№ 70
гр. Варна, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Т.а
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20223001000633 по описа за 2022 година
Въззивно производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №3384/24.08.2022г. на „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, седалище град
София, подадена чрез пълномощник адвокат Т. Т., САК, срещу решение №127 от
21.07.2022г. на Окръжен съд - Р., постановено по гр.д. №269/2021г. по описа на РОС.
С обжалваното решение ответникът – настоящ жалбоподател ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, е осъден да заплати на ищеца А. Б. Х., ЕГН
**********, от село Е., обл. Р., сумата 49 500 лева, представляваща дължимо
обезщетение за причинените му неимуществени вреди - болки, страдания и
травматични увреждания, претърпени от него вследствие на ПТП, настъпило на
30.11.2017г. на път I-2, в землището на град Цар Калоян, обл. Р., по вина на водача на
т.а. „Скания” с прикачено към него полуремарке с рег. № А 0851 ЕК Г. И. И., ЕГН
**********, обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на
застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователни
полици №ВС/23/116003020584 и № BG/23/117001048130, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 27.11.2021г. (датата на изтичане на срока за произнасяне
на застрахователя) до окончателното му плащане както и сумата 2 908,80 лева –
1
обезщетение за причинените при това събитие имуществени вреди.
Исковете в останалите им части – за заплащане на обезщетения за
неимуществените вреди за разликата над присъдените 49 500 лв. до претендирания
размер от 55 000 лв., съотв. за имуществените вреди за разликата над присъдените 2
908,80 лв. до претендирания размер от 3 232,99 лв., както и за следващото се
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 27.08.2021г. до
27.11.2021г., са били отхвърлени като неоснователни.
В съответствие с това, както и с оглед уважените размери на главните искове
ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД е осъден да заплати на основание чл.78, ал.6
ГПК държавни такси и разноски по делото. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът А. Х.
е осъден да репарира на ответното дружество сумата 290,59 лева – част от разноските
по съразмерност с отхвърлената част на исковете.
Основните оплаквания във въззивната жалба са за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му осъдителна част, като
изложените основания и доводи за тяхното обосноваване се свързват единствено с
размера на застрахователното обезщетение, дължимо за справедлива обезвреда на
неимуществените вреди, причинени на пострадалия ищец от процесното
пътнотранспортно произшествие, съответно с приетия размер едва от 10% на
съпричиняването на вредоносния резултат.
Твърди се, че в постановеното решение липсва обективен анализ на
обстоятелствата, имащи значение за определяне на обезщетението за неимуществени
вреди, не е съобразена разпоредбата на чл.172 от ГПК при ценене на свидетелските
показания, не е обсъдено и становището на вещите лица по изслушаната и приета без
възражения от страните комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза
както относно механизма на ПТП и поведението на ищеца като водач на л.а., участник
в това произшествие, така и относно оздравителния процес и възстановяването на
ищеца, погрешно е приет и интензитетът на приетите като причинени емоционални
травми. В този смисъл първоинстанционният съд е допуснал неправилно прилагане на
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и необоснованост на постановения от него акт. Иска се от
въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да постанови ново, с
което исковите претенции да бъдат отхвърлени в цялост.
По реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна – ищецът А. Х.,
чрез пълномощника си по делото адвокат Ц. И., САК, е подала писмен отговор вх.
№4216/25.10.2022г., в който подробно обосновава становище за неоснователност на
въззивната жалба на ответника с искане същата да бъде оставена без уважение като
първоинстанционно решение в частта му, с която предявените искове са уважени, бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
В проведеното открито съдебно заседание страните не са взели участие. С
2
молби, подадени преди съдебното заседание от пълномощниците на страните, е
заявено, че подадените въззивна жалба и отговора по нея се поддържат на изложените в
тях основания. Поддържат се и исканията за присъждане на разноски като са
приложени и списъци по чл.80 ГПК.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе
предвид следното от фактическа и правна страна:
Предмет на предявения иск е претендираното пряко право на ищецът А. Б. Х.,
ЕГН **********, от село Е., обл. Р., като трето увредено лице да получи пряко от
застрахователя – ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, гр.
София обезщетение за причинените му вреди вследствие на ПТП, настъпило на
30.11.2017г. на път I-2, в землището на град Цар Калоян, обл. Р., по вина на водача на
т.а. „Скания” с прикачено към него полуремарке с рег. № А 0851 ЕК Г. И. И., ЕГН
**********, изразяващи се в изживени болки и страдания от причинените му телесни
увреждания и психични страдания от изживяното произшествие, както и понесени
материални загуби – разходи за лечение и възстановяване. Обезщетението да
неимуществените вреди е претендирано в размер на 55 000 лева, ведно със законната
лихва за забава, считано от 27.08.2021г. до окончателното плащане. Обезщетението за
имуществените вреди е претендирано в общ размер на 3 231,99 лева.
Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 от
Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), съответно в чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3
ЗЗД.
Исковете са били приети за основателни и доказани в пълните им предявени
размери, но са уважени частично с оглед приетото от първоинстанционния съд за
частично основателно възражение на ответното застрахователно дружество за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, поради това, че е бил без поставен
обезопасителен колан, отчитайки същото в размер на 10%.
С влязла в сила присъда №260065/23.06.2020г. по НОХД №318/2019г. на
Окръжен съд – Р. водачът на т.а. „Скания” с прикачено към него полуремарке с рег. №
А 0851 ЕК Г. И. И., ЕГН **********, е признат за виновен в извършено престъпление
по чл.343а, ал.1, б.“г“, вр. чл.343, ал.4, вр. ал.3, б. „б“ от НК за това, че на 30.11.2017 г.
по път I-2, на км. 48+000, в землището на гр. Цар Калоян, обл. Р., при управление на
МПС - товарен автомобил „Скания“ с рег. № на влекача А 3991 КК и прикачено към
него полуремарке /контейнеровоз/ с рег. № А 0851 ЕК, нарушил правилата за
движение, установени в чл.20, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост
причинил смъртта на М. Х. А., ЕГН **********, от с. Е., обл. Р. и средна телесна
повреда на А. Б. Х., ЕГН ********** от с.село, за което му е наложено и съответно
3
наказание.
Зачитайки предметните и субективни предели на влязлата в сила присъда на
наказателния съд (чл.300 от ГПК), съставът на въззивния съд приема за безспорно
установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право -
настъпването на пътно-транспортното произшествие, вината на водача на товарния
автомобил с прикачено към него полуремарке с рег. № А 0851 ЕК, чиято отговорност е
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника
ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, причинените на пострадалия ищец травматични
увреждания.
Поради това поддържаното от ответника - застраховател искане за пълно
освобождаване от отговорност за плащане на обезщетение за причинените от деликта
на застрахования водач вреди се преценява като неоснователно. Твърденията, че
пострадалият ищец като водач на другото МПС – участник в пътното произшествие е
допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, може единствено да
доведе до намаляване на дължимото му обезщетение, но не може да изключи напълно
отговорността на деликвента, респ. на неговия застраховател за обезщетяване на
причинените в резултат на деликта вреди (чл.51, ал.2 ЗЗД).
С оглед на това като спорни и във въззивното производство следва да бъдат
разгледани въпросите за справедливия размер на дължимото на ищеца обезщетение и
наличието на принос на пострадалия за настъпването на вредите и техния обем.
От присъдата на наказателния съд и събраните в настоящото производство
доказателства се установява следния механизъм на ПТП: На 30.11.2017 г. в 19:23 ч. по
път I-2, по посока от гр. Р. към гр. Цар Калоян се е движила товарната композиция
теглена от седлови влекач „Скания” с peг. №А 3991 КК с прикачено към него
полуремарке контейнеровоз с peг. №А 0851 ЕК, управлявана от Г. И. И.. В същия
момент срещуположно се е движил л.а. „Фолксваген Пасат” с peг. №MJ 560 GL,
управляван от А. Б. Х.. Автомобилът е бил с дясно управление, съответно водачът е
бил на предна дясна (спрямо посоката на движение) седалка. На предната лява седалка
е пътувал пътникът М. Х. А.. Участъкът от път I-2 км. 48+000 (в зоната на ПТП) е
двупосочен, представлява десен завой (R=186 м) спрямо посоката гр. Р. - гр. Цар
Калоян, има низходящ наклон 6%, и напречен низходящ наклон отляво-надясно 5,5%.
Платното за движение е с обща широчина 10,5 м и е разделено на три пътни ленти с
еднаква широчина (по 3,5 м). Дясната лента е предназначена за ППС, движещи се от
гр. Р. към гр. Цар Калоян, а средната и лявата ленти - за движещи се в обратна посока
ППС. Дясната и средната ленти са разделени чрез единична непрекъсната линия M1
(звукосигнализираща), а средната и лявата ленти - чрез единична прекъсната линия
M3. От двете страни платното за движение е ограничено със звукосигнализиращи
линии тип Ml. Пътната настилка е била без повреди и неравности, но мокра и хлъзгава.
4
Атмосферните условия са се характеризирали с намалена атмосферна видимост поради
настъпилия вечерен мрак. При достигане км. 48+000 в близост до р-т „Дервента”, на
десния завой с низходящ наклон водачът на товарната композиция загубил контрол
върху нейното управление и полуремаркето се занесло на ляво и започнало да навлиза
перпендикулярно в лентите за насрещно движение. Поради ограничената видимост,
обусловена от вътрешната му страна (горист възходящ скат) и малкото разстояние на
видимост, водачът на насрещно движещия се л.а. „Фолксваген Пасат” не е имал
техническа възможност своевременно да възприеме навлизащото в лентата му за
движение ремарке и да предприеме аварийно спиране. Лекият автомобил се е ударил в
лявата странична част на полуремаркето (в лявото колело на първия мост на
полуремаркето), като за него инициалният удар е бил челен, по-силно изразен в
предната лява част, а за товарната композиция, той е бил странично-косо в лявото
колело на първата ос на полуремаркето. След първоначалния удар посоченото колело
на полуремаркето се е откъснало от оста си и почти едновременно с това е последвал
удар в лявото колело на втората му ос. Този втори удар е бил също челен по отношение
на лекия автомобил, съдейки по парчетата от предна му регистрационна табела
останали към джантата на колело от втората ос на полуремаркето. Спрямо широчината
на пътното платно, в момента на сблъсъка л.а. „Фолксваген Пасат” с peг. №MJ 560 GL
е бил от лявата страна на прекъснатата осева линия (M3) между дясната и средната за
него пътни ленти. Влекачът на товарната композиция „Скания” с peг. №А 3991 КК се е
намирал в лявата част на дясната за него пътна лента, от дясно на непрекъснатата осева
линия (Ml). По време на удара полуремаркето с peг. №А 0851 ЕК е заемало цялата
широчина на средната пътна лента. Вследствие на удара между двете МПС е възникнал
въртящ момент около връзката между влекача и полуремаркето, като полуремаркето се
е отклонило надясно (обратно на часовата стрелка по отношение на вертикалната ос)
спрямо посоката на движение на композицията, при което в процеса на спиране
композицията отново се е оказала с цялата си дължина в дясната част на платното за
движение, след което водачът на т.а. е успял да овладее управлението на
композицията, като успял да преустанови движението в десния за него край на пътното
платно, както е описано в протокола за оглед на мястото на ПТП. След удара лекият
автомобил е бил изтласкан и се е придвижил диагонално назад спрямо първоначалната
си посока на движение, към дясната за него крайпътна мантинела. Същевременно той
се е завъртял около вертикалната си ос, по посока обратна на часовата стрелка и се е
ударил челно в крайпътната мантинела, след което е рекуширал към средата на
пътното платно, където преустановил движението, както е описано в протокола за
оглед на ПТП. Вследствие на ПТП са нанесени значителни материални щети на МПС и
телесни увреждания на пътуващите в л. а. „Фолксваген Пасат” с peг.№MJ 560 GL. От
получените наранявания пътникът в лекия автомобил М. Х. А. е починал на място.
При така установената фактическа обстановка на настъпване на ПТП не може да
5
се приеме, че нарушението по чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП (движение в изпреварващата
лента) е в пряка причинно-следствена връзка и обусловеност за настъпването на
уврежданията на самия ищец като водач на л.а. Вярно е, че ударът е челен, но е по-
ясно изразен в лявата част на лекия автомобила. Както товарната композиция, така и
автомобилът са били в процес на движение, при което занасянето на ремаркето на ляво
(спрямо посоката му на движение), с напречно навлизане в средната пътна лента е в
динамичен процес. Както се сочи от вещото лице – автоексперт, последвалото
възвръщане на ремаркето в лентата му за движение (зад влекача) е в резултат на
сблъсъка с автомобила, а не от своевременното му овладяване от водача на товарната
композиция. При това положение, съобразявайки динамичността на процеса и
габаритите на товарната композиция (в частност на влаченото полуремарке) не може
обосновано да се приеме, че автомобилът не би бил ударен, ако същият се е движел в
крайната дясна (по посоката му на движение) пътна лента. Както се сочи от вещото
лице, спрямо широчината на пътното платно, в момента на сблъсъка л. а. „Фолксваген
Пасат” е бил от лявата страна на прекъснатата осева линия (M3) между дясната и
средната за него пътни ленти. Влекачът на товарната композиция ’’Скания” се е
намирал в лявата част на дясната за него пътна лента, от дясно на непрекъснатата
осева линия (Ml). По време на удара полуремаркето с peг. №А 0851 ЕК е заемало
цялата широчина на средната пътна лента. С оглед на това и като се има предвид, че
травмите на ищеца са преимуществено в долните крайници, които не са обхванати от
предпазното действие на обезопасителния колан, не би могло обосновано да се приеме,
че при движение на автомобила в дясната (за него) пътна лента удар от ремаркето на
товарната композиция, съответно счупване и наранявания на долните крайници, би
било избегнато. Извън горното, не са опровергани събраните в настоящия исков
процес свидетелски показания на самия деликвент – водача на седловия влекач
’’Скания” с peг. №А 3991 КК с прикачено към него полуремарке с peг. №А 0851 ЕК, Г.
И. И., досежно възприетия от него факт, че насрещно движещият се лек автомобил
„Фолксваген Пасат” е бил в лявата за него лента като е изпреварвал микробус.
Категоричното становище на вещото лице, че към момента на ПТП не е имало МПС в
дясната лента, се основава по-скоро на показания на свидетели в наказателния процес,
а не на доказателства, събрани в настоящото исково производство. Впрочем, и в
наказателния процес показанията на свидетеля Г. И. (обвиняем и подсъдим в този
процес) са в същия смисъл и са потвърдени и от показанията на водачите на другите
товарни автомобили, които са се движели пакетно с товарния автомобил, управляван
от И..
Ето защо възражението на ответното дружество – настоящ въззивник за
съпричиняване настъпването на вредите от пострадалия ищец с извършеното от него
нарушение по чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП се цени като неоснователно.
Що се отнася до липсата на поставен обезопасителен колан. Сочи се от вещите
6
лица по изслушаната и приета по делото комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза (КСМАТЕ), че при прегледа на пострадалия в ОАИЛ при
МБАЛ-Р. на 01.12.2017г. и от медицинската документация не са установени
характерни наранявания, които по безспорен начин да сочат, че ищецът Х. е бил с
правилно поставен предпазен колан. Ноторно известен е факта, че основната функция
на стандартния триточков обезопасителен колан е да задържи тялото (торса) към
седалката на автомобила при директен челен удар. Същият, обаче, не е предназначен
да противодейства на странично породени сили като не ограничава движението на
човешките крайници и главата. Дори и при поставен колан, при появата на странични
сили към момента на настъпване на ПТП както тялото, така и главата и крайниците
могат да получат наранявания от най-различен характер. В конкретния случай ударът е
челен, но по-изразен вляво, а като водач пострадалият ищец е бил на дясната седалка
(автомобилът е с дясно управление). Логично е да се приеме, че като водач ищецът е
бил с по-изпънати напред крака (в сравнение с пътника), поставени на съответните
педали. След първоначалния челен удар автомобилът се е завъртял около вертикалната
си ос по посока обратна на часовата стрелка и се е ударил челно в крайпътната
мантинела. При това положение съдът намира за обоснован извод, че в случая тежките
травми по долните крайници са настъпили под въздействието на инерционните сили от
удара и наличието на поставен обезопасителен колан няма касателство към това. В
този смисъл е и категоричното становище на вещото лице – медик, че конкретните
травми могат да бъдат получени и при правилно поставен обезопасителен колан.
Не може с категоричност да се приеме, че поради липсата на поставен колан
тялото на водача е оказало допълнителен съпротивителен натиск върху долните
крайници, което именно да е допринесло за тежестта на получените счупвания.
Показателно в тази насока е липсата на наранявания в гръдната област (каквито са
преимуществено тежките наранявания на пътника, довели до мигновената му смърт) и
горните крайници. Както се сочи и от вещото лице – автоексперт, едната опора на
шофьора е в кормилото, другата опора е в краката долу, няма друга опора при липса на
поставен колан. Липсата на съществени травматични увреждания в гръдната област,
главата, горните крайници дава достатъчно основание да се приеме, че евентуалното
политане на тялото на водача напред поради липсата на поставен предпазен колан не е
било съществено за причинените увреди на долните крайници по вид и/или обем.
С оглед горното и това възражение на ответника за съпричиняване на вредите от
страна на пострадалия ищец поради непоставен обезопасителен колан се преценява
като неоснователно. Първоинстанционният съд е уважил частично това възражение,
приемайки, че приносът на пострадалия е в размер на 10%. Поради забраната за
влошаване положението на жалбоподателя, ако решението не е обжалвано от другата
страна (чл.271, ал.1 ГПК), това произнасяне не може да бъде ревизирано от въззивния
съд.
7
По отношение размера на дължимото обезщетение.
Причинените на ищеца – пострадал при процесното пътно произшествие вреди
са надлежно установени по вид и обем – счупване на лява бедрена кост и счупване на
платото на левия голям пищял, счупване на кубовидната кост на дясно ходило, оток и
хематом на дясно ходило, кръвонасядане и охлузване върху вътрешната половина на
дясно коляно и по лицева повърхност на горна трета на дясна подбедрица, наложило
комплексно лечение с обездвижване на левия долен крайник с поставена екстензия със
захващане на рамената на екстензора през глезена и последващо оперативно лечение,
имобилизация на дясното ходило, консервативно лечение с антибиотици и
обезболяващи. Извършени са били две оперативни интервенции за открита репозиция
на фрактурите на лява бедрена кост и лява тибия и вътрешна фиксация с
интрамедуларен пирон, съотв. с метална плака. Счупванията на бедрената кост и
тибията е обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за
период не по-малък от 4-6 месеца като след приключване на оздравителния процес
предстои оперативна екстракция на наложените остеосинтези. Счупването на
кубовидната кост на дясно ходило изисква имобилизация за срок от 1,5-2 месеца като
работоспособността се възстановява след 2-2,5 2 месеца. Освен контузиите на левия
долен крайник и дясното ходило при произшествието ищецът е получил и
кръвонасядане по външната част на лявото крило на носа, мънички охлузвания в
долната част на гръдната кост и към ляво, мънички охлузвания в долната част на
гръдната кост и към ляво, които са лекувани консервативно и безспорно са били
свързани с болки и неудобства. Според мнението на съдебния медик по изслушаната и
приета по делото КСМАТЕ, по време на оздравителния процес на описаните счупвания
са били налице ограничение в двигателния режим и ежедневните дейности на ищецът.
Към момента фрактурите са консолидирани, но доколкото се касае за множествена
травма, т.е. фрактури, които са локализирани на различни места, които засягат и двата
крайника, напълно естествено е ищецът да има неудобства при физически
натоварвания, при прав стоеж, при промяна във времето. Те могат да намаляват във
времето, но винаги ще усеща затруднения.
Претърпените болки и страдания в резултат на получените увреждания ищецът
доказва с ангажираните по делото свидетелски показания на А. Х.а – роднина по
сватовство, и М. Х.а – негова първа братовчедка. Свидетелите сочат, че А. преживял
тежко случилото се, бил разстроен, плачел постоянно. Преживял много тежко
новината, че приятелят му, с когото са пътували в автомобила, е загинал. Страхувал се,
съвестта го гризяла. Първоначално бил в болница в град Р., а впоследствие в град Русе,
където претърпял няколко операции. В последвалия период в къщи бил изцяло на
грижите на своята майка, която напуснала работа, за да може да го обслужва. В
продължение на около два месеца А. бил изцяло обездвижен, за всичките си нужди –
хранене, обличане, ежедневен тоалет, хигиенни нужди зависел изцяло от помощта на
8
своите близки. През този период бил изцяло на памперси, обслужван от майка си,
което допълнително го потискало, изпитвал срам, чувствал се неудобно Впоследствие,
като раните позараснали, за да облекчи майка си и себе си се опитвал да ходи до банята
да се самообслужи, тътрейки се пълзешком. Целият този възстановителен период,
продължил около четири месеца, ищецът изкарал доста тежко. След това лека-полека с
помощта на роднини бил изправян за кратко, постепенно започнал да се придвижва с
проходилка, впоследствие преминал на патерици - първо на две, после на една. Още
преди прибирането му от болницата родителите направили ремонт в къщата,
премахвайки всички прагове, за да може да се придвижва безпрепятствено като
започне раздвижването. Към момента на катастрофата А. бил ученик в 12 клас, но
заради уврежданията и продължителния възстановителен период не могъл да завърши
със съучениците си, което допълнително го разстройвало. Преди инцидента той бил
много енергичен, общителен, щастлив, социален, спортувал с приятели. След
катастрофата се променил изцяло. Затворил се в себе си, не искал да общува, да се
вижда с никой, изолирал се от приятелите си, виждал се само с близките си от най-
тесен семеен кръг, които го посещавали. До лятото не излизал въобще от къщи. След
прохождането започнал да куца, което го карало да се чувства неудобно, срамувал се,
че не може да ходи правилно, че куца. Не можел да излиза с приятели, да спортува с
тях. А. работел от малък, но сега не можел, защото не може да сгъва крака си, пречи му
да се навежда, да вдига тежко. И понастоящем накуцването останало, може да ходи,
обаче не може да бяга. За раздвижването посетил рехабилитационен център, бил и на
балнеолечение, което продължавал всяка година. Не е търсил помощ за изживения
тежък стрес от случилото се, но бил подкрепян и окуражаван постоянно от своите
близки.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, както и възрастта на пострадалия (18
годишен към момента на ПТП), вида и характера на причинените увреждания,
последвалия период за тяхното лечение, през който ищецът е бил ограничен да се
придвижва, да продължи обучението си и да завърши своевременно средното си
образование, да се грижи за личните си нужди (хранене, обличане, хигиенни нужди),
съдът приема, че обезщетението, което му се дължи за обезвреда на причинените му
неимуществени вреди – болки и страдания, следва да се определи в размер на 55 000
лева. В този смисъл съставът на въззивния съд не установява допуснато нарушение на
чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, поради
което крайният извод на първоинстанционния съд следва да бъде подкрепен. С така
определеното обезщетение се постига справедливият баланс между претърпени вреди в
резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда без
обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на
пострадалите.
Предвид основателността на предявения иск за главница, основателна е и
9
акцесорната претенция за присъждане на законната лихва за забава. Съгласно
разпоредбата на чл.493, ал.1 от КЗ застрахователят по застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива и лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице (по чл.429, ал.2, т.2 КЗ), какъвто
именно е и настоящия случай. В хипотезата на непозволено увреждане началният
момент на обезщетението за забава е разпореден от законодателя с нормата на чл.84,
ал.3 ЗЗД, като лихвите имат компенсаторен характер и по силата на закона вземането
към деликвента става изискуемо и без покана - от деня на настъпилото увреждане. По
изричната разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ обаче началният момент на забавата за
застрахователя е по-ранната от двете дати на уведомяването му за настъпването на
застрахователното събитие - от самия застрахован по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или
от увреденото лице (в т.ч. и чрез предявяване на застрахователна претенция). И тъй
като в случая от една страна липсва спор, че ищецът е предявил пред ответното
дружество – застраховател на отговорния за вредите деликвент застрахователна
претенция за плащане на обезщетение на 27.08.2021г., а от друга страна, по делото
нито е твърдяно, нито е установено с надлежни доказателства, че в предходен момент
застрахователят е бил уведомен от самия деликвент (водача Г. Иванов) по реда на
чл.430, ал.1, т.2 от КЗ за настъпилото застрахователно събитие, то именно датата
27.08.2021г. следва да се приеме като дата на уведомяване по смисъла на чл.429, ал.3
КЗ. Ето защо главницата от 49 500 лева (след приетото от първоинстанционния съд
съпричиняване от 10%) е следвало да бъде присъдена ведно със законната лихва от
27.08.2021г. до окончателното й плащане. Уважаването на тази претенция считано от
изтичането на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ е неправилно. Поради липса на
жалба от ищеца и забраната за влошаване положението на обжалващия ответник,
обаче, това произнасяне не може да бъде ревизирано.
Конкретни оплаквания по отношението основанието и/или размера на уважената
претенция за обезщетяване на имуществените вреди въззивникът не е обосновал. Въз
основа на представените по делото писмени доказателства – заверени копия от
фактури, касови бонове от ЕКАФП, както и на основата на представените по делото
писмени доказателства – епикризи от МБАЛ „Св. Иван Рилски” АД - гр. Р., ОАИЛ и
УМБАЛ „КА.“ – гр. Русе, Отделение ортопедия и травматология, амбулаторни листи,
медицински направления, съдът приема, че сторените от ищеца разходи, свързани с
лечението на последиците от претърпяното пътно транспортно произшествие са
доказани. Ето защо предявеният иск за обезвреда на тези вреди е основателен и
доказан в пълния му размер от 3 231,99 лева. След редукцията му с приетото
съпричиняване от 10% първоинстанционният съд е уважил този иск за сумата 2 908,80
лева.
По тези съображения въззивният съд намира въззивната жалба на ответното
застрахователно дружество за неоснователна. При съобразяване и на разпоредбата на
10
чл.271, ал.1 ГПК обжалваното решение на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора и по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК в полза на адвокат Ц.
И., осъществила защитата на ищеца във въззивното производство, следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2 424 лева с ДДС, определено към
минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски
съвет в приложимата й с оглед датата на сключване на договора за правна помощ и
съдействие (л.65)редакция, ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №127 от 21.07.2022г. на Окръжен съд - Р., постановено
по гр.д. №269/2021г. по описа на РОС.
ОСЪЖДА „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, седалище град София, да
заплати на адвокат Ц. И. И., Софийска адвокатска колегия, личен №**********, служебен
адрес град София, ул. „Опълченска” №76, ет.1, офис №3-1, като пълномощник на А. Б. Х.,
ЕГН **********, сумата 2 424 лева (две хиляди четиристотин двадесет и четири лева),
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство във въззивното производство, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р. България с
касационна жалба, която следва да се подаде в едномесечен срок, считано от датата на
връчване на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11