№ 566
гр. Русе, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520100002 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 266 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Пакстрой Русе“ ЕООД против „Фаворит
98“ ООД, в която се твърди, че през лятото на 2022г. съпругът на
управителката на ищцовото дружество от името и за сметка на същото
извършил по възлагане необходим ремонт в помещения, стопанисвани от
ответното дружество. Между страните имало уговорка да бъде заплатен
положения труд, както и вложените материали за извършване на същия -
боядисване на помещение и допълнителни дейности, свързани с
боядисването. Твърди се, че уговорката между страните била за труд да се
платят 8000лв. и отделно вложените материали срещу представени
документи, удостоверяващи тяхното закупуване.
По настояване на ответника била издадена от ищеца предварително
фактура за 8000лв. с цел да бъде осчетоводена. Твърди се, че представителят
на ищеца изпълнил изцяло задълженията си, но получени от ответника били
единствено 6800лв. Като се съобразят вложените материали и уговорената
цена за труд от една страна и от друга получената сума от ответника, 3200лв.
останали неизплатени. Счита се, че извършената работа дори и надвишава
значително уговорената стойност.
1
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което „Фаворит 98“
ООД да бъде осъдено да заплати на „Пакстрой Русе“ ЕООД сумата от
3200лв., представляваща част от неизплатено възнаграждение за извършен
ремонт в производствено помещение в гр. Русе през периода юли – септември
2022г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор по
предявеният иск. В съдебно заседания неговият представител оспорва
исковата претенция като твърди, че действително е имало уговорка между
двете дружества за извършване на ремонт и боядисване в помещения на
ответника от представител на ищеца, но се твърди, че всичко, което е
извършено и вложено като труд и материали в този ремонт е заплатено, като
уговореното възнаграждение за труд било 8000лв. и същото е изцяло
заплатено, като материалите са заплащани отделно.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор, а и се установява от събраните по делото доказателства, че
между страните са възникнали облигационни отношения по договор за
изработка – постигната е уговорка представител на ищеца да извърши
боядисване на производствено помещение на ответника, за което да бъдат
заплатени вложените материали и възнаграждение за свършената работа в
размер на 8000лв.
На 30.09.2022г. ищецът като изпълнител е издал на ответника като
възложител фактура на стойност 8000лв., в която са описани извършените
работи – почистване, шпакловане, нанасяне на грунд, намазване с препарат и
боядисване на цех. Не са посочени количество и стойност на отделните СМР,
а само тяхната „твърда стойност“.
На същата дата – 30.09.2022г. от ищцовото дружество е издаден и
фискален бон за сумата по фактурата.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Няма спор между страните, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между страните е сключен договор за изработка – за
извършването на СМР, възложител на които се явява ответника, а изпълнител
2
ищеца. Спорно е дали е изплатено изцяло уговореното за свършената и
приета работа възнаграждение от 8000лв.
Доказателствената сила на фискалния бон (касовата бележка) изрично е
уредена в чл. 118, ал. 3 ЗДДС – представлява хартиен документ, регистриращ
продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща
в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други
заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация
фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за
регистрация. Т.е. законът придава на фискалния бон удостоверително
значение (материална доказателствена сила) досежно факта на сключване на
договора за доставяне на стока или услуга (кой е получателят на стоката или
услугата поначало подлежи на отделно доказване, но житейски се презюмира,
че това е държателят на документа), както и удостоверява извършеното
плащане. Поради това следва да се приеме, че представения от ответника по
делото и неоспорен от ищеца фискален бон удостоверява заплащането на
сумата по издадената фактура за дължимото възнаграждение за извършените
СМР. Издавайки фискалния бон, ищцовото дружество е удостоверило
(признало), че му е заплатена сумата от 8000лв., дължима като цена за
вложения труд по уговорените СМР. Поради това следва да се приеме, че
предявеният иск за заплащане на незаплатена част от уговорено
възнаграждение за труд е изцяло неоснователен.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че предмета на
исковата претенция е очертан с исковата молба като дължимо по договор
възнаграждение за извършени СМР (за труд), а не за вложени и незаплатени
материали. Поради това и съдът не обсъжда в настоящото производство като
неотносими към спорния предмет въпросите дали са заплатени вложените
при извършването на уговорените СМР материали от ищеца. Процесната
фактура е издадена за дължимото възнаграждение за положен труд. В хода на
производството предявеният иск не е надлежно изменен по основание или
размер, за да бъдат обсъдени останалите твърдения на ищеца за
„фактическата“ стойност на извършения ремонт.
Представения към исковата молба РКО не дава основание за различни
правни изводи по същество на спора. Същият единствено удостоверява
получаването на 193,06лв. от подписалото го лице – предполага се
физическото лице Н.Х.. Този документ не е подписан от представител на
3
ответника като възложител и не може да бъде приет като признание за
неизгоден факт относно общо заплатените за труд и материали суми на
ищцовото дружество.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят
направените разноски по делото – за адвокатско възнаграждение.
Претендирано е такова в размер на 3100лв., заплащането на което е
удостоверено с договор за правна защита и съдействие. Срещу
претендираните размер на адвокатското възнаграждение е направено
възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал.5 ГПК.
Съдът намира, че направеното възражение срещу дължимите разноски
следва да бъде уважено и присъденото на ответника адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер по чл. 7, ал.2
т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАС, а именно 620лв., тъй като делото не се
отличава с правна и фактическа сложност. Проведено е само едно съдебно
заседание и процесуалният представител не е положил труд във фазата по чл.
131 ГПК. Дори и да се приеме, че предявеният иск е частичен, в петитума на
същия не е посочен общия размер на претендираната като дължима сума (за
което и ищецът не е задължен).
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Пакстрой“ ЕООД ЕИК200603425 със
седалище и адрес гр. Русе, бул. „Тутракан“ №52, представлявано от Лиляна
Панева Христова срещу „Фаворит 98“ ООД ЕИК104081986 със седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Сан С.о“ №32, представлявано
от Милена Иванова Милчева иск за заплащане на сумата от 3200лв.,
представляваща част от неизплатено възнаграждение за извършен необходим
ремонт на производствено помещение на ответника в гр. Русе през периода
юли-септември 2022г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Пакстрой“ ЕООД ЕИК200603425 със седалище и адрес
гр. Русе, бул. „Тутракан“ №52, представлявано от Лиляна Панева Христова,
да заплати на „Фаворит 98“ ООД ЕИК104081986 със седалище и адрес на
4
управление гр. Велико Търново, ул. „Сан С.о“ №32, представлявано от
Милена Иванова Милчева сумата от 620лв. разноски за настоящото
производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5