Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /05.03.2020г.
гр.Плевен 05.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри
гр.с.в закрито заседание на пети февруари
през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при
секретаря Жени
Стойчева и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията
РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело №1025
по описа за 2019г. и за да се
произнесе съобрази следното:
Производство
по чл.258 ГПК .
С решение на Плевенски Районен съд
№1867 от 03.10.2019г.,постановено по гр.д.№2138/2019г.по описа на същия съд е прието за установено на основание чл. 439 ал.1 ГПК, че ищецът И.С.Ц. ,ЕГН ********** ***, не
дължи на ответника“ ***“,ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София район ***, бул.“***“ ***, сумата 6963,85 лева, от
която 3277,98 лева главница, 109,27 лева лихва за периода 18.04.2018г. – 16.08.2018г.,
2349,98 лв. неолихвяеми вземания, 1226,62 лева такси към Тарифа
за ЧСИ, дължими към 16.08.2018г, част от които са отразени в изпълнителен лист
по ч.гр.дело 3553/2011г. по описа на РС Плевен и са предмет на изпълнение по
изпълнително дело 2018******/2018г. по описа на ЧСИ П.П., с рег.№*** на КЧСИ с
район на действие Плевенски Окръжен съд, тъй като вземането по
ИЛ е погасено по давност.Със същото решение на ПРС „***“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район ***, бул.“***“*** е
осъдено да заплати на И.С.Ц., ЕГН ********** *** сумата 932,40 лева разноски по
делото.
Недоволен от така постановеното
решение на ПРС е останал ответникът пред ПРС-„***“ЕАД гр.София, ЕИК ***, представлявано от
изп.директор И.Д.М. ,който чрез юрисконсулт Л.Г. го обжалва пред ПОС като недопустимо и неправилно.Изложени са
доводи,че предявеният иск с правно осн.чл.439 ГПК е за установяване материална незаконосъобразна на изпълнението,каквато в
случая не е налице, доколкото
изп.производство е прекратено спрямо ищеца И. С.Ц. ,към датата на
завеждане на ИМ в ПРС-03. 04. 2019г., което обуславя недопустимост на
предявения иск.Твърди се,че ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на иска,тъй като новообразуваното
изп.дело е прекратено срещу ищеца като солидарен длъжник преди депозиране на ИМ.Изложени са
доводи,че в случая са настъпили предпоставките за прекратяване на
изп.производство ex
lege ,по силата на закона на осн.чл.433 ал.1т.2 ГПК,както и
прекратяване на изп.производство на основание чл.433 ал.1,т.2 ГПК по молба на „***“ЕАД
от дата 22. 02. 2019г. на основание настъпила обща погасителна давност на
вземането спрямо ищеца. Въззивникът се позовава на ТР №2/2013на ОСГТК на ВКС
,съгласно което непоискването или неизвършването на изпълнителни действия в
продължение на две години води до прекратяване на изп.дело по силата на закона,като
счита,че изп.дело №511/2011г.по описа на ЧСИ П.Д.,рег.№*** на КЧСИ е било
прекратено на осн.чл.433 ал.1т.8 ГПК. Посочено е,че въз основа на изпълнителни
лист ,с който солидарно са осъдени Д.Г.П., Г.В.Т. ,В.М.К. и ищецът И.С.Ц. е
образувано второ изп.дело №2018****** по описа на ЧСИ П.П.,че с оглед
настъпилата погасителна давност за ищеца И.Ц. е депозирана молба на 22.03.2019г.за
прекратяване на изп.дело и същото е прекратено на 26.03.2019г.Твърди се,че ищецът не е обосновал своя правен интерес за
иницииране на настоящото исково производство,а ответникът не е дал повод по
никакъв начин за завеждане на иска,тъй като не оспорва факта на настъпилата
перемция по изп.дело №511/2011г.,нито се оспорва факта,че спрямо ищеца е
изтекъл срока на погасителната давност,поради което счита,че искът по чл.439 ГПК е недопустим.В заключение въззивникът моли съда да обезсили постановеното
решение на ПРС като недопустимо и да бъде прекратено производството по
делото.Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни
инстанции,вкл.и юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78 ал.8 ГПК.В съдебното
заседание на 05.02.20202г.въззивникът чрез своя процесуален представител юрисконсулт С.З. поддържа подадената въззивна
жалба и моли съда да я уважи.Подробни доводи в тази насока са изложени в
депозираните писмени бележки.
Въззиваемият И.С.Ц. чрез своя
пълномощник адвокат Н.Я. от ПАК е депозирал
писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че въззивната
жалба е неоснователна ,а обжалваното решение на ПРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.Твърди се,че към момента на
предявяване на иска по чл.439 ГПК пред ПРС,е било налице висящо изп.дело №2018******
по описа на ЧСИ П.П.,като по същото на ищеца е изпратено съобщение от 02. 08. 2018г.,с което е посочен размера
на задължението,както и,че е наложен запор върху банковите му сметки в „***“ЕАД,“***“АД,“***“АД,„***“
АД и „***“АД.Посоченото изп.дело е образувано след като на 06.10. 2016г.вече е
бил изтекъл петгодишният давностен срок от настъпилата перемция по предходното
изп.дело №511/2011г.по описа на ЧСИ П.Д., рег.№*** на КЧСИ,образувано срещу
ищеца.Въззиваемият излага доводи,че правният му интерес от предявяване на иска за
погасяване по давност на вземането по изпълнителния лист са именно
горепосочените две обстоятелства:образуване на второ изпълнително дело и
изтекъл петгодишен давностен срок,поради което изводите на ПРС за допустимст на
предявения иск са правилни и законосъобразни.Твърди се,че с образуване на
второто изп.дело срещу ищеца,по което е изпратена покана за доброволно
изпълнение и са наложени запори върху банковите му сметки ,ответникът
–въззивник с извънсъдебното си поведение е дал повод за завеждане на иска,като
фактът,че процесното изп.дело било
прекратено преди завеждане на ИМ е установен едва при разглеждане на делото и
не е бил известен на ищеца.Посочено е,че относно правния интерес при иск по
чл.439 ГПК е налице противоречива съдебна практика,като се позовава на две
определения на ВКС,с които е прието,че за допустимостта на исковата претенция е
достатъчен безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за
иницииране на ново изпълнително производство срещу него.В заключение моли съда
да потвърди като правилно и законосъобразно решението на ПРС.Претендират се и
направените разноски за настоящата инстанция,съгласно представен списък по
чл.80 ГПК.В съдебното заседание на 05.02.2020г.пред ПОС въззиваемият и неговият
пълномощник не се явиха,депозирано е писмено становище,в което са изложени
доводи по съществото на спора.
Окръжният съд като прецени посочените
във въззивната жалба оплаквания,становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259,ал.1 ГПК от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е
допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на
разглеждане в настоящото производство е предявен иск от И.Ц. срещу „***“ЕАД
гр.София с правно основание чл.439 ГПК с
искане да се признае за установено,че ищецът не дължи на ответника сумата
6963,85лв.,от която 3277,98лв.главница ,сумата от 109,27 лв.законна лихва за
периода 18.04.2018г.до 16.08.2018г.,сумата 2 349,98лв. неолихвяеми
вземания,сумата от 1226,62лв.такси по тарифата за ЧСИ,дължими към
16.08.2018г.,част от които суми са описани в изпълнителен лист по ч.гр.д. №3551/2011г.по
описа на ПРС и са предмет на изпълнение по изп.д. №2018******/2018г. по описа
на ЧСИ П.П. ,рег.№***,като са изложени твърдения,че вземането,предмет на
изп.лист е погасено по давност.
С писмения отговор
по чл.131 ГПК ответникът е възразил,че предявеният иск е недопустим,тъй
като изп.дело №428/2018г.по описа на ЧСИ
П.П. е прекратено на 26.03.2019г.по
молба на „***“ЕАД-взискател по изп.дело .С отговора е направено признание на
правнорелевантният факт,че вземането на дружеството спрямо ищеца е погасено по
давност.
От представените по
делото писмени доказателства безспорно се
установява ,че на 20.10.2004г. между „***“ ЕАД като кредитор и
Д.Г.П. като кредитополучател е сключен
договор за текущо потребление ,по силата на който банката е предоставила
на Д.П. кредит в размер на
10 000лв.,с краен срок за издължаване на кредита 20.10.2011г.Вземането на
банката е обезпечено с поръчителство на три физически лица,между които и ищецът
С. Ц.,които са се задължили да отговарят солидарно за задължението на
кредитополучателя.
Няма спор ,че на 07.06.2011г.е
издаден изпълнителен лист от ПРС по ч.гр.д.№3551/2011г.,въз основа на издадена
от ПРС заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.дело №3551/2011г.по описа на ПРС.Съгласно
изп.лист длъжникът Д.Г.П. и поръчителите В.М.К.,Г.В.Т. и ищецът И.С.Ц. са осъдени солидарно да
заплатят на кредитора „***“ЕАД гр.София
описаните суми.Въз основа на така издадения изпълнителен лист
е образувано изп.д. №2011***0400511 по описа на ЧСИ П.Д..На И.Ц. е изпратена покана за доброволно
изпълнение/л.9/,а със запорно съобщение от 06.10.2011г.на ЧСИ до работодателя
на ищеца/л.10/ е наложен запор върху трудовото му възнаграждение.С договор за
цесия от 11.02.2013г.“***“ЕАД е прехвърлила на въззивника „***“ЕАД гр.София
портофолио от вземания по предоставени потребителски кредити ,като предмет на
цесията е и процесното вземане спрямо кредитополучателя Д.П.. С молба от
10.07.2014г.до ЧСИ П.Д. /л.50/цесионерът по договора „***“ЕАД гр.София на
основание договора за цесия,като частен правоприемник на кредитора е поискал да
бъде конституиран като взискател по образуваното изп.дело №511/2011г. по описа
на ЧСИ П.Д.. Това изп.дело №511/2011г.е прекратено на 27.03.2018г. на
осн.чл.433 ал.1т.8 ГПК,поради настъпила перемция,за което ищецът е уведомен от
ЧСИ П.Д. с писмо от същата дата /л.11/
Безспорно от
представените по делото доказателства се установява,че впоследствие,след
прекратяване на първото изп.дело,по молба на „***“ЕАД гр.София от
18.04.2018г./л.54-56/,въз основа на гореописания изпълнителен лист от
07.06.2011г.издаден от ПРС по ч.гр.д. №3551/2011г.е образувано второ
изпълнително дело №2018****** по
описа на ЧСИ П.П. срещу кредитополучателя Д.П. и тримата поръчители,вкл. и
срещу ищеца И.Ц..Със съобщение от 02.08.2018г./л.11,в делото на ПРС има две
поредни страници с №11/на ЧСИ П.П. ищецът е уведомен ,че задължението му по
горепосоченото изп. дело е в размер на 6 963,85лв.,от които главница в
размер на 3277,98лв., законна лихва в размер на 109,27лв.за периода
18.04.2018г.-16.08.2018г.,2 349,98лв.неолихвяеми вземания и
1 226,62лв.такси по тарифата към ЧСИ, дължими към 16.08.2018г.По второто
изп.дело няма данни какви изпълнителни
действия са извършени от ЧСИ.
Няма спор,че с молба
от 22.02.2019г.взискателят по изп.д. „***“ ЕАД гр.София е поискал на основание
чл.433 ал.1,т.2 ГПК прекратяване на изп.дело №428/2018г.спрямо ищеца И.С.Ц.. На
26.03.2019г.взискателят е получил съобщение от ЧСИ/л.58/,че изп.дело е
прекратено на основание чл.433 ал.1,т.2 ГПК
срещу длъжника И.Ц.. ИМ е депозирана на 03.04.2019г.,след прекратяване
на второто изп.дело срещу ищеца.
Спорни в настоящото
производство,а и пред ПРС са били въпросите допустим ли е предявения иск с
правно осн.чл.439 ГПК,налице ли е правен интерес за ищеца,с оглед данните за
прекратено изп.производство спрямо него и признание на ответника,че вземането му е погасено по давност.
Действително както е
приел и ПРС е налице противоречива съдебна практика на съдилищата.В някои от
съдебните актове е възприето становището,
че наличието на
висящо изпълнително производство е абсолютна предпоставка за наличие на правен
интерес за предявяване на иска по чл.439 ГПК,а в други,че предявяването на
установителен иск за погасяването на вземане,за което е издаден изпълнителен
лист ,е допустимо ,независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство.
Окръжният
съд изцяло споделя изложените от ПРС съображения,че предявеният иск е допустим
и за ищеца е налице правен интерес да установи,че вземането на кредитора е
погасено по давност,независимо,че второто изп.дело №428/2018г. по описа на ЧСИ П.П.
е прекратено на осн.чл.433 ал.1,т.2 ГПК няколко дни преди завеждане на ИМ.Няма
данни ищецът да е уведомен за прекратяване на това изп.дело.В този смисъл е и
посочената от ПРС съдебна практика.В определение на ВКС № 513/24. 11. 2016г.,постановено по
ч.т.д. №1660/2016г.,Іт.о. е прието,че отрицателния установителен иск е
допустим, независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране
на вземането му към момента предявяването му.Посочено е,че правната сфера на
ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора / бивш взискател / изпълнителен титул, който материализира
вземане,отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание ищецът има интерес
да установи с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени
права.В същото определение ВКС приема,че
достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство.В същия смисъл е и постановеното определение на ВКС
№410/20.09.2018г.,по ч.гр.д. №3172/2018г., ІV г.о.
С
оглед изложеното и посочената съдебна практика предявеният иск с правно
основание чл.439 ГПК е допустим и следва
да бъде разгледан по същество.Ищецът има правен интерес да установи,че
вземането на ответника е погасено по давност с оглед наличието на изпълнителен
лист ,а и за да осуети образуването на ново изп.производство.Както в писмения
си отговор,така и във въззивната жалба ответникът се позовава на решение на ВКС
№83/23.05. 2018г. по гр.д.№2448/2017г.на ВКС,ІІІ г.о.,в което е прието,че такъв иск би бил недопустим и за ищеца липсва
правен интерес при наличие на две кумулативни предпоставки –1. ответникът
с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и 2. в
отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла. Правилни са
изводите на ПРС,че в конкретната хипотеза е налице само втората предпоставка –
ответникът е признал изтеклата давност в писмения отговор по чл.131 ГПК. Не е
налице първата предпоставка,тъй като ответникът с поведението си е станал
причина за завеждане на делото. Давността върху процесното вземане спрямо ищеца
е прекъсната,съгласно чл.116,б.“в ЗЗД и с оглед дадените разяснения в .10 от ТР
на ОСГТК на ВКС №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г.с предприетите от ЧСИ по
първото изп.дело №511/2011г. действия, изразяващи се в наложен запор върху
трудовото му възнаграждение от 06.10.2011г.От този момент,съгласно чл.117 ЗЗД
започва да тече нова давност, като общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД е
изтекла на 06.10. 2016г. Независимо,че вземането на кредитора спрямо ищеца е
било погасено по давност още към 06.10.2016г.,ответникът е образувал ново
изпълнително производство на 18.04.2018г.,и то по –малко от месец след
прекратяване на предходното изп.дело,поради настъпила перемция.В този смисъл
неоснователни са изложените от въззивника доводи,че с поведението си не е
станал причина за завеждане на делото.
С оглед изложеното Окръжният съд приема,че предявеният иск с правно
основание чл.439 ГПК е допустим,а по същество и основателен , доколкото е
безспорно и не се спори между страните,че вземането на „***“ЕАД гр.София спрямо ищеца,предмет на
изпълнителния лист от 07.06.2011г.,издаден от ПРС по ч.гр.д. №3551/2011г. е
погасено по давност.
След като е стигнал до същите правни
изводи,ПРС е постановил едно валидно,допустимо ,а по същество правилно и
законосъобразно решение,което на осн.чл.271 ГПК следва да бъде потвърдено
изцяло.
При този изход на процеса и н
основание чл.78 ал.1 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия
направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на
600лв.,адв.възнаграждение,което е изплатено изцяло в брой на
пълномощника,съгласно договор за правна помощ от 21.11.2019г.и списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното ,Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
на основание чл.271 ал.1 ГПК
решението на Плевенски Районен съд ,ХІ-ти гр.с.№1867 от
03.10.2019г.,постановено по гр.д. №2138 за 2019г.по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК „***“ ЕАД гр.София,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.София
1000,район „***“,бул.“***“№***,*** , представлявано от изп.директор И.Д.М. ДА
ЗАПЛАТИ на И.С.Ц.,ЕГН ********** *** със
съдебен адрес за призоваване:адвокат Н.Я. *** деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на 600лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от от връчването му на страните,съгласно чл.280
ал.3,т.1 във вр.с чл.113 ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: