Присъда по дело №98/2021 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 1
Дата: 29 юни 2021 г. (в сила от 15 юли 2021 г.)
Съдия: Дияна Димова Петрова
Дело: 20213610200098
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. гр. Велики Преслав, , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО в публично
заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С.. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Наказателно дело от общ
характер № 20213610200098 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. ХР. АС., роден на 13.03.1993 г. в гр.***, обл.***, български
гражданин, с настоящ адрес гр.***, обл.***, ул.***, със средно образование, неженен, с ЕГН
**********, неосъждан,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 31.10.2019 г. в с.***, общ.***, обл.***, при управление на
МПС - т.а.“***“ с рег.№****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП,
като при избиране скоростта на движение на МПС-во, не се е съобразил с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да може да спре пред всяко
предвидимо препятствие и при възникване на опасност за движението, чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП,
като водач на моторно превозно средство на пътно платно с двупосочно движение с две пътни
ленти навлязъл в лентата за насрещно движение, като предприел неправилна маневра заобикаляне
в нарушение на чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, пресякъл надлъжната пътна маркировка – „единична
непрекъсната линия“-М1 и не е използвал дясната половина на пътя по посока на движението си в
нарушение на чл.8, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на АЙД.
Х. Х. с ЕГН ********** от с.***, общ.***, обл.***, изразяваща се в избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето и говора-престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ вр. с чл.342, ал.1 от НК.
На основание чл. 305, ал. 5, пр. 3 от НПК вр. чл. 78а, ал. 1 от НК, ОСВОБОЖДАВА
подсъдимия Р. ХР. АС. ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 1000.00 /хиляда/ ЛЕВА.
На основание чл. 343г вр. чл. 343, ал.1,б.”б”, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, вр. чл. 49, ал. 1 от НК,
1
НАЛАГА на подсъдимия Р. ХР. АС. наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО” за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, считано от влизането на
присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и чл. 190, ал. 2 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия Р. ХР.
АС., да заплати сума в размер на общо 1134.00 лева /хиляда сто тридесет и четири лева /, в полза
на държавата по сметка на ВПРС и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист за присъдените в полза на държавата разноски.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд
град Шумен.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД №98 по описа за 2021 г. на ВПРС
Районна прокуратура – ***, Териториално отделение – *** е внесла в РС - *** обвинителен
акт, ведно с ДП№330/19 г. по описа на РУ гр.В.Преслав, по който в същия ден е образувано
производство пред първа инстанция срещу Р. Х. А., роден на 13.03.1993 г. в гр.***, обл.***,
български гражданин, с настоящ адрес гр.***, обл.***, ул.“Тича“№14, със средно образование,
неженен, с ЕГН **********, неосъждан за това, че на 31.10.2019 г. в с.***, общ.***, обл.***, при
управление на МПС - т.а.“***“ с рег.№****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20,
ал.2 от ЗДвП, като при избиране скоростта на движение на МПС-во, не се е съобразил с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да може да спре пред
всяко предвидимо препятствие и при възникване на опасност за движението, чл.16, ал.1, т.1 от
ЗДвП, като водач на моторно превозно средство на пътно платно с двупосочно движение с две
пътни ленти навлязъл в лентата за насрещно движение, като предприел неправилна маневра
заобикаляне в нарушение на чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, пресякъл надлъжната пътна маркировка –
„единична непрекъсната линия“-М1 и не е използвал дясната половина на пътя по посока на
движението си в нарушение на чл.8, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на АЙД. Х. Х. с ЕГН ********** от с.***, общ.***, обл.***, изразяваща се в избиване на
зъби, без които се затруднява дъвченето и говора-престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ вр. с чл.342,
ал.1 от НК.
След разпоредителното заседание по делото, преди даване ход на съдебното следствие,
подсъдимия и защитника са поискали делото да бъде разгледано по диференцираните процедури в
НПК и по-специално в глава двадесет и седма „Съкратено съдебно следствие“, като съдът
съгласно чл. 370, ал. 3 от НПК не може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато
са налице условията, предвидени в НПК. Подсъдимият заявява, че ще се възползва от
диференцираните процедури по НПК и на основание чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират други
доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т.
2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от
29.06.2021 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
други доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид
на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на
подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата, счита че обвинението се подкрепя
от събраните доказателствен материал и моли съдът да постанови осъдителна присъда, с която
подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Счита че случая са налице
предпоставките на чл.78а от НК, подсъдимия да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. В този случай предлага на съда да му наложи наказание
„Глоба“ около предвидения от закона минимум, около 1000 лева, предвид ниските доходи. Счита,
че следва да бъде наложено и предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява МПС“,
като предлага това да бъда за срок от около една година. В случай, че съда не възприеме
позицията, че са налице визираните предпоставки на чл. 78а от НК, предлага алтернативно на
подсъдимия да бъде наложено наказание „Пробация“ и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от една година.
Защитникът на подсъдимия, счита че обвинението не е доказано по несъмнен начин, т.к
защитата счита че подсъдимия е предприел заобикаляне на спрялото МПС, в зона на спирка при
което се е движел с определена скорост избрана от него, която е допустима скорост в населеното
място. От събраните по делото доказателства било установено, че същата е около 30 км/ч, поради
което не можело да бъде прието, че е нарушил правилата за движение на пътищата, които са
посочени. Било спорно дали подсъдимия е нарушил това е чл. 16, както е цитирано от страна на
прокуратурата „На пътното платно с двупосочно движение, каквото е било мястото на ПТП- то ,
на водача на ППС е забранено когато платното за движение има две пътни ленти, както е било да
навлиза и да се движи в лента за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне.
1
Той е заобикалял, така че тази забрана не е нарушена. Всички останали разпоредби, които са
посочени в обвинението касаят нарушаването на непрекъсната линия. Искам да обърна внимание,
че съгласно изчислените скорости за движение на автомобила, управляван от подсъдимия на
пътното платно, той трябва да се движи с подходяща скорост, както изисква и закона, да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. От
обяснението на подсъдимия се установявало, че той не е възприел пострадалото дете като
опасност, защото той не го е виждал. Вниманието на подсъдимия е било насочено към спрялото
ППС, което е автобус, където пътниците съгласно изискванията на ЗДвП трябва да прекосяват
пътното платно от задната част на автобуса, а не от предната. Това че детето го е направило от
предната част, ниския ръст на детето е попречило на подсъдимия да го възприеме, тъй като то е
било скрито от самия автобус. Според защитата подсъдимият се е движел със съобразена скорост и
излизането на детето на пътното платно от зоната на автобуса, поради движението на автомобила
на подсъдимия на метър от самия автобус, той попада в една зона, в която няма видимост към
детето, което излиза от автобуса и за това преминавайки с предната част на автомобила, той не го
фиксира пред него си, а удара на детето е нанесен със страничното огледало, т.е попада в т.нар.
„мъртва зона“. Вниманието на подсъдимия било насочено гледа напред, а детето е излязло
отстрани. Защитникът, счита че при преценка на така изложените обстоятелства в обвинителния
акт подкрепени от събраните от прокуратурата доказателства са налице основания съдът да приеме
невиновно поведение от страна на подсъдимия, поради което защитата счита че са налице
основания той да бъде оправдан.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и
признава обстоятелствата изложени в обвинителния акт, наясно е с последиците от проведеното
съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. Съгласен е с изложеното от защитника.
Прокурора в реплика въз основа на изложената защитна реч, считам че обстоятелствената
част на обвинителния акт обстановка сочи една опасна и усложнена пътна обстановка, при която е
следвало водача на ППС да се съобрази и да предприеме своевременно мерки за предотвратяване
на произшествието. Самото наличие на спрял автобус от който слизат пътници, предполагало една
усложнена пътна обстановка и водача е следвало да съобрази своето поведение, своята скорост на
движение и именно в тази усложнена обстановка. Цитира съдебна практика с Решение
№1360/02.12.1977 г. по Нак.дело№1201/1977 на ІІІ-то НО на Върховен съд. Ще цитирам и
Решение №9/29.07.2011 г. на ВКС по Нак.дело №775/2010 г. на ІІІ-то НО, като счита, че е налице
богата практика в тази насока. Счита, че не се касае за случайно деяние с излизането на детето на
пътната настилка. Самото наличие на спрял автобус следвало е да заостри вниманието на
подсъдимия и той да избере или да спре, т.е. той е трябвало да спре, защото имало непрекъсната
линия на пътното платно, което е отразено и в самата авто-техническа експертиза или да избере
много ниска скорост, така че да може да спре при всяко видимо препятствие.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
На 31.10.2019 г. около 07,00 часа, св. М. и подс. А. пътували с товарен автомобил „***" с
per. № *** за гр. ***, собственост на М.. Автомобилът се управлявал от подсъдимия, а до него на
предната дясна седалка седял св. М.. Около 08,25 часа подс. А. и св. М. навлезли с товарния
автомобил „***" с per № **** в с. ***, по ул. "Хан Крум". Времето било облачно, а пътното платно
- мокро, без неравности, с наклон надолу по посока гр. *** 4%. В близост до дом № 17, по посока
на движението на товарния автомобил, вдясно от пътното платно, била изградена автоспирка за
междуселищен обществен транспорт. Пътното платно било с поставена хоризонтална маркировка
осева „единична непрекъсната линия". Приближавайки автоспирката подсъдимия видял, че пред
нея имало спрял автобус, от който слезли пътници. Тогава подсъдимия без да се съобрази с това и
с правилата за движение, които задължават водача на МПС при избиране скоростта на движение
на МПС-во, следва да има предвид характера и интензивността на движението, конкретните
условия на видимост /видимостта му е била нарушена в случая от спрелия автобус/, за да може да
2
спре пред всяко предвидимо препятствие и при възникване на опасност за движението, предприел
маневра заобикаляне на автобуса, движейки се със скорост от 30 км/ч., при което навлязъл в
лентата за насрещно движение и пресякъл надлъжната пътна маркировка – „единична
непрекъсната линия“-М1. В момента, в който товарният автомобил „***" достигнал до предната
част на автобуса, от дясно пред автобуса излязъл на пътя и започнал да пресича пътното платно
деветгодишният АЙД. Х. Х. от с. ***. Виждайки детето, подс. А. незабавно предприел действия за
спиране на автомобила, като употребил спирачки, но дясното странично огледало ударило детето.
От удара, постр. Х. се завъртял и паднал на пътното платно, на 1-2 м. пред лявата страна на
автобуса, а автомобила спрял движението си след няколко метра. Вследствие на удара, постр. Х.
получил телесно увреждане, изразяващо се в съчетана травма: глава, корем. В резултат на
получените травматични увреждания, на постр. Х. било причинено избиване на преден зъб -
първи, горе, вдясно. След инцидента св. 3. Х., баба на малолетния Х., която била в автобуса, както
и други лица, намиращи се наоколо - св. Н. и св. С., оказали помощ на детето. Свидетелят И. В.
подал сигнал на телефон за спешни повиквания 112. На мястото на инцидента пристигнал
медицински екип, който транспортирал постр. Х. до болнично заведение. Пристигнал и
разследващ орган и полицейски екип при РУ-В. Преслав.
Извършен бил оглед на местопроизшествие с приложена скица.Изготвени били
фотоснимки. Подс. А. бил тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410 с № ARMS0102 за
наличие на алкохол в кръвта му, като пробата под № 435 била отрицателна.
ОТ ПРАВНА СТРАНА съдът намери за установено следното:
По чл. 301, ал. 1, т. 1. от НПК – има виновно извършено деяние от подсъдимия, изразяващо
се в това, че същият на на 31.10.2019 г. в с.***, общ.***, обл.***, при управление на МПС -
т.а.“***“ с рег.№****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП, като при
избиране скоростта на движение на МПС-во, не се е съобразил с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да може да спре пред всяко предвидимо
препятствие и при възникване на опасност за движението, чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като водач на
моторно превозно средство на пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти навлязъл в
лентата за насрещно движение, като предприел неправилна маневра заобикаляне в нарушение на
чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, пресякъл надлъжната пътна маркировка – „единична непрекъсната
линия“-М1 и не е използвал дясната половина на пътя по посока на движението си в нарушение на
чл.8, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на АЙД. Х. Х. с ЕГН
********** от с.***, общ.***, обл.***, изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява
дъвченето и говора.
Причинените травматични увреждания на пострадалия покриват медикобиологичната
квалификация на телесното увреждане - избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говора, което съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК/арг. Пост.№3
от 27.09.1979 на Пленума на ВС/.
По делото са били изготвени и две съдебномедицински експертизи, втората от които
допълнителна. Същите дават заключение, че на 31.10.2019г. АЙД. Х. Х. е получил съчетана
травма: глава, корем.
Контузия на главата: 1/ Лицева травма: Травматичен оток на горната устна; Травматично
увреждане на първи зъб горе, вдясно; Травматичен периодонтит на четирите резеца на долната
челюст /първи втори долни заби вдясно и първи и втори долни заби вляво/; Частично счупване на
режещите ръбове на короните на долните централни резци/първи долу вдясно, първи долу вляво/;
21 Сътресение на мозъка.
Контузия на корема: мекотъканна травма, без увреждане на коремни органи и/или излив на
течност в коремната кухина. Всички установени травматични увреждания са били причинени от
действието на твърди, тъпи предмети, по механизма на удар или натиск. Установените
травматични увреждания могат да бъдат получени по начин, съобщен от свидетелите. Между
3
претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка причинна връзка.
Първоначалната, а и впоследствие допълнително проведената съдебномедицинска експертиза
дават заключение, че избиването на предния зъб горе, вдясно, води до медикобиологичната
квалификация избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говора.
Съдът не споделя твърдението на защитата за случайно деяние, поради следното:
В хода на разследването са проведени две автотехнически експертизи. Първата от тях дава
заключение относно механизма на пътно-транспортното произшествие, като съдът няма основания
да не ги кредитира, още повече че подсъдимия е признал обстоятелствата изложени в
обвинителния акт, включително и по отношение на механизма на ПТП. Определена била и
скоростта на движение на товарния автомобил „***", а именно 30 км/ч. Втората експертиза
определеня опасната зона за спиране на товарния автомобил, а именно -18,8м. Експертизата
приема, че водачът на автомобил „***" е имал възможност да избегне удара чрез аварийно спиране
на разстоянието на възприемане -около 2,5м., само в случай, че се е движил със скорост не по-
висока от 3,58км/ч. При движение с изключително ниска скорост водачът на товарния автомобил
„***" е имал възможност да осъществи спиране пред линията на пресичане и да предотврати удара.
Експертизата посочва, че в конкретния случай, имайки предвид мястото и механизма на
произшествието, следва да се има предвид, че водачът на товарния автомобил „***" не се е
съобразил с наличието на непрекъсната осева линия и е допуснал пресичането й и навлизане в
насрещната лента за движение. Водачът е следвало да изчака автобуса до неговото потегляне, като
по този начин произшествието би било избегнато. Експертизата отбелязва и че независимо, че не е
налице пътен знак, определящ мястото на автобусната спирка, водачът е бил запознат с този факт,
предвид наличието на отдавна съществуващ заслон, определящ мястото на автоспирката. Водачът
следвало да се съобрази с факта, че при преминаването покрай спиращ, спрял или потеглящ
автобус следва да изчака слизането и качването на пътници, както и евентуално наличие на
възможности за пресичане на пътното платно. В този случай е следвало да се съобрази с
безопасните начини за преминаване покрай спиращ, спрял или потеглящ автобус.
Установена е с автотехническа експертиза и стойността на щетите, причинени на т.а. „***"
с per № *** - собственост на С.С. М., е в размер на 35лв.
Видно от така установената фактическа обстановка обв. Р. Х. А. е осъществил от обективна
и субективна страна състав на престъпление по чл. 343, ал. 1 , б. "б", предл. Второ от НК във
връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.
Деянието е извършено по непредпазливост, под формата на небрежност, като подсъдимия
не е предвиждал и не е искал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди чрез изпълнение на задължението си по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП /непрекъснато
да контролира управляваното от него пътно превозно средство , чл. 20, ал. 2 от ЗДвП /водачите на
пътно превозно средство (ППС) при избиране скоростта за движение са длъжни да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, ... с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението/, чл. 16, ал.1,т. 1 от ЗДвП /на пътното платно с
двупосочно движение на водачите на ППС е забранено, когато платното за движение има пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно виждане, освен при изпреварване или
заобикаляне/ и по чл. 8, ал. 1 от ЗДВП / водачите на ППС използват дясната пътна лента по посока
на движението си, освен когато с пътен знак или със светлинен сигнал е оказано нещо друго/ вр.
чл. 63, ал. 2,т. 1 от ППЗДвП / „единична непрекъсната линия"-М1- на ППС е забранено да я
застъпват и пресичат. ..."/.
Поради което съдът не приема становището на защитата за липса на вина, като елемент от
субективната страна на деянието.
По чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК – деянието съставлява престъпление по НК – по чл.343, ал.1,
4
б.“б“, предл.ІІ-ро вр. с чл.342, ал.1 от НК.
По чл. 31, ал. 1 и чл. 33 от НК – несъмнено е, че подсъдимият е наказателноотговорно
лице, което е и пълнолетно. Същият действал в състояние на вменяемост, тъй като по делото не
съществуват никакво съмнение и никакви индиции, за да се направи извод в обратна насока.
От субективна страна е налице следното: Деянието е извършено при форма на вина
непредпазливост във формата на небрежност. Подсъдимият не е предвиждал и искал настъпването
на общественоопасните последици на деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи както
несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от
страна на подсъдимия, неправилната преценка на пътната обстановка, така и поведението на
пострадалия.
Подсъдимият Р. Х. А., роден на 13.03.1993 г. в гр.***, обл.***, български гражданин, с
настоящ адрес гр.***, обл.***, ул.“Тича“№14, със средно образование, неженен, с ЕГН
**********, неосъждан.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание: 1. За
престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.ІІ-ро вр. с чл.342, ал.1 от НК, което е непредпазливо,
се предвижда наказание “Лишаване от свобода” до три години или пробация; 2. Установи се, че,
подсъдимият към датата на извършване на престъплението е неосъждан и не се е ползвал от
привилегията по чл. 78а от НК; 3. Причинените с престъплението несъставомерни имуществени
вреди не са възстановени, което е ирелевантно в случая, съгласно задължителната съдебна
практика изразена в ТР№2/22.12.2016 г. на ВКС по ТД№2/2016 г. на ОСНК, не следва да се
включват в понятието възстановяване на причинените имуществени вреди при прилагане на
разпоредбата на чл.78а от НК, несъставомерните такива, независимо че същите са пряка и
непосредствена последица от извършеното престъпление, какъвто е и настоящия случай.
Установените имуществени вреди по МПС са възстановени от подсъдимия. По делото няма
установени в хода на досъдебното производство причинени неимуществени вреди и
посочени такива в обвинителния акт. Поради което от подсъдимия не може да се иска да
възстанови имагинерни вреди.
При определянето на наказанието съдът прецени, като смекчаващи отговорността му
обстоятелства ниската степен на обществена опасност на дееца, обусловена от данните за
личността му, чисто съдебно минало, минимално наложени административни наказания по ЗДвП,
поведението на пострадалото дете и като отегчаващо такова степента на обществената опасност на
конкретното деяние, която оцени като висока, предвид големия брой престъпления от този вид
извършвани в страната, начина на извършване на престъплението, включително и множеството
причинени телесни повреди.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК, при приоритет на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, а именно “Глоба” в размер на 1000.00 лева.
На основание чл. 343г от НК, съдът наложи на подсъдимия наказание “лишаване от право
да управлява моторно превозно средство” за срок от девет месеца, считано от влизане на
присъдата в сила. При определяне на размера на наказанието, съобрази минимално наложени
наказания на подсъдимия по ЗДвП, поведението на пострадалото лице.
Съдът, съобразявайки залегналите в чл. 36 от НК цели на наказанието, счита, че спрямо
подсъдимия би се въздействало най-пълно чрез налагане на наказания в посочения вид и размер,
чрез които в пълна степен осигурява осъществяване както на индивидуалната, така и на
генералната превенция като цели на наказанието.
5
Съдът възложи на подсъдимия деловодните разноски направени в хода на досъдебното и
съдебното производство.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
6
Съобщи за изтекли лични данни