Решение по дело №1025/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 224
Дата: 5 март 2020 г.
Съдия: Рени Михайлова Спартанска
Дело: 20194400501025
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                      Р   Е   Ш   Е   Н  И  Е  

                               /05.03.2020г.                 

                           

                              гр.Плевен 05.03.2020г.         

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри гр.с.в закрито заседание на пети февруари   

през две хиляди и двадесета  година, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА         

                                                  ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                                     : КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

при секретаря  Жени Стойчева                                                      и в присъствието на прокурора                                                        като разгледа докладваното от съдията РЕНИ  СПАРТАНСКА                                      въззивно  гр.дело №1025    по описа за 2019г.   и за да се произнесе съобрази следното:

         Производство по  чл.258  ГПК .

         С решение на Плевенски Районен съд №1867 от 03.10.2019г.,постановено по гр.д.№2138/2019г.по описа на същия съд е прието за установено на основание чл. 439 ал.1 ГПКче ищецът И.С.Ц. ,ЕГН ********** ***, не дължи на ответника ***“,ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София район ***, бул.“***“ ***, сумата 6963,85 лева, от която 3277,98 лева главница, 109,27 лева лихва за периода 18.04.2018г. – 16.08.2018г., 2349,98 лв. неолихвяеми вземания, 1226,62 лева такси към Тарифа за ЧСИ, дължими към 16.08.2018г, част от които са отразени в изпълнителен лист по ч.гр.дело 3553/2011г. по описа на РС Плевен и са предмет на изпълнение по изпълнително дело 2018******/2018г. по описа на ЧСИ П.П., с рег.№*** на КЧСИ с район на действие Плевенски Окръжен съд, тъй като вземането по ИЛ е погасено по давност.Със същото решение на ПРС „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район ***, бул.“***“*** е осъдено да заплати на И.С.Ц., ЕГН ********** *** сумата 932,40 лева разноски по делото.

           Недоволен от така постановеното решение на ПРС е останал ответникът пред ПРС-***“ЕАД гр.София, ЕИК ***, представлявано от изп.директор И.Д.М. ,който чрез юрисконсулт Л.Г. го обжалва пред ПОС  като недопустимо и неправилно.Изложени са доводи,че предявеният иск с правно осн.чл.439 ГПК е за установяване материална незаконосъобразна на изпълнението,каквато в случая не е налице, доколкото  изп.производство е прекратено спрямо ищеца И. С.Ц. ,към датата на завеждане на ИМ в ПРС-03. 04. 2019г., което обуславя недопустимост на предявения иск.Твърди се,че ответникът  с поведението си не е дал повод за завеждане на иска,тъй като новообразуваното изп.дело е прекратено срещу ищеца като солидарен  длъжник преди депозиране на ИМ.Изложени са доводи,че в случая са настъпили предпоставките за прекратяване на изп.производство ex lege ,по силата на закона  на осн.чл.433 ал.1т.2 ГПК,както и прекратяване на изп.производство на основание чл.433 ал.1,т.2 ГПК по молба на „***“ЕАД от дата 22. 02. 2019г. на основание настъпила обща погасителна давност на вземането спрямо ищеца. Въззивникът се позовава на ТР №2/2013на ОСГТК на ВКС ,съгласно което непоискването или неизвършването на изпълнителни действия в продължение на две години води до прекратяване на изп.дело по силата на закона,като счита,че изп.дело №511/2011г.по описа на ЧСИ П.Д.,рег.№*** на КЧСИ е било прекратено на осн.чл.433 ал.1т.8 ГПК. Посочено е,че въз основа на изпълнителни лист ,с който солидарно са осъдени Д.Г.П., Г.В.Т. ,В.М.К. и ищецът И.С.Ц. е образувано второ изп.дело №2018****** по описа на ЧСИ П.П.,че с оглед настъпилата погасителна давност за ищеца И.Ц. е депозирана молба на 22.03.2019г.за прекратяване на изп.дело и същото е прекратено на 26.03.2019г.Твърди се,че  ищецът не е обосновал своя правен интерес за иницииране на настоящото исково производство,а ответникът не е дал повод по никакъв начин за завеждане на иска,тъй като не оспорва факта на настъпилата перемция по изп.дело №511/2011г.,нито се оспорва факта,че спрямо ищеца е изтекъл срока на погасителната давност,поради което счита,че искът по чл.439 ГПК е недопустим.В заключение въззивникът моли съда да обезсили постановеното решение на ПРС като недопустимо и да бъде прекратено производството по делото.Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции,вкл.и юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78 ал.8 ГПК.В съдебното заседание на 05.02.20202г.въззивникът чрез своя процесуален представител  юрисконсулт С.З. поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи.Подробни доводи в тази насока са изложени в депозираните писмени бележки. 

          Въззиваемият И.С.Ц. чрез своя пълномощник адвокат Н.Я. от ПАК  е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна ,а обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Твърди се,че към момента на предявяване на иска по чл.439 ГПК пред ПРС,е било налице висящо изп.дело №2018****** по описа на ЧСИ П.П.,като по същото на ищеца е изпратено съобщение  от 02. 08. 2018г.,с което е посочен размера на задължението,както и,че е наложен запор върху банковите му сметки в „***“ЕАД,“***“АД,“***“АД,„***“ АД и „***“АД.Посоченото изп.дело е образувано след като на 06.10. 2016г.вече е бил изтекъл петгодишният давностен срок от настъпилата перемция по предходното изп.дело №511/2011г.по описа на ЧСИ П.Д., рег.№*** на КЧСИ,образувано срещу ищеца.Въззиваемият излага доводи,че правният му интерес от предявяване на иска за погасяване по давност на вземането по изпълнителния лист са именно горепосочените две обстоятелства:образуване на второ изпълнително дело и изтекъл петгодишен давностен срок,поради което изводите на ПРС за допустимст на предявения иск са правилни и законосъобразни.Твърди се,че с образуване на второто изп.дело срещу ищеца,по което е изпратена покана за доброволно изпълнение и са наложени запори върху банковите му сметки ,ответникът –въззивник с извънсъдебното си поведение е дал повод за завеждане на иска,като фактът,че процесното изп.дело  било прекратено преди завеждане на ИМ е установен едва при разглеждане на делото и не е бил известен на ищеца.Посочено е,че относно правния интерес при иск по чл.439 ГПК е налице противоречива съдебна практика,като се позовава на две определения на ВКС,с които е прието,че за допустимостта на исковата претенция е достатъчен безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство срещу него.В заключение моли съда да потвърди като правилно и законосъобразно решението на ПРС.Претендират се и направените разноски за настоящата инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.В съдебното заседание на 05.02.2020г.пред ПОС въззиваемият и неговият пълномощник не се явиха,депозирано е писмено становище,в което са изложени доводи по съществото на спора.

          Окръжният съд като прецени посочените във въззивната жалба оплаквания,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. 

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от И.Ц. срещу „***“ЕАД гр.София  с правно основание чл.439 ГПК с искане да се признае за установено,че ищецът не дължи на ответника сумата 6963,85лв.,от която 3277,98лв.главница ,сумата от 109,27 лв.законна лихва за периода 18.04.2018г.до 16.08.2018г.,сумата 2 349,98лв. неолихвяеми вземания,сумата от 1226,62лв.такси по тарифата за ЧСИ,дължими към 16.08.2018г.,част от които суми са описани в изпълнителен лист по ч.гр.д. №3551/2011г.по описа на ПРС и са предмет на изпълнение по изп.д. №2018******/2018г. по описа на ЧСИ П.П. ,рег.№***,като са изложени твърдения,че вземането,предмет на изп.лист е погасено по давност.

С писмения отговор по чл.131 ГПК ответникът е възразил,че предявеният иск е недопустим,тъй като  изп.дело №428/2018г.по описа на ЧСИ П.П.  е прекратено на 26.03.2019г.по молба на „***“ЕАД-взискател по изп.дело .С отговора е направено признание на правнорелевантният факт,че вземането на дружеството спрямо ищеца е погасено по давност.

От представените по делото писмени доказателства безспорно се  установява  ,че  на 20.10.2004г. между „***“ ЕАД като кредитор и Д.Г.П. като кредитополучател  е сключен договор за текущо потребление ,по силата на който банката е предоставила на  Д.П. кредит в размер на 10 000лв.,с краен срок за издължаване на кредита 20.10.2011г.Вземането на банката е обезпечено с поръчителство на три физически лица,между които и ищецът С. Ц.,които са се задължили да отговарят солидарно за задължението на кредитополучателя.

Няма спор ,че на 07.06.2011г.е издаден изпълнителен лист от ПРС по ч.гр.д.№3551/2011г.,въз основа на издадена от ПРС заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.дело №3551/2011г.по описа на ПРС.Съгласно изп.лист длъжникът Д.Г.П. и поръчителите В.М.К.,Г.В.Т.  и ищецът И.С.Ц. са осъдени солидарно да заплатят  на кредитора „***“ЕАД гр.София описаните суми.Въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. №2011***0400511 по описа на ЧСИ П.Д..На И.Ц. е  изпратена покана за доброволно изпълнение/л.9/,а със запорно съобщение от 06.10.2011г.на ЧСИ до работодателя на ищеца/л.10/ е наложен запор върху трудовото му възнаграждение.С договор за цесия от 11.02.2013г.“***“ЕАД е прехвърлила на въззивника „***“ЕАД гр.София портофолио от вземания по предоставени потребителски кредити ,като предмет на цесията е и процесното вземане спрямо кредитополучателя Д.П.. С молба от 10.07.2014г.до ЧСИ П.Д. /л.50/цесионерът по договора „***“ЕАД гр.София на основание договора за цесия,като частен правоприемник на кредитора е поискал да бъде конституиран като взискател по образуваното изп.дело №511/2011г. по описа на ЧСИ П.Д.. Това изп.дело №511/2011г.е прекратено на 27.03.2018г. на осн.чл.433 ал.1т.8 ГПК,поради настъпила перемция,за което ищецът е уведомен от ЧСИ П.Д. с писмо от същата дата /л.11/

Безспорно от представените по делото доказателства се установява,че впоследствие,след прекратяване на първото изп.дело,по молба на „***“ЕАД гр.София от 18.04.2018г./л.54-56/,въз основа на гореописания изпълнителен лист от 07.06.2011г.издаден от ПРС по ч.гр.д. №3551/2011г.е образувано второ изпълнително дело №2018****** по описа на ЧСИ П.П. срещу кредитополучателя Д.П. и тримата поръчители,вкл. и срещу ищеца И.Ц..Със съобщение от 02.08.2018г./л.11,в делото на ПРС има две поредни страници с №11/на ЧСИ П.П. ищецът е уведомен ,че задължението му по горепосоченото изп. дело е в размер на 6 963,85лв.,от които главница в размер на 3277,98лв., законна лихва в размер на 109,27лв.за периода 18.04.2018г.-16.08.2018г.,2 349,98лв.неолихвяеми вземания и 1 226,62лв.такси по тарифата към ЧСИ, дължими към 16.08.2018г.По второто изп.дело  няма данни какви изпълнителни действия са извършени от ЧСИ.

Няма спор,че с молба от 22.02.2019г.взискателят по изп.д. „***“ ЕАД гр.София е поискал на основание чл.433 ал.1,т.2 ГПК прекратяване на изп.дело №428/2018г.спрямо ищеца И.С.Ц.. На 26.03.2019г.взискателят е получил съобщение от ЧСИ/л.58/,че изп.дело е прекратено на основание чл.433 ал.1,т.2 ГПК  срещу длъжника И.Ц.. ИМ е депозирана на 03.04.2019г.,след прекратяване на второто изп.дело срещу ищеца.

Спорни в настоящото производство,а и пред ПРС са били въпросите допустим ли е предявения иск с правно осн.чл.439 ГПК,налице ли е правен интерес за ищеца,с оглед данните за прекратено изп.производство спрямо него и признание на ответника,че  вземането му е погасено  по давност.

Действително както е приел и ПРС е налице противоречива съдебна практика на съдилищата.В някои от съдебните актове е възприето становището,  че наличието на висящо изпълнително производство е абсолютна предпоставка за наличие на правен интерес за предявяване на иска по чл.439 ГПК,а в други,че предявяването на установителен иск за погасяването на вземане,за което е издаден изпълнителен лист ,е допустимо ,независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство.

Окръжният съд изцяло споделя изложените от ПРС съображения,че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен интерес да установи,че вземането на кредитора е погасено по давност,независимо,че второто изп.дело №428/2018г. по описа на ЧСИ П.П. е прекратено на осн.чл.433 ал.1,т.2 ГПК няколко дни преди завеждане на ИМ.Няма данни ищецът да е уведомен за прекратяване на това изп.дело.В този смисъл е и посочената от ПРС съдебна практика.В определение на  ВКС № 513/24. 11. 2016г.,постановено по ч.т.д. №1660/2016г.,Іт.о. е прието,че отрицателния установителен иск е допустим, независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането му към момента предявяването му.Посочено е,че правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора / бивш взискател / изпълнителен титул, който материализира вземане,отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание ищецът има интерес да установи с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права.В същото определение  ВКС приема,че достатъчен е безспорният  интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство.В същия смисъл е и постановеното определение на ВКС №410/20.09.2018г.,по ч.гр.д. №3172/2018г., ІV г.о.

С оглед изложеното и посочената съдебна практика предявеният иск с правно основание чл.439 ГПК е допустим и следва да бъде разгледан по същество.Ищецът има правен интерес да установи,че вземането на ответника е погасено по давност с оглед наличието на изпълнителен лист ,а и за да осуети образуването на ново изп.производство.Както в писмения си отговор,така и във въззивната жалба ответникът се позовава на решение на ВКС №83/23.05. 2018г. по гр.д.№2448/2017г.на ВКС,ІІІ г.о.,в което е прието,че такъв иск би бил недопустим и за ищеца липсва правен интерес при наличие на две кумулативни предпоставки –1. ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и 2. в отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла. Правилни са изводите на ПРС,че в конкретната хипотеза е налице само втората предпоставка – ответникът е признал изтеклата давност в писмения отговор по чл.131 ГПК. Не е налице първата предпоставка,тъй като ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото. Давността върху процесното вземане спрямо ищеца е прекъсната,съгласно чл.116,б.“в ЗЗД и с оглед дадените разяснения в .10 от ТР на ОСГТК на ВКС №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г.с предприетите от ЧСИ по първото изп.дело №511/2011г. действия, изразяващи се в наложен запор върху трудовото му възнаграждение от 06.10.2011г.От този момент,съгласно чл.117 ЗЗД започва да тече нова давност, като общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД е изтекла на 06.10. 2016г. Независимо,че вземането на кредитора спрямо ищеца е било погасено по давност още към 06.10.2016г.,ответникът е образувал ново изпълнително производство на 18.04.2018г.,и то по –малко от месец след прекратяване на предходното изп.дело,поради настъпила перемция.В този смисъл неоснователни са изложените от въззивника доводи,че с поведението си не е станал причина за завеждане на делото.

С оглед изложеното Окръжният съд приема,че предявеният иск с правно основание чл.439 ГПК е допустим,а по същество и основателен , доколкото е безспорно и не се спори между страните,че вземането на  „***“ЕАД гр.София спрямо ищеца,предмет на изпълнителния лист от 07.06.2011г.,издаден от ПРС по ч.гр.д. №3551/2011г. е погасено по давност.

        След като е стигнал до същите правни изводи,ПРС е постановил едно валидно,допустимо ,а по същество правилно и законосъобразно решение,което на осн.чл.271 ГПК следва да бъде потвърдено изцяло.

         При този изход на процеса и н основание чл.78 ал.1 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 600лв.,адв.възнаграждение,което е изплатено изцяло в брой на пълномощника,съгласно договор за правна помощ от 21.11.2019г.и списък по чл.80 ГПК.

        Водим от горното ,Окръжният съд

 

                                      Р    Е   Ш     И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен съд ,ХІ-ти гр.с.№1867 от 03.10.2019г.,постановено по гр.д. №2138 за 2019г.по описа на същия съд.

         ОСЪЖДА   на основание чл.78 ал.1 ГПК „***“ ЕАД гр.София,ЕИК ***,със  седалище и адрес на управление гр.София 1000,район „***“,бул.“***“№***,*** , представлявано от изп.директор И.Д.М. ДА ЗАПЛАТИ  на И.С.Ц.,ЕГН ********** *** със съдебен адрес за призоваване:адвокат Н.Я. *** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 600лв.   

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от от връчването му на страните,съгласно чл.280 ал.3,т.1 във вр.с чл.113 ГПК .

          

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                               ЧЛЕНОВЕ: