Решение по дело №94/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба, подадена от А. Ж. Х. и З. Ж. Х., и двамата чрез адв. Е. В., с адрес за призоваване [населено място], обл. С., [улица]срещу Заповед № 63/19.02.2024г. на кмета на община Златоград. С нея е разпоредено жалбоподателите да премахнат за своя сметка построената без необходимите строителни книжа пристройка към северната част на лятна кухня (явяваща се втори етаж над масивна стопанска постройка) в УПИ ІІІ-990, кв. 104 по ПУП на [населено място] в срок от 3 месеца от влизане в сила на издадената заповед.

Счита се, че тя е незаконосъобразна, издадена при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на процесуалните правила, противоречаща на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона.

В жалбата се твърди, че е напълно погрешно становището, че е налице в описания имот двуетажна сграда към която да е извършено незаконно строителство.Налице било разминаване и несъответствие между строежа, посочен в констативния акт и диспозитива на оспорената заповед. Така описания обектв заповедта не представлявал строеж. Той бил описан като остъкляване на втори етаж на двуетажна сграда, изпълнена от метални профили, ламарина и термопанел, захванати чрез винтове и сглобки, т.е. той бил изграден от леки материали и без стабилни основи. Явно било, че този обект е изграден по начин, който позволява премахването му без да се осъществява някакво въздействие върху земята под него и без да се изменя нейната субстанция и ползване. Посоченото изключвало възможността той да се квалифицира като строеж.

Твърди се още, че в случая се засягали в по-голяма степен от необходимата правата и законните интереси на жалбоподателите.

По тези съображения молят съда да постанови решение, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира се и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв. В., който поддържа жалбата с която е сезиран съда. В предоставената възможност представя писмена защита, в която развива няколко групи възражения, сведени до следното:

• Касае се за обект по чл. 151, ал.1 ЗУТ (в частност за лека постройки за отоплителни материали и инвентар по смисъла на т.3), при което не се изисквало разрешение за строеж за нея.
• Диспозитива на оспорената заповед касаел друг имот с [идентификатор].
• Оспорената заповед била издадена на две взаимноизключващи се основания- чл. 225а ЗУТ и чл. 195 ЗУТ
• Процесния обект не представлявал двуетажна сграда, респ. пристройка към такава.
• -В случая не се касае за строеж, доколкото обекта не покривал изискванията на пар.5, т.38 ДР на ЗУТ.

Ответникът не изпраща процесуален представител и не ангажира становище във връзка с направените възражения. Съдът е прекратил производството по отношение на Ж. Х., който макар и адресат на заповедта не е извършител на строителството на обекта, предмет на заповедта, не е негов собственик и не е страна в правоотношението.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, включително и заключението на инж. Щ. по назначената СТЕ приема от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежни участници в административно производство по премахване на строеж, изграден без необходимите строителни книжа и е процесуално допустима. По същество тя е неоснователна по следните съображения:

Началото на производството е възникнало на база съставен КА №1 от 10.07.2023г. Съгласно констатациите на длъжностните лица в този акт в североизточната част на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] е изградена двуетажна сграда. В северната част на втори етаж е направена пристройка/остъкляване с размери 2.00м./4.40м. и средна височина 2.20м. В източната й част е изпълнена масивна стена с дължина 3,60 м. и средна височина 2,20м., а останалата част, с дължина около 0,60 м. е изпълнена от термопанел. Западната и северната част на обекта е изпълнена от ПВЦ дограма. Установено е, че пристройката има конзолно издадена част към речното корито с размери 1,40/4.40м. с монтиран парапет от метални профили и ламарина, а покривната конструкция е изпълнена от метални профили с покритие от термопанел и ламарина.

Въз основа на тези констатации е инициирано производство за премахване на незаконен строеж и е издадена оспорената заповед от кмета на община Златоград.

По делото е депозирано заключение от инж. Н. Щ. по назначената от съда СТЕ. Вещото лице установява след извършен оглед на място, че в имота има две сгради- двуетажна жилищна, с [идентификатор] , със застроена площ 83 кв.м и сграда с [идентификатор]- едноетажна, със застроена площ 45 кв.м., представляваща допълващо застрояване. В северна посока от тази сграда, на ниво +0,00 (на нивото на първи надземен етаж) е изпълнена пристройка. Над нея липсва подова плоча, има покрив от метална конструкция, покрит с термопанели и ламарина. Пристройката е изпълнена от смесена носеща конструкция- частично от масивни носещи стени и метална носеща конструкция. Използва се като склад за инвентар. Категорията на строителството е шеста.

Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и съдът го цени като обективно и компетентно изготвено.

При така установеното съдът направи следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- кмета на община Златоград, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма. При издаването й не са допуснати нарушения на нормата на чл. 59 АПК от гледна точка на реквизити. Изложени са мотиви, които кореспондират с доказателствата по делото. Основавайки извода си на заключението на вещото лице съдът приема, че в случая не е налице лека конструкция както се твърди в жалбата. Част от процесния обект е изпълнен с масивни носещи стени. В случая не е налице хипотезата на чл. 151, ал.1, т.3 ЗУТ именно по тези съображения. В случая не се касае за „лека постройка“. Такъв извод обосновава и вещото лице при изслушване на заключението му в съдебно заседание.

Съдът не приема и твърдението, че оспорената заповед касаела друг имот. В нея е посочено, че установения строеж без строителни книжа се намира в УПИ ІІІ-990, кв. 104 по ПУП на [населено място], т.е. в процесния имот, видно от индивидуализацията му в приложения като доказателство нотариален акт на л. 17 от делото. Инж. Щ. установява в съдебно заседание, че не е допусната от системата да извърши проверка по [идентификатор], затова е описала имота с [идентификатор], като пояснява, че това вероятно се дължи на някаква промяна в кадастралната карта. При така установеното по отношение идентификатора на имота съдът приема, че не се касае за допуснато съществено процесуално нарушение, не се ограничава правото на защита на жалбоподателите, означението на имота по този начин не създава съмнение в неговата индивидуализация, още повече, че той е означен в диспозитива като намиращ се в УПИ ІІІ-990, кв. 104 по ПУП на [населено място].

Нормата на чл. 225а, ал.1 ЗУТ регламентира, че кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Нормата на чл. 195, ал.5 ЗУТ пък регламентира, че кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, т. 1 – 15, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.

Съдът приема, че в случая не се касае за взаимноизключващи се основания на които е била издадена оспорената заповед, защото и в двете хипотези се касае за правомощия на кмета на общината.

В случая съдът приема за безспорно, че е налице незаконен строеж по смисъла на пар.5, т.38 ДР на ЗУТ, за който не са издадени строителни книжа и същия противоречи на императивните правила по чл. 148 ЗУТ, поради което подлежи на премахване.

Не се установи и твърдяното нарушение на нормата на чл. 6 АПК, т.е. оспорената заповед да ограничава в по-голяма стереп от необходимото правата и законните интереси на жалбоподателите.

По тези съображения издадената от кмета на община Златоград заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да се отхвърли.

Разноски в производството не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ по жалба вх. № 724/22.03.2024г., подадена от А. Ж. Х. и З. Ж. Х., и двамата чрез адв. Е. В., с адрес за призоваване [населено място], обл. С., [улица]срещу Заповед № 63/19.02.2024г. на кмета на община Златоград като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок, считано от съобщението на страните.