№ 68
гр. *, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и седми януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20245440100331 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. Р. Г. против „*“ ЕООД
с.*, общ.*, обл.*, в която се твърди от ищеца, че на 18.06.2019г. е постъпил на работа в
ответното дружество на длъжност „шофьор на товарен автомобил“, на пълно работно време,
с основно месечно трудово възнаграждение 850,00 лв. В последствие, съгласно сключени
допълнителни споразумения между страните към горепосочения трудов договор на
основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, към основното ми месечно трудово възнаграждение са му
начислени и изплащани допълнителни възнаграждения, като реално с допълнителните
възнаграждения получавал чисто около 1700,00 лева. За периода 18.06.2019г. до 08.11.2023 г.
/ дата на прекратяване на трудовото му правоотношение/ е работил по трудово
правоотношение е ответното търговско дружество на посочената длъжност.
Съгласно длъжностната му характеристика, основните му трудови задължения били
свързани с управление и обслужване на тежкотоварни автомобили, като камиони със или
без ремаркета, или автомобили за превоз на стоки и тежки материали на къси и дълги
разстояния, както и други задължения подробно описани в същата.
Твърди се от ищеца, че на 02.06.2023г. около 15:30-16:00 часа е претърпял трудова
злополука на работното си място в с. *, обект „*“, обл. *, като по време на позициониране и
пускане на автомобила /миксер-помпа/, „Скания“ с рег. №*, за освобождаване на бетона
установил, че бетона не върви през уредбата, оставил дистанционното отстрани, за да
провери какво става, тогава коляното на уредбата гръмнало и бетона се изсипал върху него,
основно в лицето - очите, зъбите и гърдите, където получил и съответните травми и
наранявания. Веднага след случилото се бил транспортиран до Център за спешна
медицинска помощ гр. *, а после бил настанен в МБАЛ * за лечение.
Важно е в случая да се отбележи, че преди случилото се на 02.06.2023г. на
1
въпросния автомобил му бил извършен ремонт- цялостна и пълна подмяна на тръбопровода
на помпата в сервиз в гр. *. Ремонтът бил извършен поради факта, че около 20 дни преди
02.06.2023г. процесна помпа гръмнала по време на работа, но тогава е имал късмета да не
пострада. Респективно, в тази връзка е бил крайно предпазлив по време на работа на
02.06.2023г., но въпреки това помпата отново създала проблем.
Друг немаловажен факт в случая е това, че последния периодичен инструктаж,
който му е проведен е на дата- 22.11.2021г., видно от протокола за разследване на трудовата
злополука, което е в нарушение на разпоредбата на чл.14, ал.2, във вр. с чл.15,ал.1 от
НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
В последствие с Разпореждане № 5104-20-3/05.01.2024 година *- гр. *, приема
станалата злополука за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване.
Случилото се и травмите и нараняванията, вследствие на трудовата злополука са му
причини непоправими вреди, основно в областта на очите. Към настоящия момент е
безработен, поради факта, че вследствие на увреждането на очите му, не може да си намери
работа като шофьор, каквато е професията му, а има голяма вероятност и да не може да
поднови свидетелството си за управление на МПС, след изтичането на срока му на
валидност и така не може да издържа семейството си. Респективно, притеснен е за
бъдещето си. Преживяното от него на 02.06.2023 год. и свързаното с това лечение, което
продължава и до ден днешен, възприел и като психична травма, което оказало значително
влияние на цялостното му поведение в продължение на няколко месеца след инцидента. Към
момента на инцидента е изпитал силен страх и безпокойство за здравето си. Непосредствено
след инцидента и по- късно, месец, както и към настоящия момент, докато се оформяла
прогнозата за неговото възстановяване бил тревожен, несигурен, с тревожно- депресивни
мисли и нагласи по отношение на бъдещето. Причинените му травми и увреждания, както
по тялото/ основно в областта на очите/, така и на психиката му, са причинили силни болки
и страдания, които претърпял и продължава да търпи и до днес. И сега избягва да
управлява дори и личния си автомобил, поради страха, който изпитал по време на
случилото се на 02.06.2023г. и който продължава да изпитва.
Съгласно чл. 200, ал.1 КТ “ За вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им”. В случая, счита, че са налице всички елементи от
фактическия състав, а именно трудово правоотношение, трудова злополука, претърпени
вреди и причинна връзка между тях. Счита, че се е осъществил фактическия състав на
цитираната законова разпоредба, поради което за него се поражда правен интерес от
завеждане на настоящия осъдителен иск против ответника / работодател по смисъла на § 1
2
от ДР на КТ/, за репатриране на причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на очите му и психиката му, вследствие на настъпилата трудова злополука на
02.06.2023г.
Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 50 000 лв. петдесет хиляди лева/, представяваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди- болки и страдания, причинени вследствие на
станала трудова злополука на 02.06.2023 г. по време на работа на работното му място в с. *,
обект „*“, обл. *, ведно със законната лихва от датата на увредата- 02.06.2023г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и за разноски по водене на делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
иска. Твърди, че действително, въз основа на инцидент с ищеца от 02.06.2023г., е прието с
Разпореждане № 5104-20-3 от 05.01.2024г. на директора на * - *, че е налице трудова
злополука по чл. 55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), но с това в общи линии
се изчерпват коректно изложените в исковата молба факти. Твърди се от ответника, че
ищецът е постъпил на работа в неговото предприятие на 18.06.2019г. на длъжност „шофьор
на товарен автомобил" въз основа на сключен Трудов договор от *г., като срещу подпис е
получил и съответната длъжностна характеристика. На 26.08.2019г. страните са уговорили
преминаване на длъжност „работник извозване и доставка", видно от Допълнителното
споразумение към трудовия договор от същата дата. На 13.04.2020г. със Заповед №
42/13.04.2020г. ищецът е определен за отговорник по автотранспорта и механизацията, за
което изрично е положил и подписа си. С Допълнително споразумение от 30.04.2021 г.
ищецът е преминал на длъжност „машинист пътно строителство" и възнаграждението му е
увеличено със 100 лева. Същият ден му е връчена срещу подпис и новата длъжностна
характеристика. Тази длъжност ищецът изпълнява чак до 08.11.2023г., когато е освободен на
основание негова молба със Заповед № 164 от 08.11.2023г.
В тази връзка особено впечатление прави, че ищецът, който напоително излага в
исковата си молба твърдения, че не можел да упражнява професията си и се страхува да
управлява дори личния си автомобил, всъщност упражнява същата професия, управлява
същата машина и при същия работодател над четири месеца след завръщането си на работа
при изтичане на болничния му, издаден поради злополуката. По време на действието на
трудовото правоотношение на ищеца са провеждани многократно и Инструктажи, видно от
листи за проведени инструктажи с участието на ищеца с дата и подпис на получилите
инструктажа работници - на 18.06.2019г., , на 22.11.2021 г. , на 23.03.2022г., на 01.04.2022г. и
на 05.04.2022г., като четири от изброените са при заемане от ищеца на длъжността, при
която е настъпил инцидента.
Самото съдържание на правилата за безопасност и на инструкциите е проследимо от
Инструкция за безопасна работа с бетон и машини с бетон - бетон помпи, смесители и други
/бетонджии, машинисти, общи работници/ факти относно техническата поддръжка на
машината.
В исковата си молба ищецът твърди, че около 20 дни преди злополуката тръбата
3
била „гръмнала“, направен бил ремонт и поради това той бил особено внимателен в деня на
инцидента. Изложеното е откровена измислица. Не е имало никакво „гръмване“ на тръбата
на бетон-помпата. Подобно твърдение, освен че е неистина, издава пълната техническа
неграмотност на ищеца. Три дни преди инцидента - на 29.05.2023г, бетон-помпата е
преминала през редовно техническо обслужване, като надлежно работодателят е заплатил
пълно обслужване на тръбата, изпускаща бетона от резервоара на бетон-помпата.
Изложеното обстоятелство, за разлика от пожелателните твърдения в исковата молба, е
подкрепено документално с Фактура № */29.05.2023г. за извършено обслужване и подмяна
на елементи на стойност 12 294 лв., платени от работодателя на сервиз „* - * - гр. *.
Всъщност, окуражен от току-що извършеното пълно обслужване и поставяне на изцяло
нови части, ищецът абсолютно самонадеяно и в противоречие с всякакви правила за
безопасност, а и на елементарната житейска логика, е извършил действията предизвикали
инцидента, описани подолу. В тази връзка следва да се акцентира и че е налице липса на
каквото и да е захабяване на поставените чисто нови тръбни елементи.
Изложените в исковата молба твърдения за начина и механизма на настъпване на
злополуката са откровено голословни и неотговарящи на доказателствата ангажирани дори
от самия ищец. Ищецът твърди, че по време на позициониране и пускане на автомобила
(бетонна миксерпомпа), установил, че бетонът не върви по тръбната уредба, напуснал
шофьорското място, за да провери какво се случва и изведнъж, изневиделица уредбата
гръмнала и бетонът се изсипал върху него.
Всъщност „проверката“ извършена от ищеца е описана по следния начин в
неоспореното и от самия него Разпореждане за признаване на злополуката за трудова:
Установява, че бетонпомпата се е запушила, при което започва да удря по тръбата с чук.
Въпреки ударите му бетона не потича. Без да съобрази, че в тръбите бетона е под налягане,
напънал с ръка една от скобите на самите тръби. След като скобата изхвърчала, гуменото
уплътнение изскочило и бетона под високо налягане се излял върху него. Явно ищецът
разбира това свое поведение като крайната предпазливост, която бил проявил.
Видно от съпътстващия Разпореждането Протокол № 5103-20-6/20.12.2023г. в тази
посока са събраните по време на разследването на злополуката сведения от лицата -
непосредствени свидетели на случилото се. Следва да се има предвид, че процесната
машина - бетон-помпа, разполага с няколко технически свойства, профилактиращи подобни
инциденти, които до един са игнорирани от пострадалия.
На първо място, процесната машина разполага с бутон превключващ на обратен
реверс. При активирането му изпуснатата от резервоара към тръбата бетонова смес започва
да се засмуква обратно в резервоара, като по този начин тръбата се освобождава от бетона
под налягане. При всяко слизане от водаческата кабина и извършване на манипулация по
тръбата, водачът машинист следва да активира обратния реверс. Но, ищецът явно е счел
това правило за ненужно и решил, че да удря с чук по тръбата и да извади предпазната скоба
е по-подходящото поведение.
На второ място, в кабината на машината фабрично са разположени каска и
4
предпазни очила. Отново, ищецът е преценил, че такива не са му необходими, за да нанася
удари по пълната с бетон под налягане тръба.
На трето място машината разполага и с бутон за освобождаване на налягането на
сместа. Разбира се, и това не е преценено като нужно от ищеца.
На четвърто място, за да се превентира запушване в тръбата, следва преди изобщо
да се изпусне сместа да се пусне през уредбата специално топче, което да провери
проводимостта. Видно от позиция № 26 от фактурата за обслужване на техниката,
бетонпомпата буквално току-що е била снабдена с необходимата почистваща топка. Въпреки
това, ищецът, отговорник по автотранспорт и механизация, е пренебрегнал и тази защита.
След като не е предприел нито една от няколкото възможни технически защитни
мерки, пострадалият е започнал в припрян опит да освободи сместа, която е оставил под
налягане, да удря силно с чук по тръбната уредба и изкарва предпазната скоба, което е
пример за самонадеяно поведение, в противоположност на най-елементарни мерки за
защита и самозащита. Още по-изразено е това поведение конфронтира с отговорностите на
пострадалия да бъде отговорник по механизацията и съответно в това си качество да бъде
пример за безопасно поведение. Непосредствено след настъпването на злополуката
пострадалият е посетен в лечебното заведение от представителя на работодателя - Здравко
Здравков, като му е предложено пълно съдействие и помощ. След завръщането си на работа
лично от управителя на дружеството му е заявено, че има готовност да бъдат покрити
разноските му по лечението, ако са направени такива и да му бъде изплатено разумно
обезщетение за причинения дискомфорт. Ищецът в приятелски тон и дух е заявил, че ще
помисли каква сума би го удовлетворила и ще разговаря отново с управителя. Продължил и
работа в същото предприятие, като е уверил, че всичко е преминало и няма необходимост от
допълнително лечение. Едва след напускане на предприятието, ангажиран от ищеца адвокат
е инициирал телефонни разговори с управителя, в които заявил изключително завишен и
откровено необоснован размер на претенцията, като е посочил, че ако не бъде удовлетворена
в търсения размер ще предприеме съдебни действия.
Ответникът сочи, че никога не е отказвал да обезщети ищеца въпреки проявената от
него груба небрежност, но не би могъл да приеме настъпили инцидент да бъде използван
като инструмент за неоснователно обогатяване за негова сметка. Отговорността на
работодателя по чл. 200, ал.1 от Кодекса на труда КТ) е обективна, безвиновна отговорност,
а размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от Съда по
справедливост по правилата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД). Този
правен постулат, обаче, не следва да води до произвол срещу отговорните лица, нито да се
превръща в източник на неоснователно обогатяване. В този смисъл обстойни разсъждения
предоставят мотивите на Решение № 307 от 21.04.2020Г. по гр.д. № 1974/2019г., Г.К., IV г.о.
на ВКС: Както е посочено в раздел II от мотивите на ППВС 4/23.12.1968 година, които са
запазили действието си и след приемането на решение № 2/11.07.1995 година, постановено
по гр. д. № 1/1995 година на Пленума на ВС, залегналото в чл. 52 от ЗЗД понятие
"справедливост" не е абстрактно такова. По своето естество "справедливостта" по чл. 52 от
5
ЗЗД представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който най-
пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното
засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и в свързан с редица конкретно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и други. При причиняването на смърт от значение са
и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Това изброяване е примерно, а
не изчерпателно, като от значение, с оглед на всеки конкретен случай, са и множество други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на комплексната преценка, на
които да определи какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Посочването в съдебното решение, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
по справедливост, без посочване на обстоятелствата, въз основа на които се определя
същото е нарушение на чл. 52 от ЗЗД, което води и до противоречива съдебна практика по
отношение на размера на неимуществените вреди и до големи различия между присъдените
размери по сходни случаи, които не винаги могат да се коригират от въззивната инстанция.
Затова при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата задължителна трябва
да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в
мотивите към решенията си трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и
значението им за размера на неимуществените вреди, в какъвто смисъл са и указанията в т.
11 от диспозитива на ППВС 4/23.12.1968 година. Освен, че в източник на информация за
осъществената от съда решаваща дейност, по определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, посочването в мотивите към решението, на всички обстоятелства,
които обуславят неимуществените вреди и значението на същите за определяне на размера
на обезщетението, дава възможност да се извърши проверка за начина на формиране на
волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и е средство за защита
на правата и интересите на страните производството, доколкото обезщетението трябва да
съответства на действително претърпените вреди и не може да бъде източник на
неоснователно обогатяване.
Счита, че в пряка корелация с характера и обема на претендираните неимуществени
вреди е физическият дискомфорт причинен на ищеца от злополуката. Този дискомфорт и
изобщо вида и обема на физическото страдание е на практика документиран и проследим от
приложената от самия ищец Епикриза № 335, която е в синхрон и с представения на
работодателя Болничен лист № Е20231632747. Цялостното възстановяване на ищеца е
продължило общо 29 дни, от които 8 дни болничен престой и 21 дни домашно лечение. Не са
налице настъпили увреждания. Единственото анормално проявление, описано в епикризата
при снемане на статуса при постъпването е при ДО и при ЛО: Роговица - с обширна зона на
деепителизация централно, за което при описанието на статуса при изписването след
болничния престой е описано съответно за ЛО: роговица-епителизирана, а за ДО: роговица -
6
в процес на епителизация. Изрично се сочи, и че Изписва се диагностично уточнена с
терапия за вкъщи без съществуващ пряк риск.
След провеждане и на домашното лечение, 29 дни след злополуката, пострадалия се
е завърнал на работа и в продължение на над 4 месеца е извършвал абсолютно същата
трудова дейност при същия работодател. Но най-показателното обстоятелство е, че след
завръщането си, в продължение на над 4 месеца, ищецът е управлявал и работил и с
абсолютно същата машина, видно от Пътните листове за периода от завръщането му след
временната неработоспособност до прекратяване на трудовото му правоотношение.
Намаляване на отговорността по чл. 201, ал.2, т.1 от КТ Концепцията за грубата
небрежност, довела до съпричиняване на вредоносната трудова злополука и легално уредена
като предпоставка за намаляване на размер на дължимото обезщетение, е многократно и
константно изяснена в съдебната практика и теория. Еднопосочно грубата небрежност при
трудова злополука е налице, когато пострадалият е предвиждал настъпването на
неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги
предотврати; тя е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е
могъл да я съблюдава в конкретната обстановка, каквато един обикновен човек, поставен в
същата обстановка, не би могъл да допусне /мотивите на Решение № 50227 от 15.12.2022г.
по гр.д. № 169 от 2022г. ВКС, III отд./ Счита, че с поведението си ищецът е допринесъл
изключително за настъпване на злолполуката. Въпреки, че по неговите думи 20 дни преди
злополуката е бил осъществен ремонт на тръбата (макар, че описаното „гръмване“ преди
този ремонт е измислица, а всъщност 3 дни преди инцидента е извършено пълно
обслужване), ищецът след като установява, че бетонът не протича по тръбата и след като
отлично знае, че той се изпуска от резервоара под налягане, и без да активира нито една от
защитните функции, започнал да му нанася неколкократно силни удари с чук и да напъва до
изкарване предпазните скоби с ръце. Описаното поведение трудно може да бъде
коментирано и оценено по друг начин, освен като тотално небрежно и самонадеяно. С
особена сила тази оценка е валидна и при съпоставка с факта, че съгласно подписаната и
приета от самия ищец Заповед № 42/13.04.2020г. същият е и определен за отговорник по
автотранспорта и механизацията. Впрочем, това обстоятелство в разбирането на трайната
практика на ВКС е посочено и като допълнително и самостоятелно основание за намаляване
размера на отговорността на работодателя. В съдебната практика са възприети два
различни подхода за определяне на размера на обезщетението при трудова злополука.
Според единият от тях обезщетението се определя общо за имуществените и
неимуществените вреди, след което се приспадат получените обезщетения от общественото
осигуряване. Въпросът дали „При определяне размера на дължимата от работодателя
разлика съгласно чл. 200, ал. 3 КТ, следва ли и обезщетението за неимуществените вреди от
трудовата злополука или професионалното заболяване да се намали с обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване?“ е предмет на Тълкувателно дело № 1 от 2023г. на
ОСГК на ВКС. По делото все още няма постановено решение, като следващото заседание е
насрочено за 09 май 2024г.
7
В с.з. ищецът лично и чрез пълномощника си адв.Б.* поддържа иска.
Ответникът чрез пълномощника си адв.* оспорва иска.
Съдът,след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в с.з. и на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представеният Трудов Договор от *г. ищецът е постъпил на работа при
ответника на 18.06.2019г. на длъжност „шофьор на товарен автомобил". При постъпването
му на работа на ищеца срещу подпис е върчена и длъжностна характеристика на длъжността
„шофьор на товарен автомобил“, представена по делото.
С допълнително споразумение от 26.08.2019г. страните са уговорили промяна на
заеманата от ищаца длъжност, като същият е назначен на длъжност „работник извозване и
доставка“.
С Допълнително споразумение от 30.04.2021 г. заеманата от ищеца длъжност при
ответника е променена на „машинист пътно строителни машини“ . Същият ден му е връчена
срещу подпис и новата длъжностна характеристика.
Трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество е прекратено по
взаимно съгласие по негова молба / на л.40 от делото/ , считано от 08.11.2023г. , което е
консаттирано със Заповед №164/08.11.2023г. на управителя на ответното дружество.
Представена е Инструкцияза безопасна работа с бетон и машини с бетон-бетон
помпи, смесители и други, както и извадка от книгата за инструктаж за периода 2019-2022г..
Установи се по делото, че на 02.06.2023г. ищецът е претърпял трудова злополука по
чл.55 ал.1 от КСО, призната за такава по надлежния ред с Разпореждане №5101-20-
67/14.11.2023г. на НОИ ТП-*, видно от което е прието, че злополуката, станала на
02.06.2023г. в 15:30ч. на обект „Пързалка център“ с.* се е случила през време и във връзка с
извършваната работа. При позоциониране и пускане на автомобила за освобождаване на
бетон, лицето / ищеца/ установява проблем, слиза от водаческото място и отива до помпата ,
за да провери какво се е случило. Установява, че бетон-помпата се е запушила, при което
започва да удря по тръбата с чук.Въпреки ударите му бетона не потича.Без да съобрази , че в
тръбите бетона е под налягане, напъва с ръка една от скобите на самите тръби. След като
скобата изхвърча, гуменото уплътнение изскача и бетона под високо налягане се излива
върху него. В следствие на злополуката пострадалия Б. Г. е с временна неработоспособност
поради контузия на очната ябълка и околоочната област.
Представена е епикриза *5 , издадена от Очно отделение на МБАЛ „Д-р *“ гр.*,
видно от която ищецът е постъпил в отделението на 02.06.2023г. и изписан на 09.06.2023г. ,
с окончателна диагноза „Контузия на очната ябълка и околоочната област на двете очи“.
Ходд на заболяването- с добро повлияване на лечението, без настъпили усложнетния.
Отразено е издаден болничен лист за 8 дни болнично лечение и 21 дни домашно лечение за
довършване на терапията.
Видно от болничен лист №0844417 ищецът е бил в отпуск поради временна
8
нетрудоспособност за времето от 11.09.2014г. до 20.09.2014г., от Болничен лист 00958032 е
видно ,че е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност за времето от 21.09.2014г. до
10.10.2014г., а от болничен лист №0958097 –че ищецът е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност от 11.10.2014г. до 25.10.2014г.
Разпитана, свидетелката Свидетелката * сочи, че от 20 години живее на семейни
начала с ищеца. През 2023 г. е работил при ответника, като шофьор на бетоновоз. На
02.06.2023 г. се случила трудова злополука-по време на работа се задръстила тръбата на
бетон помпата и бетона го ударил в лицето. Очите му били повредени, първоначално въобще
не е виждал.Все ощ епродължава с лечението, още го болят очите. Много трудно е
преживял злополуката, притеснява се, че не може да си намери работа. Психично е
разстроен, избягва контакти с хора, събирания. Все още не е започнал работа, не може да
работи друго освен като шофьор. Свидетелката сочи, че след случая ищецът се е върнал на
работа при ответника пак като шофьор, но не е могъл да се справя и се отказал. Ищецът все
още продължава да слага капки в очите и пие успокоителни таблетки. Има замъгляване на
зрението, зачервяване и парене в очите. Налага се да търсят друг шофьор, когато ходят
някъде.
Свидетелят * сочи, че с ищеца са от едно село. Знае, че е претърпял злополука с
бетоновоза. Преди се виждали по-често, а сега по-рядко, тъй като се затворил след
инцидента, тежи му , че е е без работа. Миналия ден се чули и ищецът му споделил, че няма
работа, а ще имат студентка и се притеснява как ще се с правят финансово. Сега продължава
лечението му. Карал съм го е с колата два пъти до болницата , защото ищецът не може да
шофира. Преживял е тежко случилото се. Вижда го, че се реди пред аптеката и взема
лекарства, за които му споделял , че са за очите. Сега носи ту тъмни, ту светли очила, а
преди инцидента не е носил очила. Споделил му също, че една седмица е бил като сляп.
Сега слага капки и постоянно си бърше очите. Не е работил, като друго освен, като шофьор.
След инцидента не е работил. Сега за делото са дошли от с.* с колата на Б. и той е карал
колата. На 60 км. е с.* от гр.*, като Б. е карал по-бавно.
Свидетелят * сочи, че през м.юни 2023г. е работил в ответното дружество също
като шофьор и е прсъствал на иинцидента с ищеца. От около два месеца и половина вече не
работи при ответника Сочи, че ищецът се бил качил горе на самата помпа, чукнал с чук по
скобата на тръбата и скобата се отворила, като бетона се излял. По принцип не трябва да се
прави така, защото в тръбата има голямо налягане. По принцип заедно им провеждат
инструктажи. Запознати са с изискванията за безопасност на работата, както и работа с
бетон-помпи. Същия ден на инцидента не може да си спомни дали преди работа им е
проведен инструктаж. Ако е проведен би трябвало да са се подписали, че е проведен такъв.
Б. се върнал на работа за около два месеца след инцидента, като му изтекли болничните.Пак
си работел като шофьор, карал бус и малък камион. Според свидетея ищецът нанесъл 1-2
удара с чука, но силата не може да прецени каква е била. Известно му е, че същия камион е
бил на сервиз в гр.* една седмица преди инцидента, като били сменени всички тръби с
нови на бетоновоза, включително и тази, която е гръмнала. Не му е известно, защо се е
9
спукала тръбата, както и не му е известно Б. дали работи сега.
Свидетелят Здравков сочи, че е бил генерален директор на ответното дружество.
Няколко седмици преди инцидента с ищеца бетоновоза е бил на пълен ремонт в
специализиран сервиз , като машината била върната готова за работа. След инцидента-след
около два месеца , Б. се върнал на работа. След завръщането си продължил на същите
машини да работи, на бетон помпата, както и преди това. Може би над два месеца е работил
след като се върнал. Нямал е някакви оплаквания, че му е трудно да си върши работата. Не
е присъствал на инцидента. На 02.06.2023 г. не може да каже дали преди инцидента е
извършен инструктаж.
Свидетелят * сочи,че след злополуката ищецът длъго време не се чувствал добре.
Работата му е само като шофьор и издържа семейството си с това. Когато разказвал за
случилото се бързо се изнервя.Много бил притеснен дали заради увреждането на очите ще
може да започне работа, принтеснението му продължава защото не може да издържа
семейството си. Б. не работи от тогава, защото изпитва ужас от шофьорлъка Почти не
виждал в началот и ходел с очила постоянно. В момента много рядко го вижда да шофира
личната си кола. Оплаква се от очите все още. В повечето случаи, като се видят ищецът е с
очила с диоптър, а преди това не е носил очила.
От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че от техническа гледна
точка удар/и с чук и с механично ръчно въздействие върху предпазните скоби по тръбата на
процесната машина не отговаря на нормите и правилата за безопасна експлоатация.
Подобни действия създават значителен риск за безопасността на работния процес и е
напълно възможно да се компрометира функционалността на скрепителната скоба, а именно
ако силата на удара надвиши устойчивостта на връзката, захващачът ще се освободи и ще
излезе от зъба на полукръговата скоба. Под действието на налягането на бетона, ще започне
загуба на фиксация на тръбопроводните звена и изтичането му под налягане през
новообразувания отвор. При вариант, че са били активирани обратен реверс и функцията за
освобождаване на налягането в системата и тя е била почистена с гъбесто топче, като се
избегне механичното въздействие върху системата – удар с чук, то системата би била чиста.
Няма да има загуба на фиксация на тръбопроводните звена, при което излизането на
бетонова смес под налягане ще се възстанови през предназначения отвор на гумената тръба
и херметичното свързване на тръбопроводните звена до този отвор ще остане
некомпрометирано. Напълно е възможно, ако силата на удар/и с чук и с механично ръчно
въздействие върху предпазните скоби по тръбата на процесната машина надвиши
устойчивостта на връзката да се компрометира функционалността на скрепителната скоба и
захващача да се освободи и да излезне от зъба на полукръговата скоба. Под действието на
налягането на бетона, ще започне загуба на фиксация на тръбопроводните звена и
изтичането му под налягане през новообразувания отвор.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл.200, ал.1 от КТ, работодателя отговаря имуществено за причинените
10
вреди от трудова злополука или професионално заболяване, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на
работника или служителя.
Отговорността на работодателя е обективна, безвиновна, независимо от това дали
негов орган или друг работник имат вина за настъпването на вредите. Имуществената
отговорност на работодателя, съгласно чл.200 ал.3 от КТ представлява обезщетение за
разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, вкл.пропусната полза
и обезщетението й и/или пенсията по общественото осигуряване. Дължимото обезщетение
по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане
на работниците и служителите- ал.4 на чл.200 от КТ.
За да възникне отговорността на работодателя по смисъла на чл.200 от КТ за
обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука, каквито се претендират от
ищеца, е необходимо да са налице всички елементи от фактическия състав, а именно
трудово правоотношение, трудова злополука, претърпени вреди и причинна връзка между
тях.
В случая са налице предпоставките на чл.200 от КТ за ангажиране на
отговорността на ответника за репариране на претърпените от ищеца вследствие на
процесната трудова злополука неимуществени вреди. Установи се в производството
наличие на трудовоправно отношение между ищеца и ответника към момента на настъпване
на злополуката, същата е приета за трудова от компетентните органи, установиха се от
разпита на свидетелите Алексанрова, * и * претърпените от ищеца неимуществени вреди и
причинна връзка между вредите и трудовата злополука.
Относно размера на дължимото от ответника-работодател обезщетение за
неимуществени вреди, същото следва да се определи по реда на чл.52 от ЗЗД- по
справедливост. При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази вида и
характера на вредите, техния обем, интензитета и продължителността на проявлението им.
От представената епикриза и свидетелските показания става ясно, че ищецът е претърпял
контузия на очната ябълка и околоочната област на двете очи, като първоначално е изпитвал
болка, парене и замъглано виждане. Лечението е продължило една седмица болничен
престой и 21 дни домашно лечение. Не се установи да е имало усложнения през
възстановителния период, лечението е било и е само медикаментозно. Към момента ищецът
все още изпитва дискомфорт, изразяващо се в сълзене на очите и необходимост от носене на
очила. Безспорно ищецът претърпял и психологична травма от инцидента, изразяваща се в
подтиснатост, нежелание да контактува с хора, чувство на отчаяние от невъзможността
пълноценно да работи и полага грижи за семейството си. Като съобрази посоченото, съдът
счита, че обезщетение в размер от 20 000,00 лв. е справедлив паричен еквивалент на
претърпените от ищеца неимуществени вреди от травматичното увреждане на очите, което
е пряка последица от настъпилата на 02.06.2023г. трудова злополука.
Основателно се явява възражението на ответника за наличие на основание за
намаляване на отговорността му като работодател за причинените на ищеца неимуществени
11
вреди, на основание чл. 201, ал. 2 КТ. Отговорността на работодателя е безвиновна и
гаранционно- обезпечителна по правната си природа. Тя може да бъде намалена само в
изключителни случаи, а именно, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука,
като е допуснал груба небрежност. А това значи да е извършил определени действия в
нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки
възможността от настъпването на вредоносния резултат, но лекомислено да се е надявал, че
той няма да настъпи или ще успее да предотврати неговото настъпване./ В
т.см.Р№792/06.12.1988г. по гр.д.№674/1988г. на ІVг.о. и р. №1202/17.7.1995г.по гр.д.
№3522/1994г. на ІV г.о./ Не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда
представлява груба небрежност, а само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с
увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би
положил в подобна обстановка /Определение № 191 / 2.12.2008 г. по гр. д. № 3349/2008 г. на
ВКС/. Следователно обикновената небрежност не е основание за намаляване на
отговорността на работодателя, а само такива действия на пострадалия работник или
служител, които представляват груба небрежност. В хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ вината
на пострадалия под формата на груба небрежност не може да се предполага, а трябва да
бъде установена по категоричен начин по делото. В случая по делото безспорно се установи,
че на ищецът в случая е действал с „груба небрежност” при изпълняване на трудовите си
задължения, като е предприел действие в разрез с правилата за безопасност -удар с чук по
скобата на тръбата на бетон помпата, вследствие на което се е стигнало и до трудовата
злополука и причиненото му телесно увреждане. Поради посоченото съдът приема, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, което е основание определеното
по-горе обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000,00 лв. на осн. чл.201, ал.2
КТ да се намали с 50%. Отчитайки посочения процент на съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди от трудовата злополука в размер на 10 000,00 лв., като за разликата
над този размер до претендирания от ищеца размер на обезщетението от 50 000,00лв. искът
следва да бъде отхвърлен.
Така определеното по-горе по размер обезщетение за неимуществени вреди следва
да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -02.06.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото ще следва на основание чл. 80 във вр.с чл.78 ал.1 от ГПК
ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноски по водене на делото в
размер на 200,00 лв. за адвокатско възнаграждение , съобразно уважената част от
исковете.
На осн.чл.80 във вр. с чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски по водене на делото в размер на 3 583,20 лв. за адвокатско
възнаграждение и вещо лице, съобразно отхвърлената част от иска.
Ще следва на основание чл.80 във вр. с чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът да бъде
осъден да заплати по сметка на СмРС ДТ в размер на 400,00 лв., върху уважената част от
12
иска.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*” ЕООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление с *, ул.“*“ *,
общ.*, обл.*, представлявано от управителя А* на основание чл.200 ал.1 от КТ да заплати на
Б. Р. Г., ЕГН ********** с адрес с.*, общ.*, обл.* сумата от 10 000,00 лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, претърпени вследствие на трудова
злополука, настъпила на 02.06.2023г., ведно със законната лихва, считано от 02.06.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „*” ЕООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление с *, ул.“*“ *,
общ.*,обл.*, представлявано от управителя А* на основание чл.200 ал.1 от КТ да заплати на
Б. Р. Г., ЕГН ********** с адрес с.*, общ.*, обл.* разноски по водене на делото в размер на
200,00лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Б. Р. Г., ЕГН ********** с адрес с.*, общ.*, обл.* да заплати на „*”
ЕООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление с *, ул.“*“ *, общ.*,обл.*,
представлявано от управителя А* сумата от 3583,20лв. -разноски по водене на делото за
двокатско възнаграждение и вещо лице, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „*” ЕООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление с *, ул.“*“ *,
общ.*, обл.*, представлявано от управителя А* да заплати по сметка на СмРС сумата от
400,00лв.,представляваща ДТ върху уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *ски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
13