Р Е Ш Е Н И Е
03.07.2013 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
VI
Районен съд – Дупница състав
01.07. 2013
на Година
Маргарита
Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 655 2013
дело № по описа за и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б.В.П. с ЕГН ********** ***,,Иван Шишман” № 31, ет. 2, ап. 4 против Наказателно постановление № 2343/12 от 26.06.2012 г. на Началника на РУП - Дупница към ОДМВР гр. Кюстендил, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП за административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. и на основание Наредба № I-з-1959 на МВР са му отнети общо 6 контролни точки.
Моли съдът да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно по
съображения, подробно изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 17.06.2012 г.
около 15.40 часа била извършена проверка от И.М. на длъжност младши
автоконтрольор при ПК-КАТ гр. Дупница в присъствието на свидетеля С.С., при
която било констатирано следното нарушение: в гр. Дупница по ул. ,,Страхил
войвода” водачът Б.П. управлявал лек автомобил ,,БМВ-
Разпитан е свидетеля И.М. - актосъставител, който заявява пред съда, че при проверката водачът не е представил свидетелство за управление на МПС. Свидетелят С.С. е потвърдил същото обстоятелство.
Със заповед № Iз-1687/02.08.2010 г. Министърът на Вътрешните работи е определил да съставят актове за установяване на административни нарушения, държавните служители в МВР, съобразно функционалната им компетентност, също така е определил да издават наказателни постановления Началниците на Районни управления в ОД МВР. Събрани са като доказателства по делото следните документи: писмо рег. № 8138/04 от 03.10.2012 г., видно от което СУ на МПС № *********, издадено от ОД МВР Кюстендил на 01.11.2006 г. е валидно до 01.10.2016 г. и Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 90059/2008 от 01.10.2008 г. за изземване на СУ МПС на лицето Б.В.П., връчена на същия на 15.04.2013 г.
Съгласно така приетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 7 – дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество е основателна, като за това взе предвид следните съображения:
От правна страна, съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, както и издалият обжалваното наказателно постановление – Началник РУП-Дупница към ОДМВР-Кюстендил, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение по ЗДвП нямат обвързваща доказателствена сила. Съответно, установяването на законосъобразността и правилността на наказателното постановление и акта за установяване на административното нарушение, съответствието между тежестта на наложеното наказание и тежестта на нарушението е процесуално задължение на административно-наказващия орган, като поддържащ обвинението за извършването на административно нарушение. Законодателят е определил, че по съставянето на актовете за установяване на административни нарушения по този закон се прилагат разпоредбите на ЗАНН. Това означава, че за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно спазване на изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление и в тежест на наказващия орган е да докаже и установи в хода на делото по безспорен начин, че това е точно така.
Съдът счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура. В акта и НП е прието, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП /посочено цифром/. Съгласно тази разпоредба – водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролният талон към него. При извършено нарушение по посочената разпоредба законът предвижда, че се наказва с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи – свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство, съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Словесното изписване в обжалваното НП е посочено, че водачът не носи СУ на МПС от съответната категория и контролния талон към него, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП, за което и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лв. и на основание Наредба № I-з-1959 на МВР са му отнети общо 6 контролни точки. Съгласно чл. 177, ал.1, т.2, пр. 2 от ЗДвП, наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява МПС без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4. В хода на съдебното производство разпитаните свидетели установиха, че жалбоподателят не е представил описания в акта документ – свидетелство за управление на МПС в момента на проверката.
Приложимата санкционна норма за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП е тази по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Налице е нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като за описаното словесно нарушение и дадената му квалификация по чл. 100, ал. 1, т. 1 пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП е приложена неправилна санкционна норма. Така на практика жалбоподателят е санкциониран за нарушение, което не е извършил, а за вмененото му такова не е бил санкциониран. Съдебната практика е единна и категорична, че между словесното описание на нарушението, неговата цифрова квалификация и приложимата санкционна норма, следва да е налице пълно единство. Посоченото несъответствие препятства осъществяването на правото на защита на нарушителя в пълен обем. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателното постановление, тъй като съставлява съществено процесуално нарушение. С оглед на това, съдът счита, че наложеното на жалбоподателя административно наказание с обжалваното НП е незаконосъобразно и акта следва да бъде отменен.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2343/12 от 26.06.2012 г. на Началника на РУП - Дупница към ОДМВР гр. Кюстендил, с което на Б.В.П. с ЕГН ********** ***,,Иван Шишман” № 31, ет. 2, ап. 4, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП за административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. и на основание Наредба № I-з-1959 на МВР са му отнети общо 6 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: