№ 14467
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110123692 по описа за 2022 година
Ищецът ЗК „У.” АД е предявил срещу ответника „Д.О.З.“ осъдителен иск с правно
основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 781,57лв. –заплатено
регресно вземане по щета20111820021, ведно със законната лихва върху претендираната
сума от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на сумата, както и на
основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 136,12лв. – лихва за забава изтекла върху главницата за
периода от 21.07.2020г. до датата на исковата молба. Ищецът твърди, че във връзка с
реализирано на 11.05.2020 г. ПТП в гр. К., на ул. „Х.Б.“ е изплатил сумата от 781,57лв. с
включени ликвидационни разходи, представляваща застрахователно обезщетение за щетите
по л.а. „Форд Транзит“, с ДК № ***, застрахован при него по застрахова „Автокаско“.
Виновен за процесното ПТП е водачът на лек автомобил марка„Фолксваген“, с рег. № ***,
застрахован по застраховка Гражданска отговорност при ответника валидна към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Заявява, че е поканил ответника да заплати
претендираната сума, но на 21.07.2020г. последният е отказал да стори това, с което
обосновава и интереса си от воденето на настоящия процес.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът „Д.О.З.“АД оспорва
наличието на правен интерес, доколкото оспорват съществуването на валидно сключен
договор между ищеца и застрахованото лице. Оспорва настъпването на застрахователното
събитие и наличие на основание за плащане на застрахователно обезщетение от ищеца.
Заявява, че ищецът не установява виновно поведение от страна на водача, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ Оспорен е и механизмът на ПТП, както и причинно-
следствената връзка между ПТП и уврежданията по автомобила. Сочи се, че изплатеното
обезщетение от ищеца е завишено. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
1
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са
налице.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че л.а. „Форд Транзит“, с
ДК № *** е застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ валидна към датата на
настъпване на застрахователното събитие.
Не е спорно по делото, че лек автомобил марка „Фолксваген“, с рег. № *** е
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
Видно е, че по повод постъпило уведомление за щета на 26.05.2020г. в ищцовото
дружество е образувана преписка по щета №20111820021, като сумата от 781,57лв. е
изплатена на увреденото лице, което се установява от приложената по делото фактура, и
което плащане не се оспорва от ответника.
По делото е разпитани водачите и на двата автомобила.
Свидетелят И. Г. Д. заявява, че той е водачът на автомобил “Форд Транзит“. Твърди, че
ПТП-то е настъпило в гр. К.. Заявява, че при управлението на автомобила, за да избегне
находяща се на пътното платно шахта е кривнал малко в ляво, за да остане тя под гумите на
колата, като при маневрата не е напускал лентата си, в този момент водачът на другия
автомобил го изпреварвал на непрекъсната линия и двата автомобила се „усуркали“. Сочи,
че не са уведомявали ограните на КАТ, а са съставили двустранен констативен протокол.
Твърди, че пътното платно се е състояло от две ленти – по една във всяка посока, като пътят
е асфалтиран, а времето било сухо. Свидетелят заявява, че не е видя другия автомобил да го
изпреварва, а го видял едва когато го закачил. Сочи, че водачът на другия автомобил си е
признал вината и не са спорили по този въпрос. Заявява, че подписът и под двете предявени
му копия от ДКП са негови – десните подписи.
Установява се от разпита на свидетеля А. М. Селим заявява, че той е участвал в
процесното ПТП и е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, с рег. № ***. Твърди,
че ПТП-то е станало много рано сутринта в гр. К.. Сочи, че се движели по път с две ленти, с
ограничение на скоростта 40 км/ч. Сочи, че другият автомобил се движел много бавно – със
скорост около 20 км/ч, поради което решил да го изпревари, като по време на
изпреварването другият автомобил навлязъл в неговата лента и го ударил, като в
последствие разбрал, че това станало, тъй като водачът на другия автомобил не виждал с
лявото око /двамата работели в една и съща фирма/. Заявява, че протоклите са попълнени
по-късно във фирмата, където и двамата работят. Отрича да е виновен за процесното ПТП, а
така бил съставен ДКП, за да се получат пари от застраховката на микробуса.
По делото е изслушано основно и допълните заключение по допусната САТЕ. От
заключенията се установява, че щетите, нанесени при ПТП на процесния МПС Форд
Транзит, рег.№ ***, се намират в причинно- следствена връзка с механизма на получаването
им при конкретното пътно транспортно произшествие. По средни пазарни цени към датата
на ПТП - 11.05.2020 г. размерът на щетите нанесени на процесния МПС Форд Транзит, рег.
№ ***, възлиза на 995,96 лв В експертизата е възприет следния механизъм на ПТП - на
11.05.2020 г. в град К., водачът на МПС Фолксваген с рег.№ А *** *, се е движил по улица
Х.Б.. По същото време и в същата посока пред него се е движел и водачът на МПС Форд
Транзит с рег.№ ***. Движението се е осъществявало в светлата част на денонощието, при
ясно време и суха пътна настилка, на прав участък от пътя. Водачът на МПС Фолксваген
предприема маневра на изпреварване на МПС Форд. По времето когато двата автомобила са
почти изравнени като положение на пътя водачът на МПС Форд, с цел заобикаляне на щахта
на пътното платно, предприема отклоняване от посоката си па движение от дясно на ляво.
2
Между двата автомобила се осъществява удар, който съобразно представения ДКП и
свидетелските показания за МПС Фолксваген с рег.№ А *** *, са в предната дясна габаритна
част (предна броня, преден десен калник, предна дясна врата, задна врата), а за МПС Форд
Транзит, с рег.№ *** - в лявата габаритна част (задна лява врата, предна лява врата, преден
ляв калник и др.). Отразено е в експертизата, че причина за настъпването на
произшествието са действията на страна на водача на МПС Фолксваген е органите за
управление на автомобила - кормилна, горивна и спирачна уредба и избраната от него
странична дистанция спрямо МПС Форд, при предприетата маневра на изпреварване. Но в
допълнение се посочва, че водачът на МПС Форд при предприетата маневра за заобикаляне
на шахта, находяща се на пътното платно в неговата пътна лента, е промяна посоката си на
движение от дясно на ляво е следвало преди това да се съобрази с останалите участници в
движението.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита
по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
гражданската му отговорност.
С оглед въведените в отговора на исковата молба фактически твърдения, съдът намира
че от страна на ответника е направено възражение за съпричиняване на водача на
застрахования при ищеца автомобил като допълнителен елемент от фактическия състав на
отговорността на застрахователя.
В тежест на ответника при така направени възражения е да установят наличие на
съпричиняване от страна на водач на застрахован при ищеца автомобил, тоест да ангажира
доказателства, че този водач е извършил действия, допринасящи за настъпване на
вредоносния резултат. Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличие на причИ. връзка между поведението на водач на
застрахован при ищеца автомобил и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД този водач трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на 51, ал. 2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по 51, ал. 2 от ЗЗД цели намаляване на отговорността си. Не
всяко поведение на този водач, дори и такова което не съответства на предписано в закона,
може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на 51, ал. 2 от ЗЗД. Само
това поведение, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би
могло да обуслови извод за прилагане на разпоредба на 51, ал. 2 от ЗЗД Принос по смисъла
на 51, ал. 2 от ЗЗД ще е налице винаги, когато с поведението си водачът на застрахования
при ищеца автомобил е създал предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването по
51, ал. 2 от ЗЗД има обективен характер и това изрично е провъзгласено с Постановление №
17/1963 г.
Съдът приема, че обсъдени в съвкупност събраните по делото доказателства
установяват, че водач на застрахован при ищеца автомобил л.а. „Форд Транзит“, с ДК № ***
е нарушил правилата за движение по пътищата и така е допринесъл за настъпването на
вредите. Това е така, защото събраните по делото доказателства установяват, че водачът на
автомобил "Форд Транцит" е заобиколил находяща се на пътното платно шахта, без да се
увери посредством огледалото за странично или задно виждане за наличие на друг
автомобил и по този начин е допринесъл за настъпване на процесното ПТП.
Изводът за поведението на водача на автомобил „Фордн транзит“ застрахован при
ищеца следва от съвкупния анализ на относимите доказателства – ДКП, показанията на
свидетелите И. Д. и А. Селим и назначената САТЕ, които съдът кредитира поради тяхната
достоверност, като същите са вътрешно непротиворечими, взаимодопълващи се и водят до
разкриване на действителния механизъм на процесното ПТП.
3
С оглед гореизложеното съдът приема за установено по делото, че водач на
застрахован при ищеца автомобил е допринесъл за настъпването на процесните вреди и
възражението на ответника за съпричиняване е основателно.Така установеното сочи, че и
двамата водачи в еднаква степен са допринесли за настъпването на процесното ПТП, поради
което застрахователното обезщетение, дължимо от ответното дружество съгласно чл.
411 от КЗ; следва да се намали с 1/2 на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД - или 1/ 2 от 781,57 лв., в
какъвто размер е претенцията на ищеца или до сумата от 390,79 лв., до който размер искът
се явява основателен, а до пълния предявен следва да се отхвърли.
По отношение на иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Регресното вземане по чл. 411 от КЗ възниква като безсрочно. За да бъде поставен
длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил поканен от ищеца да плати (чл. 84, ал. 2
от ЗЗД). По делото като начална дата на претенцията за лихва за забава ищецът посочва
датата 21.07.2020г. – датата на която ответното дружество е отказало да заплати
претендираната сума. Размерът й изчислен с онлайн приложение за изчисляване на законна
лихва е равен на 68,06лв. до която сума искът се явява основателен, а до пълния предявен
размер от 136,12лв. следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира сумата от 710лв. – разноски по делото, като съразмерно на
уважената част от исковете ответникът дължи сумата от 355лв.
Ответникът претендира сумата от 760лв. – разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част от исковете ищецът дължи сумата от 380лв.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.О.З.” ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на ЗК „У.“АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 411,
изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 390,79 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Автокаско" за вреди на
лек автомобил Форд Транзит, с рег.№ ***, причинени от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 11.05.2020 г. в гр. К. ведно с включени разходи за определянето му, заедно със
законната лихва от 04.05.2022г. до погасяване на задължението; на основание чл.86,ал.1 ЗЗД
сумата от 68,06лв. – мораторна лихва дължима за периода от 21.07.2020г. до 03.05.2022г.,
както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 355лв. – разноски по делото, като отхвърля
иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата над 390,79 лева до
пълния предявен размер от 781,57лв, както и искът с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за
сумата над 68,06лв. до пълния предявен размер от 136,12лв .
ОСЪЖДА ЗК „У.“АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати на „Д.О.З.” ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** на основание
чл.78,ал.3 ГПК сумата от 380лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4