Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260471 17.10.2022
година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVII -
ти граждански състав, в публично
заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Соня Букова като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 15732 по описа на съда за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са искове по чл. 79, ал.1 вр. с чл. 183, ал.1 ЗЗД и възражение за прихващане по чл. 103, ал.1 вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД
Ищец „Сика Япъ Кимясалларъ А.Ш.“ дружество регистрирано в *** със седалище и адрес на управление: гр. Истанбул, Дери Организе Санайи Бьолгеси Алсанджак Сок № 5J-7 *** с *** *** чрез адв. Т.Т. /по-нататък за краткост наричано „Сика“/ иска осъждането на „Изохим“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Пловдив-ЮГ № 382.849 с *** З.К. да заплати сумата от 6 488,28 евро, която представлява сбор от вземания, които произтичат от цена за доставка на стоки по фактури № SKX2020000000082/30.01.2020г. на стойност 2672,88 евро, фактура № SKX2020000000083/30.01.2020г. на стойност 725,80 евро и фактура SKX2020000000084/30.01.2020г. на стойност 3089,60 евро ведно със законната лихва за забава върху главница считано от датата на подаването на исковата молба – 27.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник „Изохим“ ООД чрез адв. И.П. оспорва предявения иск като заявява, че на 01.04.2019г. е сключен договор за изключителни дистрибуторски права с „Парекс Груп Япъ Кимясалларъ Саная ве Тикарет Аноним Ширкетъ“ / по-нататък за краткост „Парекс“/ за доставка на материали и химически компоненти на продукти с търговски марки „Парекс“, „ПарексЛанко“, „Давко“ като от края на 2019г. започнали проблеми с доставките – закъснения, неизпълнение на цели поръчки, частично изпълнение с непълна доставка на поръчани стоки като с уведомление номер ***/29.05.2020г. договорът бил прекратен като със същото уведомление било направено и искане за прихващане на суми дължими от „Парекс груп“ срещу сумите претендирани от „Сика Япъ“, като правата по договора сключен с „Парекс груп“ били придобити от ищеца.
Заявява се възражение за прихващане със сумата от 6 488,28 евро, която представлява стойност на стоки останали на склад в България индивидуализирани в молба вх. № ***г., които ответникът е закупил съгласно договор за изключителни дистрибуторски права от 01.04.2019г. – чл. 16.3 буква „г“ от „Парекс груп“ и която сума следвало да бъде заплатена от „Парекс груп“ чрез обратно изкупуване на тази стока като в случай че правотноошението по договора с „Парекс груп“ е било прехвърлено на „Сика Япъ“ това следвало да бъде извършено от последното дружество.
Оспорват се номерата и падежа на фактурите, както и изискуемостта им. Иска се отхвърляне на предявения иск.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК след като взе предвид становищата на страните намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Ищецът „Сика“ приложено представя процесните фактури от 30.01.2020г. за доставка на стоки, инвидуализирани по количество и единична стойност за сумата от общо 6 488,28 евро, които фактури съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Й.П., която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, са били осчетоводени при ответника с основание стока по приложен опис като плащане по тези фактури не е извършвано. Процесните фактури са били включени в дневниците за покупки на ответника като в счетоводството на ответника са били заведени стоки и материали, които са доставени от „Парекс груп“ на стойност 5 722,76 лева която е била платена изцяло на 26.11.2019г., както и стоки и материали доставени от ищеца.
По делото е представен договор за изключителни дистрибуторски права от 01.04.2019г. сключен между ответника и „Парекс груп“ съгласно който ответника продава и разпространява в *** продуктите на Parex Turkey&Parex Turkey като с уведомление за нарушение на договор от 29.05.2020г. българското дружество информира контрагента си за закъсняла поръчка, която е била направена на 26.11.2019г. и е била произведена на 30.01.2020г. като с уведомлението договорът е прекратен и „Парекс груп“ е поканено да изкупи обратно продуктите, които са на склад при ответника и които той е вече заплатил.
От разменената кореспонденция – л. 98 от делото е установено, че ***, *** Износ / без да е уточнено кое дружество представлява Сика или Парекс груп/ кани ответника да заплати сумата от 6 488,28 евро – същата сума, която ищеца претендира от ответника при което е очевидна връзката между „Парекс груп“ и ищеца до колко тази връзка се потвърждава от уведомление с подател *** ***, който претендира също идентична сума от ответника в размер на 6 488,28 евро от името на своя клиент „Парекс Груп“.
Следователно, ответникът установява с положителност, че е в облигационни отношения с „Парекс груп“, което и дружество се явява легитимирано да претендира процесната сума от 6 488.25 евро, а в случая тази сума се заявява от ищеца с твърдение за сключени неформални договори, без да се представят писмени заявки от последния и без да е доказано ясно недвусмислено от фактическа страна откога датират отношенията му с ответника и по какъв начин са уредени предвид обстоятелството, че обичайно при международен стоков обмен страните действат с неформални съглашения след като са уредили принципно отношенията си писмен със съответен договор, каквато уредба е налице с „Парекс груп“.
Фактът, че в счетоводството на ответника са отразени както фактурите издадени от Парекс, така и от ищеца индицира, че за Изохим правният субект с когото се развиват икономическите отношения е един и това е дружеството с което е сключен договорът за изключителни дистрибуторски права и което му е доставило стоката по процесните фактури. По делото не може да се установи, че процесните фактури за които веднъж се заявяват, че представляват вземане на ищеца, а друг път в разменената кореспонденция, че представляват вземане на Парекс груп касаят различни стоки, под различна търговска марка и характеристика и за които ответника отговаря на самостоятелно основание както към Парекс груп, така и към ищеца.
За настоящата инстанция правоотношението което се е развило не касае множество неформални договори както ищеца твърди, а касае един договор с периодично изпълнение доставка на стоки с цел дистрибуция, като процесното задължение е валидно възникнало, но не е към ищеца, а към Парекс груп, който в случая е действителния кредитор към който ответника отговаря, респ. по това правоотношение ответникът се брани с възражение за неточно изпълнение на договора / поради неговата забава, което изрично е потвърдено в разменената кореспонденция/ като с подмяната на кредитора от Парекс на Сика това възражение не може да бъде разгледано, тъй като Сика не е страна по договора с ответника. В потвърждение на последното съдът приема и кредитира представеното от ответника съобщение за медиите в което е отразено, че „Сика завърши придобиването на Парекс“ – л. 153 от делото. По делото обаче нито се твърди, нито се доказва, че активите на Парекс груп са преминали към ищец по силата на универсално правоприемство или на друго правно основание.
Твърдението на ищеца, че след като Парекс груп преустановява дейността си насочва свои клиенти към ищеца тъй като същите предлагат сходни продукти на тези настоящата инстанция не намира за доказано, тъй като към 29.05.2020г. ответникът не възприема Парекс Груп за дружество, което прекратява дейността си, респ. ако Парекс груп прекратява дейността си, то ищецът не посочва кога се случва това и пренасочвайки клиентелата към Сика по какъв начин е уведомен ответника за това пренасочване и каква са условията за доставка с новото дружество. Неясно е и заявката за стоките по процесните фактури към Парекс ли е била отправена или към Сика.Нещо повече от разменената кореспонденция е установено, че ответника е направил поръчка към Парекс груп, но според него е налице голямо закъснение при което е неясно как Парекс е препратил клиентелата си сред която и ответника към Сика след като стоката е произведена на 30.01.2020г. и след като от показанията на св. *** се установява, че заявки към ищеца не са изпращани.
От обясненията на *** на ответника ***, които съдът кредитира се установява, че ищецът е закупил Парекс при което ответника се е съгласил да получава стока от ищеца, но впоследствие опасенията му че няма да последват примера на Парекс за изпълнение на заявки в срок се потвърдили, поради което настоящата инстанция с категоричност отхвърля ищцовата теза затова че се касае до неформални договори с лице различно от това с което ищеца има установени договорни отношения.
Следователно, до колкото исковата претенция не е предявена от Парекс груп, а от Сика и до колкото по делото не е установено валидно правоприемство между двете дружества, то на това основание същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Предвид неоснователността на предявения иск съдът не дължи произнасяне по възражението за прихващане, което е заявено при условията на евентуалност.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 1 168 лева съгласно представения по делото списък на л. 185.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Сика Япъ Кимясалларъ А.Ш.“ дружество регистрирано в *** със седалище и адрес на управление: гр. Истанбул, Дери Организе Санайи Бьолгеси Алсанджак Сок № 5J-7 *** с *** *** чрез адв. Т.Т. със съдебен адрес:*** против „Изохим“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Пловдив-ЮГ № 382.849 с *** З.К. ДА ЗАПЛАТИ СУМАТА от 6 488,28 евро, която представлява сбор от вземания, които произтичат от цена за доставка на стоки по фактури № SKX2020000000082/30.01.2020г. на стойност 2672,88 евро, фактура № SKX2020000000083/30.01.2020г. на стойност 725,80 евро и фактура SKX2020000000084/30.01.2020г. на стойност 3089,60 евро ведно със законната лихва за забава върху главница считано от датата на подаването на исковата молба – 27.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Сика Япъ Кимясалларъ А.Ш.“ дружество регистрирано в *** със седалище и адрес на управление: гр. Истанбул, Дери Организе Санайи Бьолгеси Алсанджак Сок № 5J-7 *** с *** *** чрез адв. Т.Т. със съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Изохим“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Пловдив-ЮГ № 382.849 с *** З.К. сумата от 1 186 лева разноски за настоящата инстанция по гр.д. № 15732/2020г. по описа на РС – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
ПМ