МОТИВИ :
Районна
прокуратура гр. Плевен е повдигнала обвинение
срещу П.Л.И. ***, ЕГН ********** за това, че на 10.10.2013 г. в гр. Плевен при условията на
опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил
и поддържал у М.Д.К. *** заблуждение и с това й причинил имотна вреда в размер
на 2738.16 лв. – престъпление по
чл.211, предложение 2, във вр. с чл. 209, ал.1
във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” и б. „б”от НК,
В
съдебно заседание подс. П.Л.И. заявява, че прави пълни самопризнания и не
оспорва фактите приети за установени по обвинителния акт, поради което дава
съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът
поддържа обвинението срещу подс. П.Л.И.. Пледира за
осъдителна присъда, с която подсъдимия да
бъде признат за виновен за престъплението по чл.211, предложение 2,
във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл.
29, ал.1, б. „а” и б. „б”от НК, и да му
бъде наложено наказание около средата
предвиден от закона за това престъпление.
Защитникът
на подсъдимия П.Л.И..
– адв. С. пледира,
с оглед обстоятелството, че съдебното следствие протича по реда на съкратено
съдебно следствие и подзащитния му признава всички факти и обстоятелства,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, да се определи на същия наказание
към минимума, предвиден от законодателя за престъплението
по чл.211, предложение 2, във вр. с чл. 209,
ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” и б.
„б”от НК,
Съдът, като съобрази и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П.Л.И. е роден на ***г***, обл. ***. Завършил е начално образование. Не работи.
Изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора - Плевен. Не е женен. Осъждан
е многократно за престъпления от общ характер.
На 10.10.2013г. към 10:30ч. в гр.
Плевен подсъдимият П.Л.И. позвънил на домашния телефон на
пострадалата М.Д.К. ( 67-годишна ). Представил се за сина й, който от дълги
години живеел в чужбина. Гласът му бил дрезгав и кашлял, не се усещал диалект. Св.М.Д.К. била заблудена, че се обажда синът
й. Подсъдимият П.Л.И. съобщил на възрастната жена, че следва да получи пакет с
документи и 20 000 долара, изпратени от сина й по негов колега, който се
казвал ***. За услугата трябвало да заплати 1400 евро. Св.М.К. заявила, че няма в себе си толкова
пари. Подсъдимият й напомнил, че скоро е продала имот и би трябвало да има
пари. М.К. взела решение да изтегли част от спестените си пари в *** клон
Плевен, за да получи пакета. След като изтеглила парите на мобилния й телефон
се обадил мъжки глас, който се представил за ***. Звучал различно от гласа на
обадилия се преди това мъж. Обяснил й, че я търсил от два дни защото трябвало
да пътува за САЩ и ако не и предаде пакета ще го остави на митницата. Уговорили
се да се срещнат пред Драматичен театър
„***” – гр. Плевен. Пред театъра М.Д.К. изчакала известно време, но никой не се
появил. Получила обаждане на мобилния си телефон, с което мъжът, представил се
за *** й определил нова среща пред Окръжна болница – гр. Плевен. Когато отишла
до Окръжната болница й позвънил мъжът, представил се за сина й. Той й обяснил, че автомобилът на *** се е повредил и че ще му се обади, за да уточни къде точно е
спрял. Малко след този разговор мъжът, представящ се за *** й определи нова
среща пред магазин *** – гр. Плевен,
бул. „***”. Пострадалата М.К. стигнала пред
магазин ***, но не видяла лице, с описанието, дадено й по телефона.
Тръгнала към Военна болница – гр. Плевен.
Получила ново обаждане по телефона да изчака, защото била забелязана от
лицето. Към нея приближил подсъдимият П.Л.И., когото описва като млад мъж, висок около 1.80м., подстриган, с овално
лице, добре сложен мускулест, с тъмни очи, на възраст около 30г. Лицето й
предало пакет в един плик. Вътре в него имало и един малък черен плик. К.
предала на подс. П.И. сумата от 1400 евро. Подсъдимият П.Л.И. не преброил
парите, сложил ги в джоба на панталона си и тръгнал. Пострадалата се прибрала в
дома си и отворила пакета, в който намерила пакет със сладкарски изделия – сухи
пасти. Същия ден М.Д.К. подала сигнал до ОД на МВР- Плевен за извършената
измама спрямо нея.
При проведеното в досъдебното производство
разпознаване, пострадалата М.К. разпознала категорично подс.П.Л.И. като
извършител на престъпното деяние измежду други три лица със сходни външни
белези.
От
показанията на свидетелите П.А.П. и Х. *** Т. ( служител на ОД на МВР - Плевен)
се установява, че подс. П.Л.И. през периода от края на м. септември 2013г. до
20.10.2013г. е пребивавал на територията на гр. Плевен, в квартира на ул. „***”
№ **, наета в края на лятото на 2013г. Подсъдимият П.Л.И., заедно с други лица
е ползвал за придвижване автомобила на Детелин И., а именно „***” с рег. № ***.
Обикновено подсъдимият е извършвало
лично измамите и получаването на парите.
Съгласно
официалния курс на БНБ равностойността на 1400евро е 2738.16 лв., към момента
на извършване на деянието.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от направените самопризнания
на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното производство, които го
подкрепят - показанията на М.Д.К., П.А.П. и Х.Б.Т..
Показанията
на свидетелите М.Д.К., П.А.П. и Х.Б.Т., дадени
на досъдебното производство са събрани по предвиденият от НПК процесуален ред,
непротиворечиви са помежду си, поради което, следва да се кредитират.
В подкрепа на обвинението са и писмените
доказателства по делото – протокол за разпознаване на лица и предмети на л.35 – 36а от ДП, характеристична справка
на л.39 от ДП и свидетелство за съдимост
на подс. И..
При
така изяснената фактическа обстановка съдът приема за установено следното от
правна страна:
С деянието
си подсъдимият П.Л.И. е
осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл. 211 предл. 2,
вр с чл. 209, ал. 1, вр. с чл.29, ал.1, б. “а” и б. “б” от Наказателния кодекс на Република България, като на 10.10.2013 г. в гр. Плевен при условията на
опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у
М.Д.К. *** заблуждение и с това й причинил имотна вреда в размер на 2 738.16
лева.
Налице
е извършено деяние. Деянието е извършено от подс. П.Л.И.. От субективна страна – инкриминираното
деяние е извършено от подс.И. при форма
на вината пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал, че чрез своите
действия мотивира пострадалата да извърши акт на имуществено разпореждане с
материални ценности и е целял именно
този резултат. Наред с това е съзнавал, че създава неправилна представа
за факти и обстоятелства, мотивирал я да
се разпореди с тези ценности и е
съзнавал, неизбежното настъпване на престъпния резултат- имуществената
вреда и действията му са били пряко насочени към неговото постигане. Налице е
типичната за този вид престъпления
користна цел – обогатяване по неправомерен начин за сметка на другиго.
Деянието
съставлява престъпление според Наказателния закон на Република България и е
обхванато като съставомерно от нормата на чл. 211
предл. 2, вр с чл. 209, ал. 1, вр. с
чл.29, ал.1, б. “а” и б. “б” от НК.
И.
подлежи на съответно наказание.
Престъплението
съставлява опасен рецидив по чл.29, ал.1, буква
“а” и “б” от НК, тъй като
подсъдимият П.Л.И. е извършил престъплението предмет на
обвинението, след като е бил осъждан
два и повече пъти на лишаване от
свобода за тежки умишлени престъпления
от общ характер по н.о.х.д.№1211/2011г.
на РС-Горна Оряховица, за престъпление по чл.211, вр. с чл.210, ал.1, т.1, във
вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.29, ал.1
буква “а” и “б” от НК
на лишаване от свобода за срок от 1
година, при първоначален строг режим и
по н.о.х.д.№1748/2009г. на РС- Стара Загора за престъпление по 210, ал., т.4, във вр . с
чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК на лишаване от свобода за срок от 11 месеца, при първоначален строг режим.
Налице
са две осъждания, като престъплението по
н.о.х.д.№1211/2011г. на РС-Горна
Оряховица е извършено на 23.09.2010г., след като е влязла в сила присъдата по н.о.х.д.№1748/2009г. на РС- Стара
Загора /29.12.1999г./ и петгодишният
срок, визиран в разпоредбата на чл.30 от НК не е изтекъл от момента на изтърпяване на наказанията по посочените присъди.
При
определяне вида и размера на наказанието подсъдимия, съдът се съобрази с двата
основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни
система-принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на
наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
Относно
спазването на първия принцип, в специалния текст на НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от три до десет години - за престъплението по чл.211,
предл. второ, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б” от НК.
С
оглед спазването на втория принцип, съдът отчете степента на обществената опасност на самото деяние по чл. 211, пр. 2, във
вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, което е с особено висока степен на обществена
опасност, тъй
като деянието е от
най-често извършваните и е извършено в условията на опасен рецидив.
-високата степен на обществена опасност на подсъдимия – същият е осъждан само 24 пъти /повечето за престъпления са по
раздел І и ІV на глава V от НК/, като последните му три осъждания са за
извършени престъпления по чл.211, предл. второ, вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”б” от НК.
-начина на извършване на деянието -
изпълнителното деяние на престъплението измама се изразява в усложнена комбинация от
действия, показваща подсъдимия като лице притежаващо изкусност,
хитрост и настойчивост при възбуждане и поддържането на заблуждение.
Многобройните минали осъждания на подсъдимия, извън тези които обуславят квалификацията
“опасен рецидив”, на настоящото деяние, лошите
му характеристични данни, упоритостта в
умисъла и не възстановяване на вредите от престъплението, съдът отчита като
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът
не отчита смекчаващи отговорността обстоятелства.
При
така анализираните обстоятелства съдът счита, че в случая наказанието на подс. И.
следва да се определи при условията на чл.54 от НК, при наличие само на
отегчаващи отговорността обстоятелства
към предвидения от закона максимален размер, а именно 9 години лишаване от свобода, като след задължителното приложение на
чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3 така определеното наказание на 6 години лишаване от свобода.
Съдът
счита, че така наложеното наказание би
подействало поправително-възпиращо и предупредително-възпитателно на
подсъдимия.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: