№ 109
гр. Враца, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20211400500370 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв.Д.С. от АК-Враца, в качеството
на особен представител на П. А. И., ЕГН ********** срещу Решение
№260364/07.05.2021г., постановено от Районен съд-Мездра по гр.д.
№18/2020г., с което е признато съществуването на вземане на
"Топлофикация-Враца"ЕАД, ЕИК *** за сумата 447.46лв., представляваща
стойността на консумирана и неизплатена топлинна енергия за периода
31.07.2016г.-30.06.2018г., сумата 74.72лв. – лихва за забава за периода
31.08.2016г.-11.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по което е
образувано ч.гр.д.№2404/2019г. на същия съд, до окончателното й изплащане.
В жалбата се релевира оплакване за недопустимост и неправилност на
обжалваното решение, като се изброяват закони на физиката и решение на
ВАС, с което са отменени като незаконосъобразни чл.61-чл.72 вкл. от
1
Наредбата за топлоснадбяването. Нататък жалбата съдържа критичен
коментар на заключението на допуснатата от районния съд техническа
експертиза, развиват се правни съображения, излагат се пространни доводи от
техническо и научно естество и се настоява, че обжалваното решение е
постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Поддържа се
наличие на неравноправни клаузи в Общите условия на ищцовото дружество
и се излагат съображения в посока, че районният съд не е изяснил основни
елементи от договора за продажба на топлинна енергия, възприел е
неправилно обстоятелствата по делото и не е съобразил наличието на
противоречия в нормативните актове, уреждащи отношенията във връзка с
топлоподаването. В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск бъде
отхвърлен, като се претендират направените по делото разноски.
В жалбата се прави искане за отправяне на преюдициално запитване до
Съда на Европейските общности. С акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че
формулираните въпроси, предмет на исканото запитване, не покриват
критериите на чл.628 ГПК, поради което същото е оставено без уважение.
Особеният представител на въззивника не заявява доказателствени
искания пред настоящата инстанция.
Въззиваемото "Топлофикация-Враца"ЕАД не е подало отговор на
въззивната жалба.
Приемайки, че въззивната жалба е редовна и допустима, съдът е внесъл
същата за разглеждане в открито съдебно заседание, в което особеният
представител на въззивника я поддържа. Въззиваемото дружество не участва
чрез свой представител.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба окръжният
съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от
"Топлофикация-Враца"ЕАД срещу П. А. И. иск с правно основание чл.422
ГПК с искане да бъде признато съществуването на вземане за сумата
447.46лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена
топлинна енергия за периода 31.07.2016г.-30.06.2018г., и за сумата 74.72лв.,
представляваща обезщетение за забава от датата на падежа на всяко отделно
месечно задължение до датата на подаване на заявлението на чл.410 ГПК за
2
периода 31.08.2016г.-11.06.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане. Претендират се разноските, направени в заповедното и исковото
производства.
В исковата молба се твърди, че за периода от 31.07.2016г. до
30.06.2018г. ответникът дължи на ищеца сумата 447.46лв., представляваща
неплатени суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия,
отдадена от сградната инсталация в жилище на адрес гр.***. Ищецът сочи, че
за исковите суми е подал заявление и му е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Пред районния съд ответникът е представляван от особения си
представител адв.Д.С., който е подал отговор на исковата молба. Според
поддържаното в отговора предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът не
е посочил на какво основание претендира от ответника вземане за заплащане
на топлоенергия, отдадена от сградна инсталация, и в тази връзка разсъждава
по въпроса за приложението на чл.150, ал.2 и чл.153, ал.1 ЗЕ и на чл.147а
ЗЗП, както и на правото на ЕС. В отговора се настоява, че ищецът не е
представил писмен договор с ответника, от което се черпи аргумент за липса
на облигационно отношение между страните, като се излагат и съображения
във връзка с общите условия на ищцовото дружество и се твърди, че ищецът
не доказва продажба на енергия на ответника. Особеният представител
заявява, че нормативната уредба на топлоподаването в ЗЕ и Наредба №16-
334/06.04.2007г. на МИЕ е в противоречие с Конституцията на РБ, с
Директива ЕС/32/2006г. и пр. Прави се възражение, че ищецът не разполага с
оборудване в абонатната станция, чрез което да контролира и да докаже, че
продава енергия според потребностите на купувача, и в тази връзка се
въвеждат множество твърдения.
От приобщеното ч.гр.д.№2404/2019г. на Районен съд-Враца се
установява издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №1502/21.06.2019г. за исковите суми, която е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, и това обстоятелства обуславя правния
интерес на кредитора-заявител да предяви иск за установяване на вземанията
си по реда на чл.422 ГПК.
С исковата молба е представена справка за начислени суми за топлинна
3
енергия на П. А. И. и такава да неплатени от него суми по фактури и дължими
лихви, изравнителни сметки за топлоенергия за периода м.юли 2016г.-м.юни
2018г. и Общи условия към договорите за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на "Топлофикация-Враца". Представен е договор за продажба
на държавен недвижим имот по реда на НДИ2, от който е видно, че
ответникът е собственик на апартамент №*** в гр.***.
Пред първата инстанция е допусната и изслушана специализирана
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се
установява, че собственият на ответника апартамент е част от етажна
собственост, в която от 2013г. са демонтирани отоплителните тела и се
използва само топла вода и начислената топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация посредством абонатна станция №***, която в
процесния период е работила и на етажната собственост е доставяна енергия.
Енергията е отчетена от абонатния топломер с констативен протокол за отчет
и е вписана в изравнителна сметка на топлинния счетоводител, а отчетът на
показанията при потребителите е годишен с годишна изравнителна сметка.
При проверката си в ищцовото дружество вещото лице е установило, че в
процесния период собствениците на апартаменти от №1 до №53, т.ч. и
ответникът са ползвали топлинна енергия.
Експертизата се произнася, че в исковия период по партидата на
абонатен №2506 на база дялово разпределение са начислени суми за отчетена
и разпределена топлинна енергия и са издадени общо 24 броя фактури,
описани в нарочна таблица, от които за исковия период се установява
задължение на ответника в размер на 447.46лв. и законна лихва от датата на
падежа на всяка фактура до 30.06.2019г. в размер на 74.70лв.
При извършената при топлинния счетоводител проверка вещото лице е
установило, че в жилището на ответника са монтирани два водомера. За
периода от 30.05.2016г. до 30.04.2017г. в абонатната станция на етажната
собственост са изразходвани 341.4107 мегаватчаса за 24 408.07лв. и от тази
енергия на база разпределение на топлинна енергия за вода и отопление на
абонатен номер 2506 са начислени 2.440 мегаватчаса енергия за 176.70лв. при
изравняването на 30.04.2017г., като за отдадена енергия от сградна
инсталация са начислени 0.936 мегаватчаса за сумата 66.26лв. и за използвана
вода от двата водомера – 1.504 мегаватчаса на стойност 110.44лв. Отчетът на
4
водомерите е извършен на 03.05.2017г. За периода от 01.05.2017г. до
30.04.2018г. в абонатната станция са изразходени 33.7928 мегаватчаса
енергия, от която за абонат 2506 са изчислени 266.89лв. при изравняване на
30.04.2018г., а за отдадена от сградната инсталация енергия са начислени
0.998 мегаватчаса енергия на стойност 90.42лв. и за използвана топла вода от
двата водомера – 1.956 мегаватчаса на стойност 176.47лв. Отчитането на
водомерите е извършено на 04.05.2018г. Вещото лице е установило, че
абонатът е подписал формулярите за отчитаните количества топла вода. В
заключението е описана методиката, по която в съответствие с нормативната
уредба /ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването/, е извършено начисляването и
разпределението на количествата топлинна енергия.
Експертизата е установила, че ответникът не е подавал до ищцовото
дружество жалби за разпределението на топла вода и топлоенергия, и се
произнася, че задължението му е в размер на 447.46лв. – главница и 74.70лв. –
лихви за забава.
Заключението на експертизата не е оспорено от особения представител
на ответника, който е заявил, че няма да сочи доказателства.
При така ангажираните по делото доказателства районният съд е приел,
че предявеният иск е основателен и доказан. За да достигне до този извод
съдът е съобразил безспорния между страните факт, че жилището на
ответника се намира в сграда, включена към топлопреносната система на
ищцовото дружество, и има открита партида към абонатната станция. За
неоснователно е намерено поддържаното от защитата на ответника за липса
на сключен писмен договор с аргумент, че общите условия сами по себе си
представляват такъв, в съответствие с разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ и с
уреденото в самите общи условия, че сключването на писмен договор между
продавача на топлинна енергия и потребителя не се изисква. Според
първоинстанционния съд, след като ответникът не е възразил срещу ОУ, той
мълчаливо се е съгласил с тях, при което между страните са възникнали
валидни облигационни отношения.
Предвид доказаното по делото право на собственост на ответника върху
апартамент на посочения в исковата молба адрес съдът е приел, че същият
има качеството на потребител на топлинна енергия, и въз основа на
заключението на счетоводната експертиза е достигнал до извода за наличие
5
на негови задължения в исковия размер. В мотивите на обжалваното решение
е посочено приетото в ТР №2/25.05.2017г. по тълк.д.№2/2016г. на ОСГК на
ВКС и това, че макар етажната собственост да не е персонифицирана, за
отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен
субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата "доставка на
централно отопление", с оглед на което съдилищата са задължени да прилагат
за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, разпоредбата на чл.62, вр. пар.1 от ДР
на Закона за защита на потребителите.
Относно доказателствената стойност на представените от ищеца
справки районният съд е приел, че същите отразяват направените записвания
в счетоводните му книги, при което и предвид липсата на доказателства,
установяващи, че тези книги не са водени редовно, е направен извод за
съществуването на задълженията на ответника в исковия размер. Прието е
също, че съгласно чл.31, ал.1 от ОУ купувачите са длъжни да заплащат
месечните суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, при което за основателна е намерена и
претенцията за лихви за забава.
Като взе предвид твърденията и възраженията на страните и
оплакванията в жалбата и след самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства въззивният съд приема, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
В исковия период отношенията между страните са под режима на ЗЕ,
Общите условия на ищцовото дружество и Наредба №16-334 от 06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
По делото е безспорно установено, че ответникът е собственик на
жилище в етажна собственост, в която е изградена сградна инсталация, която,
като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределение и доставяне
на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребите,
включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии, е
обща етажна собственост/обща част/. От това следва задължение на етажните
собственици да поддържат тази инсталация в подходящо за експлоатация
състояние. От своя страна ищецът е длъжен да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в етажната собственост,
6
след което доставянето на такава до отделните потребители са извършва чрез
сградната инсталация, състояща се от вътрешна отоплителна инсталация и от
такава за подаване на гореща вода.
Съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ потребителите в сграда етажа собственост,
които прекратят топлоподаването към отделните отоплителни тела в имотите
си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
С оглед на изложеното и като взе предвид неоспореното от страните
заключение на изслушаната счетоводна експертиза, окръжният съд приема, че
ищецът е доставил на ответника топлоенергия, отдадена от сградната
инсталация на етажната собственост, и такава за горещо водоснабдяване.
Ответникът е подписал формулярите за отчетените количества, поради което
и с оглед изчисления от експертизата размер на потреблението и стойността
на същото, предявените искове се явяват основателни и доказани. Същото се
отнася и да претенцията, имаща за предмет дължима от ответника лихва за
забава.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260364/07.05.2021г., постановено от Районен
съд-Мездра по гр.д.№18/2020г.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7