Р Е Ш
Е Н И Е №2
гр.В** 13.01.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС,гражданска колегия в
открито
заседание на дванадесети януари две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
Председател: В**л В**
Членове: Ан** П**
В**
М**
при секретаря В** У** като разгледа докладваното от съдия Васил
Василев въззивно гражданско дело №570 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по въззивна жалба от адвокат Д** Б** в качеството му на особен
представител на М.Н.И. *** против
решение №543/21.08.20г. по гр.д.№628/19г.
на ВРС,с което е ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на жалбоподателката, че същата дължи на „БНП П* П* Ф* С.А.”, чрез „БНП П* П* Ф* С.А.”, клон
Б*я, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. С*, ж.к. М*т *, Б* П* С*, сгр. 14 следните
суми:351.05 лева -
главница, 7.15 лева - възнаградителна лихва, 28.78 лева - законна лихва за
забава за периода от 20.09.2017 г. до 11.07.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението /24.07.2018 г./ до
окончателното изплащане на дължимите суми. Подържа се,че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска същото да бъде отменено.
Ответникът
оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.
По
допустимостта на жалбата
Видинският окръжен съд намира жалбата за
допустима, тъй като е подадена в срока по чл.259 от ГПК и при спазване изискванията на чл.260 и 261
от ГПК.
По
съществото на спора
Видинският окръжен съд като взе предвид
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
законовите разпоредби, приема за установено следното: Гр.д.№628/19г. на ВРС е
образувано по искова молба от ““БНП П* П* Ф* С.А,
Париж” чрез
„БНП П* П* Ф* С.А.”, клон Б*, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр. С*, ж. к. “М*т 4”, Б* П*С*, сгр. 14, с която против жалбоподателката е предявен иск с
правно основание по чл. 422 ГПК.Твърди се от ищеца, че с Договор за
потребителски заем с № CREX- 14629579 от 14.03.2017 г. на ответника е
отпуснат паричен кредит в размер на 538.92 лева.Поддържа се, че сумата, предмет
на договора е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора, с
което ищеца е изпълнил задължението си по него.Сочи, че ответникът е
удостоверил с подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението”, получаването
на сумата по договора, както и че въз основа на чл. 1 от същия договор за
ответника възниква задължението да погаси заема на 10 месечни вноски - всяка по
60.36 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с
оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен
процент, посочени в параметрите на договора.Излага се, че ответникът е
преустановил плащането на вноските по кредита на 20.08.2017 г., като към тази
дата са погасени 4 месечни вноски, а така също и че на основание чл. 3 от
договора вземането става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателя
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска.Твърди се, че въпреки настъпилия падеж на втората
непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си.Твърди се,
че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1964/2018 г. по описа на ВРС,
и по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 от ГПК.Сочи се, че последната погасителна вноска по съставения
между страните погасителен план е била на 20.01.2018 г., т.е. към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК по кредита е изтекла и последната
падежна дата, въз основа на което ищецът счита вземането за изискуемо на
посоченото основание.Иска се от съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата
в размер на 351.05 лева - главница, 7.15 лева - възнаградителна лихва, 28.78
лева - законна лихва за забава за периода от 20.09.2017 г. до 11.07.2018
г. на основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
С отговора на исковата молба
ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявения иск по
основателност и размер. Релевира възражение за нищожност на договора за кредит.
Оспорва се също истинността на представения договор за кредит, както и размера
на възнаградителната лихва.Отсъбраните по делото доказателства съдът е установил
следната фактическа обстановка: в
резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.
д. № 1964/2018 г. по описа на ВдРС, по което на 27.07.2018 г., срещу ответницата е
издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 1486/27.07.2018 г. за 351.05 лева - главница, представляваща неизпълнено
задължение по Договор за потребителски заем с номер CREX-14629579, сключен на
14.03.2017 г., 7.15 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017 г. до
20.01.2018 г., 28.78 лева – мораторна лихва за периода от 20.09.2017 г. до
11.07.2018 г. и законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в
съда 25.07.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумите 25.00 лева за
платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.Не се
спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа
на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от
приложеното ч.гр.д. № 1964/2018 г. по описа на ВдРС, по което заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е
предявен и настоящия установителен иск.От представения по делото препис на Договор за
потребителски кредит CREX-14629579, е видно, че на 14.03.2017
год. „БНП
П* П* Ф*” ЕАД като
кредитор е
отпуснало паричен кредит на ответника като кредитополучател в размер на 538.92
лева. В договора е посочено, че кредита е отпуснат за закупуване на телевизор
на стойност 499.00 лева, с включена застрахователна премия от 39.92 лева. Съгласно договореното, ответникът
е следвало в срок до 20.01.2018 г. да погаси заема на 10 месечни вноски, всяка
по 60.36 лева, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема и
възнаградителна лихва. В договора с подписа си ответникът е удостоверил
получаването и в частност плащането на сумата.Според чл. 8 от договора,
погасителните вноски, посочени в полетата „месечна погасителна вноска“ и „брой
погасителни вноски“, трябва да бъдат платени не по-късно от определените дати,
наречени „падеж“ и посочени в групата „погасителен план“.Според уговореното
между страните в чл. 3 от Договора, при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този
Договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора
за настъпване на предсрочната изискуемост. Според чл. 7 от Договора,
всички изявления на Кредитора, отправени към Кредитополучателя, се считат
узнати от Кредитополучателя, ако бъдат доставени на адрес, съответно изпратени
по факс или до адрес на електронна поща, или съобщени по телефон, представени
от Кредитополучателя. Посочено е още, че Кредитополучателят удостоверява чрез
подписването на настоящия договор изричното си съгласие за получаване на
съобщенията, отправени от Кредитора по начините и чрез средствата, описани в
предходното изречение,както и че договорът се прекратява с
изпълнението на всички задължения на Кредитополучателя или при предсрочно
изпълнение на задължението.Към договора е приложен и Сертификат, издаден на
14.03.2017 г. удостоверяващ, че между ответника, от една страна, като
застрахован, и застрахователите „К* Ж*, Клон България“ и „К* О* з*, Клон Б*“, е
сключен договор за застраховка „Защита на плащанията“, при упоменати
застрахователни рискове. Като трето ползващо се от договора лице е посочено
ищцовото дружество.По делото са приети като писмени доказателства и: извлечение
по кредит, препис на фактура от 14.03.2017 г. за закупената от ответника стока,
по която като получател е вписан ответника, фигурира подпис за получател и дата
на получаване на стоката 14.03.2017 г.,стандртен европейско формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити. Вещото лице по назначената
и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, от което се
установява, че дължимите се:- главница, възнаградителна и
мораторна лихва, са в претендирания размер.
ВРС е приел,че предявеният иск е
основателен и доказан по следните съображения:С оглед данните по делото е
безспорно, че между страните е възникнало облигационно отношение във връзка с
даден паричен заем.По несъмнен начин се
доказа, че страните са обвързани по силата на сключения между тях Договор за потребителски заем с № CREX- 14629579 от 14.03.2017 г.
г. въз
основа на който ищецът, като кредитор, е предоставил на ответника, като
кредитополучател, паричен заем в общ размер на 538.92 лв.Безспорно е, че
ищецът е изпълнил задължението си да предостави договорения кредит на ответника, който го е усвоил и което се установява от договора и полагането на
подпис от страна на кредитополучателя в раздел „удостоверявания”.Не се спори, че от дължимите се
10 вноски са изплатени 4 бр., като по погасителния план последната платена
вноска е тази с падеж на 20.01.2018 г..С оглед изложеното се налага
извод, че ищецът е изправна страна по договора за заем, тъй като е изпълнил
поетото задължение да отпусне уговорения размер на заема на ответницата,която
обаче от своя страна не е изпълнила поетото насрещно задължение да
погаси в уговорения срок всички дължими се месечни вноски по
кредита.Доказателства за относно цялостно изпълнение на задълженията на
ответницата по процесния договор не се ангажираха, поради което и с установеното
съдът е приел, че същата е неизправна
страна.Поради
гореизложеното, предявеният установителен иск се явява основателен и
доказан и като такъв ще следва да бъде уважен като ще следва да се признае за
установено, че БНП П* П* Ф*” С.А., П* рег. № *********, чрез „БНП П* П* Ф*”
С.А, клон Б* притежава право на вземане към М.Н.И. *** в размер на
сумата от 351.05 лева - главница, 7.15 лева - възнаградителна лихва.Тъй
като ответницата е неизправна страна по договора и е изпаднала в забава, същата
дължи и лихва за забава върху просрочената главница, за периода от 20.09.2017
г. до 11.07.2018 г., в размер от 28.78 лева. Във връзка с
направените възражения и с оглед служебната преценка за неравноправност на договорни клаузи настоящия състав приема
следното: договора отговаря на законовите изисквания по ЗПК, и в частност чл.11
ал.1 т.7-12,поради което надлежно обвързва страните и не е
недействителен.Договорът отговаря и на изискванията за форма и съдържание по
ЗЗП, като клаузите от същия са предмет на индивидуална договорка между
страните/обективиран е индивидуален погасителен план с посочени размер,брой,
периодичност на погасителните вноски,падеж и т.н./,поради което чл.146 от ЗЗП е
неприложим и в тази връзка не е налице неравноправност.Не се
разкрива неравноправност и при уговорените- годишен процент на разходите и на
възнаградителната лихва.Към момента на сключване на процесния договор –
14.03.2017 г. е била приета разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35
от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България. Годишният процент на разходите включва
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 ЗПК.С приемането
на посочените разпоредби е поставена „рамка” по отношение на уговорките при
потребителските кредити за размера на лихвите и съответно при нарушение на
законовата разпоредба клаузите в договора за дължимостта на всеки един от
компенентите на ГПР са нищожни.
Преди приемане на посочената
норма, като критерий за действителност на уговорките за възнаградителна лихва
са служели общо установените нравствено-етични правила на морала, или добрите
нрави. Именно принципът за еквивалентност в насрещните престации при
двустранните договори е залегнал при приемането на посочените разпоредби, като
свободата на договаряне при договорите за потребителски кредит е ограничена с
оглед обстоятелството, че едната страна по договора – потребителя
кредитополучател, е по-слабата икономически страна в
правоотношението.Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната
свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни
тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й положение.Затова, при
преценка нарушени ли са добрите нрави при уговорката за ГПР и лихвен процент,
съдът намира, че меродавна е именно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК с
регламентираните в нея „рамки”. Затова и уговорената лихва в размер
на 24.46 % и ГПР- 27.40 %, не противоречи на добрите нрави с оглед изложените
по-горе съображения, а по тази причина не е и неравноправна. Напротив, тя е
съобразена със законовите изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, с установените
нравствено-етични правила на морала, като ограничаващи договорната свобода.В
случая възнаградителната лихва, представляваща по естеството си договорна
лихва, се
дължи, както се посочи по-горе, в размера в който е уговорена и посочена в
погасителния план.Възражението и направеното оспорване ,че договора не е
подписан от ответника,включително и фактурата за закупуване, при данните,че е
налице частично плащане на задълженията,също се приема от съда за
неоснователно.Факта,че е налице погасяване,макар и частично,е безспорно
доказателство,че за ответника е налице валидно облигационно
правоотношение,породило съответните задължения в качеството му на
кредитополучател.
ВОС счита,че обжалваното решение е
валидно и допустимо,а по същество е правилно
и законосъобразно ,поради което следва да бъде потвърдено.Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.В настоящия
случай жалбата е бланкетна като в
нея не са посочени каквито и да било
основания за неправилност на решението.Решението на съда е съобразено със
събраните по делото доказателства,поради което ВОС препраща към мотивите на
решението на ВРС на основание чл.272 от ГПК.
Предвид гореизложеното обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед потвърждаването на решението
жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ВОС държавна такса в
размер на 25лв.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава решение №543/21.08.20г. по гр.д.№628/19г. на ВРС.
Осъжда М.Н.И. ***,ЕГН ********** да заплати на
Окръжен съд-В* държавна такса в размер на 25лв.
Решението не подлежи на касационно
обжалване и е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.