Определение по дело №1221/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1661
Дата: 1 юни 2022 г.
Съдия: Ралица Добрева Андонова
Дело: 20227050701221
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 май 2022 г.

Съдържание на акта

Номер

.06,2022 год., гр.Варна

/


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV тричленен състав, в

закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав;

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА МАРИАНА ШИРВАНЯН РАЛИЦА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдия Андонова к.адм.д.№ 1221 по описа за 2022 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по касационна жалба от гл.ю.к.Антония Топчиева - процесуален представител на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция - София, против Решение № 328/07.03.2022г по АНД № 5082/2021г на PC - Варна, 38 с-в, с което е отменено НП №11-01-743/25.05.2021г на Зам.директора на АДФИ и наложената на З.П.З., ЕГН **********, Изп.директор на „Градски транспорт"' ЕАД - Варна Глоба в размер 1 079.41лв. на осн.чл.256 ал.1 от Закона за обществените поръчки. Със същото решение АНО е осъден да заплати на З.З. адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

С касационната жалба, наред с възраженията по същество на произнасянето на ВРС, е заявено и изрично оспорване на решението му в частта за присъждане на разноски с аргумент, че такива изобщо не са били сторени и не са били претендирани от настоящия касационен ответник.

Касационният съд в настоящия си състав намира следното:

Съобразно предвиждането на чл.6Зд ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, т.е. по чл.143 от АПК, а за неуредените там случаи - чл.144 от АПК. От това законодателно разрешение произтича и самостоятелният характер на решението на въззивния ВРС в частта му за разноските, отделно от решението му по същество на спора за законосъобразност на актовете по чл.58д от ЗАНН, за което са приложими правилата на НК и НПК. Поради това и редът за защита срещу решението на въззивния съд в частта .му за разноските не се препокрива с реда за защита срещу решението в частта му по същество на спора. При постановяване и оспорване на решението на въззивния съд относно претендираните от страните разноски, извън случаите по чл.143 от АПК, по силата на изричното препращане на чл.144 от АПК са приложими материалноправната норма на чл.78 от ГПК и процесуалната такава на чл.248 от ГПК. Този ред предвижда задължително произнасяне по оспорването на акта в частта му за разноските от съда, постановил обжалваното решение, като предварителна фаза на разглеждането на същия въпрос от касационната инстанция, и то в случай, че страните останат неудовлетворени от изменението или отказа да бъде направено такова от въззивния съд. В конкретния случай се оспорва произнасянето с решението му в частта за разноските от ВРС с конкретни аргументи, различни от тези във връзка с произнасянето по същество на спора, и компетентен да се произнесе по това оспорване по реда на чл.248 от ГПК е въззивният съд, постановил обжалваното понастоящем решение. Едва неговото произнасяне по това оспорване подлежи на касационно
обжалване в случай, че не удовлетворява страните в процеса, и ще бъде разгледано съвместно с касационното оспорване на решението му по същество на спора.

Касационният съд при постановяване на окончателното си решение на свой ред дължи произнасяне по искането на страните за присъждане на разноски, и то за двете инстанции - било чрез потвърждаване или изменение на произнасянето на ВРС в тази му част, съобразно произнасянето му по същество (освен в случай на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд). Липсата на произнасяне от въззивния съд по оспорването на частта на решението му относно разноските, присъдени в полза на някоя от страните, препятства упражняването на това правомощие, понеже произнасянето по този въпрос за първи път от този съд би лишила страните от инстанция по същество.

Изложеното налага прекратяване на образуваното касационно съдебно производство, и връщане на делото на PC - Варна за произнасяне по жалбата срещу решението му от 07.03,2022г в частта за разноските на осн.чл.6Зд ал.1 от ЗАНН вр.чл.143, съотв.чл.144 от АПК. Едва след постановяване на съответния акт и изтичане на срока за обжалването му делото следва да бъде изпратено на Административен съд - Варна за произнасяне по касационната жалба на АДФИ -София от 29.03.2022г по същество на решението на ВРС. Във връзка със същата и за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че гл.юк.А.П. не е страна в производството по АНД №5082/2021г по описа на ВРС, поради което няма право на касационна жалба срещу решението по него съгл.чл.210 ал.1 от АПК, приложим съгл.чл.6Зв от ЗАНН, вкл. и против частта за разноските, което обстоятелство следва да бъде съобразено при произнасянето на въззивния съдебен състав.

Предвид изложеното касационният съдебен състав

ОПРЕДЕЛИ

(


ПРЕКРАТЯВА производството по КАНД №1221/2022г на Административен съд - Варна, и

ВРЪЩА делото на Районен съд - Варна, 38 с-в, за произнасяне по жалбата на „АДФИ - София срещу негово решение № 328/07.03.2022г по АНД №5082/2021г в частта относно присъдените разноски в полза на З.П.З..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.