Разпореждане по дело №87/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 48/28.06.2012г., постановено по гр.д. № 116/2012 г., Кърджалийският районен съд е признал за недоказано направеното от ищците оспорване истинността на датата на Протокол от 02.06.2009г. за трасиране на имот по КВС на землище Опълченско, на имот N 68, съставен от инж. Дл Д., като управител на „К.-М" ООД, Г.. Решаващият съд е осъдил С. П. Ч., Т. П. В., А. Д. Ч., С. Д. Ч., Ц. Н. Г. и С. С. Ч. да предадат на ищците - С. С. Х. и М. Е. Х., и двамата от С., владението на 11/12 идеални части от недвижим имот, представляващ земеделска земя, находяща се в землището С., О., местност „Е." с площ 2 дка, девета категория, представляваща имот N *, при граници: имот N *, имот N *, имот N * и имот N *, на основание собственост по давност в продължение на повече от 10 години, считано от 04.10.1999г. С обжалвания съдебен акт първоинстационният съд е отхвърлил предявения иск по чл.108 от ЗС за разликата над 11/12 идеални части от имота до пълния му предявен размер. Осъдил е ответниците да заплатят на ищците сумата от 540.83 лв., представляваща разноски, съразмерно уважената част от иска, а ищците е осъдил да заплатят на ответниците сумата от 75 лв., отново представляваща разноски в производството.

Настоящото производство е образувано по повод, депозирана от недоволните от решението ответници С. П. Ч., Т. П. В., А. Д. Ч., С. Д. Ч., Ц. Н. Г. и С. С. Ч., частична въззивна жалба. В жалбата се твърди, че обжалваното решение в частта му, с която е уважен предявеният от ищците Х. иск с правно основание чл.108 от ЗС , е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и е необоснован. Жалбодателите твърдят, че били неправилни изводите на съда, че ищците в първоинстационото производство придобили собствеността в присъдените идеални части на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност в продължение на 10 години, считано от 04.10.1999г., както и че липсвало прекъсване на давността от ответниците.Твърдят също, че заобосноваване на тези изводи съдът направил неправилен анализ и преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, което довело до формирането и на необосновани правни изводи. Жалбодателите считат, че ищците в проведения първоинстационен съдебен процес не успели безспорно и несъмнено при условията на пълно и главно доказване да установят твърденията си за изтекла в тяхна полза придобивна давност в претендиралия период. Излагат подробни съображения. Молят настоящата инстанция да отмени атакуваното решение в частта му, с която са осъдени да предадат на ищците Х., владението на 11/12 идеални части от процесния недвижим имот, вместо което постанови решение по съществото на спора, с което отхвърли исковата претенция с правно основание чл.108 от ЗС. Претендират разноски и за двете инстанции.

В дадения надлежен по делото срок, ответниците по въззивната жалба, ищци в първоинстанционното производство, С. и М. Х. са депозирали отговор на въззивната жалба, с който намират обжалваното решение за правилно –обосновано и законосъобразно. Претендират присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбодателите С. П. Ч., А. Д. Ч., С. Д. Ч., Ц. Н. Г. и С. С. Ч., лично и чрез процесуалния си представител, а жалбодателката Т. П. В., само чрез процесуалния си представител, поддържат частичната си въззивна жалба.

В съдебно заседание, ответниците по жалбата С.С. Х. и М. Е. Х., чрез процесуалния си представител оспорват въззивната жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащи правен интерес от това, лица, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Компетентният, Кърджалийски районен съд е сезиран с ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС, с който ищците – съпрузи С. С. Х. и М. Е. Х. целят да бъдат осъдени ответниците С. П. Ч., Т. П. В., А. Д. Ч., С. Д. Ч., Ц. Н. Г. и С. С. Ч., като част от наследниците на Ц.С.Ч., да им отстъпят собствеността и предадат владението върху земеделска земя, находяща се в землището на С., Община Кърджали, местност „Е.” с площ 2 000 дка, девета категория, представляваща имот № * при граници : имот №*, имот № *, имот № * и имот № *, който имот твърдят, че са придобили на основание давностно владение, осъществявано от тях в периода от 16.09.1999 г. до 16.09.2009 г.

От събраните пред надлежния първоинстанционен съд доказателства по делото безспорно е установено, че с Решение № 1959/ 16.09.1999 г. на Поземлена комисия , Г., правото на собственост върху нива от 2.000 дка, девета категория, местност „Е.”, имот № * по картата на землището, при граници : имоти с №№ *, *, * и *, е възстановено в съществуващи стари реални граници на наследниците на Ц.С.Ч.. От удостоверение № 000229/ 12.03.2012 г. на Община Кърджали се установява, че ответниците наред с А.А.И. и М.А.Н., като носителки на един наследствен дял, са наследници на наследодателката Ц.С.Ч., б.ж. на Г., починала на **.**.**** г. УстановеÝо е, че с протокол от 04.10.1999 г. е извършен въвод във владение на имотите, описани в цитираното решение № 1959/ 16.09.1999 г. на ПК, Г. в полза на наследниците на Ц.С.Ч.. Установено е в производството, вкл. и въз основа на приетите и пред настоящия съд като надлежни доказателства служебна бележка от 29.05.2012 г., протокол от 02.06.2009 г. и квитанция № 113 за платена такса за трасиране, че на посочената дата- 02.06.2009 г. от „К.- М” ООД, Кърджали е извършено трасиране на процесния имот № 68 по КВС на С., с ЕКЕТТЕ.. Не е спорно по делото, а и това е било основание за предприетото от ищците изменение от първоначално предявения установителен към настоящия осъдителен иск обстоятелството, че на 02.04.2012 г. въз основа на Заповед № 713/ 05.08.2011 г. на Кмета на Община Кърджали, от ищеца в първоинстанционното производство С. Х. е иззет процесният имот № *, и след неговото изземване е предаден във владение на наследниците на Ц.С.Ч..

От друга страна е установено в производството, че ищецът С. С. Х. фигурира в списък за раздадени земи за лично ползване по 76 ПМС, утвърден с протокол № 14, решение № 45-Б от м.ноември 1978 г. и протокол № 15 /20.12.1978 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че спорното място с построения от ищците обор за животни се намира в махала Сестрица на С., същият се намира над пътя и именно пътят е границата между спорния имот и къщата на ищците, че оборът и къщата на ищците са строени по едно и също време-през 1981 г./ според св. Ф.И./ или 1982 г. /според св.Ю.С.и св.Ю.А./, и че от този период ищците владеели спорното място, което облагородили и засели с плодни дървета.

За да постанови атакувания в настоящото производство съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че издаденото от ПК, гр. Кърджали положително решение е индивидуализирало процесния имот, т.е. отделил го е като реален обект на собственост от подлежащата на възстановяване кооперативна собственост, и че поради отсъствие на точни данни кога решението е връчено на наследниците на Ц.Ч., е приел за най- късна възможна дата, датата 04.10.1999 г. С оглед на тези си констатации решаващият съд е приел, че датата 04.10.1999 г. е моментът, от който е могла да тече в полза на ищците Х. придобивна давност. Тези изводи се споделят напълно от настоящата инстанция.

В аспекта на изложеното до тук се установява, че считано от 04.10.1999 г. е могла и е започнала да тече в полза на ищците придобивна давност. И доколкото в казуса не се твърди наличие на добросъвестното владение годно да направи владелеца собственик с изтичането на краткия 5-годишен срок, то следва в производството да се установи наличие на изтекло 10-годишно непрекъснато владение в полза на съпрузите Х.. Не се установява в производството наследниците на Ц.Ч. за периода от 04.10.1999 г. до 02.06.2009 г. да са предприели някакво действие, установяващо собственическите им претенции по отношение на процесния имот. И всъщност тук е основният въпрос дали предприетите на и след 02.06.2009 г. действия по трасиране, разговори и жалби са от кръга на тези, които са довели до прекъсване теченето в полза на ищците Х. на придобивна давност по отношение на процесния имот. Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ЗС с изгубването на владението в продължение на повече от 6 месеца се прекъсва давността. Такова прекъсване в производството не се установява. Съобразно пък разпоредбата на чл.84 от ЗС, в казуса съдът следва да държи сметка и за сбъдването на предпоставките на чл.113 и сл. от ЗЗД. Или казано с други думи давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск /независимо осъдителен или установителен/ или възражение, или на искане за започване на помирително производство, и то ако същите бъдат уважени, както и с предприемане на действия за принудително изпълнение. От събраните в производството доказателства, в частност показанията на св.С., доколкото приложените по делото писмени документи в този аспект /л.56 – л.58 / са изключени от доказателствата по делото /о.с.з. от 08.05.2012 г.-л.132/, не установяват факта на направено от страна на С. и/или М. Х. признаване правото на собственост на наследниците на Ч. върху процесния имот. Що се касае до наличието на останалите цитирани законови предпоставки, настоящата инстанция споделя доводите на решаващия съд, че предприетите на 02.06.2009 г. и до 04.10.2009 г. , действия на наследниците на Ц.Ч. не са от характера на тези, които водят до прекъсване на теченето на давността, т.к. не съставляват нито предявяване на иск, нито направено по повод на производство възражение, нито искане за започване на помирително производство, нито са действия за принудително изпълнение.

Изложеното обуславя правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част, предмет на настоящия въззивен контрол. С оглед на което в тази му част решението следва да бъде потвърдено и при съответното препращане към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно разпоредбата на чл. 272 от ГПК.

И при този изход на делото доколкото изрично са поискани, но не се доказват, на ответниците по жалбата не се следват разноски.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 48/28.06.2012 г., постановено по гр.д. № 116/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в обжалваната му част.

Решението на основание чл.280, ал.2 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.