Р
Е Ш Е Н И Е
№
2520 / 7.6.2019г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 17.05.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретаря АТАНАСКА
ИВАНОВА,
като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 3173 по описа за
2018год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от
ГПК.
Производството по делото се развива по предявен иск с правно осн.
чл.422 ал.1 от ГПК, чл.240 ЗЗД вр. с чл.79 ЗЗД, във вр. чл. 99,
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от „А.З.С.Н.В."ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу Р.С.Б. ЕГН **********,***, за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца 5385,49 лв.(пет хиляди триста осемдесет и пет лева и 49 стотинки/ -представляващи
главница по 48 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 1.07.2016г. до 1.06.2020г., по отношение на които
на основание чл. 13, ал. 2, б."а" от Общите условия
към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 9.01.2017г.(датата на прехвърляне на задължението); 325,53 лв.(триста двадесет и пет лева и 53 стотинки), представляващи възнаградителна лихва за периода от
01.07.2016г.
До 09.01.2017г.; 286,30лв.(двеста осемдесет и шест лева и 30 стотинки), представляващи обезщетение
за забава за периода от 01.07.2016г. до датата на подаване на
заявлението в съда, законна лихва върху
главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателно
погасяване на дълга, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №11105/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Варна.
В условията на
евентуалност, в случай че съдът
прецени че процесното вземането не е предсрочно
изискуемо, се иска да се осъди ответника
за следните суми:
1087,91лв./хиляда
осемдесет и осем лева и 91 ст./ -
представляваща неизплатената падежирала главница по процесния Договор от 01.07.2016г.
до 01.06.2017г. /датата на последната падежирала вноска към
датата на подаване на заявлението в съда/;
325,53лв.(триста двадесет и пет лева и 53 стотинки), представляващи възнаградителна лихва за периода от 01.07.2016г.
До 09.01.2017г.;
286,30лв.(двеста осемдесет и шест лева и 30 стотинки), представляващи обезщетение за
забава за периода от 01.07.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда,
Законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга
В условията на евентуалност, се предявява и осъдителен иск, за следните суми:
4297,58лв./четири хиляди двеста деветдесет и седем лева и 58ст./ -
непогасена непадежирала главница към датата на
подаване на заявлението в съда, дължима за периода от 01.07.2017г.
до 01.06.2020г. съгласно погасителен план към процесния
Договор, за която сума ответникът се счита уведомен за настъпване на
предсрочната изискуемост с подаване на настоящата искова молба; Законна
лихва върху главницата, считано от датата на входиране
на осъдителния иск до окончателното погасяване на дълга.
Претендират се за присъждане
разноските, направени в хода на
заповедното производство, както и направените съдебно деловодни разноски в
настоящото производство, както и юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 350 (триста и
петдесет) лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Отправя се искане за присъждане
разноските, направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, както и разноските направени в хода
на настоящото производство - заплатената от ищцовото
дружество държавна такса, както и юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 350/триста и петдесет/лева,
на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право: На 9.01.2017г. е подписан Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД, ЕИК *** и „А.з.с.н.в." ЕАД с ЕИК***, по силата на което вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу Р.С.Б., произтичащо от договор
за потребителски кредит № 2284455/7.06.2016г., е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в."
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор.
Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора за прехвърляне на
вземания е представено само с данните на длъжника Р.С.Б., тъй като данните на
останалите длъжници са защитени съгласно Закона за
защита на личните данни /Чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр.
с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от
ЗЗЛД/. Общите условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.
Съгласно
чл. 3.2 от договора за цесия от 09.01.2017г., „А.з.с.н.в."ЕАД,
в качеството си на цесионер се е задължила от името
на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за
извършената цесия до длъжниците. Ищцовото
дружество има изрично пълномощно от цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД за уведомяване на длъжниците
по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД.
В
изпълнение на изискванията на закона на ответника, е изпратено по реда на чл.99,
ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия с Изх.№ УПЦ-П-УКФ/2284455 от
19.01.2017г. от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
чрез „А.з.с.н.в." ЕАД, посредством „Български пощи" ЕАД с известие за
доставяне, което писмо се е върнало в цялост с отбелязване „Пратката не е
потърсена".
На
10.07.2017г. ищцовото дружество е изпратило ново
уведомление за извършена цесия чрез куриер, което писмо отново се е върнало в
цялост с отбелязване върху обратната разписка „няма такова лице на
адреса".
На
08.02.2018г. „А.з.с.н.в." ЕАД направила пореден опит да уведоми ответника
за извършената цесия, но към момента на подаване на настоящата искова молба
обратната разписка не се е върнала.
Към
исковата молба се представя копие от уведомлението за извършената цесия от
страна на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД с
изх.№ УПЦ-С-УКФ/2284455/07.02.2018г., за
връчване на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея, в
съответствие с решения, постановени от ВКС, на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение №
3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г.
по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск
на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД,
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99
ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за
спорното право.
В
случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за потребителски кредит, не е погасено, се моли да се
приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с
цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът
може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението
за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като
по делото безспорно се установи, че претендираното с
исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение
№987/18.07.2011г. На ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. И Решение
№173/15.04.2004г. На ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
Сочи
се, че на 07.06.2016г., Р.С.Б., в качеството на
Кредитополучател, е сключил договор за потребителски паричен кредит № 2284455 с
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД, при спазване на разпоредбите на Закона
за потребителския кредит и на основание Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставя потребителски кредити.
Цитираните Общи условия са неразделна част от договора за кредит. С факта на
подписването на Договора Кредитополучателят удостоверява, че му е предоставен
целият обем преддоговорна и договорна информация от
страна на банката, получил е екземпляр от Общите й условия, запознат е с тях и
безусловно ги приема.
При
условията на Договора за потребителски паричен кредит, Кредиторът е предоставил
на Кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 5000,00 лева,
която сума е преведена по посочената от Кредитополучателя банкова сметка, ***.05.2016г. Съгласно сключения договор страните са постигнали
съгласие, че главницата или общия размер на кредита е 5427,61лв., който
представлява сборът от следните компоненти: чиста стойност на кредита 5000,00лв.,
такса за разглеждане на кредита 150,00лв. и застрахователна премия 277,61лв.,
която Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 48 броя равни
части, които са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
Подписвайки
договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в
кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и
при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са
посочени в погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит.
Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включва
съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към
момента на предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част от
застрахователна премия. В погасителния план са посочени и падежът на
изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.
Съгласно
клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на
действие на договора се олихвява с възнаградителна
лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се
начислява от датата на отпускане на кредита, като страните са договорили годишен лихвен процент в размер на 11,99 %. Така,
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ
размер на 1162,62лв. Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да
върне при сключване на договора за кредит е в размер на 6867,88лв., която
съгласно клаузите на договора за кредит е платима на 48 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
143,08 лева, като първата погасителна вноска е дължима на 1.07.2016г., а последната
е с падеж на 1.06.2020 ., съгласно погасителен план, неразделна част от
Договора за кредит, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна
вноска.
Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита е 1.06.2020г. /дата на
последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид
обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за
заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът
е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 13, ал. 2, б. „а" от
Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който
кредиторът има право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в
т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми
в пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по
кредита. От страна н. „А.з.с.н.в." ЕАД до кредитополучателят е изпратено
писмено уведомление, с което му е съобщено, че поради просрочие
и неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по него са
изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 9.01.2017г./датата на прехвърляне
на вземането/. Уведомленията за предсрочната изискуемост са изпратени на
ответника, ведно с уведомленията за извършената цесия, отпечатани на гърба.
Съгласно
постановената съдебна практика по реда на чл.290 от ГПК, упражняването на
правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението
да е достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо връчване не е
осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника
(в тази насока Решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I
т. о.). Счита се, че видно от приложените към исковата молба писмени
доказателства, безспорно се установява, че ищцовото
дружество е положило необходимите усилия да изпълни задължението си за
уведомяване на длъжника за упражненото си правомощие да обяви предсрочната
изискуемост на кредита, след като е изпратил три уведомителни писма на адреса
му, посочен в договора за кредит. При предприетия начин на уведомление
фактическо връчване не е осъществено поради бездействие от страна на
получателя, поради което моля да приемете, че моментът на предсрочната
изискуемост на кредита е настъпил преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а именно 9.01.2017г. (датата на прехвърляне на задължението).
Съгласно
разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в
плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени
месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва,
разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената
дължима главница. На посоченото основание, на длъжника е начислено обезщетение
за забава върху дължимите суми в общ размер на 286,30лв. за периода от
1.07.2016г. до датата на входиране на задължението в
съда.
Кредитополучателят
не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 85,50лв., с която са погасени, както следва:
възнаградителна лихва: 43,38 лв., главница: 42,12 лв.
Предвид
изложеното з.А.з.с.н.в. ЕАД се настоява, че е възникнал правен интерес да
предяви вземането си по съдебен ред срещу Р.С.Б., като Кредитополучател по
договор за потребителски паричен кредит № 2284455, за следните суми, а именно:
главница: 5385,49лв., възнаградителна лихва:
325,53лв. и обезщетение за забава в размер на 286,30лв. или сума в общ размер
на: 5997,32 лева, с оглед на което е входирано
Заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р.С.Б.. Съдът е уважил претенцията
ни и по образуваното ч.гр.д. 11105/2017г. по описа на PC-Варна, е издадена
Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, последният не се е явил в съда да получи книжата си, което от своя
страна обуславя правния ни интерес от подаването на настоящата искова молба.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от от НАЗНАЧЕН на
основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника.
По отношение на главния иск, се сочи следното:
1. От представените по делото
доказателства не може да бъде направен категоричен извод, че ищцовото дружество е в състояние да се легитимира като
кредитор на ответника досежно процесния
договор за потребителски кредит. Счита се, че не е завършен изискуемият
фактически състав по прехвърляне на вземането по отношение на длъжника, тъй
като изискуемото по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и чл. 26, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит съобщение не е достигнало до знанието на същия. В
настоящото производство е назначен особен представител, който е оправомощен да приема единствено свързани с процеса
изявления, но не и такива, изменящи съдържанието на съществуващите между
страните по договора за кредит облигационни отношения. На следващо място се изразява
становището, че приложеното към исковата молба пълномощно не е годно да послужи
като доказателство в настоящото производство, тъй като не е конкретизирано в
достатъчна степен кои точно вземания и кой точно договор касае то. Счита се, че
името на ответника е добавено единствено за целите на настоящото дело, като
самият документ не носи неговия подпис, поради което му е непротивопоставим.
Внимание заслужава и въпросът доколко прехвърлимо е
въобще установеното от законодателя задължение за уведомяване. Особено като се
вземе предвид, че поотношение на известяването за
извършената цесия е налице специална разпоредба по чл. 26 от ЗПУ, която въвежда
допълнителни изисквания спрямо общия институт по ЗЗД. В ЗПУ е предвидено
единственото изключение, при което уведомлението не се извършва от
първоначалния кредитор. Безспорно е, че нормите, установяващи изключения, не
могат да бъдат тълкувани разширително, което
предопределя императивния им характер. Следователно задължението за съобщаване
на цесията е възложено изключително на цедента и
същото не може да бъде прехвърлено по силата на обикновено пълномощно. Приетото
решение е изцяло в полза на длъжника, тъй като същият следва да е сигурен, че
неговият първоначален кредитор е запознат и съгласен с обявената цесия, а не че
дадено трето лице се легитимира като взискател по
силата на създаден от самия него неистински документ.
2. На следващо място, дори и да се
приеме, че ищцовото дружество е титуляр на
прехвърленото вземане, то към исковата молба не са представени каквито и да е
доказателства, че е осъществена първоначалната парична престация
по договора за кредит от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД.
Задължението за заплащане на уговорените вноски възниква едва след предоставяне
на кредита от кредитодателя. Липсата на данни за
усвояване на сумата придава на последния качеството на неизправна страна и води
до неоснователност на исковите претенции.
3. В случай, че превеждането на
отпуснатата сума бъде установено в хода на производството, то се счита, че не е
настъпила претендираната предсрочна изискуемост на
кредита. Съгласно описаната от ищеца фактическа обстановка не се оспорва факта,
че изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на непадежиралите
вноски не е достигнало до знанието на кредитополучателя. Причините за това
намирам за абсолютно ирелевантни. Съгласно т. 18 от
Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013 на ОСГТК на ВКС, а и съгласно посоченото от ищеца решение № 139 от
05.11.2014г. по гр.д. № 57/2012г. на ВКС, 1-во Т.О. волеизявлението поражда
действие единствено, ако е получено лично от длъжника. Изводът на съдебния
състав е лишен от всякакви условности. Не се споделя довода за положените
достатъчни усилия за уведомяване. Представеното от ищеца решение в този смисъл
не може да бъде ползвано в настоящото производство, тъй като противоречи на
друг съдебен акт със задължителен характер. Не е ясно и по каква причина за
дата на настъпване на предсрочната изискуемост се посочва датата на цедиране на вземането, която не е обвързана по какъвто и да
е било начин с известяването на длъжника. Освен това приложените обратни
разписки не са в състояние да установят с достатъчна степен на категоричност,
че именно посочените уведомления са били изпратени на ответника. В писмата към
тях може да се съдържат всякакви документи или дори да липсват такива. В тази
връзка се оспорва истинността на известията за доставяне, които представялват частни документи, лишени от материална доказателствена стойност. В допълнение се акцентира върху
обстоятелството, че волеизявлението изхожда от цесионера,
а не от кредитодателя. Счита се, че подобно действие
от трето спрямо договора лице не може да породи целения правно значим ефект. От
горното е видно, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита и искът за
заплащане на всички вноски в цялост се явява неоснователен. Отхвърлянето на
главната претенция води като последица и оставяне без уважение на релевираните акцесорни претенции
за присъждане на договорна лихва и лихва за забава.
II. По отношение на евентуалните искове, се излага следното:
1. Единствено в случай, че се прецени,
че ищецът по надлежен начин е станал титуляр на вземанията по договора за
потребителски кредит, че същият действително е предоставен на ответника и
размерът на претендираната сума бъде потвърден от
вещото лице, то предявеният евентуален иск за признаване дължимостта
на падежиралите към датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК вноски се явява вероятно основателен. По
отношение на акцесорните претенции за лихви прави
впечатление фактът, че размерът им остава непроменен, въпреки че главницата е
редуцирана повече от пет пъти. Към настоящия момент процесуалният представител
на ответника не взема становище по отношение на последните, тъй като в исковата
молба е конкретизиран единствено периодът, за който се отнасят, но не и върху
кои суми са начислени.
2. Досежно втория евентуален осъдителен иск, се заявява становище за неговата неоснователност. Ищцовото
дружество застъпва виждането, че с подаването на исковата молба е „активирана"
предсрочната изискуемост на всички вноски по кредита, спрямо които не е
настъпил определения в договора падеж. Волеизявление в този смисъл от кредитодателя, обаче, не е обективирано
нито преди, нито след прехвърлянето на вземанията по контракта. Потестативното право, с което се променят елементи от
облигационното отношение, принадлежи и може да бъде упражнено единствено от
страна по договора, но не и от трето спрямо съглашението лице. Със сключването
на договор за цесия се прехвърля конкретно вземане по договора за кредит, но не
се осъществява замяна на страна по същия. Цесионерът
не встъпва в правата и задълженията на цедента спрямо
кредитополучателя. Той придобива само възможността да получи плащане на сумите
по контракта, но не и правото да релевира воля за
прекратяването му или за преобразуването на задълженията на насрещната страна.
По тази причина, ищецът не може в качеството си на цесионер
от свое име да провокира настъпване на предсрочна изискуемост по договор, по койте не е страна.
Именно защото се касае за вмешателство
в една чужда облигационна връзка се счита, че подобно изявление, дори и да е
извършено от надлежен субект, не може да породи ефект в случаите, когато
ответникът не участва лично в производството, а се защитава от особен представител.
Служебният защитник е легитимиран да получава изявления, свързани единствено с
хода на производството и при упражняването на процесуални права. Обявяването на
предсрочна изискуемост е материалноправно
волеизявление по конкретно договорно правоотношение. То не е част от процеса.
Особеният представител не може да формира воля по даден договор от името на
представлявания, следователно не може и да получава надлежно правопораждащи или правоизменящи
изявления по повод на същия.
От горното според отговора се следва,
че предсрочната изискуемост не е настъпила и въпреки твърденията и изявленията
в този смисъл на ищцовото дружество, поради което
евентуално съединеният осъдителен иск се явява неоснователен.
Частично лишено от правно основание е
и искането за присъждане на разноски при уважаване на исковите претенции досежно размера на юрисконсултското
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК. По отношение на същия чл. 37 от Закона
за правната помощ препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Чл.
25, ал.1 от цитирания подзаконов нормативен акт установява диапазона на
възнагражденията при осъществяване на процесуално представителство по дела с
определен материален интерес - между 100 и 300лв. В този смисъл искането за
присъждане на възнаграждение в размер, по-голям от максималния е необосновано и
неоснователно, още повече че настоящият казус не се отличава с изключително
висока правна сложност.
На основание гореизложеното, се моли
да се отхвърлят предявените от „А.з.с.н.в." ЕАД против Р.С.Б. евентуално
съединени искове, като неоснователни и недоказани по размер.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание, ищцовото дружество
не се представлява, но чрез свой процесуален представител в писмена молба, представена
преди с.з. заявява, че поддържа предявените искове и моли за
постановяване на решение по делото,
с което предявените искове да бъдат уважени.
Ответникът, представляван от процесуален представител назначен
на основание чл.47, ал.6 от ГПК, в с.з. изразява становище за съобразяване,
съобразно изложеното в отговора по чл.131 от ГПК, съответно за отхвърляне на
исковата претенция.
Досежно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. № 11105/2017г. на ВРС, 17-ти състав, се установява, че същото
е образувано по подадено от ищцовата
страна в настоящото производство, в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство, в качеството му на
длъжник заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда/СРС/, на
29.06.2017г. Въз основа
на депозираното заявление е издадена Заповед № 9153/02.11.2017г., за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата
на която е разпоредено на длъжник Р.С.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА кредитор „А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на
управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от Н*** и
М*** - изпълнителни директори, чрез пълномощника А*** - юрисконсулт, за следните
суми: сумата от 5385.49лв./пет хиляди триста осемдесет
и пет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски
паричен кредит № 2284455, сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника на
Посочено е, че вземането произтича
от следните обстоятелства: задължение по Договор за потребителски паричен кредит №
2284455, сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Р.С.Б. на
В заповедното производство заповедта по чл.410 ГПК, е била връчена на длъжникът при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като в
съответствие с императивната разпоредба на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на
заявителя, явяващ се ищец в настоящото производство са били дадени указания за
предявяване на иск по чл.422 от ГПК. Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за възможността да предяви
посоченият иск на 02.02.2018г., като
заявителят е предявил настоящия иск преди
изтичане на едномесечния срок от уведомяването му/на 02.02.2019г./
и е представил доказателства за заведената искова
молба по ч.гр.д. № 11105/2017г. на
ВРС, 17-ти състав.
Вследствие на
изложеното, съдът намира,че производството
по делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира,че
настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на
исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото са представени следните писмени
доказателства, а именно:
От
представен Договор за потребителски паричен кредит №
2284455 от 07.06.2016г., сключен между ответникът Р.С.Б., в качеството на Кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД, в качеството на Кредитодател, се установява,
че съгласно същият е договорено отпускането в
полза на ответника по делото на кредит в размер на 5000,00лв., при уговорени предварително такса за
разглеждане на кредита в размер на 150,00лв. и застрахователна премия в размер
на 277,61лв.. Посочено в договора е, че общия размер на кредита възлиза на
5427.61лв., а общата сума, дължима от потребителя възлиза на 6867.88лв., която
Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 48 броя месечни
вноски, при размер на всяка отделна месечна погасителна вноска от 143.08лв.
По
делото е представен и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК *** и „А.з.с.н.в." ЕАД с ЕИК
***.
По
силата на Приложение
№ 1, представляващо неразделна част от подписан на 9.01.2017г. Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК *** и „А.з.с.н.в."
ЕАД с ЕИК ***, вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД срещу Р.С.Б., произтичащо от договор за потребителски кредит №
2284455/07.06.2016г., е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор.
Съгласно
чл. 3.2 от договора за цесия от 09.01.2017г., „А.з.с.н.в."ЕАД,
в качеството си на цесионер се е задължила от името
на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за
извършената цесия до длъжниците. Ищцовото
дружество представя изрично пълномощно от цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД за уведомяване на длъжниците
по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
В изпълнение
на горното, на ответника е изпратено по реда на чл.99, ал. 3 от ЗЗД уведомление
за извършената цесия с Изх.№ УПЦ-П-УКФ/2284455 от 19.01.2017г., от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД, посредством
„Български пощи" ЕАД с известие за доставяне, което писмо се е върнало в
цялост с отбелязване „Пратката не е потърсена". На 10.07.2017г. ищцовото дружество е изпратило ново уведомление за
извършена цесия чрез куриер, което писмо отново се е върнало в цялост с
отбелязване върху обратната разписка „няма такова лице на адреса".
На
08.02.2018г. „А.з.с.н.в." ЕАД направила пореден опит да уведоми ответника
за извършената цесия, но към момента на подаване на настоящата искова молба
обратната разписка не се е върнала.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените искове,
дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното
договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания
размер, както и изправността на цедента – наличието
на сключен договор за
потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната
парична сума, като установи, че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже
конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че
е уговорено в договора и заплащане на обезщетение за забава, договорна възнаградителна лихва, като следва да докаже и размера и
периода на претенциите за договорно обезщетение за забава и възнаградителна
лихва. В тежест на ответникът
е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право в т.ч. и възраженията, които е навел в отговора си.
Съдът счита, че от приетите по делото
доказателства се установява, че е налице валидно прехвърляне на вземанията по
договор за потребителски паричен кредит,
съгласно клаузите на сключения индивидуален договор за прехвърляне на вземания.
В случая, от приетите по делото доказателства е
видно, че по силата на предоставените му пълномощия, ищецът е изпратил на
ответника уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД на адреса, посочен като постоянен
такъв на длъжника в процесния договор за потребителски
паричен кредит, посредством „Български пощи" ЕАД с известие
за доставяне, което писмо се е върнало в цялост с отбелязване „Пратката не е
потърсена". На 10.07.2017г., ищцовото дружество
отново е изпратило ново уведомление за извършена цесия чрез куриер, което писмо
отново се е върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка „няма
такова лице на адреса". На 08.02.2018г. „А.з.с.н.в." ЕАД направила
пореден опит да уведоми ответника за извършената цесия, но към момента на
подаване на настоящата искова молба обратната разписка не се е върнала.
С исковата молба, ищецът е приложил уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, поради което с връчване на препис от исковата молба на назначеният особен на ответника особен представител на основание чл.47, АЛ.6 от ГПК, следва да се приеме, че цесията е надлежно съобщена на същия. В тази насока е постановената съдебна практика. Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., IIт. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД
, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съгласно Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.Предвид така изложеното и на
основание цитираната съдебна практика съдът счита, че е налице надлежно съобщаване на цесията по отношение на ищеца,
поради което следва да се пристъпи към разглеждане на твърденията на ищеца,
касаещи действителността на сключения договор за потребителски паричен кредит.
От
приетите доказателства по делото, се доказва, че е прехвърлено съществуващо към
ответника вземане, чрез подписания договор за цесия.
С
подписването на договора за Договор за потребителски паричен кредит №
2284455 от 07.06.2016г., сключен между ответникът Р.С.Б., в качеството на Кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД, в качеството на Кредитодател, страните
по този договор са удостоверили, че
кредита в размер на 5000.00лв. ще бъде усвоен чрез превод по сметка на клиента
с IBAN ***.
В проведено по делото с.з., вещото лице по приетата
по делото и кредитирана от съда като компетентно изготвена ССчЕ,
сочи при изслушването му, че сумата по кредита в размер на 5000.00лв.
е предоставена по банков път по посочената сметка с IBAN *** „Уникредит
Булбанк" АД, с титуляр Р.С.Б., на
дата 07.06.2016г.
С
оглед гореизложеното, и доколкото фактическият състав относно сключването на
договор за потребителски паричен кредит включва два елемента, а именно –
постигане на съгласие между страните и фактическото предаване на договорената
заемна сума, а в настоящия случай и двата елемента са налице, съдът приема, че
е налице валидно възникнало между страните заемно правоотношение.
В случая
крайният срок за издължаване на кредита е 01.06.2020г., датата на последната
погасителна вноска по погасителен план.
Ищецът
се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 09.01.2017г. –
датата на цесията, като сочи, че обявяването на предсрочната изискуемост е станало
на основание чл.12, ал.2, б.“а“ от Общите условия, съгласно който при допуснато
просрочие и/или неплащане на две последователни
погасителни вноски по кредита, при условие, че просрочените вноски не бъдат
погасени в двуседмичен срок от датата на падежа на погасителната вноска.
Няма
спор между страните, че по процесният договор за
кредит, ответника е направил едно единствено плащане на 01.07.2016г., като е
заплатил сума в общ размер от 85.50лв., с която видно от заключението на
приетата по делото ССчЕ от размера на първата дължима по кредита
вноска от 143.08лв./с падеж 01.07.2016г. и
формирана като сбор от следните суми: за главница 99.70лв. и за
договорна лихва 43.38лв./, са погасени част от главницата в размер на 42.12лв. и
целия размер на договорната лихва от 43.38лв.
Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще
счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
В настоящия
случай ответникът не е бил уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост
на кредита. Не се твърди от ищецът,
съответно и не се представят доказателства за обявяване на предсрочната
изискуемост, посредством изпращането до кредотополучателя
на писмено известие, че целия кредит или
непогасения остатък от него се счита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми.
Според
задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение №
8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, допустимо е предявеният по реда на
чл. 422, ал.
1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит, поради предсрочна
изискуемост, да бъде
уважен само за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Преценката на съда за основателността
на иска следва
да бъде направена
с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене
в съответната инстанция (първа или въззивна), а не в деня
на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го
задължава разпоредбата на чл. 235,
ал.3 ГПК.
Следователно,
доколкото към датата на приключване на съдебното дирене в настоящото
производство на 17.05.2019г., е настъпил падежа на дължимите месечни вноски по
погасителен план на кредита/ССчЕ на л.127/ до дата
01.05.2019г., съдът следва да съобрази и този настъпил в хода на процеса факт с
правно значение, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.
Поради това от вноските с настъпил падеж в хода на производството
ще следва да се присъди само частта, съставляваща главница, съгласно
погасителния план, за периода от 01.07.2016г. до 01.05.2019г., които вноски с
настъпил падеж възлизат в общ размер на
сумата от 3651,55 лева, след
приспадане на платената главница на 01.07.2016г. в размер на 42.12лв./от общо
дължима към тази дата главница 99.70лв./. Върху посочената главница, следва да
се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 03.08.2017г., до окончателното й изплащане. Искът по чл.422 ГПК, за
присъждане на главница по процесния договор за
кредит, за непадежиралите вноски, за периода от датата на
приключване на съдебното дирене в настоящото производство - 17.05.2019г., т.е.
след 01.05.2019г. до датата на последната погасителна вноска по погасителен
план - 01.06.2020г., подлежи на отхвърляне, тъй като кредитополучателят не е
бил уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.
В случая се дължи и възнаградителна
лихва, като размера на същата за претендирания от ищеца период, който е от 01.07.2016г. до
09.01.2019г./датата на прехвърляне на вземането по процесния
договор за кредит/, съгласно заключението
на вещото лице по приетата ССчЕ, възлиза на 312.79лв. С оглед
посоченото, за горницата над посочената сума от 312.79лв. до претендирания размер на възнаградителна
лихва с исковата молба от 325.53лв., претенцията за възнаградителна
лихва подлежи на отхвърляне.
Предвид
основателността на главния иск по чл.422 ГПК за главница по договора за кредит,
досежно вноските за главница с настъпил падеж до датата на приключване на съдебното дирене в
настоящото производство на 17.05.2019г., ответникът дължи обезщетение за забава, в размер на определената законна мораторна лихва в чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът в случая претендира с иска си по чл.422 ГПК обезщетение за забава върху изискуемата главница за периода от 01.07.2016г.
до 03.08.2017г. - датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. За този
период, обезщетението за забава върху всяка изискуема главница включена във
всяка месечна погасителна вноска, считано от датата на падежа на съответната
просрочена главница до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/03.08.2017г./,
възлиза в общ размер на 68,17лв., изчислена въз основа на програмата
„електронен калкулатор“ за изчисляване на законна лихва.
При
изчисляването е съобразено обстоятелството, че за този период изискуеми са били
вземанията за главница от 1-ва (частично) до 14-та погасителни вноски, за
сумата общо от 1287,79лв., предвид извършеното погасяване от кредитополучателя
на главница в размер от 42.12лв., от размера на първата изискуема главница с
падеж на 01.07.2016г., включена в първата погасителна вноска по погасителен
план, според заключението на ССчЕ).
С
оглед отхвърлянето на искът по чл.422 ГПК, за
присъждане на главница по процесния договор за
кредит, за непадежиралите вноски, за периода от датата
на приключване на съдебното дирене в настоящото производство - 17.05.2019г. до
датата на последната погасителна вноска по погасителен план - 01.06.2020г., съдът
дължи произнасяне по заявеният в условията на евентуалност осъдителен
иск, за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца непогасената, но
и непадежирала главница към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда, за периода от 01.07.2017г. до 01.06.2020г./датата
на последната падежна вноска по процесния договор за
кредит/.
Исковата молба има характер
на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем. С връчването на
препис от исковата молба предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Това
уведомяване е след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
и има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, в случай, че са налице уговорените в
договора за кредит условия за нейното
настъпване. Това уведомяване представлява ново основание за предявяване на
осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. /в този
смисъл Решение № 114/07.09.2016 г. по т. дело № 362/2015 г. на ВКС, II т. о. /.
Тъй като исковата претенция
по чл.422 ГПК, е уважена досежно изискуемите главници
по договора за кредит с настъпил падеж за периода от 01.07.2016г. до
01.05.2019г./дата на падеж на главница, включена в 35-та погасителна вноска за
главница по погасителен план, която е падежирала към
датата на приключване на съдебното дирене по делото – 17.05.2019г./, то евенуалният осъдителен иск за присъждане на непадежиралите главници, се явява основателен досежно главниците от № 35 до №48 по погасителен план, с
настъпил падеж на първата на 01.06.2019г. и с настъпил падеж на последната –
01.06.2020г., които възлизат в общ размер
на 1224,87лв. Предявеният евентуален осъдителен иск за
присъждане на непадежирали главници за периода от
01.07.2017г. до 01.06.2020г., в размер
на сумата, представляваща горницата над посочената сума от 1224.87лв. до претендираната такава в размер от 4297.58лв., подлежи
на отхвърляне. Сумата от следва да се присъди ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на посочения осъдителен иск, което в случая е
01.03.2018г./видно от датата на известие за доставяне на ИМ, на л.30 от
делото/.
По разноските:
При
произнасяне по исковете по чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне по
сторените разноски, както за исковото, така и за заповедното производство съгл.
т.12 от ТР №3/2014г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед
изхода от спора в настоящото исково производство с правно основание чл.422 от ГПК, както и с оглед направеното пред съда искане и от двете страни, разноски
се следват и на двете страни пропорционално, съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
С оглед разпоредбите на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.25 и сл.
от Наредба за заплащане на правната помощ, съдът намира, че претендирания
размер за възнаграждение на ю.к., следва да бъде намалено, като от претендираните 350.00лв. за производството по чл.422 ГПК с присъединените в него осъдителни
искове при условията на евентуалност, се редуцира до 150.00лева за това производство пред първата инстанция.
Ищецът претендира в исковото производство и разноски за д.т.
от 195,47лв., за депозит за ССЕ - 200.00лв., както и за депозит за особен
представител по чл.47, ал.6 ГПК в размер на 629.87лв., при което след редуцирането им, съобразно уважената
част от исковете/главен по чл.422 ГПК и
евентуален по чл.79 ЗЗД/, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ищеца в
производството по чл.422 ГПК, следва да се присъдят разноски в общ размер на
114,27лв./по формулата 5257,38*1175,34/5997,32/.
От
присъдените разноски в заповедното
производство за д.т. 119,95лв., съответно за ю.к.възнаграждение
50.00лв., след редуцирането им, съобразно
уважената част от иска по чл.422 ГПК, в полза на ищеца се следват за присъждане
общо 1030,33лв. /по формулата 4032,51*169,95/5997,32/.
Съобразно
изхода от спора, Варненският районен съд
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА на
основание чл. 422 ал.1 от ГПК, чл.240 ЗЗД вр. с чл.79 ЗЗД, във вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „А.З.С.Н.В."ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, от една страна и
ответника Р.С.Б. ЕГН **********,***, от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми, а именно: сумата от 3651,55лв./три хиляди шестотин петдесет и един
лева и петдесет и пет стотинки/, представляващи главница, дължима по 35 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 01.07.2016г. до 01.05.2019г., по отношение на които
главници до датата на приключване на съдебното дирене пред Варненски районен
съд е настъпил падежа им за плащане, съгласно погасителен план по Договор за потребителски паричен кредит №2284455 от 07.06.2016г., сключен между ответникът Р.С.Б., в качеството на Кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД, в качеството на Кредитодател, вземането по
който договор е прехвърлено в полза на ищеца с Приложение № 1, представляващо
неразделна част от подписан на 9.01.2017г. Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, ЕИК ***
и „А.з.с.н.в." ЕАД с ЕИК ***; сумата от 312,79лв./триста и дванадесет лева и седемдесет и девет
стотинки/,
представляващи възнаградителна лихва за периода от 01.07.2016г. до 09.01.2017г.; сумата от 68,17лв./шестдесет и
осем лева и седемнадесет стотинки), представляващи обезщетение за забава за периода от 01.07.2016г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
03.08.2017г., законна лихва върху главницата от 3651,55лв., считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 03.08.2017г. до окончателно
погасяване на дълга, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №11105/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Варна.
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК, чл.240 ЗЗД вр.
с чл.79 ЗЗД, и във вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
от ищецът „А.З.С.Н.В."ЕАД,
ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу ответника Р.С.Б. ЕГН **********,***, за приемане за
установено в отношенията между страните, ЧЕ ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА СЛЕДНИТЕ
СУМИ: за сумата, явяваща се разлика над признатата сума от 3651,55лв. до горницата от 5385,49лв., претендирана от ищеца като главница
за периода след 01.05.2019г. до 01.06.2020г., по Договор за потребителски паричен кредит №2284455 от 07.06.2016г., сключен между ответникът Р.С.Б., в качеството на Кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД, в качеството на Кредитодател, вземането по
който договор е прехвърлено в полза на ищеца с Приложение № 1, представляващо
неразделна част от подписан на 9.01.2017г. Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, ЕИК ***
и „А.з.с.н.в." ЕАД с ЕИК ***; за сумата,
явяваща се разлика над признатата
сума от 312,79лв. до горницата от 325,53лв., претендирана от ищеца като възнаградителна лихва за периода от
01.07.2016г.
до 09.01.2017г.; за сумата
, явяваща се
разлика
над признатата сума от 68,17лв. до горницата от 286,30лв., претендирана от ищеца като обезщетение за забава за
периода от 01.07.2016г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда – 03.08.2017г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №11105/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Варна.
ОСЪЖДА на основание чл.240 ЗЗД вр. с чл.79 ЗЗД, и във вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
ответникът Р.С.Б. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА ищеца „А.З.С.Н.В."ЕАД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление:***, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, с
постоянен адрес:***, сумата от 1224.87лв., представляваща сбор от непадежирали
главници за периода от 01.07.2017г. до 01.06.2020г., съгласно
погасителен
план по Договор за потребителски паричен кредит №2284455 от 07.06.2016г., сключен между ответникът Р.С.Б., в качеството на Кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД, в качеството на Кредитодател, вземането по
който договор е прехвърлено в полза на ищеца с Приложение № 1, представляващо
неразделна част от подписан на 9.01.2017г. Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, ЕИК ***
и „А.з.с.н.в." ЕАД с ЕИК ***, за която сума ответникът се счита
уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост с подаване на настоящата
искова молба, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на посочения
осъдителен иск - 01.03.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск с правно основание чл.240 ЗЗД вр. с чл.79 ЗЗД,
и във вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, от ищецът
„А.З.С.Н.В."ЕАД,
ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу ответника Р.С.Б. ЕГН **********,***, ЗА ОСЪЖДАНЕ НА
ОТВЕТНИКА ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА сумата, представляваща горницата над 1224.87лв. до горницата в
размер от 4297.58лв., претендирана от ищеца като
непогасена непадежирала
главница към датата на подаване на заявлението в съда, дължима за периода от 01.07.2017г. до
01.06.2020г., съгласно погасителен план към процесния Договор за потребителски паричен кредит №2284455 от 07.06.2016г., сключен между ответникът Р.С.Б., в качеството на Кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД, в качеството на Кредитодател, вземането по
който договор е прехвърлено в полза на ищеца с Приложение № 1, представляващо неразделна
част от подписан
на 9.01.2017г.
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК *** и „А.з.с.н.в."
ЕАД с ЕИК ***, за
която сума ответникът се счита уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост
с подаване на настоящата искова молба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, Р.С.Б. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА
Н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление:***,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата в общ размер на 114,27лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. №11105/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Варна,
определени съразмерно на уважената част от уважената искова претенция по чл.422 ГПК,
както и сумата в общ размер от 1030,33лв., представляваща сторените
от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото исково производство по
гр.д.№3173/2018г. по описа на ВРС, 33-ти състав, определени съразмерно на уважените части от предявената установителна претенция по чл.422 ГПК и евентуална
осъдителна претенция по чл.240 вр. с чл.79 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: