Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
гр.Плевен, 11.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №642 по описа за 2020г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.211 от Закона за Министерство
на вътрешните работи (ЗМВР).
Производството по делото е образувано по жалба от Г.Н.Р.,
чрез адв.К.Д. ***, против Заповед № УРИ 316з-2191/13.07.2020г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с която на оспорващия е наложено
дисциплинарно наказание „мъмрене“ за
срок от един месец, считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена
при неизяснена фактическа обстановка и при липса на мотиви. Твърди се, че
посоченото дисциплинарно нарушение не е извършено виновно, което води до отмяна
на акта. Счита се, че заповедта е издадена и в нарушение на материалния закон и
при несъответствие с целта на закона. В тази връзка се сочи, че със ЗИДЗДвП,
обн. ДВ бр.37/2015г. е приета нормата на чл.178е от ЗДвП, която предвижда глоба
от 50лева до 200лева за лице, което паркира на тротоари, като със същият закон
е отменен действалият до този момент текст на чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП,
предвиждащ глоба в размер на 30лева за водач, който паркира на тротоар. Сочи
се, че няма спор относно факта, че е изготвил фиш за нарушение по чл.98 ал.2 т2
от ЗДвП, както и че с него е наложена глоба в размер на 30лева, позовавайки се
на санкционната норма на чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП. Счита се, че спорът е относно
това дали това действие представлява нарушение – неизпълнение на служебни
задължения по смисъла на чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР. В тази връзка се твърди, че
към датата на извършване на вмененото дисциплинарно нарушение в АИС ПП,
прилагана от служителите на Сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, са фигурирали,
респ. е можело да бъдат избирани при въвеждане на материалноправната разпоредба
на чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП, както приложимата към този момент санкционна норма
на чл.178 е от ЗДвП, така и отменената такава на чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП. Счита
се, че след като в базата данни фигурира отменения санкционен текст, не може да
се приеме, че с прилагането на същия е допуснато неизпълнение на служебни
задължения поради небрежност, тъй като макар и да е бил длъжен да познава
нормативната уредба, не е бил длъжен да знае, че в АИС ПП фигурират и
нормативни текстове, които са отменени. В подкрепа на изложеното се сочи писмо
рег.№5290р-4004/28.02.2020г. на директора на Дирекция „КИС“ при ГДНП, от което
се установява, че въпреки предприетите действия за своевременно заличаване на
отменените санкционни разпоредби, същите са продължили да се визуализират в
приложенията на АИС ПП и АИС АНД, включително и към периода на извършване на
процесното дисциплинарно нарушение. От последното се прави извод, че
допуснатото нарушение се дължи на несъвършенствата на прилаганата от органите
на МВР АИС ПП и АИС АНД, а не от проявена небрежност при изпълнение на
служебните задължения, което изключва съставомерността на наказаното нарушение
по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР, поради липса на субективния признак на
същото-виновно поведение от страна на държавния служител, изразяващо се в
проявена небрежност. Счита се, че дисциплинарното наказание не съответства и на
целта на закона - дисциплинарни
наказания да бъдат налагани само при безспорно доказани дисциплинарни
нарушения. В заключение се моли за отмяна на заповедта и се претендират
разноски.
От ответника не е депозиран писмен отговор по жалбата.
В открито съдебно заседание оспорващият се явява лично
и с адв.Д. с надлежно пълномощно, който поддържа депозираната жалба на
заявените в нея основания. Излага доводи, аналогични на тези в жалбата. Сочи
съдебна практика и моли за отмяна на заповедта. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се
явява, представлява се от юрисконсулт А., която счита жалбата за неоснователна,
а издадената заповед за законосъобразна. Представя писмени бележки с доводи за
неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - Плевен, четвърти състав,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на
оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото
заповедта е връчена на 22.07.2020г. /л.10/, а жалбата срещу нея е подадена на
ръка чрез административния орган на 27.07.2020г. /л.7/, от активно легитимирано
лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
Със Заповед № УРИ 316з-2191/13.07.2020г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, предмет на настоящето съдебно
производство, на младши инспектор Г.Н.Р. – младши автоконтрольор II степен в група „ОДПКПД“ в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР-Плевен, на основание чл.194 ал.2 т.2 вр. чл.197 ал.1 т.1, чл.198 ал.1
и ал.2 и чл. 204 т.4 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „Мъмрене“ за
срок от един месец, за извършено на 04.06.2019г. нарушение на служебната
дисциплина, установено в справка от извършена проверка
рег.№316р-20337/23.06.2020г. Посочено е в заповедта, че на 18.08.2019г. Р. е
издал през приложението на АИС АНД на РСОД фиш серия GT №106662 на Б.
Н. И. от гр.Сливница, който е паркирал на тротоар пред жилищна сграда и
затруднява достъпа до нея – нарушение на чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП. Посочено е
още, че във фиша като санкционна норма е посочена чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП,
вместо чл.178е от ЗДвП. Посочено е също, че съгласно изменението в ЗДвП с ДВ
бр.37 от 22.05.2015г. санкционната норма на чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП е отменена
и не следва да се налага глоба в размер на 30лева, а по чл.178е от ЗДвП, според
който се наказва с глоба от 50 до 200лева лице, което паркира ППС в паркове,
градини, детски площадки, площи предназначени само за пешеходци, и на тротоари
в населени места извън разрешените за това места. Отразено е, че според
длъжността характеристика рег.№3286р-19549/11.11.2015г. за длъжността „младши
автоконтрольор II- I степен в сектор/група „Охранителна полиция“/ група
„Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ /участък към районно управление
при ОДМВР служителят следва да познава Закона за движението по пътищата.
Деянието е квалифицирано по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни
задължения, като е счетено предвид факта, че към датата на съставяне на фиша в
приложението АИС АНД на РСОД, в падащо меню, са били налични като възможност за
избор и двете санкционни разпоредби по ЗДвП /действаща и отменена/, и че към
момента не са установени други съставени от служителя фишове с посочена
отменена санкционна разпоредба на чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП, че е налице
маловажно нарушение на служебната дисциплина, при което отклонението от
изискванията е незначително, за което на основание чл.198 ал.1 и ал.2 от ЗМВР
се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 до 3
месеца.
Установява се, че в изпълнение на Разпореждане
рег.№316р-13811/23.04.2020г. на ВПД Директор на ОД на МВР-Плевен, изготвено във
връзка с доклад рег.№4575р-797 от 24.03.2020г. на Инспекторат при МВР, е
издадена Заповед рег.№316з-1352/28.04.2020г. на Началник сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Плевен, с която е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на
причините и обстоятелствата спрямо
служителите, които след 01.06.2019г. неправомерно са наложили глоби с фиш в
нарушение на разпоредбите на чл.186 ал.1 от ЗДвП и отменената санкционна
разпоредба на чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП, като е определена комисията, която да
извърши проверката и да изготви справка за резултатите от нея. Един от
служителите подлежащи на проверка е Г.Н.Р., съставил на 18.08.2019г. фиш
серия за фиш серия GT №106662, който е запознат със заповедта на
11.05.2020г.
Със Заповед №3163-1721/03.06.2020г. на Началник сектор
„ПП“ при ОД на МВР-Плевен е удължен определеният в предходната заповед срок за
извършване на проверката, а именно до 25.06.2020г.
За извършената проверка е изготвена Справка рег.№316р-20337/23.06.2020г.,
в която е прието, че мл.инспектор Р. е извършил нарушение на служебната
дисциплина, а именно неправомерно е издал на 18.08.2019г. и наложил глоба в
размер на 30лева с фиш серия GT
№106662/18.08.2019г. в нарушение на чл.186 ал.1 от ЗДвП и отменената санкционна
разпоредба на чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП след 01.06.2019г., вместо по чл.178е от ЗДвП, с което е допуснал дисциплинарно нарушение по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР –
неизпълнение на служебните задължения, за което нарушение на основание чл.197
ал.1 т.2 вр. с чл.199 ал.1 .3 от ЗМВР е предвидено налагане на наказание „писмено
предупреждение“ за срок от три месеца при допусната небрежност в служебната
дейност. В справката е посочено още, че на Р. е предоставен въпросник, по който
служителят е дал обяснения от 26.05.2020г., че е запознат с промените в ЗДвП,
но при избиране на чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП в падащото меню на таблета,
последният е генерирал чл.183 ал.3 т.2
от ЗДвП, като счита, че е допуснал техническа грешка при генериране на
отменения член от закона. Р. е запознат с изготвената справка на 03.07.2020г.
Към административната преписка са приложени Покана за
даване на писмени обяснения от 09.07.2020г. до Г.Р. и писмени обяснения от
същата дата, в които служителят е посочил, че е дал обяснения и няма какво
повече да добави.
Приложена е и Типова длъжностна характеристика за
длъжността „Младши автоконтрольор II—І
степен в група „ОДПКПД“ на сектор „П“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР,
с която Р. е запознат на 01.04.2019г.
От писмо рег.№3286р-28841 от 02.07.2020г. на ГДНП се
установява, че към 01.06.2019г. при работа с РСОД е било възможно да се изберат
следните възможности за нарушение по
чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП, а именно: - паркира на тротоара пред жилищна сграда или
гараж, с което затруднява достъпа до тях с обвързана санкционна разпоредба на
чл.178е от ЗДвП; - паркира на тротоара
пред вход на гараж и затруднява достъпа до него с обвързана санкционна
разпоредба по чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП; - паркира на тротоара пред жилищна
сграда и затруднява достъпът до нея с обвързана санкционна разпоредба по чл.183
ал.3 т.2 от ЗДвП.
По делото е приложен като част от административната
преписка фиш серия GT №106662 от 18.08.2019г.,
съставен от Г.Р. за нарушение на чл.98 ал.2 т.2 от ЗДвП извършено от Б. И. от
гр.Сливница и изразяващо се в паркиране на тротоара пред вход на гараж и затруднява достъпа до него, като за
санкционна разпоредба е посочена нормата на чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП с наложена
глоба в размер на 30лева.
По искане на оспорващия, по делото като свидетел е
допуснат и разпитан Д.Х. – младши автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Плевен. Свидетелят заявява, че са колеги с Р.. Твърди, че за някои
нарушения в системата са излизали стара и нова разпоредба, но за нарушението
„паркиране пред гараж“ е излизала една
единствена санкционна разпоредба, за която впоследствие е установено, че е
отменена. Сочи, че за този вид нарушения актосъставителят не е имал възможност
да избира санкционната разпоредба, тъй като тя се генерира автоматично от РСОД.
Заявява, че разполагат в себе си и с бланки на фишове и на АУАН, но по указания
на ГДНП същите се използват само при технически проблем със системата.
Свидетелят сочи, че не си спомня дали конкретния ден е бил в наряд с Р., но в
цялата страна се работи по една и съща
система, като на него също му се е случило да издаден фиш с неправилно посочена
санкционна разпоредба за нарушение „паркиране пред гараж“.
Така установеното от фактическа страна води до следните
правни изводи:
Процесната
заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.204 т.4 от ЗМВР орган. Съгласно тази разпоредба наказанията се налагат със
заповеди от служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията
по чл.197 ал.1
т. 1 – 3. Видно от оспорената заповед, неин издател е Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, който заема ръководна длъжност по ЗМВР, а
към момента на издаване й Г.Р. е заемал младши изпълнителска длъжност –младши
автоконтрольор I степен в група „ОДПКПД“ на
сектор „ПП“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Плевен. Ето защо
съдът приема, че Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен се явява
компетентен орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на
наказанието по чл. 197 ал.1
т.1 от ЗМВР по отношение на наказания служител.
Съдът намира, че са спазени и регламентираните в чл.195 ал.1
от ЗМВР срокове, в които следва да бъде наложено дисциплинарното
наказание. Според посочената разпоредба наказанието следва да се наложи не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на
оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196 ал.1
от ЗМВР на 23.06.2020г., на която дата справка с рег. № 316р-20337 е
постъпила в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен, където е местоположението на
дисциплинарно-наказващият орган. Именно в този документ се съдържат ясни данни
относно извършеното от Р. деяние и дееца. При това положение оспорената заповед
от 13.07.2020г. е издадена в установения двумесечен срок от откриване на
нарушението, като към датата на издаването й не е изтекъл и едногодишният срок
от извършването на нарушението -съставянето на фиш серия GT №106662 от
18.08.2019г.
Спазено е и императивното
изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените
му обяснения. Видно от преписката, Р. е бил поканен за даване на писмени
обяснения, като в същите служителят е отразил, че е дал писмени обяснения и няма
какво повече да добави.
Заповедта е издадена в предвидената писмена форма, при
спазване на изискването по чл.210 ал.1 от ЗМВР, вкл. с посочване датата на
извършване на твърдяното нарушение – 04.06.2019г. и в какво се изразява същото,
правното основание и наказанието, което се налага. Т.е. налице са фактическите
и правни основания за издаване на заповедта. Ето защо е неоснователно
възражението в жалбата.
По отношение спазването на материалния закон съдът
съобразява следното:
Дисциплинарното наказание е наложено на Р. за
маловажно нарушение на служебната дисциплина по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР –
неизпълнение на служебни задължения, изразяващо се в неправомерно издаване и
налагане на глоба с фиш серия GT №106662 от
18.08.2019г., в нарушение на разпоредбата на чл.186 ал.1 от ЗДвП и отменената
санкционна разпоредба на чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП, след 01.06.2019г., вместо по
чл.178е от ЗДвП.
От приложената по делото длъжностна
характеристика за длъжността, заемана от Р. се установява, че в подраздел
„Познаване на нормативните документи и професионални умения” от раздел II
„Основни длъжностни задължения” на длъжностната характеристика е посочено, че заемащият я служител следва да
познава Закона за движение по пътищата и издадените на негова основа
подзаконови нормативни актове, както и редица други изброени в този подраздел
нормативни документи. Несъмнено в задължение на Р. е да познава в детайли
разпоредбите на ЗДвП. Процесният ЗИД на ЗДвП е обнародван в ДВ, бр. 37 от
22.05.2015 год., като разпоредбите на §5 и §6 от Закон за изменение и
допълнение на Закона за движението по пътищата, с която се отменя разпоредбата
на чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП и с която се създава нова санкционна разпоредба на
чл.178е от ЗДвП, са влезли в законна сила и са станали действащо право на
26.05.2015г. Следователно, като част от действащото право, съответните
изменени/отменени/допълнени разпоредби на ЗДвП, служителят е бил длъжен да се
съобрази с тях при изпълнение на своите служебни задължения по контрол на движението
по пътищата. В този смисъл познаването на тези нови нормативни разпоредби е
било част от служебните задължения на служителя, при което непознаването им,
респективно неточното прилагане на вече отменени, вместо действащи разпоредби
на приложимия закон правилно е определено като дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл.194, ал. 2, т.
2 от ЗМВР, което е основание за налагане
на дисциплинарно наказание.
Във връзка с вмененото на Р. дисциплинарно нарушение и
датата на неговото извършване, съдът констатира, че в процесната заповед при
описание на дисциплинарното нарушение е посочено, че на 18.08.2019г. Р. е
издал неправомерно фиш серия GT №106662, като е наложена глоба в размер на 30лева по
отменената санкционна разпоредба на чл.183 ал.3 т.2 от ЗДвП, вместо по чл.178е
от ЗДвП. Това следва да е датата на извършване на нарушението, изразяващо се в
неизпълнение на служебните задължения по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР. Въпреки това,
при изразяване на окончателната воля на административния орган за налагане на
служителя дисциплинарно наказание „мъмрене“ е посочено, че наказанието се
налага за извършеното от служителя на 04.06.2019г. нарушение на
служебната дисциплина, установено в справка от извършена проверка
рег.№316р-20337/23.06.2020г. По делото по безспорен начин се установява, че
така вмененото дисциплинарно нарушение от 04.06.2019г. не е извършено от Р.. За
такова няма доказателства по делото. Видно от справка рег. №316р-20337/23.06.2020г.
Р. е издал фиш серия GT №106662 на дата 18.08.2019г., която както е посочено
и по-горе следва да е датата на извършване на дисциплинарното нарушение.
Последното прави недоказано вмененото на оспорващия извършено на 04.06.2019г.
нарушение. Следва да се посочи, че е нарушено и правото на защита на Р. да
разбере на коя дата е извършено от нето вмененото му нарушение, тъй като за
дата на нарушението е посочено 04.06.2019г., а издаденият от него фиш е на дата
18.08.2019г., която също е отразена в заповедта.
Ето защо заповедта е издадена в противоречие с
доказателствата по делото и материалния закон.
С оглед на изложеното, като издадена в нарушение на
материалния закон процесната заповед следва да бъде отменена.
При този изход на делото и своевременно направено
искане за разноски, следва в полза на оспорващия да се присъдят направените по
делото разноски в размер общо на 310лева, от които 10лева внесена държавна
такса и 300лева поискано адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък
по чл.80 от ГПК, независимо че от представеното по делото адвокатско пълномощно
се установява, че договореното и заплатено възнаграждение между адвоката и
пълномощника е 400лева, което е съобразено с чл.8 ал.2 т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, но не е поискано в такъв размер.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл.второ от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № УРИ 316з-2191/13.07.2020г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с която на Г.Н.Р. е
наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“
за срок от един месец, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на Министерството на вътрешните работи - Плевен да заплати на Г.Н.Р.
***, ЕГН:**********, направените по делото разноски в размер на 310лв. /триста
и десет лева/.
Решението е окончателно, на основание чл.211
изр.последно от ЗМВР.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ:
/п/