Решение по дело №1315/2022 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 31
Дата: 19 януари 2024 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20221510101315
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Дупница, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Деа Д. Иванова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20221510101315 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Д. К. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявила срещу Детска градина „Света
Анна“, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Отец Паисий“ № 10,
представлявана от директора Ц. Г., иск с правно основание чл.422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с
чл. 220, ал. 1 от КТ.
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № 812/23.11.2011г. заема длъжността
„Директор ОДЗ“ в ДГ„Света Анна“ гр. Сапарева баня. На 31.01.2019г. сключила
допълнително споразумение №205/21.01.2019г., по силата на което е определено място на
работа в ДГ„Света Анна“, на длъжност „Директор“. На 29.04.2022г. ищцата се явила на
работа, но й е връчена Заповед № РД-01-10-177/29.04.2022г. на Кмета на общ. Сапарева
баня, с която трудовото й правоотношение е прекратено без предизвестие, считано от датата
на получаване на заповедта, на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ-обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Счита, че по този начин работодателят не
е спазил изискването на чл. 328, ал. 1, вр. с чл. 326, ал. 2 от КТ, да отправи едномесечно
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.
С оглед на това, ищцата депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 911/2022г. по описа на РС-Дупница, и
била издадена срещу длъжника ДГ„Света Анна“ гр. Сапарева баня заповед за изпълнение, с
която е разпоредено на длъжника да заплати на заявителя сума в размер на 1608.29 лв.,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ, ведно със
законната лихва, срещу която заповед за изпълнение длъжникът възразил в
1
законоустановения срок.
С оглед изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че ответната детска градина й дължи сума в
размер на 1608.29 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220,
ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2022г. до окончателното плащане.
Претендира и присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва
изцяло предявеният иск, както по основание, така и по размер. Ответникът не оспорва, че
ищцата, по силата на трудов договор № 812/23.11.2011г. заемала длъжността „Директор
ОДЗ“ в ДГ„Света Анна“ гр. Сапарева баня, както и че със Заповед № РД-01-10-
177/29.04.2022г. на Кмета на общ. Сапарева баня трудовото й правоотношение е прекратено
без предизвестие, считано от датата на получаване на заповедта, на основание чл. 328, ал. 1,
т. 12 от КТ-обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Излага подробни
правни съображения за неоснователност на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ищцата е била в трудови правоотношения с ответника, произтичащи от
трудов договор № 812 от 23.11.2011г., по силата на който заемала длъжност „Директор
ОДЗ”. С допълнително споразумение към трудов договор с № 205/31.01.2019г. от
31.01.2019г. й е определено място на работата в Детска градина „Света Анна” гр. Сапарева
баня и длъжността – „Директор на детска градина”. На 16.04.2020 г. кметът на Община
Сапарева баня е издал Заповед № РД-08-227, с която налага дисциплинарно наказание
„Уволнение” на ищцата като директор на Детска градина „Света Анна” - град Сапарева
баня, считано от датата на получаване на издадената заповед, която заповед е отменена с
влязло в сила решение от 24.11.2020г., постановено по гр. дело № 840/2020г. по описа на РС
– Дупница, на 17.04.2022г. тя получила съобщение от РС – Дупница за възстановяване на
работа и на 29.04.2022г. се явила на работното си място. Със Заповед № РД-01-10-
172/28.04.2022г. Кмета на Община Сапарева баня ищцата е възстановена на работа,
съответно започнала да изпълнява трудовите си задължения. Със Заповед № РД-01-10-
177/29.04.2022г. на Кмета на Община Сапарева баня е прекратено ТПО между страните в
процеса без предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ с мотиви в заповедта, че
ищцата има трудов договор с друг работодател, което не й позволява да изпълнява
задълженията си към ответника.
От приетото заключение на вещото лице Г. В. по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, се установява, че брутното трудово възнаграждение,
което би получила Д. К. М. от ДГ „Света Анна” - град Сапарева баня за периода от
29.04.2022г. до 28.05.2022г. е в размер на 2328.22 лв.
Ищцата е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
2
претендираната сума, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 911/2022г. по
описа на ДРС, по което е била издадена срещу длъжника ДГ„Света Анна“ гр. Сапарева баня
заповед за изпълнение, с която е разпоредено на длъжника да заплати на заявителя сума в
размер на 1608.29 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220,
ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, срещу която заповед за изпълнение длъжникът
(ответникът в настоящия процес) възразил в законоустановения срок.
С определение, постановено в открито заседание на 11.10.2022г., съдът е спрял
производството по настоящото дело, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до
приключване с влязло в сила решение на гр.д.№ 1195/2022г. по описа на РС-Дупница, като е
приел, че спорът за законността на уволнението на ищцата (който е предмет на гр.д.№
1195/2022г. по описа на РС-Дупница), е преюдициален по отношение предмета на
настоящото дело, тъй като в случай, че ищцата бъде възстановена на работа, обезщетението
за неспазено предизвестие не следва да се дължи от ответника.
С решение № 469 от 21.10.2022г., постановено по гр.д.№ 1195/2022г. по описа на РС-
Дупница е признато за незаконно уволнението на Д. М., отменена е, като незаконосъобразна,
Заповед № РД-01-10-177/29.04.2022г. на Кмета на Община Сапарева баня, с която на
основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение с ДГ„Света
Анна“ гр. Сапарева баня, и е възстановена ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност „директор”. Решението на ДРС е потвърдено с решение № 164 от 19.04.2023г.,
постановено по в.гр.д.№ 711/2022г. на ОС-Кюстендил и е влязло в сила на 20.11.2023г.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 911/2022г.
по описа на РС – Дупница. Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищцата следва да докаже че
е била в трудово правоотношение с ответната детска градина, пректратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 12 от КТ, с влязла в сила заповед на кмета на общ. Сапарева баня, без да е
спазен срока на уговореното предизвестие, поради което й се дължи обезщетение по чл. 220,
ал. 1 от КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
Съгласно чл.220, ал.1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Уреденото в ал.1 плащане предпоставя право на някоя от страните на трудовото
правоотношение да го прекрати с предизвестие. Това са случаите по чл.326 и чл.328.
Поначало страната, която прекратява трудовото правоотношение с предизвестие, трябва да
го спази. За работника или служителя спазването на предизвестието означава да остане на
работа до изтичането на срока му, а за работодателя - да остави на работа работника или
служителя през този срок. Успоредно с това обаче законодателят предоставя възможност на
всяка от страните, отправила предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение,
3
да не спази неговия срок. Това право принадлежи не само на предизвестяващата, а и на
предизвестената страна (чл.220, ал.2). Вместо спазване на предизвестието всяка от тях може
да заплати на другата страна една сума, равняваща се на трудовото възнаграждение на
другата страна за неспазения срок на предизвестието. В случая се касае за заместване на
първоначално дължимата престация - спазването на срока на предизвестието с друга -
плащане на определената в закона сума. При това насрещната страна е длъжна да приеме
заместващото изпълнение. Поведението на насрещната страна е ирелевантно, понеже се
касае за упражняването на едно преобразуващо право. Размерът на обезщетението, се
съизмерява с брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.
Меродавен е срокът на предизвестие, който е в сила за страните - установеният в закона 30-
дневен срок (чл.326, ал.2) или уговореният от страните по-дълъг срок. В последния случай
сумата ще се изчислява върху брутното трудово възнаграждение за този срок.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установи по безспорен
начин, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки на хипотезата на чл.220,
ал.1 от КТ, а именно трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, а напротив-с
влязло в сила решение уволнителната заповед е отменене като незаконосъобразна, а ищцата
е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. С оглед на това, предявеният иск
се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Ответникът не е поискал присъждане на
разноски в производството, поради което такива не се дължат от ищцата.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Детска
градина „Света Анна“, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. Сапарева баня, ул.
„Отец Паисий“ № 10, иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 220,
ал. 1 от КТ, за признаване за установено, че ответната детска градина дължи на
ищцата сума в размер на 1608.29 лв. (хиляда шестстотин и осем лева и двадесет и девет
стотинки), представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ,
за което парично вземане, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ч.гр.д. № 911/2022г., по
описа на РС – Дупница и срещу ответника и е издадена Заповед № 558/19.05.2022г., за
изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2022г. до
окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд-Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4