Решение по дело №350/2019 на Окръжен съд - Шумен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е           

 

 

 № 117/ гр. Шумен, 19. 12. 2019 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

                Шуменският окръжен съд,    наказателно отделение

На единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание,  в следния състав:

 

                     Председател: София Радославова

                                                               Членове : 1. Нели Батанова

                                                                                  2. Димчо Луков

 

 

Секретар: Станислава Стоева

Прокурор: Дилян Димитров

като разгледа докладваното от съдия София Радославова

ВНАХД   № 350  по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

       

Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.

          С решение  № 543 / 24. 09. 2019 г. постановено по НАХД № 1692 / 19 г. Шуменския районен съд е признал М.С.Г. с ЕГН **********,  ЗА ВИНОВЕН  в това, че на 12.07.2019 г. в гр.Шумен не изпълнил заповед за защита от домашно насилие, издадена на 27.05.2019 г., въз основа на решение от 27.05.2019 г. по гр.д. №1360/2019 г. по описа на РС- Шумен и връчена му лично на 03.06.2019 г., като не изпълнил забраната да се доближава до обитаваното от Х. Й. Х., С. М. Г. и С.И.Г. *** - престъпление по чл.296, ал.1 предл.ІІ-ро от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание “Глоба” в размер на 1000,00 лв. /хиляда лева/.

         Срещу така постановеното решение на Шуменския районен съд  в предвидения в закона срок и форма е подадена  въззивна жалба от обв.М.С.Г., чрез защитника му адв.С.Т.. В жалбата намира, че решението на ШРС е неправилно, постановено при непълно изясняване на фактическата обстановка. Излагат се доводи, че независимо от издадената заповед за защита от домашно насилие, обв.Г. и свид. С.Г. са продължили да съжителстват заедно, поради което деянието е несъставомерно. Излага се довод, че свид.Г. използва издадената заповед за решаване на гражданско правни въпроси, свързани с родителските права и режим на лични отношения с  детето С. М. Г.. Прави се искане за отмяна на решението на ШРС и постановяване на друго, с което обв.М.Г. да бъде признат за невиновен.

         В съдебно заседание пред въззивната инстанция обв.М.Г. се явява лично и с упълномощения си защитник. Поддържа се въззивната жалба и се доразвиват доводите изложени в нея.

         Представителят на прокуратурата изразява становище, че жалбата е неоснователна. Намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице основания за неговата отмяна.  Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на ШРС.

Въззивната инстанция при проверка на решението, обсъди изложените доводи и като провери същото изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи наличие на  обстоятелства по  чл. 338 във вр. с чл. 334 т.6 от НПК.

Първоинстанционният съд е приел установената в постановлението на ШРП  фактическа обстановка:

Обвиняемият М.С.Г. и свид.С.И.Г. имали сключен граждански брак, който приключил с развод през 2015 г. След развода свидетелката  Г. живеела на адрес ***, заедно със сина си С. М. Г. и дъщеря си Х. Й. Х.. Във връзка с упражняване на домашно насилие от страна на обвиняемия Г., спрямо бившата му съпруга и непълнолетната й дъщеря, осъществено на 12.05.2019 г. на основание решение №501/27.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 1360/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен, била издадена заповед за защита от домашно насилие, съгласно която обв.Г. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Х. Й. Х., С. М. Г. и С.И.Г.. Било му забранено да приближава обитаваното от тях жилище в гр.Шумен, ул.“Алеко Константинов“ №15А, както и тях самите и местата им за социални контакти и отдих. На обв.Г. била наложена и глоба в размер на 300,00 лв. Препис от решението и копие от заповедта на зашита били връчени лично на обвиняемия на 03.06.2019 г., което Г. удостоверил с подписа си.

 На 12.07.2019 г., около 21,00 ч. М.Г. посетил дома на бившата си съпруга на ул.“Алеко Константинов“ №15 А в нарушение на издадената заповед за защита. По това време в къщата се намирали свидетелите С.Г. и дъщеря й Г.Д., заедно с децата им – С. и Б.. Г. попитал свид.Г. дали все още иска да живеят заедно, при което тя го помолила да напусне жилището незабавно и излязла на двора, за да се обади в полицията. Обвиняемият се ядосал, взел един камък и счупил с него стъклото на вратата на пералнята, която била закупена с негови средства след развода. След това взел от дома микровълнова фурна и готварската печка, които  били негова собственост по наследство от родителите му и ги изхвърлил в градината. През това време свид.Г. заключила вратата на къщата и отишла да успокои децата, които плачели, докато дойдат полицейските служители. Като разбрал, че свид.Г. се е обадила на полицията, обвиняемият напуснал имота на ул.“Алеко Константинов“ №15А в гр.Шумен.

Съдът е приел, че с деянието си М.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.296, ал.1, предл.ІІ-ро от НК. Приел е, че деянието е извършено при пряк умисъл.

Така установената фактическа обстановка и правна квалификация на деянието се приема изцяло от настоящият съдебен състав.

В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са разпитани в качеството на свидетели С.И.Г. и Г.Г.Д.. В показанията си свид.С.Г. посочва, че след издаване на заповедта за защита от домашно насилие не е живяла на семейни начала с обв.Г., като е имало три или четири пъти, в които по конкретни поводи същия е посещавал жилището, в което живее с непълнолетните си деца, като само в един от случаите е оставал да пренощува. Свид.Г. посочва, че не желае обвиняемият да живее заедно с нея и децата й, тъй като същия има агресивно поведение спрямо непълнолетната й дъщеря Х. Х., както и към самата нея. Уточнява, че в случаите когато обв.Г. е идвал в дома й е било свързано с носене на уреди /пералня и  печка/, без които тя не може да се грижи за децата си, както и когато малолетното им дете С. Г. е било болно и имало рожден ден. На л.5 от съдебния протокол свид.Г. е посочила, че не е била съгласна обвиняемия да остава да нощува в жилището, но не е викала полиция, за да не стресира децата.

Показанията на свид.С.Г. се потвърждават от показанията на свид.Г.Д., дъщеря на последната. Свид.Д. посочва, че след  делото за домашно насилие майка й и обвиняемият не са живели заедно. Свид.Д.  разказва, че към датата на инцидента 12.07.2019 г. майка й и обв.Г. не са живели заедно, защото той я е наранявал.  Дава подробни показания за инцидента на горепосочената дата, а именно че обв.Г. влязъл в жилището, в което живее майка й. Разговарял със свид.С.Г., след което последната изляза навън, за да се обади на тел.112. Обвиняемият започнал да вика, че ще счупи всичко, като с едно паве счупил вратата на пералнята. Взел микровълновата фурна и готварската печка и ги хвърлил на земята. От случилото се детето С. М. Г. се изплашило и започнало да плаче, след което се разплакало и детето на свид.Д..  В показанията си свидетелката посочва, че обв.Г. и друг път е проявявал агресия спрямо майка й, поради което е била приемана за лечение в болница.

Показанията на свид.С.Г. и Г.Д. се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие, заповед за защита от 27.05.2019 г. на Районен съд – Шумен.

В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са депозирани обяснения от обв.Г.. Последният сочи, че от 12.06.2019 г. до 12.07.2019 г. е живял при свид.Г., като през този период около 20 нощи е оставал в жилището й и тя е била съгласна с това. Посочва, че е купувал лекарства и дрехи на малолетното им дете С. М. Г., както и че е помагал на свид.Г. да правят компоти. Ядосал се, когато тя му казала, че не желае да идва повече в дома й и затова счупил  пералнята, микровълновата фурна и готварската печка, вещи които бил занесъл лично той.

От анализа на събраните гласни и писмени доказателства, настоящия съдебен състав стига до извода, че обясненията на обв.Г., в частта им, в която обяснява, че е живял със свид.С.Г. в жилището й след издаване на заповедта за защита до датата на деянието, са с цел да обслужат защитната му теза.  Инцидентното оставане на обвиняемия в жилището на свид.Г. през посочения период,  не е било по нейна инициатива, но с мълчаливото й съгласие. Полаганите от него грижи като родител на малолетното им дете, когато същото е болно, както и предоставянето на средства за здравето и отглеждането му, не му дава правно основание да нарушава заповедта за защита.  В посочената заповед се съдържа забрана обв.М.Г. да приближава обитаваното от Х. Й. Х., С. М. Г. и С.И.Г. жилище, както и тях самите и местата им за социални контакти и отдих.  В конкретния случай заповедта касае не само свид.С.Г., но и децата й Х. Х. и С. Г.. Налични са гласни доказателства в показанията на свид.С.Г., че обвиняемият е проявявал агресивни действия спрямо дъщеря й Х. Х., поради което тя е потърсила и защита по реда на ЗЗДН.

По делото са налични  безспорни доказателства, че  на 12.07.2019 г. обв.М.Г. е нарушил заповедта за защита. Предвид изложеното съдът намира, че искането на защитата за оправдаване на обвиняемия поради несъставомерност на деянието следва да се остави без уважение.  

От защитата се прави искане и за прилагане на чл.9, ал.2 от НК и оправдаване на обвиняемия. Въззивната инстанция намира, че деянието осъществено от дееца не покрива критериите за малозначителност, поради което да не е общественоопасно, както и че неговата обществена опасност не е явно незначителна.  В случая се касае не за инцидентно, а за повтарящо се нарушаване на заповедта за защита. Извършването на деянието е съпроводено със заплахи по отношение на имуществото в жилището на свид.Г., както и с  последващи действия за реализирането им. Към момента на деянието в жилището са се намирали свид.С.Г. и неговото собствено малолетно дете, по отношение на което също е издадена заповедта за защита. В резултат на агресивното поведение на обвиняемия, малолетния С. Г. е изпитал силен страх и е започнал да плаче. Действията на обв.Г. са били възприети като агресивни и от свид.С.Г., която е потърсила помощ на тел.112, както и от свид.Г.Д., която в показанията си посочва, че децата са се стреснали и са започнали да плачат.

От защитата се излага довод, че свид.С.Г. е заинтересован от изхода на делото свидетел, тъй като същата е инициирала съдебно производството, за разрешаване на гражданскоправните си отношения с обвиняемия, свързани с общото им непълнолетно дете. Така изложения довод е неоснователен според настоящата инстанция.  В образуваното от свид.С.Г. гражданско дело № 1608/2019 г.  същата е страна и има право да представи пред съда писмени доказателства, които подкрепят заявената от нея претенция.  Обстоятелството, че същата се е позовала на издадена заповед за защита, не се отразява на годността на свидетелските й показания  в настоящото наказателно производство. Същите следва да бъдат  проверени със способите предвидени в НПК и съпоставени със събраните по делото доказателства.  От материалите по делото се установява, че свид.Г. е сигнализирала органите на реда за нарушаване на заповедта за защита от страна на обвиняемия, когато поведението му е било агресивно. Показанията й се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Предвид изложените съображения въззивната инстанция намира, че от обективна страна обв.Г. е осъществил състава на чл.296, ал.1, предл.ІІ-ро от НК.  Деянието е осъществено при пряк умисъл. Обвиняемият е знаел, че не следва да доближава жилището, както и свид.С.Г. и С. М. Г.. Въпреки това  е влязъл в жилището и  то по време, когато посочените лица са се намирали там.   

Първоинстанционният съд правилно е преценил, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. ШРС е приел, че  минималния размер на наказанието би указало необходимото въздействие спрямо обвиняемия. Наложеното наказание „глоба” в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, ШОС приема за справедливо. Наложената санкция е определена в размер на  законовия минимум към датата на деянието.

При извършената въззивна проверка на постановеното решение, съдът намира, че в хода на досъдебното производство и на производството пред първоинстанционния съд не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице. Атакуваното решение на ШРС е правилно и законосъобразно и като такава ще следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

                           Р      Е      Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 543 / 24.09.19 г. постановено по АНД № 1692 / 19 г. по описа на ШРС.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340 ал. 2 от НПК да се изпрати съобщение на страните за изготвеното решение.

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                                       

 

 

      2.