Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
касационен състав в публично заседание проведено на седемнадесети декември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Добринка Долчинкова,
разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 2453/2020г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. №
13794/06.11.2020г. на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна, чрез процесуалния
представител Д. О. - старши юрисконсулт, срещу Решение №260008/25.09.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 87/2020г. на Районен съд гр. Девня, четвърти състав, с
което е отменено наказателно постановление № 03-008628/30.08.2017г., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за извършено
нарушение на чл. 11, ал.5, във връзка с чл.12, ал.1 от Наредба № РД-07-2 за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, на основание чл.415в от Кодекса на труда на „Т. СН“ ООД,
ЕИК *********, представлявано от Т. Д. Г., ЕГН: **********, е наложена имуществена
санкция в размер на 300 /триста/ лева.
Решението е оспорено с твърдения за нарушение на закона
- касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Направено е искане за
неговата отмяна и потвърждаване на процесното наказателно постановление.
Ответникът „Т. СН“ ООД чрез адвокат Д.
оспорва жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, след
като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл. 218
от АПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Районен съд гр. Девня е обсъдил становищата на
страните и всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства.
С обжалваното пред въззивната инстанция наказателно
постановление „Т. СН“ ООД, ЕИК ********* е наказано за това, че в качеството на
работодател е допуснал до работа лицето М. С. С., ЕГН: ********** да престира труд в полза на дружеството, като изпълнява
трудовите функции на длъжност сервитьор в обекта на контрол – пицария „Т.“,
находящ се в гр. Девня, ул.“Капитан Петко“ № 3,
стопанисвано от „Т. СН“ ООД, преди да е документирано провеждането на начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа в нарочна книга за начален
инструктаж. Съдът е приел установената от административнонаказващия
орган фактическа обстановка, потвърдена и кореспондираща със събраните по
делото писмени и гласни доказателства, кредитирал е показанията на св. Б. и З..
За да отмени наказателното постановление районният съд
е приел, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати процесуални нарушения при изготвянето на
наказателното постановление с оглед обстоятелството, че същото е издадено въз
основа на съставения срещу наказаното лице акт за установяване на
административно нарушение, срещу който жалбоподателят не е могъл да се защити.
Съдът е приел, че представения в хода на съдебното следствие екземпляр от акта
за установяване на административно нарушение е абсолютно нечетлив, като е счел,
че връчването на нечетлив и неясен екземпляр от акта поставя в невъзможност
нарушителя да разбере какво нарушение му се вменява във вина, какви са неговите
обективни и субективни признаци, дали
правилно са описани фактическите обстоятелства, констатирани от контролните
органи и каква е правната квалификация на нарушението. Съдът е приел още, че
друго съществено нарушение на процесуалните правила, водещо самостоятелно до
отмяна на наказателното постановление е несъответствието между датата на
извършване на нарушението, отразена в акта за установяване на административно
нарушение и тази посочена в наказателното постановление, а именно, че в АУАН
като дата на извършване на нарушението е посочена 26.07.2017г., а в
наказателното постановление се твърди, че нарушението е извършено на
21.07.2017г. Според въззивната инстанция посочвайки в наказателното
постановление дата на извършване на нарушението, различна от тази посочена в
акта, наказващият орган е предявил на въззивника ново обвинение и го е
санкционирал за деяние, различно от описаното в съставения акт. По този начин е
ограничена възможността на сочения за нарушител да разбере за какво точно
нарушение е наказан, за да организира адекватно защитата си.
Настоящият
състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. Проверката не сочи наличието на нарушения при
постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание
за неговата отмяна. С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в
тежест на административнонаказващия орган е да
проведе законосъобразна процедура, която да завърши с издаването на законосъобразен
акт. Съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в наказателното
постановление следва да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са
посочени датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочването на
точната дата на нарушението е задължителен реквизит на наказателното
постановление, има съществено значение при индивидуализация на нарушението и е
предмет на доказване, поради което такъв пропуск не може да бъде отстранен в
процеса на обжалването на наказателното постановление. Отсъствието или
неяснотата относно датата на извършване на нарушението води до ограничаване на
правото на защита на наказаното лице. Освен това датата на извършване на
нарушението е от значение и за определяне началния момент на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. Недопустимо е елемент
от фактическия състав на нарушението, каквото е датата на извършването му, да
се извлича от данните по преписката, още по-малко да се твърди допусната
техническа грешка. В тази връзка съдът намира за несъстоятелна тезата на
касационния жалбоподател относно установяването на този съществен реквизит в
настоящия казус. С оглед посочената разпоредба, датата на извършване на
административното нарушение следва да е установена безспорно и посочена точно в
акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление. Действително се касае за толкова съществено нарушение на
императивно правило, достатъчно да обоснове отмяна на постановеното от административнонаказващия орган наказателно постановление.
Като е отменил процесното наказателно постановление, въззивния съд е постановил
законосъобразен съдебен акт.
С оглед изхода на спора основателно и своевременно
направено се явява направеното от ответната страна искане за присъждане на
направените по делото разноски. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от 300 /триста/ лева, съставляваща разноски по делото.
Предвид горното, настоящият състав при извършената
проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо,
постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което то следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК
във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори касационен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260008 от 25.09.2020г.
на Районен съд гр.Девня, четвърти състав, постановено
по н.а.х.д. № 87/2020г.
ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна да
заплати на „Т. СН“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Т. Д. Г. , ЕГН: **********,
сумата в размер на 300 /триста/лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: