№ 1751
гр. Варна , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
Секретар:Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502956 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище гр. София, район
„Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2, чрез пълномощник
юрк Т.Х.-Т. срещу Решение № 3293 от 20.07.2020г., постановено по гр.д.№
3883/2019г. В ЧАСТТА, в която Е ОТХВЪРЛЕН предявения от „БАНКА
ДСК“ ЕАД ЕИК ********* осъдителен иск срещу В. С. А. с ЕГН **********
от *** за сумата от 1631.17 лева, представляваща договорна възнаградителна
лихва, начислена върху главницата по Договор за кредит от 23.09.2009г. за
периода от 23.02.2016г. до 23.02.2019г.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и
необосновано. Конкретно развитите доводи са, че въпреки правилното
отчитане, че предсрочната изискуемост на вземането се счита обявена с
връчване на препис от исковата молба и приложенията към същата на
особения представител на ответника-кредитополучател, съдът неправилно
1
приема за дата на настъпване на предсрочната изискуемост не датата на
връчване на исковата молба, а датата посочена в извлечението от
счетоводните книги на цедента „Банка ДСК“ - 23.08.2013г., на която банката
е осчетоводила кредита като предсрочно изискуем. Въззивникът оспорва този
извод на съда, като счита, че същият е довел до неправилното решение за
отхвърляне на иска. Позовава се на постановката, приета с Решение № 198 от
18.01.2019 г. на ВКС по т.д.№193/2018г., I т.о., ТК, в съответствие с което в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по която е обективирано изявление на банката-ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно
изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник. Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение в отхвърлителната част и уважаване на
исковата претенция изцяло с присъждане на реализираните разноски в двете
инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна В. С. А., чрез особен
представител адв. Н.К. депозира писмен отговор, като развива доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалвания
съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-
деловодни разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
2
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
правото на иск при постановяване на съдебното решение в останалата част на
заявените искове, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният
съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Производството по гр.д.№ 3883 по описа на ВРС за 2019г. е
образувано по заявени от ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК
*********, със седалище гр. София, район „Оборище”, бул. „Княз
Александър Дондуков” № 19, ет.2 /правоприемник на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ ” ЕООД, ЕИК *********/, представлявано от И.Г.Д. –
изп.директор и Е.К. – прокурист, чрез пълномощника Т.З.Х.-Т., срещу В. С.
А. с ЕГН ********** от гр.Варна, в условията на обективно кумулативно
съединяване осъдителни искове за заплащане на
7489.67 лева, представляваща главница – дължима сума по договор за
кредит от 23.09.2009 г. и допълнително споразумение от 25.03.2013 г.,
сключени между „Банка ДСК” ЕАД и В. С. А., вземането по които е цедирано
в полза на „ОТП Факторинг България” ЕАД с договор за цесия от 15.09.2014
г.;
1631.17 лева - договорна лихва за вноски с настъпил падеж – поредни
номера №№35-71, съгласно погасителен план и
1188.58 лева – наказателна лихва, начислена за периода от 23.02.2016 г.
до 23.02.2019 г.
Претендират се сторените разноски.
Назначеният по реда на чл.47, ал.5 от ГПК особен представител на
ответника, оспорва предявените искове по основание и размер. Възразява
относно наличието на уведомяване на длъжника за обявяване на целия дълг за
предсрочно изискуем преди подаване на исковата молба, както и в хода на
съдебното производство. Намира за неясен крайния падеж на задължението
като сочи, че е налице разминаване между установената с договора и
погасителния план падежна дата за окончателно издължаване и тази,
3
посочена в допълнителното споразумение от 25.03.2013г. и погасителния
план към него. Въвежда се възражение относно липсата на уведомяване на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.
Не се спори по делото и видно от приложените писмени доказателства
със сключване на договора за кредит за текущо потребление от 23.09.2009 г.,
между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника В.А. е възникнало облигационно
правоотношение, по силата, на което банката е предоставила на
кредитополучателя сумата от 9500 лева срещу задължението на последния да
върне кредита в срок от 120 месеца от усвояването му, да изплати договорна
възнаградителна лихва, при условията и в размера, посочен в договора, а при
забавено изпълнение – и наказателна лихва.
Задължението на кредитополучателя е преструктурирано с подписване на
допълнително споразумение от 25.03.2013 г. и погасителен план към него.
Посочената падежна дата в чл.1 от допълнителното споразумение не
кореспондира с датата на окончателно погасяване по взаимно-разписания
погасителен план към него, поради което и при съобразяване с
формулировката, съгласно която „срокът на издължаване на кредита не се
променя“, то следва да се приеме, че същият остава и е 23.09.2019г.
Вземанията на банката-кредитор към ответника са прехвърлени на
ищцовото дружество с договор за цесия от 15.09.2014 г., като видно от приемо-
предавателен протокол от 15.10.2014г. /л.59 от гр.д. № 3883/2019г. на ВРС/
придобито е и вземането, дължимо от ответницата.
Действително по делото липсват данни за уведомяване на длъжника за
извършената цесия преди подаване на иска, но не се спори, че със съобщението
по реда на чл.131 от ГПК, са връчени и приложените писмени доказателства,
удостоверяващи факта на осъществяването й, поради което следва да се
приеме, че в хода на делото ответникът е узнал за извършването й. Доколкото
известяването за цесията не е законово условие за действителност, а цели
яснота и защита на длъжника по отношение на това на кого да плаща, то
узнаването за цесията по посочения начин е напълно валидно. Не може да се
приеме обратното само защото ответникът в случая е с особен представител,
тъй като в практиката си ВКС трайно приема, че връчване на особен
4
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника за
юридическия факт, за който е следвало да бъде известен /в тази насока
Решение № 198/18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. на ВКС, т.о./. Следва да има
предвид, че възражение за неуведомяване за прехвърлянето на задължения
длъжникът може да прави валидно само ако твърди, че е изпълнил изцяло на
стария кредитор до момента на узнаването /в тази насока Определение
№987/18.07.2011г. по гр.д. № 867/2011г. на ВКС, четвърто г.о./. Възражението
за липса на редовно уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането остава недоказано.
Установява се от заключението на вещото лице, че последното
погашение по договора е извършено на дата 28.06.2013г., като с това плащане е
платена вноска с падеж 23.04.2013г., както и частично е платена лихва в размер
на 4.06 лева от задължение в размер на 101.53 лева с падеж 23.05.2013г.
Действително липсват данни при така наличния обективен факт на забава
в плащанията за главница и лихва над 90 дни /основание за обявяване целия
дълг за предсрочно изискуем, съгл.чл.19.2 от ОУ/ банката да е уведомила
длъжника, че пристъпва към реализиране на правото си да обяви кредита за
изцяло предсрочно изискуем, но доколкото в хода на съдебното производство е
настъпил окончателния падеж на задължението, то следва да се приеме /по
арг.от чл.235, ал.3 от ГПК/, че изискуем е целия дълг, формиран от вземанията
по кредита за главница и лихва.
Доколкото се установи, че с последното плащане е погасена част от
вноската с падеж 23.05.2013г., то дължими са всички вноски за договорна
възнаградителна лихва за исковия период от 23.02.2016г. до 23.02.2019г.
Изчислени служебно, на осн. чл.162 от ГПК, при съобразяване с данните,
съдържащи се в погасителен план към допълнително споразумение от
25.03.2013г. сумата възлиза на 1631.20 лева. Като основателен и доказан искът
следва да бъде уважен изцяло.
По изложените съображения решението на исковия съд следва да бъде
отменено в съответната част и постановено присъждане на сумата по
осъдителната претенция за възнаградителна договорна лихва.
По разноските : С оглед резултата по спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК
5
въззиваемият следва да заплати на въззивника ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК ********* сторените разноски в исковото
производство допълнително в размер на 255.10 лева, както и разноските във
въззивната инстанция в размер на 304.62 лева /от които 32.62 лева – ДТ, 172
лева – възнаграждение за особен представител и 100 лева – юрк
възнаграждение/.
По изложените съображения, ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3293 от 20.07.2020г., постановено по гр.д.№
3883/2019г. В ЧАСТТА, в която Е ОТХВЪРЛЕН предявения от „БАНКА
ДСК“ ЕАД ЕИК ********* осъдителен иск срещу В. С. А. с ЕГН **********
от *** за сумата от 1631.17 лева, представляваща договорна възнаградителна
лихва, начислена върху главницата по Договор за кредит от 23.09.2009г. за
периода от 23.02.2016г. до 23.02.2019г., като ВМЕСТО него,
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА В. С. А. с ЕГН ********** от *** да заплати на ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2
/правоприемник на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК
*********/, представлявано от И.Г.Д. – изп.директор и Е.К. – прокурист,
сумата от 1631.17 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва,
начислена върху главницата по Договор за кредит от 23.09.2009г. за периода
от 23.02.2016г. до 23.02.2019г.,
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА В. С. А. с ЕГН ********** от *** да заплати на ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет.2
допълнително сторените разноски в исковото производство в размер на
255.10 лева, като и разноски пред въззивната инстанция в размер на 304.62
лева.
6
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
осн.чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7