Присъда по дело №380/2022 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 64/09.09.2022 година по НОХД № 380/2022 година
по описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –
Ямбол, с който срещу подсъдимия А К /A K/, роден на 01.01.2000г. в гр.Кабул, Афганистан,
гражданин на Афганистан, с адрес: гр.Кабул, Афганистан е повдигнато обвинение в
извършаване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 22.07.2022г., в района на
гранична пирамида № 165, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово,
обл.Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България,
без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на
подсъдимия, с участието на назначения му служебен защитник – адвокат. Подсъдимият е
редовно призован за с.з. не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си.
Поради това и с оглед правната квалификация на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, което не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и участието му в наказателния
процес не е задължително, съдът приемайки, че неявяването на подсъдимия не би попречило
за разкриване на обективната истина по делото и правото му на защита в производството е
обезпечено, чрез участието на назначен му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал
в производството, по аргумент на чл. 269, ал.1 от НПК във вр.чл.271, ал.2, т.2 от НПК, е дал
ход и разгледал делото в отсъствието на подсъдимия.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимият А К /A K/, обвинение. Пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му бъде
наложено наказание при условията на чл.54 от НК, в размер на три месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за срок от
три години и глоба в размер от 100.00 лв.
Служебният защитник на подсъдимия - адв.К от АК – Ямбол не оспорва
съставомерността на деянието, за което подсъдимия е привлечен към наказателна
отговорност. Моли съда при постановяване на присъдата да вземат предвид ниската
обществена опасност на деянието и дееца, последното обосновано с чистото съдебно минало
на подзащитния й, младата му възраст, както и причините за осъществяване на деянието от
негова страна, а именно – лошите условия за живот в страната, от която идва и военното и
социално-икономическо положение в тази страна. Моли съда, отчитайки горните
смекчаващи обстоятелства да определи на подзащитния й наказание в най-ниския размер
предвиден в закона, което да бъде отложено за изтърпяване.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода
на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е А К /A K/, роден на 01.01.2000 г. в гр.Кабул, Афганистан,
гражданин на Афганистан, с адрес в гр.Кабул, Афганистан.
Подсъдимият А К /A K/ неизвестно време преди 22.07.2022г., напуснал родината
си по произход - Афганистан и влязъл на територията на Република Турция, където се
установил в гр.Истанбул. По време на престоя си в република Турция подсъдими решил да
се установи в друга държава на територията на Европа, различна от република България,
преминавайки през границите без съответно разрешение. В изпълнение на намерението си
подсъдимия, чрез свои близки се свързал с неустановено по делото лице, което срещу
парично възнаграждение приело да организира предвижването му до република Сърбия през
република България не по установения за това ред - без съответните изискуеми разрешения
от граничните власти и не през определените за това места. Във връзка с така договореното
1

подсъдимия бил придвижен заедно с други 11 лица, имащи намерение като него да влязат в
република България, до гориста местност в близост до турско – българската граница, от
където заедно със спътниците си, воден от две неустановени по делото лица продължил
пеш към турско - българската граница. Рано сутринта на 22.07.2022 година подсъдимия и
спътниците му, водени от двете неустановени по делото лица достигнали до
възпрепятстващото съоръжени на границата на република България с република Турция. На
22.07.2022 г., сутринта подсъдимият А К /A K/, заедно със спътниците си и водачите, с
помощта на стълба осигурена от водачите, преодолял възпрепятстващото съоръжение на
границата на република България в района на гранична пирамида № 165, като се качил по
стълбата и се прехвърлил през възпрепятстващото съоръжение, и по този начин влязъл от
република Турция в република България в района на гранична пирамида № 165, находяща се
в землището на с.Странджа, общ.Болярово, обл.Ямбол без надлежно разрешение. След това
подсъдимия заедно със спътниците си и водачите им продължил движението си към
вътрешността на страната. В последствие, на 26.07.2022г., след обяд при извършена
полицейска проверка, подсъдимия е бил установен като пътник в лек автомобил марка
„Мерцедес“, управляван от лице български гражданин в района на с.Войника,
общ.Стралджа, обл.Ямбол и е бил задържан.
Във връзка с констатираното влизане на подсъдимия на територията на страната е
била извършена проверка от служител на ГПУ – Елхово - св. П Д, при която е
констатирано, че мястото на влизане на подсъдимия и спътниците му на територията на
република България е в района на 165 гранична пирамида, находяща се в землището на
с.Странджа, обл.Ямбол.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
подсъдимият А К /A K/ не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимият, дадени в
хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от
НПК, от показанията на свидетеля Петър Иванов Димов, дадени в хода на съдебното
следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с
останалия доказателствен материал, същите съдържат твърдения относно времето на
извършване на деянието, механизма на извършването му и формата на вината, поради което
и доколкото не се опровергават от доказателствата съдът ги цени с доверие. Показанията на
разпитания свидетел са правдиви, логични, непротиворечиви, кореспондиращи с другите
доказателства, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни
и обективни. Възпроизведените от свидетеля факти са пряко относими към мястото и
механизма на осъществяване на престъпното деяние и времето на извършването му.
Писмените доказателствени средства като редовни от външна страна и кореспондиращи с
другите доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимият А К /A K/, е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като 22.07.2022г., в района на гранична
пирамида № 165, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово, обл.Ямбол, влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият А К /A K/ е осъществил фактически действия по
2

преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от
която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България,
изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното
се съдържат в обясненията на подсъдимият.
Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция за което е начинът по който същият е
влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в
страната ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това
документ за самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реализира крайната си цел, преминавайки през Република България.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия за виновен в престъпление по
чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе
предвид като отегчаващо вината му обстоятелство обществена опасност на деянието, която е
висока, а като смекчаващи такива отчете ниската обществена опасност на самия деец,
обоснована от чистото му съдебно минало и направените самопризнания. Посочените
смекчаващи обстоятелства не могат да бъдат определени нито като многобройни, нито като
изключителни, за да се определи наказание при условията на чл.55 от НК. При тези
фактически констатации и при превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът наложи
на подсъдимия наказание при условията на чл.54 от НК, в размер на предвиденият в закона
минимум, а именно три месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на
100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК съдът постанови направените по делото
разноски за преводач на досъдебното производство в размер на 22.50 лева да остават за
сметка на органа, който ги е направил РДГП-Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
3

подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

4

Номер на акта:	64
Дата:	9 септември 2022 г.
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20222310200380
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 август 2022 г.

Присъда по дело №380/2022 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите