Определение по дело №222/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на член 318 и сл. от НПК и е образувано по повод постъпила въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия А. В. М., против присъда №435/13.05.2009 г., постановена от Районен съд П. по нохд №2507/2007г.С обжалваната присъда подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 от НК във вр. с чл.194, ал.1 от НК и чл.28 НК и му е наложено наказание “лишаване от свобода” от 2 /две/ години.Подсъдимият е оправдан за извършване на деянието Ч. повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот и в тази част присъдата не е протестирана. На основание чл.25, ал.1 от НК във връзка с чл.23, ал.1 от НК е определено общо наказание между наказанието, наложено с проверяваната присъда и това по нохд №1793/2007 година. Отделно е определено общо наказание и между наказанията на М. по нохд №117/2005, №1020/2005, №991/2005, №992/2005, №934/2005, №1006/2005 и №.27/2006.

В жалбата си подсъдимият сочи, че постановената първоинстанционна присъда енезаконосъобразна, неправилна и несправедлива, постановена в нарушение на материалния закон. Не е установено, че намерените в подсъдимия проводници са били част от проводниците на ел. табло, захранващо машини в старо парно отделение на завод “Б.” П.. От свидетелските показания също не се установява дали подсъдимият е извършил деянието. Показанията относно направено от М. самопризнание в досъдебната фаза не могат да обусловят виновността му. Нарушен е материалният закон, като е постановено на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23 от НК подсъдимият да изтърпи едно общо наказание по нохд №117/2005г., 1020/2005г., 991/2005г., №992/2005г., №934/2005г.,№1006/2005г. и №.27/2006г., всички по описа на РС-П., тъй като с определение № 1281 А/09.12.2008г. РС П. се е поизнесъл на основание чл.69, ал.2 от НК той да бъде освободен от изтърпяване на тези наложени наказания /с изключение на наказанието "обществено порицание"/ и не би следвало съдът с настоящата присъда да изменя влязло в сила съдебно решение.

По същество защитникът поддържа подадената въззивна жалба, като навежда доводи за недоказаност на така повдигнатото обвинение, нарушение на материалния закон, непълнота на доказателствата, предвид на което прави искане за оправдаване на подзащитния си. Алтернативно прави искане, ако се докаже наличието на такава престъпна дейност от неговия подзащитен, съдът да приеме, че е налице неправилност на квалификацията на обвинението и маловажност на причинения престъпен резултат, предвид на което да се приеме по-лека квалификация, определяща наказанието до размер на 1 /една/ година, а в случай, че съдът приеме безспорно, че е налице престъпление, то моли за намаляване на наказанието от 2 /две/ години на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.

Представителят на ОП Б. оспорва жалбата, като счита, че не са налице основания за отмяна или изменение на постановената първоинстанционна присъда и би следвало тя да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, тъй като съдът е положил максимум усилия, за да събере всички възможни и относими към предмета на доказване доказателства, приложил е правилно материалния закон и е отчел смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, и е индивидуализирал наказанието.

Пред настоящата инстанция са събрани нови писмени доказателства.

Окръжният съд, след като разгледа жалбата, обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните в хода на съдебните прения, при спазване на изискванията на член 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въз основа на събрани в необходимия обем и пълнота доказателства, със законоустановените способи за тяхното събиране и проверка обективно, всестранно и пълно са изяснени от районния съд всички обстоятелства, необходими за правилното решаване на делото. След анализ на доказателствения материал, се установява следното:

А. М. е осъждан както следва:

С присъда от 20.04.2005г., постановена по нохд №117/2005година по описа на Окръжен съд Б., влязла в сила на 09.05.2005г., за престъпление, извършено на 04.09.2004година, на основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр.6 НК във връзка с чл.63, ал.2, т.2 НК, чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 10 /десет/ месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл.69, ал.1 НК за срок от 3 /три/ години. С определение № 1281/09.12.2008година по нохд № 1793/2007година по описа на РС П. М. е освободен изцяло от изтърпяване на наказанията, наложени му по нохд № 117/2005година на ОС Б., нохд № 991/2005година на РС П., нохд № 992/2005година на РС П., нохд № 1006/2005година на РС П. и нохд № 934/2005година на РС П..С определение от 27.07.2005година, постановено по нохд № 1020/2005година по описа на Районен съд П., влязла в сила на 27.07.2005година, за престъпление, извършено през лятото на 2002година, на основание чл.194, ал.1 НК във връзка с чл.63, ал.1 ,т.3 НК във връзка с чл.54 и чл.60 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл.69, ал.1 НК и чл.66, ал.1 НК за срок от 1 /една/ година. С присъда от 26.10.2005година, постановена по нохд № 991/2005година по описа на Районен съд П., влязла в сила на 11.11.2005година за престъпление, извършено на 02.02.2002година, на основание чл.194, ал.1 НК във връзка с чл.63, ал.1 ,т.3 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, изтърпяването на което на основание чл.69, ал.1 и чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от 2 /две/ години.С присъда № 301/22.02.2006г., постановена по нохд № 992/2005година по описа на РС П., влязла в сила на 10.03.2006година за престъпление, извършено на 13/14.05.2003година, на основание чл.195, ал.1, т.3, пр.2 НК във връзка с чл.194, ал.1 НК, чл.63, ал.1, т.3 НК и чл.20, ал.2 и чл.54 НК на М. е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от 3 /три/ години. С присъда № 346/07.03.2006 г., постановена по нохд № 934/2005година по описа на РС П., влязла в сила на 23.03.2006година за престъпление, извършено на 07.01.2005година, на основание чл.197, т.3 във връзка с чл.195, ал.1, т.4, пр.2 НК във връзка с чл.194, ал.1 НК и чл.63, ал.1 ,т.3 НК във връзка с чл.36 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година. С присъдата е наложено и общо най-тежко наказание за престъпленията, за които М. е осъден по: нохд № 934/2005година на РС-П. и по нохд № 117/2005година на ОС-Б., а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, изтърпяването на което на основание чл.25, ал.4, чл.69, ал.1 и чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от 3 /три/ години.С определение № 1042 /21.06.2006година, постановено по нохд № 1006/2005година по описа на РС П., влязло в сила на 21.06.2006г. за престъпление, извършено на 24/25.07.2003година, на основание чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194, ал.1 НК във връзка с чл.63, ал.1 ,т.3 и чл.20, ал.2 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл.69, ал.1 НК за срок от 1 /една/ година. С присъда № 1832/15.11.2006г., постановена по нохд № 2627/2006г. по описа на РС П., влязла в сила на 01.12.2006година за престъпление, извършено на 26.04.2004година, на основание чл.195, ал.1 ,т.4, пр.последно и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 и чл.18, ал. НК във връзка с чл.63, ал.1, т. НК и чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание „Обществено порицание”, Ч. прочитане на присъдата по радио „Б.”, град П.. Така наложеното наказание „Обществено порицание” е изпълнено на 21.02.2007година. С определение № 1281 / 09.12.2008година, постановено по нохд № 1793/2007година по описа на РС-П., влязло в сила на 09.12.2008година, за престъпление, извършено на 02.06.2007година, на основание чл.195, ал.1, т.7 НК във връзка с чл.194, ал.1 НК във връзка с чл.28, ал.1 НК на М. е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година 6 /шест/ месеца и 7 /седем/ дни. С присъдата на основание чл.59, ал.1 НК е зачетено времето от 02.06.2007година до 15.06.2007година, през което М. е бил задържан под стража и времето от 15.06.2007година до 09.12.2008година, през което е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест”.

В края на месец февруари 2007 г. помещението на котелната централа на завод „Б.” , град П. било опразнено от собственика. В дъното на помещението имало електрическо табло, в което собственикът оставил кабели, тъй като по тях имало електрическо напрежение.В края на месец март 2007 година това помещение било празно, заключено, а прозорците му били счупени.На 31.03.2007година подсъдимият М. решил да извърши кражба на ел. проводници, влязъл на територията на завода, стигнал до помещението на котелната централа и влязъл вътре през счупен прозорец. Отишъл до електрическото табло и с помощта на гаечен ключ № 11-12 свалил един проводник, който заедно с гаечния ключ поставил в чанта и напуснал помещението по същия начин, по който влязъл. След като напуснал територията на завода, М. премахнал изолацията на кабела и тръгнал в посока към дома си. В района на жилищен комплекс “Самуил” подсъдимият бил спрян от полицейски патрул. Полицейските служители извършили проверка на вещите, носени от него и установили, че това са проводници и гаечен ключ. На въпроса от къде са проводниците, подсъдимият отговорил, че ги е взел от собственото им мазе, където ги оставил баща му. Полицейските служители провели разговор с бащата на подсъдимия /свидетеля В. М./, в който последният заявил, че не знае за кабелите. Последвала нова беседа с подсъдимия, в която той казал, че е свалил проводниците от дома на баба си, а впоследствие, че е намерил кабелите в полето в района на жк „Самуил” и им предложил да им покаже мястото. По-късно подсъдимият признал, че е взел проводника от помещение на завод „Б.” , град П. и завел полицейските служители до котелната централа на завода. Там бил извършен оглед на мястото и на намиращото се в помещението електрическо табло. Установено било, че в таблото няма кабели. Подсъдимият предал на полицейските служители намерените у него вещи - жила на проводник и гаечен ключ № 11-12. По делото е изготвена оценителна експертиза, от която се установява, че стойността по цени на дребно към 31.03.2007година на вещите е както следва: 1 брой меден проводник с тегло 1 930 грама на стойност 15.44лева, 1 брой меден проводник с тегло 1 920 грама на стойност 15.36лева, 1 брой меден проводник с тегло 1 880 грама на стойност 15.04лева. От техническата експертиза се установява, че към момента на извършения от вещото лице оглед в процесното помещение в ел.таблото няма проводници, както и че проводниците, открити у подсъдимия, са от типа проводници, находящи се в електрическите табла, поставени в останалите помещения на завод „Б.” , град П..Според вещото лице е възможно процесният кабел да е снет от ел.таблото в старото парно отделение, като уточнява, че се касае за един проводник СВТ, състоящ се от четири броя медни проводници, всеки в отделна ”кабелна обувка”.

Обосновани при тази фактическа обстановка са изводите на РС П. за това, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 от НК.По безспорен начин е доказано, че подсъдимият е откраднал Ч. използване на техническо средство кабел, състоящ се от четири отделни проводника, като е извършил деянието, след като е бил осъждан за друго такова престъпление. С присъдата той е признат за виновен за кражба на три от проводниците, които са на обща стойност 44.88 лв., така както е изменено обвинението в съдебно заседание, независимо че прокурорът неправилно е посочил стойността от 53.14 лв. Посочвайки предмета на престъплението, прокурорът изрично е изброил само три от проводниците, съставляващи заедно с още един проводник целия кабел, който е бил откраднат от старото парно отделение на завод “Б.”. Тъй като за четвъртия проводник не е допускано изменение на обвинението, липсва процесуална възможност подсъдимият да бъде признат за виновен поради липса на обвинение, както правилно е съобразил първостепенният съд. Осъщественото деяние е при условията на пряк умисъл, М. е съзнавал обективните му признаци и е целял причиняването на общественоопасните последици.Налице е и немаловажност на извършеното с оглед съдебното минало на дееца. С оглед на това присъдата относно изводите за авторството и вината на подсъдимия е правилна и следва да бъде потвърдена.По тези съображения са неоснователни доводите за оправдаване на подсъдимия поради липса на доказателства за авторството на деянието. Показанията на свидетелите Б., С., П., Б. и Т., както и частично обясненията на подсъдимия са достатъчни, за да се приеме за безспорно установено, че именно М. е влязъл в старото парно отделение и помощта на техническото средство - гаечен ключ е откраднал кабел, от който по-късно е извадил металната част – меден проводник. Предметът и средството на престъплението са открити у него почти непосредствено след извършване на деянието. По тези съображения настоящият състав приема за правилни изводите на районния съд по отношение на авторството и вината, както и приетата правна квалификация.Не може да бъдат споделени доводите за маловажност на извършеното, тъй като съгласно разпоредбата на чл.93, т.9 от НК за да е налице маловажен случай, следва престъплението да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид с оглед вредните последици или други смекчаващи обстоятелства.С оглед наличието на предходни осъждания, както и начина на извършване на деянието, макар стойността на отнетите вещи да е ниска, не може да се приеме, че случаят е маловажен.Не са основателни и твърденията, че вещта била негодна, защото от заключението на техническата експертиза е установено, че кабелът е бил годен и по него е протичало напрежение. Не е основателно и искането за преквалифициране на деянието по чл.194, ал.3 от НК, тъй като се касае за наличието на престъпление, извършено при условията на повторност и Ч. използване на техническо средство, които обуславят квалификация съобразно тези състави на престъплението.

Наведените доводи от защитника в съдебно заседание за това, че наказанието следва да бъде намалено, са основателни. При определяне на размера на наказанието първостепенният съд е съобразил разпоредбата на чл.54 от НК и при индивидуализацията на е прието, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства, като е определено наказание “лишаване от свобода” за срок от две години. Неправилен е изводът, че деецът не е трудово ангажиран, в тази насока са ангажирани писмени доказателства за наличието на безсрочно трудово правоотношение с ”В...”. Не може да се приеме и че подсъдимият няма желание да се поправи и превъзпита, тъй като е установено от идентификационната му карта от Център “Х.”, че участва в програма за субституиращо и поддържащо лечение с метадон. Тези обстоятелства, наред с младата възраст на дееца, мотивират настоящият състав да приеме, че наложеното му наказание следва да бъде намалено от две години на една година и шест месеца като съответно на извършеното деяние и на обществената опасност на дееца.Това се налага и защото единственото отегчаващо вината обстоятелство е съдебното минало на подсъдимия, в предвид на което обаче е и квалификацията на деянието като такова извършено при условията на повторност. Същевременно с оглед извършеното предходно групиране на наказанията е налице само едно осъждане, тъй като осъждането по нохд №1793/07 г. по описа на РС П. подлежи на групиране с настоящото наказание, то не може да се приема за предходно осъждане. С оглед младата възраст, материалното положение, възстановяването на откраднатите вещи на собственика и ниската стойност на предмета на престъплението – 44.88 лв., съобразени като смекчаващи вината обстоятелства, може да се приеме, че се налага извод за превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства и оттам за необходимост от намаляване на размера на наказанието с шест месеца. Правилно е извършеното групиране с наказанието по нохд №1793/07 г. и приспадането на изтърпяната част от него.

С проверяваната присъда е извършено и групиране на наказанията, наложени на М. по нохд № №117/05, 1020/05, 991/05, 992/05, 1006/05, 934/05, 2627/06г, като е определено едно общо наказание на основание чл.25, ал.1 от НК във вр. с чл.23, ал.1 от НК, “Лишаване от свобода” за срок от една година, при общ режим на изтърпяване, към което е присъединено и наказание “Обществено порицание”. Същевременно по нохд №1783/07 г. по описа на РС П. наказанията по същите дела са били групирани, а съдът се е произнесъл на основание чл.69, ал.2 от НК, като е освободил изцяло М. от изтърпяване на общото наказание, тъй като деянията са били извършени от него като непълнолетен. Основателни са доводите на защитника, че е нарушен материалният закон при произнасянето относно повторното групиране на същите наказания, тъй като деянието по последното осъждане няма отношение към така формираната група, а определението за групиране е влязло в законна сила.

Безспорно е, че когато спрямо едно лице има постановени отделни съдебни актове за различни деяния, които се намират в условията на съвкупност помежду си, то следва да бъде определено общо наказание за тези деяния. Безспорно е също така, съгласно установената съдебна практика, че когато отделните деяния на едно лице се намират в различни съвкупности и взаимовръзки помежду си, при определяне на общото наказание съдът е длъжен да извърши такова групиране, което се явява най-благоприятно за дееца,т.е. такова групиране, при което сбора от отделните наказания, които следва да изтърпи дееца, е най-малък. Няма съмнение също така, че ако общото наказание е било наложено с присъда, то в тази си част присъдата няма сила на пресъдено нещо и не е пречка в последващ момент да се извърши ново групиране на отделните деяния. Това обаче може да стане само при няколко хипотези : на първо място - когато има последващо (след предходното групиране ) осъждане, деянието по което е в реална съвкупност с някое от деянията, за които вече е било извършено групиране и извършеното ново групиране ще е по-благоприятно за дееца; на второ място - когато съдът , постановил групирането не е знаел или е пропуснал някое осъждане, деянието по което е в реална съвкупност с деяния, за които вече е постановено групиране.В конкретният казус, видно от изложената фактическа обстановка, деянието по настоящата присъда е извършено след влизане в сила на всички предходни съдебни актове, с изключение на този по нохд №1793/07 г., с които подсъдимия е бил осъден. Т.е. деянието по нохд №1793/07 и по настоящото дело се явяват в реална съвкупност единствено помежду си, тъй като са извършени преди деецът да е бил осъден за което и да било от тях. За групирането на наказанията по предходните деяния, към които настоящото деяние няма отношение, тъй като е извършено след влизане в сила на присъдите, е постановено изрично определение по нохд №1793/07 г. В този смисъл първоинстанционният съд не е имал правна възможност да ревизира предходното групиране на деянията на осъдения М., а е следвало да групира само наказанията, за които са били налице материалноправните предпоставки – т.е. по проверяваната присъда и по нохд №1793/07 г и евентуално да увеличи общото наказание, ако прецени, че е необходимо. Вместо това, като е извършил ново групиране на наказанията по предходните осъждания на М., деянията по които не са в реална съвкупност с последните му две осъждания, първоинстанционният съд е приложил неправилно закона. Това е довело и до друго процесуално нарушение - влошено е правното положение на осъдения, тъй като с новото групиране е постановено ефективно изтърпяване на общото наказание, а с предходното групиране той е бил освободен от изтърпяването му на основание чл.69, ал.2 от НК. Недопустимо е след като определението, с което е извършено групиране е влязло в законна сила без да бъде протестирано, този правен резултат (по строгото наказване на осъденото лице) да се постига Ч. извършване на ново прегрупиране на предходните осъждания.По тези съображения проверяваната присъда следва да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна в частта, с която отново е определено общо наказание за деянията, за които М. е бил осъден по нохд № № №117/05, 1020/05, 991/05, 992/05, 1006/05, 934/05, 2627/06г.

В заключение, присъдата в частта, с която М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК и чл.28, ал.1 от НК, следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, като се намали с шест месеца определеното наказание, включително и определеното общо наказание с това по нохд №1793/07 г. Следва да се отмени произнасянето по групиране на осъжданията на М. за деянията, извършени от него като непълнолетен, като незаконосъобразно.

Поради горното и на основание член 337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда №435/13.05.2009 година, постановена по нохд № 2507/2007 г. по описа на РС П. в частта, с която на подсъдимия А. В. М. е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години, като намалява наказанието на 1 г. и 6 м. /една година и шест месеца/ и намалява определеното общо наказание по настоящата присъда и по нохд №1793/07 г. от “Лишаване от свобода” за срок от две години на “Лишаване от свобода” за срок от 1 г. и 6 м. /една година и шест месеца/.

ОТМЕНЯВА присъда №435/13.05.2009 година, постановена по нохд №2507/2007 г. по описа на РС П. в частта, с която на осъдения А. В. М. е определено едно общо наказание между наказанията по нохд №117/05 по описа на ОС Б., нохд №1020/05, нохд №991/05 г., нохд №992/05, нохд №934/05, нохд №1006/05 и нохд №.27/05, всички по описа на РС П..

ПОТВЪРЖДАВА присъда №435/13.05.2009 година, постановена по нохд №2507/2007 г. по описа на РС П. в останалата й част.

Решението не подлежи на жалба и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: