№ 699
гр. Варна, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НА.ДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шаки.ва
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шаки.ва Въззивно гражданско дело
№ 20233100500958 по описа за 2023 година
П.изводството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Е.-П. П..“ АД, ЕИК ................ срещу
Решение № 21 от 16.02.2023г. по гр.д. № 351/2022г. по описа на ДРС, IV-ти състав, с което
на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
са отхвърлени предявените от въззивника срещу М. Р. М. с ЕГН ********** искове за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на „Е.-П. П..“
АД сумата от 331.43 лева, представляваща дължима и незаплатена главница за мрежова
услуга „достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност“, като сбор от
главниците по 12 б.я фактури, издадени за периода от 13.08.2020г. до 14.06.2021г. за обект
на потребление, находящ се в гр. С.........., ул. „В.“ № 3, с аб.№ .................... и кл. № ................,
ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 15.12.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 27.21 лева, представляваща
обезщетение за забава от падежа на всяка фактура до 19.11.2021г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1009 от 16.12.2021г. по
ч.гр.д. № 1537/2021г. по описа на ДРС, II-ри състав.
Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност на решението, като
постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и в разрез със събраните
по делото доказателства. Същите са обосновани с твърдения, че предмет на претенциите е
вземане за мрежова услуга „достъп“ до разпределителната мрежа на база предоставена
1
мощност от 39 кВтч за абоната. Мрежовите услуги са достъп, пренос и системно управление
съгласно т. 8 от ДР на ПТЕЕ. Понятието „достъп“ е легално определено в § 1, т. 15 от ДР на
ЗЕ като право за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос
на ел. енергия срещу заплащане на цена и при условия, определени от Наредба № 6/2014г.
Т.е. цената за достъп е дължима за поддържането на мрежата и принципната готовност за
престиране на ел. енергия и не зависи от реалното потребление на ел. енергия.
Снабдителното дружеството в случая е резервирало мощност от 39 кВтч за абоната от
капацитета на ЕРМ за присъединените обекти на ответника. Това резервиране е извършено
въз снова на заявеното от ответника в искането за присъединяване към ЕРМ и искането за
п.учването на условията за присъединяване на база на необходимите за ползване в обекта
приемници на ел. енергия. Разходите за поддръжка и управление на мрежата зависят от
ангажирания за нуждите на всеки отделен клиент капацитет от мрежата в съответствие със
заявената от него мощност. Така всеки небитов клиент заплаща цена за поддръжка на
резервирания от него капацитет от мрежата, независимо от моментната консумация при
наличието на присъединяване към мрежата. Няма спор по делото, че обекта е присъединен
към ЕРМ на база предоставена мощност от 39 кВтч, заявена първоначално от ответника.
Задълженото към доставчика лице е собственика на вещта към момента на потреблението,
поради което и исковите суми са дължими от ответника, като собственик на имота от
18.12.2006г. След като ответникът притежава качеството небитов потребител на ел. енергия
за присъединения обект, присъединен по негово желание към ЕРМ с резервирана мощност
за абонатния номер, то за него е възникнало задължението за плащане на потребителските
услуги за ел. енергия и мрежови услуги на основание чл. 29 от ПТЕЕ. Поради всичко
изложено отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови
друго, с което предявените искове да се уважат.
В отговор на жалбата, М. М. оспорва доводите в нея. Излага други – недоказано
наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, по силата на което
въззиваемият да има качеството потребител на доставяна ел. енергия от търговец на
свободен пазар, считано от 01.07.2020г. От представен от ищеца КП от 10.06.2021г., се
установява, че в обекта е нямало монтирано СТИ, което да отчита консумацията на ел.
енергия в обекта на ответника; не е доказано присъединяване на ответника към ЕРМ; каква
мощност е заявена, от кое лице и кога. Установено е по делото, че в п.цесния период в
обекта не е имало консумация на ел. енергия, а заплащането на мрежовата услуга
/включително и за достъп/ е пряко свързано с фактурираното количество ел. енергия и се
изчислява с оглед нейното количество. Ето защо правилно в обжалваното решение е прието,
че липсва правно основание за начисляване на исковите суми под формата на цена на
достъп до ЕРМ за п.цесния период, поради липса на реална консумация и същите не се
дължат. Отправя искане решението да се потвърди с извод за правилност.
В хода на п.веденото по делото съдебно заседание, страните поддържат заявената по
спора позиция, като въззивникът претендира присъждане на разноски.
При п.верка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
2
269, пр. I от ГПК, съдът не открива по.ци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост. По останалите въп.си, за да се п.изнесе, съдът съобрази следното:
П.изводството пред ДРС е образувано по повод предявени от „Е.-П. П..“ АД, гр.
Варна срещу М. Р. М. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.
1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът има парично вземане от ответника под формата на цена на
мрежова услуга „достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност“ в
размер на сумата от 331.43 лева, представляваща дължима и незаплатена главница за
мрежова услуга като сбор от главниците по 12 б.я фактури, издадени за периода от
13.08.2020г. до 14.06.2021г. за обект на потребление, находящ се в гр. С.........., ул. „В.“ № 3,
с аб.№ .................... и кл. № ................, ведно със законна лихва върху главницата от подаване
на заявлението – 15.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 27.21 лева, представляваща обезщетение за забава от падежа на всяка фактура до
19.11.2021г.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете са в следния смисъл:
страните са обвързани от сключен договор за доставка на електрическа енергия при ОУ за
описания обект за стопански нужди, по който дружеството ищец като краен снабдител било
изправно по основното задължение да доставя ел. енергия в обекта на ответника.
Издаваните от крайния снабдител фактури за потреблението, освен дължимата цена за
потребена енергия за съответния период, включват и дължимите към преносното
предприятие мрежови услуги, акциз, надбавки и дължим ДДС. Последното е закрепено в чл.
28, ал. 1 и в чл. 29, ал. 1 и ал. 3 от ПТЕЕ, съгласно който небитовите крайни клиенти,
какъвто е ответника, заплащат на крайните снабдители всички мрежови услуги за
съответния ценови период върху фактурираните количества активна ел. енергия в
съответствие със СТИ или предоставена мощност в местата на измерване по утвърдени от
комисиите цени. В исковия период ответникът няма отчетена потребена ел. енергия в обекта
съгласно данни от „ЕРП С.“ АД, поради което не е начислена дължима сума за потребена
енергия. Не са начислявани и суми за мрежови услуги – достъп до ЕРМ, за пренос по ЕПМ и
пренос по ЕРМ, доколкото тези услуги се изчисляват на база потребени количества ел.
енергия, каквито за периода няма. За обекта, такса достъп се определя на база предоставена
мощност до мрежата в размер на 39 кВт, поради което считано от 01.07.2020г. и на
основание ПТЕЕ, както и Наредба № 1/14.03.2017г. за регулиране на цените на ел. енергията
„Е. С.“ АД начислява цена за мрежова услуга „достъп до ЕРМ“ на база предоставена
мощност до мрежата. С Решение Ц-29 от 01.07.2020г. КЕВР е одобрила цена за достъп до
ЕРМ за небитови клиенти формирана на база предоставена мощност, вместо на база
количество консумирана ел. енергия. Тази цена е приложена при остойностяване на
мрежовата услуга „достъп“ за обекта на ответника. Въпреки п.ведената информационна
кампания на клиентите за п.мяна в начина на калкулиране на мрежовата услуга „достъп“,
ответникът не е предприел действия по намаляване или увеличаване на предоставената за
обекта мощност. Дължимостта на мрежовата услуга „достъп до ЕРМ“ за разлика от
3
останалите мрежови услуги /достъп ВН, пренос ВН и пренос НН/ не е поставена в
зависимост от потребление на енергия в обекта на абоната, а е обвързана единствено с
предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата. Такъв в
случая е резервиран от ответника, поради което същият дължи заплащане на разходите,
които прави разпределителното предприятие за експлоатацията и обслужването на мрежата.
Освобождаване от това задължение е възможно само с прекратяване на присъединяването
към ЕРМ, каквото в случая не е осъществено. За задълженията след м. 10.2020г.-м. юни
2021г. дружеството ищец действа в качеството си на търговец, като съществуващото
правоотношение между страните е регулирано от разпоредбите на § 15 на ПРЗ на ЗИДЗЕ
/ДВ, бр. 57 от 2020г./. Считано от 01.10.2020г. съгласно чл. 94а от ЗЕ договорът между
страните е прекратен по силата на закона, ответникът няма сключен договор с търговец на
ел. енергия по свободно договорени цени за п.цесния обект, нито е налице сключен типов
договор по § 15 от ПЗР на ЗИДЗЕ. Ето защо обекта на ответника служебно преминава от
„Е.-П. П..“ АД като краен снабдител, на свободен пазар с доставчик „Е.-П. П..“ АД като
търговец на свободен пазар. Съгласно ПТЕЕ клиенти, регистрирани на пазара на свободно
договорени цени, заплащат дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец,
който от своя страна заплаща дължимите суми за мрежови услуги на съответния мрежови
оператор. За исковия период отново не са начислявани дължими суми за потребена енергия,
а само дължима сума за мрежова услуга „достъп до ЕРМ“, изчислена на база предоставена
мощност 31 кВт. В качеството си на търговец на свободен пазар, ищецът издал 9 б.я
фактури за предоставени мрежови услуги, чиято цена към момента на подаване на
заявлението възлиза общо на 331.43 лв. – сбор от главниците по под.бно описани фактури.
След настъпване изискуемостта на задълженията по всяка фактура, като за периода от
датата следваща падежа на задължението до 19.11.2021г. ответникът дължи лихва за забава в
общ размер на 27.21 лв. Предвид липсата на плащане от ответника, по инициатива на ищеца
е образувано заповедно п.изводство по образуваното ч.гр.д. № 1537/2021г. по описа на ДРС,
по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което за него е налице правен интерес от предявяване на установителните искове.
Отправил искане за постановяване на положително решение по предявените искове.
В отговор на исковата молба, ответникът чрез назначен в хипотеза на чл. 47, ал. 6 от
ГПК особен представител в лицето на адв. М. Г. оспорил предявените исковете по
основание. Оспорил твърдението, че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение, по силата на което да има качеството потребител на доставяна ел. енергия
от търговец на свободен пазар считано от 01.07.2020г. От представен констативен п.токол от
10.06.2021г. е установен демонтаж на СТИ в обекта на потребление, като към 14.06.2021г. –
крайната дата от исковия период, в обекта не е имало монтирано СТИ, което да отчита
потребление. По делото няма данни да са изпълнени условията по ОУДПЕЕ на „Е.-П. П..“
АД за започване и осъществяване на п.дажбата на ел. енергия /писмено заявление от
потребителя за присъединяване/, като по делото липсват каквито и да е доказателства, че
обект, който е собствен на ответника е присъединен към мрежата на ЕРП С., в който да е
4
монтиран елект.мер, че има извършено измерване, както и че същият е присъединен към
ЕРМ. От друга страна съгласно чл. 33 от Наредба № 6/2014г. предоставената мощност се
заявява от клиента в искането за п.учване на условията за присъединяване на база
необходимите за ползване на обекта приемници на ел. енергия, а „потребител на ел. енергия
за стопански нужди“ по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ОУ е лице, присъединено към ЕРМ на
„ЕРП С.“ АД, което купува ел. енергия за стопански нужди. Хипотези на дължимост на
мрежовите услуги са използвана/отдадена ел. енергия или предоставена мощност. В случая
не е налице нито една от двете хипотези. През п.цесния период ел. енергия в обекта не е
потребявана по твърдение на ищеца, нито ответникът е имал възможност да му бъде
предоставена мощност в мястото на търговско измерване, поради което не носи отговорност
да заплаща претендираните мрежови услуги. На тези основания е отправено искане
предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
В полза на „Е.-П. П..“ АД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 1009 от 16.12.2021г. по ч.гр.д. № 1537/2021г. по описа на ДРС за
парично задължение, представляващо цена по издадени фактури за периода от 15.07.2020г.
до 14.06.2021г. за обект на потребление в гр. С.........., ул. „В.“ № 3 и мораторна лихва –
предмет на предявените искове в рамките на настоящето исково п.изводство. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а установителният иск предявен
в хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в с.ка по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
От приетите по делото фактури, издадени за относимия период за обект №
.................... с получател М. Р. М. се установява, че начислените в тях суми са за
предоставена мощност по б.й дни в съответния месец от 39 кВт.
Пред ДРС е п.ведена ССчЕ, от заключението на която се установява, че п.цесните
суми са начислени за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност за
б.й дни в месеца. Размерът на задължението по всяка от фактурите е описан в табличен вид,
като общият размер възлиза на 331.43 лв. Съобразно отразения падеж на всяко от
вземанията, като общият размер на мораторната лихва, считано от падежа на всяка една до
19.11.2021г. възлиза на 27.21 лв. В счетоводните данни на ищеца към 13.12.2022г. липсва
отразено плащане на така начислените суми.
От Справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца, към 18.03.2022г. за
клиент М. М. Р. се установява, че за периода 28.05.2020г. до 10.06.2021г. потреблението на
активна енергия в обекта е нулево.
Съгласно заключение на СТЕ, п.ведена пред ДРС фактуриранте с п.цесните суми за
заявения период не са за отчетена от СТИ ел. енергия, а единствено за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност, като цената е в размер на 0.02053
лв. за kw на ден. При постоянна стойност на услугата е от значение на база каква
предоставена мощност се извършва остойностяването. Предоставянето на ел. енергия, която
5
може да захранва определената мощност, която в случая е изчислена на база техническите
възможности на съоръженията, които присъединяват абоната към ел. разпределителната
мрежа. В случая остойностяването е извършено на база предоставена мощност от 39 kw.
Така приетата мощност за „предоставена“ е обективно отговаряща на техническите условия
от присъединителните съоръжения. Реално предоставена мощност е 41 kw, а извършените
изчисления са на база 39 kw. В обекта е имало инсталирано СТИ, монтиран на 12.03.2019г.
и демонтиран на 10.06.2021г. съгласно КП № 5194194, с констатация „Демонтиран по
инструкция“, т.е. същият е работил за много кратък период от време.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Искът за съществуване на вземане е допустим, като предявен при наличие на
абсолютните п.цесуални предпоставки на чл. 422, ал. 1 от ГПК /т. 10а от ТР № 4 от
18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Предмет на установяване в рамките на спора е възникването и съществуването на
вземане в полза на „Е.-П. П..“ АД под формата на цена на достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност от 39 кВт в рамките на периода от 13.08.2020г. до
14.06.2021г. за обект на потребление, находящ се в гр. С.........., ул. „В.“ № 3.
Разпределението на доказателствената тежест в п.цеса изисква при предявен
положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
вземане.
С оглед конкретно наведените в п.цеса възражения за липса на договорна
обвързаност между страните и качеството на потребител на ответника, в доказателствена
тежест на ищеца е п.веждането на пълно и главно доказване по спорните факти. Доказване в
този смисъл не е п.ведено по делото.
Понятието "достъп" е легално определено в § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ като право за
използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа
енергия срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. В чл. 4, ал. 2 ОУ на
дружеството понятието "потребител на енергия за стопански нужди" е физическо или
юридическо лице, присъединено към елект.разпределителната мрежа на „Е. С.“ АД, което
купува ел. енергия за стопански нужди, вкл. възложителят, собственикът на сградата, в
случаите на временно снабдяване с ел. енергия, необходима за извършване на ст.ителството,
ремонт или реконструкция. Съгласно легалното определение на понятието "потребител на
енергийни услуги" дадено в § 41, б „б“ от ДР на ЗЕ, това е лице, което купува електрическа
енергия, а краен клиент по смисъла на § 27, б. "г" – клиент, който купува електрическа
енергия за собствено ползване.
Съгласно чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ, енергийното предприятие – краен снабдител /т. 28а, б
„а“ от ДР на ЗЕ/ осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и
небитови крайни клиенти, които обекти са вече присъединени към елект.разпределителната
6
мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия, като съгласно
разпоредбите на чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ п.дажбата на електрическа енергия на
крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР цени и при общи условия на енергийното
предприятие – краен снабдител. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от
ЗЕ, енергийното предприятие - оператор на елект.преносната мрежа, съответно енергийното
предприятие - оператор на елект.разпределителна, е длъжно да присъедини всеки обект на
клиент на електрическа енергия, разположен на съответната територия, който отговаря на
следните условия: има изградени електрически уредби в границите на имота си, отговарящи
на техническите норми и на изискванията за безопасна работа; е изпълнил условията за
присъединяване към преносната, съответно разпределителната мрежа и е сключил писмен
договор за присъединяване с оператора на елект.преносната мрежа, съответно с оператора
на елект.разпределителна мрежа, по нормативно определена цена за присъединяване.
Условията и редът за присъединяване към елект.преносната и елект.разпределителна мрежа
и за сключване на договорите за това са под.бно регламентирани в на.чна наредба на ДКЕВР
/чл. 117, ал. 3 от ЗЕ/, а именно – Наредба № 6/09.06.2004г. за ПППЕЕПРЕМ /отм., действала
до 04.04.2014г./, респ. – Наредба № 6/24.02.2014г. за ППКЕЕПРЕМ /в сила от 04.04.2014г./.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 10 от действащата Наредба, за п.учване на условията за
присъединяване на обект на клиент към електрическата мрежа се подава писмено искане до
съответния мрежови оператор по местонахождение на обекта за елект.снабдяване на
съществуващ обект, който не е присъединен към електрическата мрежа, като писменото
искане съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 се подава от лице, което е собственик, ползвател или
наемател. Искането за п.учване на условията за присъединяване на обект към
електрическата мрежа се подава по образец, предоставен от съответния мрежови оператор
/чл. 5, ал. 1/, като към искането се прилага документ, удостоверяващ вещното право върху
обекта/имота или нотариално заверен договор за наем и нотариално заверено съгласие на
собственика за подаване на искането по образец, предоставен от съответния мрежови
оператор /чл. 5, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от Наредбата/. Реквизитите на искането са уредени в чл. 6,
ал. 1, сред които и предоставената мощност, а съгласно чл. 6, ал. 2 в искането по ал. 1 се
посочва предоставената мощност за целия обект, включително и в случаите на поетапно
въвеждане в експлоатация на отделни части на присъединявания обект. Съгласно чл. 33 и сл.
от Наредба 6/2014г. предоставената мощност се заявява от клиента в искането за п.учване на
условията за присъединяване на база на необходимите за ползване в обекта приемници на
електрическа енергия. Аналогична е била уредбата на реда за присъединяване на обекти на
потребители и по действалата до 04.04.2014г. Наредба № 6/2004г.
По делото е оспорен твърдяния в исковата молба факт на валидна договорна
обвързаност на страните по договор за п.дажба на ел. енергия, съответно за започване и
осъществяване на п.дажбата на ел. енергия въз основа на подадено писмено заявление от
ответника за присъединяване, както и обстоятелството, че п.цесният обект е собствен на
ответника и е присъединен въобще към мрежата на ЕРП С.. Наличието на договорна
обвързаност между страните по делото е факт, възложен в доказателствена тежест на ищеца
в рамките на доклада на делото, изготвен от първоинстанционния съд. Въпреки
7
позоваването във въззивната жалба, че ответникът дължи п.цесните суми, начислени под
формата на цена на мрежова услуга „достъп до разпределителната мрежа на база
предоставена мощност от 39 кВт“ за конкретния обект на потребление, в качеството му на
собственик от 18.12.2006г., по делото не са събрани никакви доказателства установяващи
спазването на предписания в действалите във времето Наредба № 6/2004г. и Наредба №
6/2014г. ред за присъединяване на съществуващия обект в гр. С.......... към електрическата
мрежа на „Е. С.“ АД, нито такива установяващи връзката на ответника с конкретния обект
/дали същият е собственик, ползвател или наемател на обекта/. Записването на ответника
като клиент в базата данни на „Е.-П. П..“ АД е само косвена индиция за спорния факт на
присъединяване на обекта, но като единствена такава по делото и при на.чно оспорено от
въззиваемия качество, не може да се приеме за достатъчно доказателство, установяващо по
категоричен начин релевантния факт на осъществено присъединяване на обекта, собствен
на ответника към елект.разпределителната мрежа. Ето защо съдът приема, че по делото не е
установено твърдяното договорно правоотношение между страните, като правопораждащ в
полза на ищеца факт, обуславящ дължимост на исковите суми под формата на цена на
мрежова услуга достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност от 39
кВт. Освен недоказаният факт на присъединяване на обекта към ЕРМ, по делото е
недоказана и евентуално заявената от собственика или ползвателя мощност или ангажиран
капацитет на мрежата, съответно предоставената мощност за целия обект, поради което
освен по основание, исковете се явяват недоказани и по размер.
След като за п.цесния период не е установено ответникът да е бил собственик на
обект, който да е бил присъединен към елект.разпределенителната мрежа, то за него не е
възникнало и правното задължение за плащане на мрежовата услуга "достъп". По признание
на ищеца в исковия период за конкретния обект и клиент няма отчетена потребена ел.
енергия съгласно данни от „ЕРП С.“ АД, поради което не е начислена дължима сума за
потребена енергия, както и суми за мрежови услуги – достъп до ЕРМ, за пренос по ЕПМ и
пренос по ЕРМ, изчислими на база потребени количества ел. енергия. В тази връзка по
делото не са налице и косвени доказателства за връзката между ответника и конкретния
обект. А съгласно заключението на СТЕ, което съдът кредитира като обективно и
неоспорено от страните, СТИ в обекта е било монтирано за кратък период от време –
монтиран на 12.03.2019г. и демонтиран на 10.06.2021г. Дори да се приеме, че в този период
потребление в обекта е било технически възможно при използване капацитет на евентуално
договорената мощност, то по делото не е установено тази възможност и договореност да е
обвързвала ответника, съответно този потребител да е именно ответникът.
По тези съображения съдебният състав приема, че в конкретния случай
претендираната цена за мрежова услуга "достъп" е недължима от ответника, като
предявените на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК искове за установяване на вземане на
соченото основание са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Идентичен правен резултат в обжалваното решение е постановил и
първоинстанционният съд, чието решение като правилно следва да се потвърди.
8
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21 от 16.02.2023г. по гр.д. № 351/2022г. по описа на
ДРС, IV-ти състав, с което на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от „Е.-П. П..“ АД, ЕИК ................
срещу М. Р. М. с ЕГН ********** искове за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на „Е.-П. П..“ АД сумата от 331.43 лева, представляваща
дължима и незаплатена главница за мрежова услуга „достъп до разпределителната мрежа на
база предоставена мощност“, като сбор от главниците по 12 б.я фактури, издадени за
периода от 13.08.2020г. до 14.06.2021г. за обект на потребление, находящ се в гр. С..........,
ул. „В.“ № 3, с аб.№ .................... и кл. № ................, ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 15.12.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 27.21 лева, представляваща обезщетение за забава от
падежа на всяка фактура до 19.11.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1009 от 16.12.2021г. по ч.гр.д. № 1537/2021г. по
описа на ДРС, II-ри състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9