№ 1174
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513619 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20140165/16.06.2021 г., постановено по гр. д. № 67707/19 г. по описа на
СРС, 82 състав, е признато за установено по предявения от „Т.Б.“ ЕАД срещу КР. В. Ф. иск
по реда на чл. 422 ГПК, че КР. В. Ф. дължи на „Т.Б.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД сумата от 97,77 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 10.03.2015 г.
до 09.06.2015 г. по договор за фиксирани услуги № *********/22.07.2014 г., сертификат за
пакетни услуги Глобул Комбо + oт 22.07.2014 г., сертификат за пакетни услуги Комбо + oт
18.12.2014 г., договор за мобилни услуги № *********/18.12.2014 г., допълнително
споразумение № *********/18.12.2014 г., договор за мобилни услуги №
*********/19.02.2015 г., допълнително споразумение №
*********/19.02.2015 г. и сертификат за пакетни услуги Комбо + от 19.02.2015 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.06.2017 г. по ч. гр. д. №
32469/17 г. по описа на СРС, 82 състав, като искът е отхвърлен над сумата от 97,77 лв. до
пълния предявен размер от 270,53 лв.
С решението са отхвърлени предявените от „Т.Б.“ ЕАД срещу КР. В. Ф. искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД за признаване за установено
дължимостта на сумата от 1181,02 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване и чл. 422, ал.
1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 342 ТЗ за признаване за установено
дължимостта на сумата от 1234,42 лв. – незаплатени лизингови вноски за мобилни
1
устройства HTC Desire 816 Grey и Samsung Galaxy S5 White по договор за лизинг от
18.12.2014 г. и договор за лизинг от 19.02.2015 г. Освен това с решението КР. В. Ф. е осъден
да заплати на „Т.Б.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 36,32 лв. – разноски в
исковото и заповедното производство.
Постъпила е въззивна жалба от „Й.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/
срещу решение № 20140165/16.06.2021 г., постановено по гр. д. № 67707/19 г. по описа на
СРС, 82 състав, в частта му, в която искът от „Т.Б.“ ЕАД срещу КР. В. Ф. за признаване за
установено дължимостта на сумата от 1234,42 лв. – незаплатени лизингови вноски за
мобилни устройства HTC Desire 816 Grey и Samsung Galaxy S5 White по договор за лизинг
от 18.12.2014 г. и договор за лизинг от 19.02.2015 г., е отхвърлен като неоснователен.
Твърди, че от представените по делото заверени преписи от договор за лизинг от 18.12.2014
г. /за устройство HTC Desire 816 Grey/ и договор за лизинг от 19.02.2015 г. /за устройство
Samsung Galaxy S5 White/ по безспорен начин се установява възникването и съществуването
на валидни облигационни правоотношения между страните по делото с предмет –
предоставяне на ползване на движими вещи. Твърди, че съгласно чл. 1, ал. 1 от договорите
въззивникът е предоставил на насрещната страна мобилни устройства на лизинг, а
лизингополучателят е поел задължението да плати общите лизингови цени. Посочва, че
всеки от договорите е бил сключен за срок от 23 месеца, като съгласно чл. 3, ал. 1
лизингополучателят се е задължил да плати цените на вещите чрез извършването на 23 бр.
месечни лизингови вноски, а съгласно чл. 3, ал. 2 вноските е следвало да се начисляват
съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на абоната на мобилни
услуги. Освен това всяка една от лизинговите вноски е следвало да се начислява във
фактура, издавана от доставчика до 10 – то число на текущия месец. Твърди, че извън
правоотношението между страните по договора за мобилни услуги са били уговорени
самостоятелни погасителни планове за заплащане на месечните лизингови вноски за
мобилните устройства.Поддържа, че ответникът не е изпълнил точно насрещните си
задължения по договорите за лизинг, а именно – да престира на лизингодателя месечни
лизингови вноски, уговорени подробно във всеки от индивидуалните договори, респ. не се
установява да е върнал процесните вещи на лизингополучателя с преустановяване на
плащането на лизинговите вноски, както и след изтичането на срока на договора за лизинг
от 18.12.2014 г. – на 18.11.2016 г. и на договора за лизинг от 19.02.2015 г. – на 19.01.2017 г.
Твърди, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/22.05.2017 г./ ответникът е изпаднал в забава в погасяването на лизинговите вноски по
процесните договори за лизинг, поради което в процесните фактури са начислени всички
оставащи вноски по договорите за лизинг. Посочва, че първоинстанционният съд е възприел
разбирането, че предсрочната изискуемост на вземането настъпва, ако кредиторът е
упражнил това право чрез обявяването му на длъжника, като то следва да бъде осъществено
преди момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди, че
в случая претенциите за предсрочно изискуеми лизингови вноски по договорите за лизинг
се основават на чл. 12, ал. 1 и 2 от ОУ. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ОУ в случай на
неизпълнение от страна на лизингополучателя на задължение за плащане по съответния
2
договор за лизинг, лизингодателят има право да обяви оставащите месечни вноски за
предсрочно изискуеми, дължими и платими, а ал. 2 от същата клауза в допълнение
предвижда възникване на това право и в случай на предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги между страните, към който е сключен договор за лизинг. Поддържа, че с
издаването на последната процесна фактура и с изтичането на срока за доброволно
заплащане на задълженията, включени в нея, се счита за обявена предсрочната изскуемост
на оставащите лизингови вноски до пълното изплащане на цената на предоставените вещи.
Твърди, че при настъпване на крайния срок на действие на договора стават изискуеми
всички дължими и неплатени месечни лизингови вноски, които лизингополучателят не е
погасил до момента на изтичането на срока на действие на договора и лизингодателят има
право да претендира присъждането им след като е предоставил устройства на
лизингополучателя и последният ги е ползвал. Посочва, че към датата на приключване на
съдебното дирене в първоинстанционното производство срокът на договорите за лизинг
вече е изтекъл и съответно падежът на всяка една лизингова вноска вече е настъпил. Твърди,
че това обосновава основателността на претенцията на мобилния оператор за остатъка от
лизинговите вноски за предоставените мобилни устройства. Поддържа, че в този насока се е
произнесъл и ВКС с ТР № 8/17 г., според което предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Счита, че постановките за банковия кредит могат да бъдат приложени и по отношение на
договорите за лизинг. Твърди, че доколкото към датата на приключване на съдебното дирене
срокът на договорите за лизинг е изтекъл, то ответникът дължи пълния размер на вноските
по тях, тъй като същите са изискуеми и без да е обявена предсрочната им изискуемост. Иска
се от съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната му част като неправилно и вместо него да постанови друго решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1234,42 лв.
– незаплатени лизингови вноски за мобилни устройства HTC Desire 816 Grey и Samsung
Galaxy S5 White по договор за лизинг от 18.12.2014 г. и договор за лизинг от 19.02.2015 г.
Претендира разноски.
Въззиваемият - КР. В. Ф. не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК. В съдебно заседание не се явява и не изразява становище по въззивната жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът - „Й.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/ твърди, че е бил в
облигационни отношения с ответника КР. В. Ф. по следните договори – договор за
фиксирани услуги № *********/22.07.2014 г. за фиксиран телефон ****** и
стационарен телефонен апарат ТА 8055G Вlack, сертификат за пакетни услуги Глобул
Комбо + № *********/22.07.2014 г. за мобилни номера *******5, сертификат
3
за пакетни услуги Комбо + № *********/18.12.2014 г. за мобилни номера ******,
********** и *******, договор за мобилни услуги № *********/18.12.2014 г. за мобилен
номер **********, допълнително споразумение № *********/18.12.2014 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 18.12.2014 г. за мобилен номер ******* и
предоставяне на устройство HTC Desire 816 Grey, договор за мобилни услуги №
*********/19.02.2015 г. за мобилен номер **********, допълнително споразумение №
********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 19.02.2015 г. за мобилен номер
********** и договор за лизинг от 19.02.2015 г. за мобилен телефонен апарат Samsung
Galaxy S5 Whitе и сертификат за пакетни услуги Комбо + № ********* от 19.02.2015 г. за
мобилни номера ******, **********, ********** и *******. Твърди, че за потребените
услуги ищецът е издал следните фактури: № **********/10.04.2015 г. за отчетен период на
потребление 10.03.2015 г. – 09.04.2015 г., № **********/10.05.2015 г. за отчетен период на
потребление 10.04.2015 г. – 09.05.2015 г. и № **********/10.06.2015 г. за отчетен период
на потребление от 10.05.2015 г. до 09.06.2015 г. Посочва, че в издадената след предсрочното
прекратяване на договорите фактура № **********/10.07.2015 г. се съдържа начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в общ размер от
1181,02 лв. и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за предоставените
мобилни устройства в общ размер от 1234,42 лв. Иска се от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
270,53 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 10.03.2015 г. до
09.06.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2017 г. до окончателното плащане,
сумата от 1181,02 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване и сумат от 1234,42 лв. –
незаплатени лизингови вноски за мобилни устройства HTC Desire 816 Grey и Samsung
Galaxy S5 White по договор за лизинг от 18.12.2014 г. и договор за лизинг от 19.02.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от 22.05.2017 г. до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Ответникът - КР. В. Ф. не изразява становище по исковете.
Не се спори между страните по делото, а и от представените като доказателства
договор за фиксирани услуги № *********/22.07.2014 г., сертификат за пакетни услуги
Глобул Комбо + № *********/22.07.2014 г., сертификат за пакетни услуги Комбо + №
*********/18.12.2014 г., договор за мобилни услуги № *********/18.12.2014 г.,
допълнително споразумение № *********/18.12.2014 г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги, договор за лизинг от 18.12.2014 г. за мобилен номер ******* и предоставяне на
устройство HTC Desire 816 Grey, договор за мобилни услуги № *********/19.02.2015 г.,
допълнително споразумение № *********/19.02.2015 г., договор за лизинг от 19.02.2015 г.
за мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy S5 Whitе и сертификат за пакетни услуги
Комбо + № ********* от 19.02.2015 г., се установява, че между тях са възникнали и
съществували облигационни правоотношения по договори за мобилни услуги за отчетен
период от 10.03.2015 г. до 09.06.2015 г., както и договори за лизинг, по силата на които
ищецът е предоставил на ответника устройства HTC Desire 816 Grey и Samsung Galaxy S5
4
Whitе, за ползването на които ответникът се е задължил да плаща определена цена на
месечни лизингови вноски.
По делото не се спори между страните, че всеки от договорите за лизинг е бил
сключен за срок от 23 месеца, като съгласно чл. 3, ал. 1 лизингополучателят се е задължил
да плати цените на вещите чрез извършването на 23 бр. месечни лизингови вноски, а
съгласно чл. 3, ал. 2 вноските е следвало да се начисляват съгласно сроковете, условията и
начина за плащане на задълженията на абоната на мобилни услуги. В чл. 5 от лизинговите
договори са уговорени погасителни планове за заплащане на месечните лизингови вноски за
мобилните устройства.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ОУ към договорите за лизинг в случай на неизпълнение от
страна на лизингополучателя на задължение за плащане по съответния договор за лизинг,
лизингодателят има право да обяви оставащите месечни вноски за предсрочно изискуеми,
дължими и платими, а ал. 2 от същата клауза в допълнение е предвидено и възникване на
това право и в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги между
страните, към който е сключен договор за лизинг.
По делото не се оспорва от ответника, че ищцовото дружество е издало фактура №
**********/10.04.2015 г. за отчетен период на потребление - 10.03.2015 г. – 09.04.2015 г.,
която включва месечни и еднократни такси в размер на 48,74 лв., лизингови вноски в
размер на 63,58 лв. и задължения за предходен период в размер на 179,55 лв.; фактура №
**********/10.05.2015 г. за отчетен период на потребление – 10.04.2015 г. - 09.05.2015 г.,
която включва месечни и еднократни такси в размер на 49,03 лв., лизингови вноски в
размер на 63,58 лв. и задължения за предходен период в размер на 221,87 лв.; фактура №
**********/10.06.2015 г. за отчетен период на потребление – 10.05.2015 г. – 09.06.2015 г.,
която включва месечни и еднократни такси в размер на – 17,53 лв., лизингови вноски в
размер на 63,58 лв. и задължения за предходен период – 224,48 лв., както и фактура №
**********/10.07.2015 г. за отчетен период на потребление – 10.06.2015 г. – 09.07.2015 г.,
включваща неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на
1181,02 лв., лизингови вноски в размер на 1234,42 лв. и задължения за предходен период в
размер на 270,53 лв.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирана страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материалноправни норми.
5
Във връзка с доводите, направени с въззивната жалба, относно правилността на
решението в обжалваната му част, въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 342, ал. 1 ТЗ с договора за оперативен лизинг лизингодателят се
задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.
Във въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: че между
въззивника „Й.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/ и въззиваемия К.Ф. са
възникнали и съществували облигационни правоотношения по договор за лизинг от
18.12.2014 г. за мобилен номер ******* и предоставяне на устройство HTC Desire 816 Grey
и по договор за лизинг от 19.02.2015 г. за мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy S5
Whitе, по силата на които въззивникът е предал на въззиваемия за временно и възмездно
ползване процесните вещи и същият ги е приел, а за лизингополучателя е възникнало
задължението да заплати уговорените лизингови вещи.
Процесните 2 бр. договори за оперативен лизинг са сключени при Общи условия с
идентично съдържание, за които не се спори, че са били предадени на лизингополучателя.
Общата цена на лизинговата вещ /мобилно устройство апарат HTC Desire 816 Grey/ по
договора за лизинг от 18.12.2014 г. е 427,57 лв. с ДДС, която цена лизингополучателят се е
задължил да плаща на 23 месечни лизингови вноски в размер на 18,59 лв. с вкл. ДДС, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните
периоди мобилни услуги чрез номера.
Общата цена на лизинговата вещ /мобилен апарат Samsung Galaxy S5 Whitе/ по
договора за лизинг от 19.02.2015 г. е 1034,77 лв. с ДДС, която цена лизингополучателят се е
задължил да плаща на 23 месечни лизингови вноски в размер на 44,99 лв. с вкл. ДДС, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните
периоди мобилни услуги чрез номера.
По делото не се оспорва от въззиваемия – лизингополучател, че не е изпълнил
задължението си за погасяване на дължимите суми за лизингови вноски по процесните
договори за лизинг в съответствие с уговореното в договорите.
В случая, въззивникът – ищец твърди, че към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /22.05.2017 г./ ответникът е изпаднал в
забава в погасяването на лизинговите вноски по процесните договори за лизинг, поради
което в процесните фактури са начислени всички оставащи вноски по договорите за лизинг.
Поддържа, че съгласно чл. 12, ал. 1 от ОУ в случай на неизпълнение от страна на
лизингополучателя на задължение за плащане по съответния договор за лизинг,
лизингодателят има право да обяви оставащите месечни вноски за предсрочно изискуеми,
дължими и платими, а ал. 2 от същата клауза в допълнение предвижда възникване на това
право и в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги между
страните, към който е сключен договор за лизинг. Поддържа, че с издаването на последната
процесна фактура и с изтичането на срока за доброволно заплащане на задълженията,
включени в нея, се счита за обявена предсрочната изскуемост на оставащите лизингови
6
вноски до пълното изплащане на цената на предоставените вещи.
Съгласно разясненията, дадени с т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, които са приложими по аналогия и за други
търговски сделки, за които е предвидена автоматична предсрочна изискуемост, за
настъпването на предсрочната изискуемост са необходими две групи предпоставки –
обективни /неплащането на две или повече вноски на падежа, ако банката обявява кредита
за предсрочно изискуем в хипотезата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, неизпълнение на други
задължения по договора – неплащане на главница, лихва; забава в плащанията – така, както
са уговорени в договора за кредит/ и субективни /упражняване на правото на кредитора да
обяви кредита за предсрочно изискуем/. Субективният елемент се изразява във
волеизявление на кредитора за обявяване на кредита за кредита за предсрочно изискуем,
което следва да е достигнало до длъжника. В този случай предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че
обявява кредита за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.
С оглед даденото с т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, разрешение следва да се приеме, че предсрочната изискуемост по
договора за лизинг не настъпва автоматично при пълно или частично спиране на
плащанията на задълженията по договора, а е обусловена от упражняването на
субективното право на кредитора да обяви лизинговите вноски с ненастъпил падеж за
предсрочно изискуеми.
Действително по делото се установява, че са налице обективните предпоставки за
настъпване на предсрочната изискуемост на лизинговите вноски по процесните 2 бр.
договори за лизинг – неплащане на лизингови вноски на падежа – така, както са уговорени в
договорите за лизинг. Не се установява обаче субективната предпоставка за настъпване на
предсрочната изискуемост – достигане до лизингополучателя – длъжник на волеизявлението
на кредитора за обявяване на лизинга за предсрочно изискуем преди датата на подаване в
съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.05.2017 г.
Ето защо, следва да се обсъди довода на въззивника, че са налице основанията за
уважаване на иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 345, ал. 1 ТЗ поради настъпила
изискуемост на неплатените лизингови вноски с оглед настъпване на крайния срок на
действие на договорите за лизинг от 18.12.2014 г. и от 19.02.2015 г.
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение N 8/02.04.2019 г. по т. д.
N 8/17 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост не представлява друго основание на
иска. Доказването на настъпилата предсрочна изискуемост на договора за банков кредит е
определящо единствено за размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора.
Поначало предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение на вече
падежиралите към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост
не е настъпила. По отношение на вноските с настъпил падеж по погасителния план към
датата на подаване на заявлението, предсрочната изискуемост не се твърди и съответно
7
тяхното присъждане в последващо производство по чл. 422, ал. 1 ГПК не може да се
разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора основание. Предявеният по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване на дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен по отношение за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. Посочените
разяснения са приложими по аналогия и за други търговски сделки, в т. ч. и за договора за
лизинг.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че към момента на
приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд /23.03.2021 г./ срокът на
договора за лизинг от 18.12.2014 г. и на договора за лизинг от 19.02.2015 г. е изтекъл. С
настъпването на крайния срок на действие на договорите за лизинг са станали изискуеми
всички неплатени лизингови вноски, чиито падеж е настъпил, и които не са били погасени
до този момент. По делото се установява, че това са 18 бр. лизингови вноски по договора за
лизинг от 18.12.2014 г. в размер на 334,62 лв., както и 20 бр. лизингови вноски по договора
за лизинг от 19.02.2015 г. в размер на 899,80 лв.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 342 ТЗ следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 1234,42 лв. – незаплатени лизингови вноски за
мобилни устройства HTC Desire 816 Grey и Samsung Galaxy S5 White по договор за лизинг
от 18.12.2014 г. и договор за лизинг от 19.02.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
22.05.2017 г. до окончателното плащане.
Поради несъвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 20140165/16.06.2021 г., постановено по гр. д. №
67707/19 г. по описа на СРС, 82 състав, в частта му, в която е отхвърлен предявения от
„Т.Б.“ ЕАД срещу КР. В. Ф., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 342 ТЗ за признаване за установено дължимостта на сумата от 1234,42
лв. – незаплатени лизингови вноски за мобилни устройства HTC Desire 816 Grey и Samsung
Galaxy S5 White по договор за лизинг от 18.12.2014 г. и договор за лизинг от 19.02.2015 г.,
следва да се отмени като неправилно, като вместо него следва да се постанови друго
решение, с което да се признае за установено по отношение на КР. В. Ф., че дължи на „Й.Б.“
ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/ сумата от 1234,42 лв. – незаплатени лизингови
вноски за мобилни устройства HTC Desire 816 Grey и Samsung Galaxy S5 White по договор
за лизинг от 18.12.2014 г. и договор за лизинг от 19.02.2015 г., ведно със законната лихва,
считано от 22.05.2017 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.06.2017 г. по ч. гр. д. № 32469/17 г. по описа на СРС, 82
състав.
В останалата му част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в
сила.
Предвид изхода на спора и КР. В. Ф. следва да бъде осъден да заплати на „Й.Б.“ ЕАД /с
8
предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК още 462,62 лв.,
представляваща разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение в исковото и
заповедното производство, както и сумата от 25,00 лв., представляваща разноски във
въззивното производство /за държавна такса/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20140165/16.06.2021 г., постановено по гр. д. №
67707/19 г. по описа на СРС, 82 състав, в частта му, в която е отхвърлен предявения от
„Т.Б.“ ЕАД, ЕИК: *******, срещу КР. В. Ф., ЕГН: **********, иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 342 ТЗ за признаване за
установено дължимостта на сумата от 1234,42 лв. – незаплатени лизингови вноски за
мобилни устройства HTC Desire 816 Grey и Samsung Galaxy S5 White по договор за лизинг
от 18.12.2014 г. и договор за лизинг от 19.02.2015 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Й.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/, ЕИК: *******, срещу КР. В. Ф., ЕГН:
**********, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 342 ТЗ, че КР. В. Ф.
дължи на „Й.Б.“ ЕАД сумата от 1234,42 лв. – незаплатени лизингови вноски за мобилни
устройства HTC Desire 816 Grey и Samsung Galaxy S5 White по договор за лизинг от
18.12.2014 г. и договор за лизинг от 19.02.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
22.05.2017 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 23.06.2017 г. по ч. гр. д. № 32469/17 г. по описа на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА КР. В. Ф., ЕГН: **********, да заплати на „Й.Б.“ ЕАД /с предишно
наименование „Т.Б.“ ЕАД/, ЕИК: *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК още 462,62 лв.,
представляваща разноски в исковото и заповедното производство, както и сумата от 25,00
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9