Решение по дело №9071/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1029
Дата: 7 май 2019 г. (в сила от 1 август 2019 г.)
Съдия: Магдалена Стоянова Маринова
Дело: 20182120109071
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1029                                                        07.05.2019 година                             град Бургас

 

                 В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                       пети граждански състав

Четвърти април                                                през две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:                

                           Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря: Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело №  9 071 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по повод искова молба от Д.Т.Т., с адрес: ***, чрез адвокат Н.К., против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37, представлявано от Михаела Михайлова МихайловаДьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 410,56 лева, като недължимо платена по фактура № ********** от 19.09.2018 година, начислена на основание чл. 48, ал.1 и чл.51, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия  за клиентски номер100025041,  ИТН 2605754 за отчетен период от 20.11.2016 година до 18.02.2017 година, заплатени при липса на правно основание за заплащането и от ищеца за стойността недоставена и непотребена електроенергия. Ищцата претендира присъждане на разноските, направени по водене на делото.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

               Ищецът твърди, че е заплатил на „ЕВН България „Електроснабдяване" ЕАД сумата от 410,56лв., но не е съгласен с така начислената сума и счита, че не я дължи на ответника, респективно че я е заплатил без правно основание. Заплащането е извършено поради заплахата за прекъсване на електрозахранването от монополиста.

            На първо място ищецът посочва, че не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена ел. енергия през изминал период от време, за което се позовава и на съдебна практика.

            Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че корекциите на сметки не пораждат право за ответника като доставчик да извърши едностранно начисляване на стойности ел.енергия с характер на обезщетение, без отчитане на реално консумираната ел.енергия.  Посочва, че в задължителната съдебна практика на ВКС (чл. 290 от ГПК, задължителна за съдилищата на основание т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС - решение № 79/11.05.2011 г. по т.д. 582/2010 г. на ВСК, ТК, II -ро отделение, решение № 165/19.11.2009 г., постановено по т.д. № 103/2009 г. на ВКС, II т.о., решение № 104/5.07.2010 г., постановено по гр.д. № 885/2009 г. на ВКС, II т.о., решение № 26/04.04.2011 г., постановено по т.д. № 427/2010 г. на ВКС, II т.о. и решение № 189/11.04.2011 г., постановено по т.д. № 39/2010 г. на ВКС, II т.о. /) е прието, че когато отклоненията в показателите на консумираната ел.енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната ел. енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за ел.енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Липсата на данни за начина на определяне на срока за корекцията, препятства и възможността да се провери и правилността и, освен че е изчислена в противоречие с методиката, изчерпателно посочена в ПИКЕЕ. Ищецът не е доказал, че начисленото количество ел.енергия е доставено и реално потребено от абоната-потребител, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел.енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба и купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока.

            На второ място ищецът счита, че ПИКЕЕ противоречат на чл.82 ЗЗД на договорната отговорност, както и на разпоредба на чл.13 т.2 от Директива 2006/32/EО на ЕП и на СЕ от 05.04.2006 г. Посочва, че тази директива регламентира задължение на държавите-членки да гарантират изготвяне на сметките на потребителите от енергоразпределителните предприятия,операторите на разпределителната мрежа и дружествата за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление”. Въвежда се принцип на сметки въз основа на действителното потребление”. В случая според ищеца корекционната сметка  не е обоснована от реалното потребление на ел.енергия, а се основават на предполагаеми показатели и величини и в този смисъл ПИКЕЕ са в противоречие с посочените източници.

            На следващо място, в случай, че съдът приеме, че съществува законово основание за извършване на корекцията на сметки, ищецът отправя искане да се има предвид, че редът по извършване на корекцията не е спазен. Твърди, че ищецът не е присъствал на отваряне на ел.таблото, нито при извършване на проверката на СТИ, нито при съставяне на протокола от техниците на ЕРП, като копие от протокола му е предоставен единствено и само, като получател.

            Ищецът оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата по посочената партида. Доставчикът на ел.енергия не е представил на потребителя конкретни данни и доказателства, че на процесния адрес ел. енергията се измерва от законно монтирано и сертифицирано по реда на Закона за измерванията и Правилата за измерване средство за търговско измерване. Счита, че за въпросното СТИ, с което ответникът твърди, че се е измервала консумираната ел.енергия на абоната не е от одобрен тип, същото не е било заявено в БИМ съгласно чл.31, ал.1 от ЗИ. Счита също така, че на СТИ не е правена нито първоначална, нито следваща проверка съгласно чл.26, ал.1 от ЗИ, т.е. електромера е напълно негоден да измерва ел.енергията в обекта, собственост на ищцата.

            Ищецът оспорва съдържанието на Констативен протокол № 338386/18.02.2017г. Твърди, че протоколът е съставен без да бъде потърсен абоната в нарушение на разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ, тъй като преди да се търсят свидетели е било необходимо да бъде поканен на проверката. Това поставя под съмнение обективността и безпристрастността на служителите във връзка с извършената от тях проверка и направените констатации, в протокола. Констативен протокол № 338386/18.02.2017г. е подписан от неизвестни лица, които нямат представителна власт и същият представлява частен документ. Липсват и достатъчно данни за лицата подписали документа.

            В исковата молба е изложен довод, че съгласно чл. 120 ал. 1 ЗЕ средството за търговско измерване е собственост на ЕВН, поради което последният има задължение да осигури правилното и коректно функциониране на електромера. Посочено е, че СТИ е собственост на ответника поради, което може да се направи извода, че  той вероятно е монтирал негодно средство за измерване, т.е. потребителят не само няма вина, а в конкретния случай за грешката е на дружеството. Не може последния да монтира неизправно средство за измерване, и след това да се обогатява неоснователно от потребителя. Още повече ЕВН е длъжно по закон да монтира изправни средства, както и да поддържа тяхната изправност.

            Ищецът оспорва извършените изчисления като неправилни, тъй като в нито един от предоставените ни документи не е определено по кой правен ред са извършени изчисленията, както и как е определен процента на грешката след като в Констативен протокол на БИМ №330/12.03.2017г. не е установена грешка.

            На следващо място ищецът излага довод, че в чл. 41 от ПИКЕЕ се предвижда, че средствата за търговско измерване (каквито са електромерите) и средствата за контролно измерване(какъвто са еталонният уред, с който е осъществена проверката) подлежат на първоначални и последващи проверки по реда на Закона за измерванията, Наредбата за средствата за измерване които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване. Не се установява електромерът, кога и дали са преминал първоначална и последваща проверка, съгласно изискванията на нормативните актове, т.е. липсват доказателства за техническата изправност на средството за измерване.

            Ищецът счита, че независимо, че в чл. 48 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия се дава възможност на ответното дружество да извърши корекция за срок не по - дълъг от 90 дни, а същият извършва корекция за 90 дни, след като не е установен точния момент от който СТИ е преустановило точно отчитане.       На следващо място ищецът твърди, че не се представят доказателства от ответника че служителите осъществили проверката имат, необходимата квалификация като образователен ценз за осъществяване на проверки, както ценз да боравят с еталонен уред. Видно от чл.122, ал.З, т.2 на Наредбата № 3 от 21.03.201 Зг. за лицензиране на дейностите в енергетиката (приета от ДКЕВР обн., ДВ, бр. 33 от 05.04.2013 г.): Лицензиантите са длъжни да осигурят измерване и отчитане на електрическата енергия, на топлинната енергия или на природния газ чрез назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства.

            Поради изложеното ищецът предявява иска.

            В исковата молба ищецът е посочил доказателства.

            В преклузивния едномесечен срок от  получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Николов, е дал писмен отговор, в който е оспорил предявения иск.

            В писмения отговор по фактите от името на ответната страна са възпроизведени обстоятелствата, посочени в уведомителното писмо от ищеца, чието съдържание е посочено по – горе. Не е спорно и че е извършена посочената по – горе корекция на сметка.

            На първо място в писмения отговор на ответника е изложен правен довод, че корекцията на сметка за ел. енергия е извършено на правно основание – чл.48 от ПИКЕЕ и при спазване и на разпоредбата на чл. 51 от ПИКЕЕ.

            На следващо място в писмения отговор е посочено, че въпросът за това кой е осъществил неправомерното въздействие е ирелевантен, защото  в посочените разпоредби не се съдържат изисквания и условия за корекции на сметки  при установено виновно поведение на крайния клиент. Твърди, че  единственото условия да бъде за упражняване на правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към корекция.

            В писмения отговор в подкрепа на тезата си ответникът, чрез процесуалния си представител, се позовава на съдебна практика.

            На следващо място процесуалният представител на ответника посочва, че в ОУ на дружеството е предвиден ред за уведомяване на клиентите за корекция на сметка  /чл.28/.

            Поради изложеното отправя искане да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

            Ответникът е посочил доказателства.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК, предявеният осъдителен иск е допустим.

По правната квалификация на претенцията настоящият състав приема следното:

Предявеният иск е с материално правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, съгласно който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.

            В съдебно заседание  ищцата, чрез процесуалния си представител - адвокат К., поддържа предявения иск, сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за основателност и доказаност на предявения иск.

            В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, юрисконсулт Николов, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Сочи доказателства. В заседание по същество на спора отправя искане предявеният иск да бъде отхвърлен.

Предявеният иск за осъждане на ответника да плати сумата 410,56 лева  с материално правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, съгласно който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.

Не е спорно по делото, че на ищеца, като потребител на електрическа енергия с клиентски номер клиентски номер100025041,  ИТН 2605754 за обект град Бургас, …, е доставяна ел. енергия от ответното дружество, в качеството му на краен снабдител.  Установява се от приетата по делото като писмено доказателство фактура № ********** от 19.09.2018 година на стойност 410,56 лева  с начислен ДДС, с издател „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, че на ищеца е начислено посоченото задължение за периода от 20.11.2016 година до 18.02.2017 година с основание дължима сума в следствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия. Видно от приетото писмено доказателство задължението е платено на 15.10.2018 година.

По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно – техническа експертиза, което е обосновано и не е оспорено от страните и въз основа на него съдът приема, че  могат да бъдат формирани изводите му. При изготвяне на експертизата вещото лице е взело предвид приложените към делото писмени доказателства – Констативен протокол    338386 от 18.02.2017 година. Вещото лице е изложило, установява се и от посоченото писмено доказателство, че върху електромера е въздействано като се констатира наличието на външно устройство, непринадлежащ към схемата на електромера, с което се манипулира отчитането на консумирания ток. Това монтирано устройство е с дистанционно управление, което е включено в измервателната верига на електромера  и при задействане част от консумараната енергия не се измерва. Това води до неотчитане на тока , тъй като токовите вериги на елктромера се шунтират. Отприсъединен е и куплунга Х 15. Самият електромер,  без да е включено устройството, също е давал грешка  над допустимата според протокола на БИМ.

В заключението на вещото лице е посочено още, че коригираните количества са изчислени при спазване на методиката, залегнала в чл.48, ал.1, т.1, б. „б“ от  ПИКЕЕ.

Експертът е посочил, че неизмереното количество е правилно остойностено съгласно чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, като периода е за 90 дни .

            Като свидетел по делото по искане на ответника е разпитан  Д. С. С., който работи в ответното дружество и участвал в извършване на проверката на електромера. Посочено е, че ищецът е присъствал, но е отказал да подпише протокола. Установява, че грешката на електромера е била – 87, 345 % при допустима +/- 2%.

            При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

В чл. 83 от ЗЕ е предвидена възможността да бъдат създадени правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия са обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013 година. Те намират приложение в настоящия случай,  тъй като проверката на електромера е извършена на 08.08.2017 година. Както ответникът отбелязва част от правилата са отменени и към датата на извършване на проверката действащи са чл. 48 -51 от ПИКЕЕ.  В сила са и действащи Общи условия на ответното дружество за продажба на електрическа енергия от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” EАД,  одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008г. за които не е спорно от страните, че са действащи към момента.

В чл. 48, ал.1 е посочено, че при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както следва: б. „а“ /приложима според вещото лице в случая/ за битови клиенти: при наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване.  В чл.51 от правилата е посочено, че операторът на разпределителната мрежа предоставя на крайния снабдител и доставчик от последна инстанция информация за дължимата сума от съответния клиент, вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване, определена на база коригираните количества електрическа енергия, действащата цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени.

Към този момент възможността за извършване на едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период, се съдържа и  в чл.28, ал.1 и ал. 2 от Общите условия. Съгласно ал.1 ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на клиента за изминал период. В ал.2 е посочено, че в случаите по ал.1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.

Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ обаче предвижда, че крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които трябва да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Така с приемане на тези изменения в ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ вече е налице законово основание за извършване на едностранна корекция в сметката на потребителя. (В този смисъл и задължителната съдебна практика - решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г., I т.о.), както е посочил и ответника в писмения си отговор. Предвидено е обаче задължение за крайният снабдител с електрическа енергия в общите условия да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ. В настоящият случай  това законово изискване не е налице, тъй като общите условия не съдържат ред за уведомяване на клиентите при корекция на сметки.  При това положение корекцията на сметка е незаконосъобразно извършена и сумата, платена от ищцата  въз основа на фактурата, е платена без основание и подлежи на реституция.

Следва да бъде посочено, че в решение № 111 от 17.06.2015 година по търговско дело № 1650/2014 година на ВКС, Първо търговско отделение,  е прието, че „Със задължителната за съдилищата практика на ВКС е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, след като липсва законова регламентация на това право, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 З. и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите. Нищожността на посочените уговорки в общите условия е обявена на база на предвидената възможност за едностранна корекция на сметките за електрическа енергия за минал период, която позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неизползвана от потребителя електрическа енергия, като е допустима корекция, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период.“ В същото решение е прието и, че „с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.“.  В тази насока е и решение № 173 от 16.12.2105 година по търговско дело № 3262/2014 година на ВКС, Второ търговско отделение.

            С горните мотиви следва да бъде постановено решение,  с което ответното дружество да бъде осъдено да плати на ищцата сумата 410,56 лева, представляваща платена без основание по фактура № № ********** от 19.09.2018 година, начислена на основание чл. 48, ал.1 и чл.51, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия  за клиентски номер100025041,  ИТН 2605754 за отчетен период от 20.11.2016 година до 18.02.2017 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

            При това положение настоящият състав приема, че не следва да бъдат обсъждани останалите доводи, изложени в исковата молба за  плащане на сумата без основание.

При това положение и на основание чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищцата и разноските, направени по водене на делото, които са в размер на 350 лева, от които сумата 300 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение по договор и сумата 50,00 лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса.

При този изход от спора следва да бъде отхвърлена претенцията на ответника за осъждане на ищеца да му плати разноски, направени по водене на делото.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал.1 от ГПК вр. чл.55 от  ЗЗД, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД град Пловдив ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37, представлявано от Михаела Михайлова МихайловаДьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Роберт Дик, да плати на Д.Т.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 410,56 лева /четиристотин и десет лева, петдесет и шест стотинки/, представляваща платена без основание по фактура № № ********** от 19.09.2018 година, начислена на основание чл. 48, ал.1 и чл.51, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия  за клиентски номер100025041,  ИТН 2605754 за отчетен период от 20.11.2016 година до 18.02.2017 година,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 07.12.2018 година до окончателното й плащане, както и сумата 350 лева /триста и петдесет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.

ОТХВЪРЛЯ претенцията от ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД град Пловдив ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37, представлявано от Михаела Михайлова МихайловаДьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Роберт Дик, за осъждане на ищеца Д.Т.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, да му плати разноските, направени по водене на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

 

                                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

Вярно с оригинала

А.Т.