РЕШЕНИЕ
№ 550
гр. Велико Търново, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря КРИСТИНА ЯНК. ЛАЛОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110102619 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
страните са възникнали облигационни отношения по Договор за мобилни услуги от
21.11.2019г. за мобилен номер *, изменен с Допълнително споразумение от 29.02.2020г. по
абонаментен план *, Договор за лизинг от 21.11.2019г. за устройство HUAWEI Y5 2019 Dual
Black, платимо на 23 месечни лизингови вноски по 1,69 лв. и Договор за лизинг от
21.11.2019г. за базови аксесоари, платимо на 23 месечни лизингови вноски по 2,11 лв.
Изтъква се, че по договора за мобилни услуги за срок от 24 месеца от сключването ищецът
се е задължил да предостави на ответника ползването на мобилни услуги, а последният се е
задължил да заплаща тяхната стойност при стандартен месечен абонаментен план от 22,99
лв., а след изменението от 29.02.2020г. – от 29,99 лв. както и неустойка в случай на
предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение на задълженията му, а с
договорите за лизинг ищецът е предоставил на ответника временното и възмездно ползване
на горепосочените устройства като последният се е задължил да заплаща дължимите
лизингови вноски. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си като за ползваните от
ответника мобилни услуги за периода от 05.04.2020г. до 04.07.2020г. не са заплатени
дължимите абонаментни такси в общ размер на 133,44 лв. Навежда доводи, че в резултат от
неизпълнението е прекратил договора за мобилни услуги с начисляване на неустойка от
239,70 лв. и е обявил договорите за лизинг за предсрочно изискуеми с начисляване на 25,35
лв. за непогасените лизингови вноски по договора за устройство HUAWEI Y5 2019 Dual
Black и на 31,65 лв. за непогасените лизингови вноски по договора за базови аксесоари.
1
Твърди се, че за горепосочените вземания е издадена фактура с №********** от
05.09.2020г., платима в срок до 20.09.2020г., както и заповед за изпълнение по частно
гражданско дело №1866/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, която е връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми по процесните
договори в общ размер на 430,14 лв. са дължими, поради което отправя искане до съда да
бъде установено съществуването на вземанията, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение №732 от 25.07.2022г. по частно гражданско дело №1866/2022г., по
описа на Великотърновския районен съд, както и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез
назначения му особен представител, в който оспорва основателността на предявените
искове. Изтъква, че договорите за лизинг са недействителни тъй като противоречат на
изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, поради което претендираните суми
по тях са недължими. Твърди, че вземането за мобилни услуги също е недължимо тъй като
надвишава стойността услугите по уговорените тарифни планове. С оглед гореизложеното
се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 21.11.2019г. между страните е сключен договор за мобилни услуги за мобилен номер *,
съгласно който за срок от 24 месеца ищецът се задължил да предостави на ответника
ползването на мобилни услуги по абонаментен план *, а последният се задължил да заплаща
тяхната стойност при стандартна месечна абонаментна вноска от 22,99 лв. На същата дата
страните сключили договори за лизинг, съгласно които ищецът предоставил на ответника
временното и възмездно ползване на устройство HUAWEI Y5 2019 Dual Black и базови
аксесоари, а последният се задължил да заплаща съответно лизингова цена от 128,86 лв. при
първоначална вноска от 89,99 лв. и 23 броя месечни лизингови вноски по 1,69 лв. както и
лизингова цена от 50,57 лв. на 23 броя месечни лизингови вноски по 2,11 лв. Договорът за
мобилни услуги е изменен с Допълнително споразумение от 29.02.2020г., съгласно който за
срок от 24 месеца ищецът се задължил да предостави на ответника ползването на мобилни
услуги по абонаментен план*, а последният се задължил да заплаща тяхната стойност при
стандартна месечна абонаментна вноска от 29,99 лв. При прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, или поради нарушение на
задълженията му, страните уговорили заплащане на неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок,
но не повече от трикратния им размер, допълнена с възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове и с разликата между стандартната и
лизинговата цена на предоставеното устройство, съответстващи на оставащия срок на
2
договора. В договорите за лизинг е уговорена възможност за ответника да придобие
собствеността на устройството и базовите аксесоари след заплащане на всички лизингови
вноски. При възникване на облигационните отношения ответникът декларирал, че е
запознат с Общите условия за взаимоотношенията на* с потребителите на мобилни услуги и
с ценовата листа за абонаментни планове. За ползваните от ответника услуги за периода от
05.04.2020г. до 04.09.2020г. ищецът издал фактура с №********** от 05.09.2020г., със срок
за плащане 20.09.2020г. Във фактурата са начислени вземания в общ размер на 430,14 лв., от
които 133,44 лв. за абонаментни такси и услуги извън абонаментния план, 57 лв. за
лизингови вноски по процесните договори и 239,70 лв. за неустойки за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги. Поради липсата на доброволно изпълнение, на
21.07.2022г. ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК относно горепосочените вземания,
за които е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1866/2022г., по
описа на Великотърновския районен съд, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице са валидни облигационни отношения по сключените между страните договори, по
които ищецът е изпълнил задълженията си към ответника като му е предоставил възмездно
ползване на мобилно устройство и базови аксесоари за срок от 23 месеца и на мобилни
услуги по тарифен план с фиксирана месечна такса. Възраженията за недействителност на
договорите за лизинг са неоснователни. За установяване размера на шрифта на документите
са необходими специални знания като не е поискано от ответника допускане на експертиза
съгласно разпределената доказателствена тежест. Изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК
са изпълнени тъй като разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от договорите за лизинг препращат за
сроковете, условията и начина на плащане на лизинговите вноски по погасителния план към
тези по договора за мобилни услуги и Общите условия. Следва да се посочи, че и при
евентуална недействителност на правоотношенията съгласно чл. 22 от ЗПК, по аргумент от
чл. 23 от ЗПК лизинговите вноски следва да се заплатят. Ответникът не е погасил
дължимите абонаментни такси за периода от 05.04.2020г. до 04.07.2020г. в общ размер на
87,03 лв. и същите са дължими, а по отношение на начислените допълнителни услуги извън
абонаментния план на стойност от 46,41 лв. липсват доказателства за реалното им
предоставяне от мобилния оператор като претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в тази част е неоснователна. Основателна е и претенцията за
дължимост на начислените по процесната фактура лизингови вноски в общ размер на 57 лв.,
включващи и тези за оставащия срок на договорите за лизинг, поради липса на
доказателства за връщане на предоставеното устройство и базови аксесоари от ответника.
Неизпълнението на задължението на потребителя по договора за мобилни услуги е породило
правото на мобилния оператор едностранно да го прекрати и да претендира заплащане на
уговорената неустойка. По делото, обаче липсват доказателства за валидно упражняване на
това право от ищеца по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което да обуслови възникване на
задължение за ответника да заплати сумата от 239,70 лв. В същия смисъл е и т. 19в от
Общите условия, изискваща отправяне на едномесечно писмено предизвестие до
3
потребителя. Предизвестието за прекратяване не може да се счита за отправено с исковата
молба тъй като тя е подадена след изтичане на срока на договора. Поради изложеното
претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумите от 236,06 лв., представляващи направени по делото
разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен
представител както и 68,64 лв., представляващи разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, направени в производството по частно гражданско дело №1866/2022г., по
описа на Великотърновския районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на И. М. А. с ЕГН: ********** *, че дължи на *, сумата
от 87,03 лв. /осемдесет и седем лева и три стотинки/ за ползвани мобилни услуги за периода
от 05.04.2020г. до 04.07.2020г. по Договор за мобилни услуги от 21.11.2019г. за мобилен
номер *, изменен с Допълнително споразумение от 29.02.2020г., начислена по фактура с
№********** от 05.09.2020г. и сумата от 57 лв. /петдесет и седем лева/ за лизингови вноски
по Договор за лизинг от 21.11.2019г. за устройство HUAWEI Y5 2019 Dual Black и Договор
за лизинг от 21.11.2019г. за базови аксесоари, начислена по фактура с №********** от
05.09.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение №732 от 25.07.2022г. по частно
гражданско дело №1866/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.
Отхвърля като неоснователни предявените от *, срещу И. М. А. с ЕГН: ********** *, иск по
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД относно установяване съществуване
на вземането в частта за разликата от 87,03 лв. до 133,44 лв. за ползвани мобилни услуги за
периода от 05.04.2020г. до 04.07.2020г. по Договор за мобилни услуги от 21.11.2019г. за
мобилен номер *, изменен с Допълнително споразумение от 29.02.2020г., начислено по
фактура с №********** от 05.09.2020г., и иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД относно установяване съществуване на вземането от 239,70 лв., представляващо
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 21.11.2019г. за
мобилен номер *, изменен с Допълнително споразумение от 29.02.2020г., начислено по
фактура №********** от 05.09.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение №732 от
25.07.2022г. по частно гражданско дело №1866/2022г., по описа на Великотърновския
районен съд.
Осъжда И. М. А. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 236,06 лв. /двеста тридесет
и шест лева и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски, както и
сумата от 68,64 лв. /шестдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща
направени разноски по частно гражданско дело №1866/2022г., по описа на
Великотърновския районен съд.
4
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №1866/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5