РЕШЕНИЕ
№ 458
гр. Плевен , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Вера С. Найденова
като разгледа докладваното от Вера С. Найденова Гражданско дело №
20204430103971 по описа за 2020 година
Постъпила е искова молба от П.Д. ***, ЕГН **********, от ***, против ***. С влязло в
законна сила определение от 20,10,2020 г. е прекратено производството по делото по
отношение на сочения ответник МВР и е конституиран в качеството на такъв ОД на
МВР-Плевен. В ИМ се твърди, че ищцата е служител на Министерство на вътрешните
работи, като със Заповед №8121к-2418/07,02,2017 г. на Министъра на вътрешните работи
била назначен на длъжност „главен юрисконсулт“ в сектор “Координация, административно
и правно обслужване и ЧР“ към отдел “Административен“ при ОД на МВР - Плевен. Сочи
се, че от назначаването й на посочената длъжност до настоящия момент заемала длъжност
на държавен служител в МВР и има право да получава ежемесечно левовата равностойност
за неосигурена храна, на основание чл.181, ал.1 от ЗМВР. В тази връзка моли съда да се
произнесе на основание чл.17, ал.2 от ГПК инцидентно по законосъобразността на чл.1 от
Наредба №8121з - 773/01,07,2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или
левовата й равностойност на служителите на МВР. Навеждат се доводи, че Наредбата
противоречи на чл.181, ал.5 вр.ал.1 от ЗМВР, поради което е нищожна. Твърди се, че ищцата
осъществява трудовата си дейност в ОД на МВР - Плевен със статут на държавен служител
по смисъла на чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР. В процесния период /14,08,2017 г. – 01,08,2020 г./
изпълнявала служебното си правоотношение, като отсъствала от работа само при ползване
на годишен платен отпуск. Сочи се, че статутът на служителите по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР
не се определя само от Закона за държавния служител, а приложим е по аналогия и ЗМВР.
Навеждат се доводи, че имало основание да се приеме, че храна или левовата й
равностойност се следвала на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР. Сочи се,
1
че разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗМВР не съдържа ограничение относно служителите от
системата на МВР, на които следва да се осигури храна или левовата й равностойност.
Излага се, че с Наредба №8121з-773 от 01,07,2015 г. на Министъра на вътрешните работи са
определени условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на
служителите на Министерството на вътрешните работи. В чл.1 от същата е посочено, че с
нея се определят условията и редът за осигуряване на храна или левовата й равностойност
на служителите на МВР по чл.142, ал.1, т.1 и т.3 от ЗМВР и по §86 от преходните и
заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМВР. Твърди се, че законът обаче не делегира на
министъра на вътрешните работи да определя кои лица следвало да получават храна или
парична равностойност, а единствено възлага с подзаконов нормативен акт да се определят
условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по чл.181, ал.1-3 от ЗМВР /ал.4
на чл.181 от ЗМВР/. В този смисъл за определяне кои лица имат право на безплатна храна
или левова равностойност ищецът счита, че следва да се изходи единствено и само от ЗМВР.
Освен буквалното и граматическо тълкуване на чл.181, ал.1 от ЗМВР според ищеца следва
да се вземат предвид и принципите на управление на държавната служба в МВР и най-вече
тези за забрана за дискриминация и обективност. В противен случай това щяло да постави
дългогодишни държавни служители от системата на МВР в неравностойно положение
спрямо другите служители, които са назначени по трудово правоотношение, респективно -
по служебно правоотношение по ЗМВР. Излага се, че ЗМВР изрично урежда, че в хипотези
на преобразуване по силата на закона на правоотношенията със служителите в такива по
чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР се дължи левова равностойност за неосигурена храна, като същото
следва да бъде и разрешението при сключването на служебно правоотношение по чл.142,
ал.1, т.2 от ЗМВР след проведен конкурс, предвид разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗМВР и
справедливото и равно третиране на работниците и служителите в системата на ЗМВР. При
тези обстоятелства, ищеца счита, че в качеството му на служител по чл.142, ал.1, т.2 от
ЗМВР му се дължи храна или левовата й равностойност. Твърди се, че в процесния период
/14,08,2017 г. – 01,08,2020 г./ ответникът – ОД на МВР Плевен, не е предоставил на ищеца
храна и не му е изплащал левовата й равностойност. В тази връзка ищецът счита ,че се
дължи левовата равностойност за неосигурена храна и на служителите по чл.142, ал.1, т.2 от
ЗМВР и предвид липсата на правна уредба относно нейния размер, следва по аналогия
съответно приложение да намерят именно правилата на посочените подзаконови
нормативни актове. При това и на основание чл. 4 от Наредбата № 8121з-773 от 01,07,2015
г. във връзка със заповедите на министъра на вътрешните работи за процесния период ищеца
счита, че му се дължи ежемесечно левова равностойност за неосигурена храна в размер на
120,00 лева или претендираното и дължимо обезщетение за неосигурена храна за посочения
период възлиза в общ размер на 4 260,00 лева. Ищецът счита, че му се дължи и мораторна
лихва върху всяка сума, която не му била изплатена с месечното трудово възнаграждение, в
размер на 670,00 лева. Претендира се постановяване на решение, с което да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца следните суми: 4 260,00 лева главница, представляваща
неизплатена левова равностойност за неосигурена храна за периода 14,08,2017 г. –
01,08,2020 г., през което време ищецът се намирал в служебно правоотношение с ОД на
2
МВР-Плевен, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 670,00 лева,
представляваща мораторна лихва, изчислена върху всяка дължима месечна сума от 120,00
лева с натрупване за 36 месеца, за периода от 23,08,2017 г. до датата на исковата молба. В
с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи исковете. В писмени бележки,
депозирани в с.з., ищецът развива съображения, подобни на изложените в ИМ.
Ответникът е депозирал писмен отговор ИЗВЪН срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковете. С влязло в сила на 13,02,2021 г. определение е оставено без уважение искането на
ОД на МВР Плевен за възстановяване на срока за подаване на писмен отговор на исковата
молба. В с.з. ответникът не изпраща представител.
Съдът, като съобрази становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства
и на основание закона, намира за установено следното:
Не е спорно между страните и се установява от Заповед №8121К-2418/07,02,2017 г., че
ищцата П.Д. *** е назначена на длъжност „главен юрисконсулт“ в сектор „Координация,
административно и правно обслужване и човешки ресурси“ към отдел „Административен“
при ОД на МВР-Плевен с основна заплата 1723,00 лева.
Не е спорно между страните и се установява от представените заповеди №8121з-
37/19.01.2016 г., № 8121з-58/09.01.2017г., № 8121з-44/16.01.2018 г., №8121З-
1716/28,12,2018 г., № 8121з-1464/31.12.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, че на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 от ЗМВР, е определена левовата
равностойност на храна в размер на 120,00 лева месечно за годините, в които са издадени
заповедите.
От представените платежни бележки на ОД МВР Плевен за ищцата е видно, че при
начисляване на месечните възнаграждения за месец 01.01.2017г. в начисленията са
включени: заплата, % прослужено време, специфични условия на труд, извънреден труд и
храна – 120лв., като всички начисления са възлизали на 1573,40 лева. Във всички останали
служебни бележки, представени по делото – от 01,02,2017 г. до 01,07,2020 г. е налице
промяна, като начисленията се състоят от основно и единствено перо - заплата за
длъжността държавен служител, и индивидуално за отделни конкретни месеци – извънреден
труд, лични добавки, СУЦ, облекло, награди и други. От начисленията за м.02.2017 г.,
когато е начислена само заплата и за първи път липсват перата - % прослужено време,
специфични условия на труд и храна, общо начисленията са 1723,00 лева. Приетата по
делото съдебно - икономическа експертиза, която съдът кредитира като обоснована,
безпристрастна и компетентна, сочи, че размера на неначислената отделно като
допълнително възнаграждение на ищцата сума за храна от 120,00 лева месечно, общо за
исковия период от 14,08,2017 г. – 01,08,2020 г. е в размер на 4273,04 лева, а лихвата за
забава върху сумата за периода от 26-то число на следващия месец до датата на подаване на
исковата молба, изчислена за всеки отделен месец, е в размер на общо 652,86 лева.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.181, ал.1, предл.2 от ЗМВР - правото на
служителите на МВР да получават храна или левовата й равностойност, предмет на главния
иск в настоящето производство, е регламентирано в чл.181, ал.1 от ЗМВР. Съгласно ал.3 от
същия, служителите по чл.142, ал.1 и ал.3, които извършват дейности, свързани със
специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата ѝ
равностойност, чийто размер се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните
работи, а условията и редът за предоставянето й се определят с наредби на министъра на
вътрешните работи /ал. 4 и ал. 5/. Категориите служители на МВР са определени в чл.142,
ал.1 от ЗМВР /, и това са: т.1.държавни служители – полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението; 2.държавни служители; 3.лица, работещи по
трудово правоотношение. Не спорно по делото, че ищцата е именно държавен служител по
смисъла на чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР. На основание чл.142, ал.2 от ЗМВР само статутът на
служителите по т.1 се урежда от специалния ЗМВР. Чл.142, ал.4 от ЗМВР, в редакцията към
ДВ, бр.81 от 2016 г., в сила от 14,10,2016 г. /налице е и нова промяна, която е след подаване
на исковата молба/, сочи, че статутът на държавните служители по ал.1, т.2 се урежда със
Закона за държавния служител. Следователно, касае се за два специални закона - ЗМВР и
ЗДСл., които намират приложение по отношение различните категории служители в
рамките на системата на МВР. Съдът счита, че приложното поле на специалния закон не
може да се разширява по отношение съдържанието на служебното правоотношение,
регламентирано от друг специален закон. С приемането на §86 от ЗИД ЗМВР /ДВ, бр.
14/2015 г./ държавните служители в МВР, заемащи длъжности на държавни служители по
чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април
2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители
по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР до прекратяване на служебните им правоотношения. Тоест – до
прекратяване на служебните им правоотношения, категорията служители по т.2
законодателно е продължено да бъдат третирани със статут на държавните служители по
ЗМВР. В ДВ, бр.81 от 2016 г., в сила от 01,02,2017 г. е приет §69, ал.1 от ПЗР ЗИД ЗМВР, с
който вече служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се
прилага ЗИД ЗМВР /ДВ, бр. 14/2015 г./, и които към датата на влизане в сила на този закон
заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи висше
образование, с някои изключения, които не касаят ищцата, се преобразуват в служебни
правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане в сила на този закон. Съгласно ал.6
на същия параграф, при назначаването на служителите по ал.1 се определя индивидуална
основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон
възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност,
допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата
равностойност на ХРАНАТА по чл.181, ал.1 от ЗМВР. Тоест, законът е посочил начинът, по
който се формира основната заплата на служителя и в нея нормативно е включено, както
4
допълнителното възнаграждение за прослужено време, така и левовата равностойност на
храната. Предвид изложеното, считано от м. февруари 2017 г., когато ищцата е назначена по
посочения ред, възнаграждението за прослужено време и левовата равностойност на храната
не се начисляват отделно, а представляват компонент от получаваното основно
възнаграждение. Това на практика е видно и от представените по делото платежни бележки
на ищцата за месеците януари и февруари 2017 г. – преди и след влизане в сила на §69, ал.1
от ПЗР ЗИД ЗМВР: докато за м.януари в начисленията отделно са посочени заплата, процент
прослужено време, специфични условия на труд и храна, то след промяната, тези
компоненти липсват отделно, а са включени в един общ – заплата длъжност държавен
служител, като възнаграждението не е по-ниско от м. януари, а напротив - то е увеличено от
1573,40 лева на 1723,00 лева. При това положение следва да се приеме, че служителят
реално е получавал в исковия период, и то по силата на закона, допълнително
възнаграждение за храна, което не е било отделно начислявано, а е било включено в
основното му възнаграждение и не би следвало да има право на отделно такова. Ако се
приеме обратното - че ищцата като държавен служител в системата на МВР- чл.142, ал.1, т.2
от МВР, има право отделно на храна или нейната равностойност съгл. чл.181, ал.1 от ЗМВР,
то тя би била поставена в по-благоприятно положение в сравнение със служителите по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението, чиито правоотношения не са се преобразували в служебни по силата на §69, и
би получавала двойно равностойността на добавката за храна – веднъж включена в
основното възнаграждение, и втори път – като отделен компонент, което би представлявало
и неоснователно обогатяване.
Погледнато от друга страна, след 01,02,2017 г. съдържанието на служебното
правоотношение на ищцата се урежда от ЗДСл., който не предвижда в полза на служителите
на държавна служба храна или нейната равностойност, аналогична на уредбата по чл.181,
ал.1 от ЗМВР. Тази изрична законодателна препратка към приложение на специалния ЗДСл
към тази категория служители на МВР, изключва приложение на другия специален закон, по
аргумент за празнота в ЗДСл. В чл.142, ал.4 от ЗМВР /в редакцията му през целия исков
период/ изрично е предвидено, че статутът на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 се
урежда със ЗДСл. Изчерпателно изброяване на разпоредби в ЗМВР, приложими към
служителите, заемащи длъжности по чл.142, ал.1, т.2, сред които и чл.181, ал.3 от ЗМВР е
въведено едва със ЗИД на ЗМВР /ДВ, бр.60 от 2020 г., в сила от 01,10,2020 г./, с което се
уточнява, макар и след исковия период, волята на законодателя на кои категории служители
по чл.142 ЗМВР се изплащат левовата равностойност за храна и ободряващи допълнително,
а именно – тези, които извършват специфични дейности, съответно работят през нощта. В
конкретния случай не се установи изпълняваната от ищцата работа да предполага
специфичен за МВР характер на труда. Дори при анализа от тази гледна точка, съдът
намира, че ищцата не се намира в по-неблагоприятно положение, доколкото левовата
равностойност за храна по чл.181, ал.1 от ЗМВР, е включена в определената й от м.февруари
2017 г. и следващите месеци основна работна заплата.
5
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният главен иск за заплащане на суми за
левова равностойност за храна се явява неоснователен, и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
За пълнота следва да се отбележи, че доводите в писмената защита на ищцата, че
включването на суми за храна в основната заплата е недопустимо, тъй като ще доведе до
нередовност на счетоводните записвания, е неоснователно, тъй като в случая по
законодателен път /ал.6 на цитирания по-горе §69/ е регламентирано включването на сумата
за храна в индивидуалната месечна основна заплата на служителя.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
Искът за заплащане на мораторна лихва върху процесната главница се явява акцесорен и
основателността му се определя на първо място от основателността на главния иск.
Доколкото съдът прави извод за неоснователност на предявения иск за главница,
неоснователен е и искът за заплащане на обезщетение за забава, поради което същият следва
да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, право на разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, има само
ответникът - ОД на МВР Плевен, но доколкото такива няма поискани, съдът не дължи
произнасяне.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д. ***, ЕГН **********, от ***, против ОД на
МВР-Плевен, представлявана от ***, иск с правно основание чл.181, ал.1 от ЗМВР,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4260,00 лева,
представляваща сбор от дължимите суми за храна в размер на 120,00 лева месечно, за
периода 14,08,2017 г. – 01,08,2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14,08,2020 г. до окончателното ѝ изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д. ***, ЕГН **********, от ***, против ОД на
МВР-Плевен, представлявана от ***, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 670,00 лева, представляваща лихва за
забава върху сумата от 4260,00 лева за периода 23,08,2017 г. – 14,08,2020 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6
7