№ 4011
гр. София, 25.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110207024 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Д. Д. Д. с ЕГН: ********** чрез адв. А. И. против наказателно
постановление (НП) № СО-ЗУО-Д-23-26К-003/13.04.2023 г., издадено от Й.Ф. – кмет на
Столична община, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.133, ал. 4, т.1 от Закон за
управление на отпадъците (ЗУО) му е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв(две хиляди
лева) на основание чл. 157, ал.4 ЗУО.
В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон, като се моли за отмяната му.
Твърди се, че нарушението не е описано точно и ясно, както и неправилно е описана
санкционната норма от материалния закон, което е довело до ограничаване на правото на
защита на санкционираното лице. Алтернативно се моли за приложение на чл. 28 ЗАНН. Не
се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен представител – адв. А. И., която поддържа жалбата и моли за отмяна на
наказателното постановление. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – кмет на столична община - редовно призована, не се явява, а се
представлява от главен юрисконсулт П.К.. Последната моли за потвърждаване на
наказателното постановление. Претендират се и разноски.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено
1
от фактическа страна следното:
На 12.01.2023 г. служители на Столичен инспектор към Столична община извършили
проверка на помещение в автосервиз, находящ се в гр. София, район Сердика, бул. “И.“ №
12, стопанисвано от „М.ТР.“ ООД. В хода на проверката било установено, че служител в
сервиза, изпълняващ длъжността механик, а именно – жалбоподателят Д. Д. Д.,
ЕГН:********** нерегламентирано е изгаряло отработено моторно масло в печка с цел
отопление на помещението в автосервиза. В тази връзка В. Г., изпълняваща длъжността
„главен инспектор“ в Столичен инспекторат към Столична община съставила Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-26К-003/12.01.2023 г. за
нарушение на чл. 133, ал.4, т.1 ЗУО. Актът бил връчен на санкционираното лице срещу
подпис. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е постъпило Възражение №
СОА23-ГР94-174/16.01.2023 г.
На 13.04.2023 г. след извършен преглед на АУАН и постъпилото възражение било издадено
процесното наказателно постановление, с което на основание чл.157, ал.4 ЗУО на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка беше установена чрез гласни доказателства средства, както
и от приложените писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК.
От показанията на свидетелката В. Г. се установява - причината за проверката,
извършването й, какво се е установило и защо съответното лице е санкционирано.
Посочените доказателствени източници са логични, обективни, непротиворечиви, и
кореспондиращи помежду си, поради което и съдът ги кредитира като достоверни и ги
съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, допустима е и разгледана по същество е
основателна.
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН,
районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.
Съдът, при извършената служебна проверка, не констатира допуснати в производството по
ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателката
съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с правилата за материална и
териториална компетентност, тъй като АУАН е съставен от длъжностно лице от Столичен
инспекторат към Столична община, заемащо длъжност „главен инспектор”, с което е спазен
чл.157, ал.1 ЗУО, а НП е издадено от кмета на Столична община съгласно чл. 157, ал.4 ЗУО.
На следващо място съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентния за това административен орган, в предвидените в чл. 34 ЗАНН преклузивни и
давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила.
2
С разпоредбата на чл. 133, ал.4, т.1 ЗУО се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв. физическо
лице, което нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано
третиране на отпадъци. В случая е констатирано нерегламентирано изгаряне на отработено
моторно масло, което съгласно §1, т.21 от Закона за управление на отпадъците се приема за
отработено масло, което е отпадъчен продукт и се управлява, съхранява и третира по
определен начин. В тази връзка е налице административно нарушение, но от написаното в
НП не следва извод за безспорно доказване, че лично жалбоподателят е осъществил състава
на описаното нарушение, изразяващо се в нерегламентирано изгаряне на отпадъци. Нито в
АУАН, нито в НП се посочва, че жалбоподателят е видян да поставя отработеното моторно
масло в печката за отопление, нито че той е бил заредил печката с него. Понеже е заварен в
помещението, където е била поставена печката и до която е имало поставени туби с
отработено моторно масло, е прието, че той е извършвал изгарянето, но това остава едно
предположение. При липсата на пряко свидетелство, че именно Д. Д. е поставил
отработеното моторно масло в печката, правят недоказано предположението на
контролните органи, че той е осъществил състава на нарушението.
Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това Д.ие (действие или бездействие),
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Д.ието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо по арг. на чл. 7, ал. 1 ЗАНН. Според приложимите субсидиарно
разпоредби на НК, Д.ието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал
настъпването на тези последици, а е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.
Непредпазливите Д.ия не се наказват само в изрично предвидени от закона случаи по
аргумент чл. 7, ал. 2 ЗАНН.
В административнонаказателното производство тежестта на доказване е на наказващия
орган, който следва по безспорен начин да докаже както извършването на административно
нарушение, така и вината на нарушителя, което в случая не е сторено. В частност, за състава
на вмененото нарушение по чл. 133, ал. 4, т. 1 ЗУО, чиято съставомерност предполага вина
във формата на пряк умисъл, не са налице годни доказателства. Следователно и изводът на
административнонаказващият орган за наличие на виновно поведение, се основава
единствено на предположение, обусловено от качеството на жалбоподателя като лице,
заварено в помещението, в което се е съдържала печката за отопление и до която са били
сложени тубите с отработено моторно масло, поради което този извод не се споделя като
правилен от съда.
Вярно е, че обществените отношения, регулирани от Закона за управление на отпадъците и
подзаконовите актове във връзка с неговото приложение, свързани с опазване на околната
среда и общественото здраве и постигане на устойчиво управление на отпадъците, са от
3
особена обществена значимост, но това не може да игнорира задължението на
административнонаказващия орган за извършване на индивидуална преценка на всеки
отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното Д.ие и неговата обективна и
субективна съставомерност.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая неправилно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя Д. Д., поради
което и атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
При този изход на делото съдът дължи произнасяне по своевременно заявената претенция за
присъждане на адвокатско възнаграждение, в полза на жалбоподателя като намира същата за
основателна. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, нейният
размер следва да бъде определен, с оглед минимума за материален интерес по чл. 36 от
Закона за адвокатурата, вр. с чл. 7, ал.1 ,т. 2 от Наредба №1/ 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения - в размер на сумата от 2000 лева.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-ЗУО-Д-23-26К-003/13.04.2023 г., издадено от
кмета на Столична община, с което на основание чл. 157, ал.4 на жалбоподателя Д. Д. Д. с
ЕГН: ********** му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. за
нарушение на чл. 133, ал.1, т.4 ЗУО
ОСЪЖДА Столична община да заплати на жалбоподателя Д. Д. Д. с ЕГН: **********,
сумата от 2000 лв, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София-град, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4