№ 3024
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20231100505143 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение №1217 от 27.01.2023 г., постановено по гр. дело №19147 от
2022 г. по описа на Софийския районен съд, 69 състав, са отхвърлени
предявените от съсобствениците на етажната собственост на жилищна сграда,
находяща се в гр. София, ж.к. „*******“ срещу К. И. обективно кумулативно
съединени искове по чл. 41 ЗС, вр. чл. 38,ал.2 , вр. чл. 6,ал.1, т. 9 ЗУЕС искове
за признаване за установено дължимостта на сумата от 360 лв.,
представляваща незаплатени вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, на
основание решение на ОС от 30.11.16г. и дължими от 30.12.16г. до 30.12.17г. ;
за сумата от 144лева , представляваща сбор от дължими такси за поддръжка и
управление на общите части на етажната собственост за периода от
01.04.2020г. до 31.12.2020, както и 128лева - неплатени вноски за разходи за
управление и поддръжка на общите части на ЕС за периода 01.01.21г.-
31.08.21г, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 26.11.2021
г. до изплащане на вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 11.01.2022г., издадена по ч.гр.д.No
67899/2021г. по описа на СРС, 69-с-в, като заповедта е обезсилена в частта по
отношение на сумата от 105лева , представляваща неплатени вноски за
разходи за управление и поддържане на общите части на ЕС за периода
01.10.13г.- 31.12.14г., ведно със законна лихва от 26.11.21г. до изплащане на
вземането, тъй като иск за посочената сума не е предявен в указания на
ищците от съда срок.
1
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца етажната
собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „*******“ с
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Въззивникът
излага оплаквания за недопустимост на решението в частта, в която
първоинстанционният съд се е произнесъл за разликата над предявения
размер от 618 лв. до 632 лв. По правилността на решението се посочва, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са представени
доказателства за приети решения на ОС на ЕС за извършените разходи, както
и че неправилно сумата от 360 лв. е квалифицирана като месечна вноска за
фонд „Ремонти и обновяване“, а не като вноска в гласувания бюджет за
извършване на основен ремонт във входа на ЕС. Заявява се, че ответникът не
е оспорил дължимостта на сумите, поради което и съгласно чл. 153 ГПК
подлежат на доказване само спорните между страните факти. По така
изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени в
цялост.
В срока по чл. 263 ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от
въззиваемия К. И..
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивният съд намира за основателни оплакванията на въззивника за
частична недопустимост на решението, поради следните съображения:
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
11.01.2022г. по ч.гр.д.No 67899/2021г. по описа на СРС, 69 състав е издадена
по заявление вх. №96390/26.11.2021 г. на заявителя етажната собственост на
жилищна сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „*******“ срещу К. И. за
следните суми: 1./ 105 лв. - разходи за поддържане и управление на общите
части за периода от м. октомври 2013 г. до м. декември 2014 г.; 2./ 360 лв. –
разходи за фонд „Ремонт и обновяване“ от м. декември 2016 г.; 3./ 144 лв. –
разходи за управление и поддържане общите части на етажната собственост
за периода от м.април 2020 г. до м. декември 2020 г. 4./ 128 лв. – разходи за
управление и поддържане общите части на етажната собственост за периода
2
от м.януари 2021 г. до 31.08.2021 г.
На основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, след дадени указания от страна
на районния съд, ищецът е предявил искова молба вх. №71214/08.04.2022 г. за
признаване за установено дължимостта на следните суми: 1./ 360 лв. –
разходи за фонд „Ремонт и обновяване“ от м. декември 2016 г.; 2./ 126 лв. –
разходи за управление и поддържане общите части на етажната собственост
за периода от м.април 2020 г. до м. декември 2020 г. 3./ 114 лв. – разходи за
управление и поддържане общите части на етажната собственост за периода
от м.януари 2021 г. до 31.08.2021 г.
Ищецът по иск по чл. 422 ГПК има право да предяви иска си както за
цялата заявена в заповедното производство сума така и за част от нея. Когато
заявителят не предяви иска в срока по чл. 415,ал. 4 ГПК, съдът обезсилва
заповедта за изпълнение частично или изцяло на основание чл. 415, ал. 5
ГПК.
В настоящия случай, доколкото ищецът не е представил доказателства
за предявяване на иск за сумите по т. 3 и т. 4 от заповедта за разликата над
126 лв. до 144 лв. и за разликата над 114 лв. до 128 лв., то заповедта в тези
части подлежи на обезсилване, както и постановеното решение по чл. 422
ГПК.
В останалата част решението е валидно и допустимо, поради което
подлежи на проверка по правилността му, в рамките на релевираните с
въззивната жалба доводи.
Отношенията между собствениците в етажната собственост относно
поддържането, възстановяването и подобряването, както и по повод
ползването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл. 41
ЗС, както и специалните разпоредби на чл. 48 и сл. от ЗУЕС. Всеки
собственик, съразмерно на дела си в общите части, е длъжен да участва в
разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите
части, и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на
общото събрание. Както законът, така и съдебната практика правят
разграничение между няколко вида разходи, съответно вноски, които се
правят от етажните съсобственици, живущи в сграда в режим на ЕС.
Следователно във всеки отделен случай следва да се направи разграничение
дали се касае за разходи за необходим и неотложен ремонт по поддържане,
възстановяване (т.нар. необходими разноски) и подобряване (т.нар. полезни
разноски) или разходите са за управление и поддържане на общите части. По
смисъла на §1, т.11 ДР на ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на
общите части включват разноските за електрическа енергия, вода, отопление,
почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски,
необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата
(т.нар. консумативни разходи).
По предявен иск с правна квалификация по чл.50, ал.1 ЗУЕС в
доказателствена тежест на ищеца е да установи, че ответникът е собственик
на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и е взето
решение на Общото събрание на етажната собственост относно вноската във
3
фонд „Ремонт и обновление“. По иск по чл. 51, ал. 1, вр. ал. 4 ЗУЕС е
достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен
обект в сграда в режим на етажна собственост.
С доклада по делото, съобщен на ищеца с определение от 04.10.2022 г.,
обявен за окончателен с протоколно определение от 15.11.2022 г., в тежест
на ищеца е възложена доказателствената тежест за доказване на елементите
от фактическия състав на предявения иск, като изрично е посочено, че е в
негова тежест да докаже, че са взети валидни решения от ОС на ЕС, както и
датите на оповестяването им. Обявено е за безспорно обстоятелството, че
ответникът е собственик на процесния имот.
По делото е представено писмено доказателство протокол от ОС на ЕС
от дата 30.11.2016 г., на което по реда на чл. 11,ал.1, т. 10, б. „в“ ЗУЕС е взето
решение за извършване на основен ремонт на входа и създаване на фонд за
изпълнението му с бюджет от около 10 000 лв. Това решение не е оспорено по
реда на чл. 40 ЗУЕС, следователно подлежи на изпълнение, съгласно чл. 38
ЗУЕС. Изпълнението на вноските за ремонта е разпределено на 12 месечни
вноски в периода от м. декември 2016 г. до м. декември 2017 г.
Настоящата въззивна инстанция намира за основателно оплакването на
въззивника за неправилно прилагане на материалноправната уредба относно
погасителната давност. Съгласно чл. 50 ЗУЕС, общото събрание на
собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд "Ремонт и
обновяване“. Средствата във фонда се набират от: 1. ежемесечни вноски от
собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно
идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата
за страната; 2. други източници. За разлика от разпоредбата на чл. 50 ЗУЕС,
чл. 48, ал. 1 ЗУЕС предвижда, че ремонт, основно обновяване, реконструкция
и преустройство на общите части или подмяна на общи инсталации и
оборудване се извършва по решение на общото събрание на собствениците.
Настоящият случай касае именно извършване на основен ремонт и
предявеният иск следва да се разглежда като такъв по чл. 48, ал. 3 ЗУЕС, а не
по чл. 50 ЗУЕС. Приетото решение на ОС на ЕС е за набиране на средства, а
не за събиране на ежемесечни вноски към фонд ремонт, поради което в тази
хипотеза не се касае за периодични вземания, а за едно парично задължение,
по отношение на което се прилага общата петгодишна давност. Този извод се
подкрепя и от текста на чл. 6,ал.1, т. 9 от ЗУЕС, съгласно който
собствениците са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция,
преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на
сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд „Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните
идеални части. Видно от така цитирания текст законодателят прави
разграничение между т.нар.“ основен ремонт и основно обновяване на общите
части на сградата“ и „и вноските, определени за фонд „Ремонт и
обновяване". Този извод не се променя и от обстоятелството, че
изпълнението на паричните задълженията на етажните собственици е
разсрочено във времето - от м. декември 2016 г. до м. декември 2017 г.
4
уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се
касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Приема се,
че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и
въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент
от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД - напр. решение № 50173 от 13.10.2022 г. по гр.
д. № 4674/2021 г. на III г. о. на ВКС. Заявление за събиране на това вземане е
депозирано в съда на 26.11.2021 г., следователно вземането не е погасено по
давност.
Следователно искът по чл. 48, ал. 3 ЗУЕС се явява основателен и следва
да бъде уважен в цялост. Дадената неправилна правна квалификация не се
отразява на допустимостта на решението, тъй като районният съд се е
произнесъл по същите факти, а само налага отмяна на решението в тази част.
Останалите претенции са т.нар. „разходи за управление и поддържане
на общите части на етажната собственост“ по смисъла на чл. 51 ЗУЕС и, както
беше посочено по-горе, за тяхната дължимост е достатъчно ищецът да
докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в съответната ЕС.
Обстоятелството, че ответникът е собственик на самостоятелен обект –
апартамент 27 от ЕС, е обявено за безспорно доклада по делото, следователно
същият дължи всички разходи за управление и поддържане на общите части
на етажната собственост. За дължимостта на тези разходи не е необходимо
решение на ОС, тъй като техният размер се определя по силата на
императивна материалноправна разпоредба на закона, а именно – чл. 51
ЗУЕС, съгласно който разходите за управление и разходите за поддържане на
общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят /Решение № 165 от
26.06.2019 г. по гр. д. № 4291 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение/. За да направи извод за съответствие на претендираните суми за
поддръжка и управление на общите части с императивната материалноправна
на закона, съдът не се нуждае от специални знания, тъй като видно от
приложените справки за текущи разходи за процесния период, същите касаят
суми между 7 лв. и 10 лв. и правилно са разпределени според броя на
обитателите на членовете на домакинствата.
По изложените съображения съдът намира за основателен и доказан и
иска по чл. 51, ал. 1 УЕС, поради което същият следва да бъде уважен в пълен
размер.
За пълнота следва да се посочи, че сумата от 18 лв. за извършена
подмяна на водопроводни щрангове и дезинфекция в мазето на 11.08.2021 г.
не е заявено от ищеца с подаденото заявление по чл. 410 с вх.
№96390/26.11.2021 г., поради което за него не може да се предяви
установителен иск по чл. 422 ГПК. Ищецът е имал възможност да предяви
осъдителен иск за тази сума или да я претендира с отделно заявление, което в
настоящия случай не е сторено и правилно не е разгледано от
първоинстанционния съд и не е предмет и на настоящото въззивно
производство.
5
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че
обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено в допустимата
част, като вместо него следва да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответника дължимостта на
основание чл. 48,ал.3 ЗУЕС сумата от 360 лв., представляваща вноска за
извършване на основен ремонт на входа, както и на основание чл. 51 ЗУЕС
сумата от 240 лв., представляваща разходи за управление и поддръжка за
периода от 01.04.2020 г. до 31.08.2021 г.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има въззивника.
За първоинстанционното производство на ищеца се дължат 25 лв. за
държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение, както и разноски за
заповедното производство за държавна такса в размер на 25 лв. или общо се
дължи сумата от 350 лв.
За настоящата въззивна инстанция на въззивника се дължи сумата от 25
лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатски хонорар, съгласно договор за
правна защита и съдействие от 17.02.2023 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №1217 от 27.01.2023 г., постановено по гр. дело
№19147 от 2022 г. по описа на Софийския районен съд, 69 състав, в частта, в
която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК от
съсобствениците на етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в
гр. София, ж.к. „*******“ за признаване за установено по отношение на К. Г.
И., ЕГН *******, с адрес: гр. София, кв. „******* ******* обективно
кумулативно съединени искове по чл. 41 ЗС, вр. чл. 38,ал.2 , вр. чл. 6,ал.1, т. 9
ЗУЕС за заплащане на сумата от 18 лв. – разходи за управление и поддържане
на общите части на етажната собственост за периода от м.април 2020 г. до м.
декември 2020 г. и сумата от 14 лв. - разходи за управление и поддържане на
общите части на етажната собственост за периода от м.януари 2021 г. до
31.08.2021 г.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 11.01.2022г. по ч.гр.д. № 67899/2021г. по описа на СРС, 69 състав за
сумата от 18 лв. – разходи за управление и поддържане общите части на
етажната собственост за периода от м.април 2020 г. до м. декември 2020 г. и
сумата от 14 лв. - разходи за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост за периода от м.януари 2021 г. до 31.08.2021 г.
ОТМЕНЯ решение №1217 от 27.01.2023 г., постановено по гр. дело
№19147 от 2022 г. по описа на Софийския районен съд, 69 състав, в частта, в
която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК от
6
съсобствениците на етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в
гр. София, ж.к. „*******“ обективно кумулативно съединени искове по чл.
48, ал.3 ЗУЕС и чл. 51 ЗУЕС за признаване за установено по отношение на К.
И., че дължи сумата от 360 лв., представляваща вноска за извършване на
основен ремонт на входа, както сумата от 240 лв., представляваща разходи
за управление и поддръжка за периода от 01.04.2020 г. до 31.08.2021 г.
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени по реда на чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК обективно кумулативно съединени искове по чл. 48, ал.3 ЗУЕС и
чл. 51 ЗУЕС, че К. Г. И., ЕГН *******, с адрес: гр. София, кв. „*******
******* дължи на съсобствениците на етажната собственост на жилищна
сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „*******“ сумата от 360 лв.,
представляваща вноска за извършване на основен ремонт на входа и сумата
от 240 лв., представляваща разходи за управление и поддръжка за периода от
01.04.2020 г. до 31.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 26.11.2021 г. до изплащане на вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.01.2022г.
по ч.гр.д. № 67899/2021г. по описа на СРС, 69 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Г. И., ЕГН *******, с
адрес: гр. София, кв. „******* ******* да заплати на съсобствениците на
етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ж.к.
„*******“ сумата от 350 лв. – разноски за първоинстанционното (в това
число заповедно) производство и 425 лв. за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
чл. 280,ал.3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7