ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 72
гр. Търговище , 14.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500130 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
С Разпореждане № 809 от 05.04.2021 г., постановено по ч.гр. дело №
456/2021 година на Търговищкия районен съд, съдът е отхвърлил
заявлението, подадено от кредитора “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД София,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район
“Витоша”, ул.”Околовръстен път” № 260, п.к. 1766 представлявана от Петя
Николова Димитрова, Димитър Борисов Шумаров, действащи чрез
пълномощника си адв. Д. Е. САК, против Д. Х. Д. ЕГН ********* от
[населено място], за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист, въз основа на счетоводните извлечения банката, за
сумата от 970.09 лв., представляваща главница по кредитна карта ******* от
30.12.2*** година, за периода 30.07.2019 г. до 24.05.2021 година, сумата от
230.13 лв., представляваща договорна лихва за периода 30.07.2019 година до
24.05.2021 година, сумата от 38.87 лв., представляваща лихва за забава за
периода 30.07.2019 г. до 12.03.2020 г., сумата 10.52 лв., представляваща лихва
за забава за периода 14.05.2020 г. до 24.05.2021 година, сумата от 83.98 лв.,
представляваща такси по кредита, за периода 30.07.2019 г. до 24.05.2021
година, сумата от 60 лв., представляваща разноски по връчване на покана,
ведно със законната лихва върху главницата и направените по делото
разноски - 27.87 лв., държавна такса и 360 лв., адвокатско възнаграждение,
1
като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Срещу така постановеното разпореждане е постъпила частна жалба от
заявителя „Юробанк България" АД, ЕИК *********, чрез пълномощник адв.
Д.Д., САК, адвокат в АС „Димитров и съдружници", Съдебен адрес:
[населено място], с искане за отмяна на разпореждането като се излагат
следните съображения:
В чл. 411, ал. 2 ГПК са посочени основанията, съгласно които съдът
отхвърля заявлението. Основанията са посочени лимитативно с оглед
императивния характер на разпоредбите на ГПК и съдът не може - по своя
преценка да излиза от тях. В тази връзка законосъобразността на
производството по чл.47 ГПК по връчване покана до длъжника е извън
предметния обхват на проверката на съда.
Заповедното производство е едностранно и в неговите рамки съдът
проверява дали е основателно искането за издаване Заповед за незабавно
изпълнение и ИЛ, като при договор за банков кредит проверява дали е
обявена предсрочната изискуемост на длъжника. Производството не е спорно,
а редът за връчване на поканата по чл. 47 ГПК може да се провери с оглед на
възражения от длъжника - при оспорване от негова страна, в друго съдебно
производство - по чл. 422 ГПК при установителен иск за съществуване на
вземането, не в заповедното производство.
Според жалбоподателя, с оглед настъпването на предсрочната изискуемост,
трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 ГПК, обективирана в Решение №10/25.02.2020 по дело №16/2019
на ВКС, ТК, II т.о., и Решение № 86 от 27.10.2020 г. по т. д. № 2118 / 2019 г.
на Върховен касационен съд, 1-во тьр. отделение, е в смисъл, че в исковото
производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422. ал. 1 ГПК без значение дали
предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че
потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем
не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването
на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече
настъпването на изискуемостта на вземането".
Според жалбоподателя, в конкретния случай „Юробанк България" АД е
положила дължимата грижа да съобщи на длъжника Д. Д. предсрочната
изискуемост на кредита и не следва върху банката да се възлагат
2
неблагоприятни последици в резултат на недобросъвестното поведение на
кредитополучателя, който се е укривал и е избягвал фактическото получаване
на поканата, адресирано до него. Банката е изпратила покана до длъжника по
възлагане, съгласно чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ чрез ЧСИ А. З., per. № 769, която по
надлежния за това начин и по реда на чл. 47 ГПК е извършила връчване на
поканата до длъжника Д. Д..
Излагат се съображения, че в конкретният случай Д. Д. е търсена на адреса
си, който съдебният изпълнител е установил, че е нейният постоянен и
настоящ адрес, като длъжникът е търсен в продължение на един месец.
Извършени са надлежно четири посещения на адреса на дати:18.06.2020г.,
27.06.2020г., 09.07.2020г. и на 20.07.2020г.
С оглед на изложеното, частният жалбоподател счита, че са налице
основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение и ИЛ срещу
длъжника Д. Д., като „Юробанк България“ АД е направила надлежно и по
съответния за това ред кредита изцяло и предсрочно изискуем с покана до
длъжника. Поради това моли съда да отмени Разпореждане 809 от 05.04.2021
г. по ЧГД №456/2021., VII състав, по описа на PC Търговище, като
неправилно и незаконосъобразно.
След като се запозна с изложените в частната жалба съображения,
настоящият въззивен състав приема, че частната жалба е допустима, срещу
подлежащ на обжалване акт, подадена в срок от заявителя.
По същество частната жалба е неоснователна.
На първо място съдът държи да подчертае, че настоящото производство е
заповедно и се развива без участие на длъжника. Ето защо всякакви
съображения, които касаят исковото производство по чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 415, ал. 1, от ГПК няма как да намерят приложение в случая. Не
всяко заповедно производство продължава развитието си чрез предявяване на
иск по чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Позоваването на жалбоподателя на чл. 411 от ГПК е неудачно, доколкото
той е направил искане за незабавно изпълнение със заявлението, което
означава, че процедурата се развива с оглед разпоредбата на чл. 418 от ГПК.
В тази разпоредба ясно е записано, че съдът е длъжен да прецени дали
вземането е изискуемо.
3
В случая настоящият съдебен състав приема, че вземането не се явява
изискуемо. Заявителят се позовава на неговата предсрочна изискуемост и
излага съображения, че тя е настъпила след проведена процедура за връчване
от страна на ЧСИ Загорова, с които съображения настоящият въззивен състав
не може да се съгласи.
Съгласно постановките на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., ОСГТК на ВКС
обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно
изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл. 418,
ал. 2 ГПК. Когато според представения документ изискуемостта е поставена в
зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството
трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ -
чл. 418, ал. 3 ГПК. Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на
незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от
длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение.
В своята частна жалба заявителят посочва: „Д. Д. е търсена на адреса си,
който съдебният изпълнител е установил, че е нейният постоянен и настоящ
адрес.“ Всъщност, считано от 07.03.2019 година длъжникът Д. Х. Д. има друг
регистриран постоянен и настоящ адрес в [населено място], което е видно от
направената от районния съд справка. Предприетото от ЧСИ връчване е в
периода от 18.06.2020 година до 09.07.2020 година на адрес в [населено
място], който не е настоящ и постоянен адрес на лицето към този момент.
Предвид това обстоятелство е видно, че не е налице уведомяване на
длъжника за предсрочната изискуемост по договора му за издаване на
кредитна карта, поради което не са налице предпоставките на чл. 418 от ГПК
за издаване на исканата заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК. Разпореждането на Търговищкият
4
районен съд е правилно и законосъобразно поради което подадената срещу
него частна жалба следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „„Юробанк България" АД,
ЕИК *********, чрез пълномощник адв. Д.Д., САК, адвокат в АС „Димитров
и съдружници", Съдебен адрес: [населено място], частна жалба против
Разпореждане № 809 от 05.04.2021 г., постановено по ч.гр. дело № 456/2021
година на Търговищкия районен съд, като неоснователна.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5