ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Ардино, 31.05.2016 г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

          Районен съд- Ардино, в закрито заседание, на тридесет и първи май, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ,

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 60/2016 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

    

Производството е по чл.390, ал.1, вр.чл. 397, ал.1, т.1 от ГПК.

 

            В съда е постъпила  ИСКОВА молба подадена от Ф.М.Т., ЕГН: **********,***, предявена против А.А.Т., ЕГН: **********,***, с правно основание чл. 108 от ЗС, с която е депозирано и ОСОБЕНО ИСКАНЕ по чл. 390, ал. 1, вр. чл. 397, ал. 1, т. 1 от ГПК- допускане на обезпечение на иска чрез налагане обезпечителна мярка „ВЪЗБРАНА” върху недвижим имот, описан подробно в особеното искане на ИМ.

 В молбата е посочено от ищцата, че с отвеника сключили граждански брак на 30.01.1962 г. в с. Бориева река, община мадан. Твърди си, че по време на брака на си двамата с ответника, през 1965 г. с общи средства построили къща в с. Диамандово, община Ардино (към настоящия момент част от с. Бял извор, община Ардино), в която живеели до 1994 г., когато ответникън изгонил ищцата от семейното жилище. Посочва се, че оттогава до настоящият момент тя живеела при своята майка в с. Срънско, община Ардино, а ответникът от доста години живеел в град Елена, област Велико Търново. Навежда доводи и представя писмени доказателства, че през 2001 г. ответникът се е сдобил с констативен нотариален Акт № 21, том. І, НД № 68/2001 г. на РС- Ардино за собственост върху процесния недвижим имот в с. Диамандово, община Ардино, без знанието и съгласието на ищцата.

В депозираното особено искане на ИМ се моли, на основание чл. 397, ал. 1, т. 1, вр. чл. 391, вр. чл. 389 от ГПК съдът да постанови ВЪЗБРАНА на процесния недвижим имот: ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с приземен етаж, със застроена площ от 80 кв.м, в с. Диамандово (към настоящия момент част от с. Бял извор, община Ардино), построена върху собствено дворно място от 1 000 кв. м, представляващо неурегулиран ПИ, при граници на имота: от двете страни път, имот на Салих Салихов и мера, на който имот ответника А.А.Т., ЕГН: **********,*** е бил признат за собственик с  констативен нотариален Акт № 21, том. І, НД № 68/2001 г. на РС- Ардино.

Твърди, че за нея е била налице нужда oт обезпечаване на бъдещия иск по смисъла на чл. 391 oт ГПК, т.к. съществувала реална опасност от страна на ответника до приключване на производството с правно основание чл. 108 от ЗС, да бъде извършено едно последващо разпореждане с процесния недвижим имот, с цел да се осуети удовлетворяването на претенцията й. Наличието на такава опасност се потвърждавала и от наличието на подробно описания по-горе висящ съдебен спор, свързан именно с този имот.

 

            Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

 

Предявеният иск  следва да бъде приет като допустим, доколкото в исковата молба се сочи, че същият е предявен във връзка с образувано производство по Гр. дело № 60/2016 г. по описа на РС- Ардино, с който ищцата претендира съсобственост в/у ½ ид.ч. от посочения по- горе недвижим имот.

Налице е вероятна основателност на иска, когато от изложените в молбата за допускане на обезпечение фактически обстоятелства могат да се породят твърдяните от молителя права и наред с това от представените към молбата писмени доказателства да се установяват поне част от изложените фактически твърдения.

Налице е и обезпечителна нужда. Същата предполага защита интересите на ищеца с исканото обезпечение. Такава обезпечителна нужда е налице, ако без обезпечението ще бъде невъзможно или затруднено осъществяването на правата по решението. Съдът също така приема, че в случая е налице  обезпечителна нужда, а посочената обезпечителна мярка - подходяща. Обезпечителната нужда произтича от необходимостта определени активи да бъдат поставени извън разпоредителната власт на ответника по спора, за да може върху тях да се насочи принудителното изпълнение. С оглед на това исканата обезпечителна мярка - възбрана на недвижим имот съответства на обезпечителната нужда. Преценява се, че поисканата обезпечителна мярка е адекватна на обезпечителната нужда, като в случая съда е съобразил  интересите и на другата страна с цел недопускане на необосновано ограничаване на нейната правна сфера. Обезпечение следва да се допусне чрез налагане на възбрана върху спорния имот, собственост на ответника.

Не е необходимо и ищецът да доказва по безспорен начин, че посочените в молбата за налагане на обезпечението недвижим имот принадлежат на ответника, каквото в настоящият случай е било направено. Възбраната съставлява отправена до ответника забрана да се разпорежда с конкретен имот. В случай, че действителен собственик на имота е трето лице, тази забрана няма действие по отношение на това лице, нито за него ще настъпят неблагоприятните последици, които законът предвижда при разпореждането с имот, върху който е наложена възбрана /чл. 452 и чл. 453 от ГПК/. В този смисъл е и даденото разрешение в т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГКТ на ВКС, съгласно което в обезпечителното производство е безпредметно да се изследва собствеността на имота, върху който се иска налагане на възбрана.

Тоест, съдът приема, че са представени  убедителни писмени доказателства, че ответника в настоящото производство е предприел съответни правни действия, с които са  накърнени правата и законните интереси на ищеца. Нещо повече, налице са и твърдения от негова страна, че такива са предприети или ще се предприемат.

            За да се допусне обезпечение на иск по смисъла на чл. 391, ал.1 от ГПК, следва да са налице съответни предпоставки: Без обезпечение за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване на правата по съответно съдебно решение, постановено в негова полза и то ако искът е подкрепен със писмени доказателства за вероятната основателност на същият, а по делото са представени доказателства, че има предприети правни или фактически действия, които касаят процесният имот, и с които ще се затрудни или ще стане невъзможно осъществяването на правата по решението.

Предвид на това съдът приема, че са налице предпоставките по чл. 391, ал.1 от ГПК, за допускане “обезпечение” на предявения иск Ф.М.Т., ЕГН: **********,*** с правно основание чл. 108 от ЗС,  чрез налагане на “възбрана” по смисъла на чл. 397, ал.1, т.1 от ГПК върху имота, предмет на разглеждане по Гр. дело № 60/2016 г. по описа на РС- Ардино.

 

            Съобразно изложеното и на основание чл. 391, ал.1 и чл. 397, ал.1, т.1 от ГПК, този съдебен състав на РС- Ардино,   

 

 

                                                О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА заведен ИСК, по постъпила  ИСКОВА молба подадена от Ф.М.Т., ЕГН: **********,***, предявена против А.А.Т., ЕГН: **********,***, с правно основание чл. 108 от ЗС, по която е било образувано Гр. Дело № 60/2016 г. по описа на РС- Ардино;

Налага обезпечителна мярка „ВЪЗБРАНА” върху следния недвижим имот:

ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с приземен етаж, със застроена площ от 80 кв.м, в с. Диамандово (към настоящия момент част от с. Бял извор, община Ардино), построена върху собствено дворно място от 1 000 кв. м, представляващо неурегулиран ПИ, при граници на имота: от двете страни път, имот на Салих Салихов и мера, на който имот ответника А.А.Т., ЕГН: **********,*** е бил признат за собственик с  констативен нотариален Акт № 21, том. І, НД № 68/2001 г. на РС- Ардино.

 

 

 

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Кърджали в 7-дневен срок от съобщаването му за ищеца, за ответника, в 7- дневен срок от получаване на съобщение за наложена обезпечителна мярка от Служба по вписванията при РС- Ардино.

                  

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: