
задълженията за лизингови вноски следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер за сумата от 759.50 лв., представляваща стойността на
незаплатени 12 бр. лизингови вноски за периода м. юни 2023 г. – месец май
2024 г.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и
исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е сторил общо
разноски в размер на 1010 лв., от които за платена държавна такса в размер на
25 лв. в заповедното производство и в размер на 25 лв. в исковото
производство, адвокатско възнаграждение за заповедното производство в
размер на 480 лв. и за исковото производство в размер на 480 лв. Същите
следва да се уважат изцяло съобразно уважените искови претенции.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. С. А., ЕГН **********, с адрес
гр. Р****, дължи на „Йеттел България” ЕАД, вписано в търговския регистър с
ЕИК ****, с адрес на управление ***, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД :
- сумата от 759,50 лв. (седемстотин петдесет и девет лева и 50 ст.) -
представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
7
21.06.2022 г. за мобилен номер +**** за ползване устройство SAMSUNG
Galaxy S20 Ultra 128GB Grey UNP IMEI: ****, за периода от месец юни 2023 г.
до месец май 2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 09.12.2024 г. до пълното й погасяване, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 22/27.01.2025 г. по
ч.гр.д. № 46/2024 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА В. С. А., ЕГН **********, с адрес гр. Р****, да заплати на
„Йеттел България” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК ****, с адрес
на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1010 лв. /хиляда и
десет лева/, представляваща разноски за заповедното и исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
– Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
8