Решение по дело №1474/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2338
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 20 май 2021 г.)
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20207180701474
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 2338/16.12.2020г.

 

гр. Пловдив 16.12.2020 год.

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХV състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1474 по описа на съда за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.226 от АПК във връзка с чл. 219 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Делото е върнато за ново разглеждане с Решение № 7944/22.06.2020г., постановено по адм. дело № 8792/2019 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение с указания за събиране на доказателства относно фактическия състав на търпимостта на строежа.

Предмет на оспорване по жалба  на Т.Н.К., ЕГН **********, чрез адв. Д. И., съдебен адрес:***, е Заповед №РД-18-616/19.06.2018 г., издадена от Кмета Район „Централен“ при Община Пловдив, с която е наредено на Т.К. да премахне доброволно незаконен строеж – “Външни метални стълби към втори етаж и стоманобетонова плоча и тоалетна на втори етаж”, в двуетажна сграда с идентификатор № 56784.521.621.1 по регистъра на АГКК с административен адрес: гр. Пловдив, ул. “Йосиф Шнитер“ № 9, извършен без одобрени проекти и без разрешение за строеж.

Жалбоподателят моли да се отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. Във връзка с указанията на Съда относно времето на извършване на строежа, уточнява, че същият е извършен в периода 1998-2000г. Претендира разноски за двете инстанции. Представя писмени бележки.

Ответникът Кметът на Район Централен - Община Пловдив, представлявано от К. С.-Началник отдел АПИО при Район „Централен“-Община Пловдив, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира разноски за двете инстанции.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, в изпълнение на задължителните указания на ВАС, намери за установено следното:

Въпросите относно допустимостта на оспорването и спазването на административнопроизводствените правила при издаване на атакуваната заповед, вече са разгледани при първоначалното разглеждане на делото и спор по тях няма.

По съществото на спора се установява, че нареденият за премахване строеж е описан като “Външни метални стълби към втори етаж и стоманобетонова плоча и тоалетна на втори етаж”, в двуетажна сграда с идентификатор № 56784.521.621.1 по регистъра на АГКК с административен адрес: гр. Пловдив, *****, извършен без одобрени проекти и без разрешение за строеж.

В съставения от администрацията Констативен акт № 118 от 01.11.2017 г. за извършена проверка на строежа е прието, че са изградени външни метални стълби към втория етаж без строителни книжа, премахнати са вътрешни стълби, представляващи обща част, изградени са на мястото на вътрешните стълби стоманобетонова плоча и тоалетна на втория етаж без строителни книжа. Сградата е с ИД ******* и е разположена в имот с административен адрес: гр. Пловдив, *****, за който имот е отреден УПИ ********, кв.155 по плана на ЦГЧ . Строежът се ползва без да е въведен в експлоатация по надлежния ред. Изпълненото строителство е извършено без необходимите строителни книжа и разрешение за строеж, с което са нарушени разпоредбите на чл. 148, ал.1 и чл. 157 от ЗУТ.

В КА е отбелязано, че имотът е собственост на Стойчо Ангелов Кузев и Т.Н.К.. Възложител  и собственик на строежа е Т.Н.К.. Към КА е приложена окомерна скица.

За установяване на точния вид на строежа, съответно евентуално за обосноваване статут на търпимост, по делото са събрани гласни доказателствени средства и е допусната съдебно-техническа експертиза.  

Тук от значение е твърдяния и доказан момент на извършване на строежа- външни метална стълба към втория етаж и стоманобетонова плоча и тоалетна на втория етаж, подкрепено с надлежни доказателства и доказателствени средства.

Разпитания в хода на настоящето съдебно производство свидетел н.д.м.- съпруг на сестрата на Т.К., дава показания, че е участвал в ремонта на етажа, съдействал е за намиране на хора и купуване на материали. Спомня си, че това е извършено през 1996 г. година след прекарването на канализация и вода, тъй като е нямало вода. Сочи, че стълбището е било порутено и са решили да изградят метално външно стълбище през периода 1998-1999г.

Описва, че Т.К. е бил в Канада и САЩ от 1990 г. и е участвал в ремонта със съгласие и парични средства.

Твърди, че липсата на достъп до втория етаж и необходимостта от изграждане на баня и тоалетна е наложило изграждането на външно стълбище, защото нямало друг достъп до 2 етаж. Според показанията на свидетеля строежите са извършени след 1999г.

Описаните свидетелски показания са неконкретни по отношение на на периода на изграждане на обектите и са в противоречие с констатациите на вещото лице инж. Р.  по допуснатата съдебно-техническа експертиза, приета без възражение от страните, която Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена.

При огледа на място ВЛ е установило, че  към югозападната фасада на двуетажната жилищна сграда е изпълнена права външна стоманена стълба с височина 3,40 м., обслужваща само втория етаж.

В част от пода на салона на втория етаж е изпълнена стоманобетонова плоча с размери 2,70 м./4,65м. и на границата между стария дървен градоред  и сегашния под-плоча с видим праг от 10 см. Върху част от плочата с тухли „итонг“ са преградени две помещения: до северозападната фасада е оформена тоалетна, а на обща стена с нея от североизток е изпълнена баня. На етажа има още 5 стаи. Няма други баня и тоалетна.

ВЛ е констатирало, че процесната външна метална стълба е единствения начин да се достигне до втория етаж, тъй като няма второ стълбище. Установено е също, че сградата е в лошо физическо състояние, навсякъде има следи от течове, пукнатини по стените и таваните. Етажът не се обитава постоянно.

ВЛ сочи, че с оглед физическото състояние на материалите, може да се приеме, че извършените СМР датират от преди 20 години, както и че може да се приеме тезата на жалбоподателя, че строежът е изграден  в периода 1998 г.-2000 г., но експертът уточнява, че тази констатация е само в резултат на „визуални впечатления“. Същевременно експертът в с.з. на 28.10.2020г. заявява, че не може да се посочи точната година, като според ВЛ е възможно ремонтът да е извършен както преди 18 години, така и преди 22 години.

Също така обаче видно от заключението на вещото лице е, че при одобряване на Кадастралната карта на гр. Пловдив през 2009 г. са попълнени двата самостоятелни обекта в сградата и там е отразено вътрешно стълбище между двата етажа до югозападната фасада, където сега се намира част от процесния обект стоманобетонова плоча. Стълбата е била с приблизителни размери 2,00/3,00м. Според заключението на експерта в рамките на старата стълба попадат процесната тоалетна и частта от плочата между входната врата на втория етаж и тоалетната. В о.з. на 28.10.2020г. експертът дава показания, че нанасянето на вътрешното стълбище в одобрената през 2009г. Кадастралната карта на гр. Пловдив,  „...до известна степен означава, че някой го е гледал и тъй като няма проект за сградата този някой няма как и откъде другаде да го види, освен да отиде на място или собствениците сами са подали информацията за самостоятелните обекти и те са отразили стълбището…“ 

В този смисъл може да се приеме, че към 2009 г. старото вътрешно стълбище не е било разрушено, което навежда на извода, че към 2009 г. не е бил изграден в цялост процесния строеж, обект на заповедта, след като се твърди както от жалбоподателя, така и от свидетеля, че външното метално стълбище е изградено, тъй като старото стълбище е било разрушено с цел да има достъп до втория етаж на сградата, за да се изгради баня и тоалетна.

Вещото лице е проследило кадастрално-регулационния статут на имота и е констатирал, че действащият ПУП за процесния имот е ЗРП,  одобрен със Заповед № ОА-321 от 28.02.1994 г. Установено е, че имот с идентификатор ****** по кадастралната карта на гр. Пловдив има кадастрален номер № 660 и е отреден за УПИ ******* от кв. 155 по плана на Централна Градска част. В застроителния план за УПИ  е предвидено ново жилищно застрояване на 3,5,6 етажа и едноетажно обществено застрояване. Основното застрояване в имота не е изпълнено. Допълващо застрояване не е предвидено. Съществуващата двуетажна жилищна сграда не е включена в режима на застрояване. Уличната регулационна линия от североизток по ул. „В. Юго“ попада навътре в жилищната сграда и за ивицата от около 1,00-,1,30 м. отреждането по регулационния план е за улица, което може да се реализира след събаряне на сградата.

ВЛ е посочило, че след одобряване на Кадастралната карта и кадастралните регистри със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. за процесния имот и сградата в него не са одобрявани други изменения на кадастралната карта.

Според заключението на експерта външната стълба, която по същество представлява пристройка към съществуващата сграда към периода 1998 г.-2000г. не е допустима като част от основното или допълващо застрояване в имота, не може да бъде приета и като второстепенна постройка по реда на чл. 119, ал.3 и ал.4 от ППЗТСУ (отм.), въпреки че няма друго стълбище на етажа, тъй като не е изградена предвидената жилищна сграда. Експертът е посочил, че за имота е установен нов характер (етажност) на застрояване със ЗРП, одобрен със заповед № ОА-321 от 28.02.1994 г. и могат да се приложат изключенията за задоволяване на неотложни нужди, предвидени в чл 148,ал.1, т.1 от ППЗТСУ(отм.), като се допусне пристройка за обслужващи нужди и се приложи чл. 151 от ППЗТСУ(отм.).

Относно стоманобетоновата плоча и тоалетната, които представляват вътрешно преустройство,  вещото лице е посочило, че може да се приложи чл. 152 ППЗТСУ (отм.), съгласно която разпоредба се допуска вътрешно преустройство на жилищната сграда в рамките на съществуващия обем с несъществено укрепване на носеща конструкция, като преценката за степента на укрепване на сградата при евентуален ремонт с изпълнение на частична плоча следва да се направи съгласно действащите правни норми при представяне на конструктивния проект.

Експертът е дал заключение, че след 2001г., при действието на ЗУТ, пристройка за външна стълба не може да бъде допуснато като основно застрояване, не са приложими и разпоредбите за допълващо застрояване, тъй като с местоположението си стълбата попада под предвиденото основно застрояване. Според заключението на експерта са приложими разпоредбите на чл. 49, ал.2, чл. 50, т.1, б. „а“ и чл. 51 от ЗУТ. Вътрешно преустройство на сградата може да се допусне по реда на чл. 53 ЗУТ с преценка за съществено/несъществено укрепване на носещата конструкция.

При това положение трудно може да се приеме за доказано твърдението на жалбоподателя в посока, че строежът е изграден в периода 1998 г.-2000 г. Още повече, че според показанията на свидетеля строежът е изграден след 1999 г. Свидетелят не сочи кога са завършени обектите, при положение, че се касае за изграждане на външна стълба и изграждане на стоманобетонова плоча и тоалетна на втория етаж.

От друга страна свидетелят твърди, че старото дървено стълбище е било „порутено“, а според тезата на жалбоподателя, старото вътрешно стълбище е премахнато от собственика на първия етаж- Стойчо Кузев.

Показанията на свидетеля са в противоречие и с посоченото от Стойчо Кузев в приложена по преписката тъжба, според съдържането на която през 2001 година бащата на Стойчо Кузев е „разрешил и указал на сестра си и зет си незаконно да премахнат общото дървено стълбище…..Впоследствие са направили баня и тоалетна върху тази незаконна плоча…“.

С оглед горното дори строежа, за който няма строителни книжа, да е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, то не се доказа безспорно, че той е довършен в цялост до 31 март 2001 г., за да се приеме, че е търпим строежи по смисъла на § 127  от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията и не подлежат на премахване или забрана за ползване, както твърди жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на §127 ПЗР към ЗИД на ЗУТ "Строежи, изградени до 31 март 2001 год., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими."

Видно от горното е, че законодателят е установил при условията на кумулативност предпоставките незаконният строеж да е бил изграден, т.е. довършен до 31 март 2001 год. и да е бил допустим или по разпоредбите за устройство на територията, действали към момента на довършването му, или по действащите към момента такива.

ВЛ е дало заключение, че  по отношение на изградената външна метална стълба могат да се приложат изключенията за задоволяване на неотложни нужди, предвидени в чл. 148, ал.1, т.1 от ППЗТСУ(отм.), като се допусне пристройка за обслужващи нужди и се приложи чл. 151 от ППЗТСУ (отм.).

Съгласно чл. 148, ал.1, т.1 от ППЗТСУ(отм.) в застроени недвижими имоти, засегнати от предвижданията на общия градоустройствен план, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации по застроителния и регулационен план, изключени от строителната част, засегнати от строителна забрана или за които е установен нов начин или нов характер (етажност) на застрояване, се разрешава по изключение за задоволяване на неотложни жилищни, стопански и обслужващи нужди да се осъществяват следните строителни работи: пристройка към законно направена малкоетажна сграда със застроена площ до 40 кв. м със зимнично помещение до 12 кв. м. При двуетажни сгради пристройката може да бъде до 30 кв. м на всеки етаж. Вместо пристрояване, допуска се таванско помещение да се преустрои в жилище, като се изгради надзид до 1,5 м и се направят капандури. Вместо пристрояване или преустройство допуска се на заварена сграда да се извърши основен ремонт. Временно преустройство на тавански части и помещения в жилища се допуска и в заварените жилищни сгради независимо от тяхната етажност.

Установено е, че изградената външна метална стълба е пристройка в двуетажна сграда. Съгласно действащия към 1998г.-2000 г. ЗРП, одобрен със заповед № ОА-321/28.02.1994 г. за имота е установен нов характер на застрояване. Установено е също от заключението на ВЛ, че предвидената жилищна сграда не е изградена. Следователно процесният строеж- външна метална  стълба би бил допустим като временен строеж по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 151 от ППЗТСУ (отм.). Разпоредбата на чл. 151, ал. 1 от ППЗТСУ допуска разрешаване на временни строежи по чл. 148 - 150а еднократно в един парцел, съответно в един неурегулиран имот, въз основа на квартално-застроителна разработка, одобрена от главния архитект на общината, при спазване разпоредбите на чл. 216 до чл. 228 от ППЗТСУ(отм.).  

Металната стълба би била допустима и съгласно разпоредбите за временни строежи –чл. 49, ал.2, чл.50,т.1, б. „а“, и чл. 51 ЗУТ.

Изграждането на процесната стоманенобетонова плоча и тоалетна, представляващо вътрешно преустройство, е допустимо съгласно чл. 152 от ППЗТСУ (отм.), респ, съгласно чл. 53 ЗУТ.

С оглед обаче противоречивите доказателства  на годината на изграждане на процесния строеж, се налага извода, че липсва едно от кумулативните изисквания предвидени в § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ,  поради което не може да се приеме наличие на търпимост по отношение на строежа-изградената външна метална стълба, както и изградената стоманобетонова плоча и тоалетна, представляваща вътрешно преустройство. Именно това обстоятелство, че строежът е изграден до крайния, фиксиран с разпоредбата на пар. 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ краен срок -31.03.2001 г. не бе доказано безспорно от жалбоподателя.

Доколкото по делото липсват твърдения и доказателства и за започнала процедура по узаконяване по § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, то по силата на правилото на § 127, ал.15 ПЗР на ЗИД на ЗУТ строежът подлежи на премахване.

Представеното нотариално заверено пълномощно от 13.05.1998 г., с което Т.К. упълномощава Е.К.М.да извършва пълен или частичен ремонт на процесния обект, също не доказва тезата на жалбоподателя, че строежът е завършен до 31.03.2001 г. Същото касае право на К.да извърши ремонт на имота, но не доказва годината на извършения ремонт.

За строежа не е приложима и разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, доколкото условно следва да се приеме, че изградената външна метална стълба и извършеното вътрешно преустройство не са съществували към 7 април 1987 г. или поне едното тях.

Следващи две хипотези на търпимост са уредени в ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ: 1) незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.; 2) незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

Тези предпоставки следва да са налице кумулативно. Липсата на една от тях прави строежът нетърпим. В случая само поради липсата на изискуемото деклариране в съответния преклузивен срок, търпимост не може да се приеме.

Тук следва да се има предвид, че доколкото нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ / ДВ, бр. 82/2012г/, т. е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал. 1, ал. 2 и ал. 3. Това е така, защото нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ не изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, а е нейно продължение, като въвежда нов, четвърти период за обявяване на строежи, извършени без строителни книжа, за търпими.

Следователно, като изпълнен при липсата на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, както и при липсата на безспорни доказателства за година на извършване на строежа, разпреденият за премахване строеж е незаконен и не е търпим по смисъла на ЗУТ, поради което разпореденото му премахване с оспорената заповед се явява направено при правилно прилагане на материалния закон.

Следва да се отбележи също, че в хода на първоначалното производство въпреки възраженията на жалбоподателя, че строежът е търпим, същият не е ангажирал никакви гласни или писмени доказателства относно годината на извършване на строежа.

Относно възражението на жалбоподателя, че от страна на административния орган не е безспорно установено, че се касае за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, следва да се посочи, че  Констативен акт № 118/01.11.2017 г., с който е поставено началото на административното производство по установяването на незаконното строителство, представлява официален свидетелстващ документ и има обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства, до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства. В случая установеното с констативния акт относно вида, характера и местоположението на установеното незаконно строителство не се опровергава, а се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства, включително от заключението на съдебно-техническата експертиза. От съвкупния анализ на всички тези доказателства е безспорно установено, че обектите имат характер на строеж според дефиницията, съдържаща се в §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Съгласно чл. 137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Разпоредбата на чл. 148, ал.1 от ЗУТ регламентира изискването строежите да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж, като процесният строеж не попада сред изключенията по чл. 151, ал.1 от ЗУТ, за които разрешение за строеж не се изисква. Установено е по делото, а и този факт не се оспорва от жалбоподателя, че строежът е изпълнен без строителни книжа и без издадено разрешение за строеж.

Спори се от жалбоподателя и относно установяване на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение и извършителя на строежа, както и че строежът не е описан достатъчно точно и в пълнота в процесната заповед.

Процесната заповед за премахване на строежа е издадена въз основа на надлежно извършена проверка на място, отразена в нарочен констативен акт, и след обсъждане на установените от длъжностните лица факти. Проявлението на тези факти, които са изложени в мотивите на оспорения акт се установява от данните, съдържащи се в доказателствата, събрани в хода на административното и съдебното производство.

Налице е съответствие между удостоверените в Констативен акт №118  от 01.11.2017г. факти и обстоятелства и тези, описани в диспозитива и мотивите на оспорения административен акт относно местонахождението на имота и строежа.

От данните, отразени в оспорената заповед и в констативния акт, въз основа на който тя е издадена, може да се направи еднозначен и безпротиворечив извод относно конкретните обекти на процесния индивидуален административен акт, както и да се даде ясен отговор на въпроса – къде точно според административния орган е разположен незаконния строеж, който следва да бъде премахнат.

В този смисъл е неоснователно възражението на жалбоподателя относно непълното и неточно описание на строежа.

Между страните не се спори, а и ВЛ е установило, че в имота, собственост и на жалбоподателя,  няма изградена друга външна метална стълба, нито е извършено друго вътрешно преустройство, освен процесните такива, предмет на оспорената заповед.

Действително в окомерната скица - приложение към констативния акт, върху одобрения за територията подробен устройствен план, е отразено само разположението на строежа в имота, без да са отразени разстоянията до границите му и до съществуващите в него жилищни сгради, но това не е пречка да се индивидуализира строежа. Отделно от това липсата на размери в окомерна скица към КА не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като факта не е относим към законността на строежа.

Неоснователно е и възражението относно неправилно посочен адресат на заповедта. Както според доводите на жалбоподателя, така и според свидетелските показания, извършването на процесния строеж е осъществено физически от сестрата на жалбоподателя и съпругът й, като жалбоподателят е предоставил пълномощно за извършване на действията по изграждане на строежа в обект, собственост на жалбоподателя.

 Съгласно разпоредбата на чл. 225 а, ал. 5 ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. В този смисъл е и § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Преценката срещу кое от посочените лица да образува и приключи процедурата по установяване на незаконния строеж е на компетентния административен орган. (Решение № 14754 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7862/2020 г., II о.).

Неотносими към настоящия правен спор са и твърденията в жалбата за действията на другия съсобственик в имота относно премахването на вътрешната стълба. Възраженията, че от страна на административния орган не са направени предписания за възстановяване на вътрешното стълбище не засяга въпросът относно незаконността на изградения от жалбоподателя строеж.

Обстоятелството, че К. не разполага с достъп до втория етаж на имота си, не е предпоставка за извършване на действия по изграждане на строеж без необходимите за това строителни книжа и в несъответствие със законовите разпоредби.

Отделно от това се констатира, че при издаване на оспорената заповед е спазен чл.6 АПК. Доколкото целта на закона е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата в случая е напълно пропорционална на целта. Не е възможно по друг начин ефективно да се осигури благоустройството на населените места, а и да се защити жи­вота и здравето на населението. Вярно е,че се засягат права на жалбоподателя, но в случая това е единственият способ, чрез който може да се постигне целта на закона.

Не се констатира и нарушаване на изискванията за пропорционалност, предвид ЕКЗПЧОС и чл.8 от конвенцията, за което съдът следи служебно и без изрично възражение. След като в ЗУТ се допуска хипотеза, при която отпада възможността за узаконяването на незаконни строежи, то очевидно е налице засилен обществен интерес от предварителен контрол върху сигурността, хигиената и естетиката на строителството, което прави нареденото премахване на спорния строеж, изграден без предварително разрешение за строеж, съответстващо както на чл. 6 АПК, така и на чл. 1 от Протокола към ЕКЗПЧОС.

Не е налице непосредствено вмешателство в правото на личен и семеен живот, доколкото нито се твърди, нито има доказателства да става въпрос за жизнено необходима площ за семейството на извършителя на строежа. А и все пак се касае за изградена външна метална стълба и вътрешно преустройство, а не за цялата построена сграда.

Извършването на незаконно строителство по принцип е правонарушение, засягащо сериозни обществени отношения. Правонарушението е нетърпим за демократичното общество факт и съответно отстраняването му е легитимна за администрацията цел, като очевидна е връзката между тази цел и предприетите мерки,изразяващи се в премахване на незаконното строителство. Затова и  извършителят на незаконен строеж обосновано носи последиците от него.

Изискването за извършване на строеж едва след одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж е създадено с оглед защита и на живота и здравето на гражданите, вкл. и на извършващите строежа, доколкото именно само при спазване на строителните правила и норми, гаранция за което е издаването на разрешение за строеж, може да се осигурят спазване на безопасно изграден строеж, при съобразяване с всички съществуващи правила за стабилност, здравина и устойчивост на същия. И тук е балансът между интересът на държавата и индивида.

Разпоредбите на ЗУТ позволяват запазването на незаконен строеж в случай, че същият е търпим, като се проверява допустимостта му или към нормативите по време на извършването му, или към настоящия момент. Не се установи процесния строеж да е търпим, следователно той е в такова противоречие с правилата и нормативите за устройство на територията, които не позволяват запазването му.

Изложеното означава спазването на всички предпоставки за обосноваване наличието на пропорционалност.

От всичко изложено до тук, съдът обосновава правния си извод за законосъобразност на процесната заповед, като постановена в предвидената от закона форма и съдържание, от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при спазване на установената административна процедура и правилно приложение на материалния закон, а и в съответствие с целта на закона.

За разноските :

С оглед изхода на правния спор в полза на ответния административен орган следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което при приложение на чл.78 ал.8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за правната помощ, е в размер на 100 лева

 

Водим от горното, Съдът

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването  на Т.Н.К., ЕГН **********, против Заповед №РД-18-616/19.06.2018 г., издадена от Кмета Район „Централен“ при Община Пловдив, с която е наредено на Т.К. да премахне доброволно незаконен строеж – “Външни метални стълби към втори етаж и стоманобетонова плоча и тоалетна на втори етаж”, в двуетажна сграда с идентификатор № 56784.521.621.1 по регистъра на АГКК с административен адрес: гр. Пловдив, ******, извършен без одобрени проекти и без разрешение за строеж.

 

ОСЪЖДА Т.Н.К., ЕГН **********,*** сумата от 100/сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :