№ 17252
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110141924 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.“ ЕООД, ЕИК ********,
искова молба и уточнителна такава /л.219/ против „В.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, с
която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.99 ЗЗД с
искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 2 750.00
лева, предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 31 470,78 лв., и
представляваща сбор от следните суми:
500.00 лв. (частична претенция от вземане в общ размер на 2579,98лв.),
предадени без основание от А.И.И., ЕГН **********, на ответника за периода от
29.05.2021 г. до 27.05.2022 г., което вземане е цедирано на ищеца съгласно Договор за
Цесия от 27.05.2022 г.
500.00 лв. (частична претенция от вземане в общ размер на 5 395,53 лв.),
предадени без основание от Б.П.Г., ЕГН **********, на ответника за периода от
17.03.2021 г. до 11.02.2022 г., което вземане е цедирано на ищеца съгласно Договор за
вземания от финансови институции от 11.02.2022 г.;
500.00 лв. (частична претенция от вземане в общ размер на 5 145,27 лв.),
предадени без основание от З.С.П., ЕГН ********** на ответника за периода от
28.07.2021 г. до 06.06.2022 г., което вземане е цедирано на ищеца съгласно Договор за
Цесия от 06.06.2022 г.;
1 250.00 лв. (частична претенция от вземане в общ размер на 18 350 лв.),
предадени без основание от С.Г.Р. , ЕГН **********, на ответника за периода от
06.10.2017 г. до 30.06.2022 г., което вземане е цедирано на ищеца съгласно Договор за
Цесия от 30.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от дата на
предявяване на исковата молба – 29.07.2022 г. до окончателно изплащане.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че е сключил
следните договори за цесия:
Договор за Цесия от 27.05.2022 г. с А.И.И., ЕГН **********, по силата на който
последният му е прехвърлил вземания, които има спрямо ответното дружество в общ
размер на 2 579,98 лв.;
Договор за вземания от финансови институции от 11.02.2022 г. с Б.П.Г., ЕГН:
1
**********, по силата на който последната му е прехвърлила вземания, които има
спрямо ответното дружество в общ размер от 5395,53 лв.;
Договор за Цесия от 06.06.2022 г. със З.С.П., ЕГН **********, по силата на
който последната му е прехвърлила вземания, които има спрямо ответното дружество
в общ размер от 5 145,27лв.
Договор за Цесия от 30.06.2022 г. със С.Г.Р., ЕГН **********, по силата на
който последният му е прехвърлил вземания, които има спрямо ответното дружество в
общ размер от 18 350 лв.
Сочи, че е уведомил ответника за извършеното прехвърляне на вземания, в
качеството си на пълномощник на цедентите. Излага, че между ответника и посочените
по-горе цеденти са били сключени договори за кредит по реда на ЗПК и ЗПФУР, по
силата на които за кредитополучателите е възникнало задължение да заплатят
главницата, възнаградителната лихва, както и такса за бързо разглеждане и такса за
удължаване. Твърди, че цедентите са изпълнили всички свои задължения към
ответното дружество. Излага, че договорите за кредит, евентуално техни клаузи са
нищожни, поради което счита, че част от сумите (т.е. погасителните вноски по
договорите за кредит) са платени без основание. Подробно аргументира, че
основанията за нищожност са противоречие със закона, заобикаляне на закона,
накърняване на добрите нрави или липса на съгласие. Сочи, че в договорите не е
посочен действително прилаганият ГПР, т.к. в него не били включени таксите за бързо
разглеждане и удължаване, поради което счита, че на основание чл. 22 ЗПК целите
договори следва да бъдат обявени за недействителни. Твърди, че е налице заобикаляне
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.к. ако посочените по-горе такси бъдат включени в размера на
ГПР, е налице надвишаване на максимално допустимия размер по ЗПК. Сочи, че е
нарушено изискването договорите да са написани по ясен и разбираем начин, да бъдат
в шрифт не по-малък от 12, както и че липсвала клауза за правото на отказ на
потребителя от договора. Поддържа, че е налице и накърняване на добрите нрави като
счита, че таксите за бързо разглеждане и удължаване водят до неоснователно
обогатяване за сметка на другата страна, както и че нарушават изискванията за
еквивалентност на престациите. Аргументира подробно, че размерът на ГЛП също
противоречи на добрите нрави, че води до несправедливо високо възнаграждение за
кредитора. Освен всичко изложено, твърди, че цедентите не са изразили съгласие за
сключване на договори за кредит с такива параметри, най-вече относно предоставянето
на допълнителни услуги (таксите за бързо разглеждане и удължаване), както и че при
сключването на договорите, не са им предоставени всички приложения към
Договорите за кредит. С оглед всичко изложено твърди, че договорите за кредит са
нищожни, евентуално навежда твърдения за нищожност на клаузите, уреждащи
таксите за бързо разглеждане и удължаване, поради което счита, че цедентите са
заплатили процесните суми без основание. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва договорите за цесия като нищожни, поради липса на основание. Оспорва и
уведомяването за извършено прехвърляне на вземания, като излага, че липсват
доказателства, от които да е видно, че цедентите са упълномощили цесионера да
уведомява длъжниците за извършените цесии. Прави възражение за нередовност на
исковата молба и сочи, че ищецът не е изложил ясно обстоятелствата, на които
основава иска си. Аргументира, че в случая се касае за бъдещи вземания, които към
момента на сключване на договорите за цесия не са били възникнали, като счита, че
описаното прави договорите нищожни поради липса на предмет. В подкрепа на
последното излага и че конкретните вземания не са индивидуализирани в достатъчна
степен. С оглед изложеното счита и че ищецът не установява материалноправната си
легитимация. Оспорва представителната власт на ищеца при сключването на
договорите за цесия и излага подробни съображения в тази насока. Навежда доводи, че
2
уведомлението за цесия е нередовно, т.к. липсвала индивидуализация на всяко
конкретно вземане. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Първият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че всяко едно от
индивидуализираните в исковата молба лица, е заплатило на ответното дружество
сочените в исковата молба суми, че лицата имат вземания към ответното дружество в
посочения в исковата молба размер, които са прехвърлени на ищцовото дружество с
договори за цесия, за което прехвърляне ответното дружество е надлежно уведомено
по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
При установяване на горните факти и обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже по делото пълно и главно основанието за получаването и за задържане на
полученото.
Настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна, поради следните съображения:
С протоколно определение от 31.03.2023г. / протокол л. 321, том II/, съдът е
допуснал съдебно – счетоводна експертиза, вещото лице по която да даде отговор на
формулираните въпроси.
Заключението не е изготвено, като при изслушване на вещото лице в
проведеното на 06.10.2023г., открито съдебно заседание, експертът посочи, че след
отправена писмена молба да бъдат представени необходимите документи от страна на
ответника „В.Б.“ е постъпил отказ, с твърдението, че не са открити документи и
справки, свързани с извършени плащания от индивидуализираните в исковата молба
лица
По аргумент от гореизложеното и доколкото ответното дружество е субект,
който е длъжен да води редовно счетоводство, а от приложените по делото договори за
кредит /л. 337 – л. 469 / се установява, че между „В.Б.“ и всяко едно от лицата,
посочени като кредитополучател, са били налични облигационни правоотношения и
като взе предвид, че с отказа да предостави необходимите документи на експерта,
ответникът е създал пречки за изготвяне на заключението, на основание чл. 161 ГПК,
съдът приема за доказано обстоятелството, че А.И.И., ЕГН **********, Б.П.Г., ЕГН
**********, З.С.П., ЕГН ********** и С.Г.Р., ЕГН **********, са заплатили на
ответника индивидуализираните в исковата молба суми по процесните договори за
кредит и сключените анекси към тях.
Настоящият съдебен състав, обаче, намира че ищцовото дружество не доказа по
делото, че е материалноправно легитимиран субект, в частност че е носител на
вземанията, предмет на настоящото производство, доколкото от приложените договори
за цесия не се установява, че са му прехвърлени именно вземанията, предмет на
настоящото производство.
Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на която
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен
между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия
за действителност на договорите, но има значение и основанието за възникване на
прехвърленото вземане, предмет на договора за цесия. От правилото, установено в чл.
99, ал. 2 ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който
3
цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат
бъдещи, а само съществуващи вземания, т. е. тяхното съществуване е условие за
нейната действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния
договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно
правно основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се
извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респ.
определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за действителност на
всяко едно от тях. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание.
По делото са приложени четири договора за цесия, а именно копие на Договор за
цесия № 1179/27.05.2022г. /л. 36/, сключен между А.И.И., ЕГН ********** и ищцовото
дружество, копие на Договор за вземания от финансови институции №
1113/11.02.2022г. /л. 68/, сключен между Б.П.Г., ЕГН ********** и ищцовото
дружество, копие на Договор за цесия № 1184/06.06.2022г. / л. 139/, сключен между
З.С.П., ЕГН ********** и ищцовото дружество и копие на Договор за цесия №
1195/30.06.2022г. /л.175/, сключен между С.Г.Р., ЕГН ********** и ищцовото
дружество.
В исковата молба се твърди, че предмет на настоящото производство са
индивидуализираните суми, платени без основание, като допълнителни услуги „бързо
разглеждане на искането за кредит“ и „удължаване на срока на кредита“, като са
формулирани доводи, че клаузите от договорите за кредит, регламентиращи тези
вземания са нищожни.
В приложените копия на договори за прехвърляне на вземания обаче е
формулирана индивидуализация на конкретна сума, като се сочи, че същата е платена
без основание по конкретен договор за кредит или анекс към същия. При така
формулираната индивидуализация не става ясно дали с договорите за цесия се
прехвърля недължимо платена главница, недължимо платена договорна лихва,
недължимо платени такси или недължимо платени допълнителни услуги „бързо
разглеждане на искането за кредит“ и „удължаване на срока на кредита“, в частност
липсва посочено конкретно основание, което да обуслови извода, че с договорите за
цесия се прехвърлят именно суми, платени като посочените допълнителни услуги.
На следващо място в договорите за цесии са индивидуализирани сумата, която
се твърди, че е платена без основание и договора или анекс към договора, по които се
твърди, че са платени сумите, но не е посочена дата, на която същата е заплатена на
дружеството кредитор, дали сумата представлява месечна погасителна вноска, в която
са включени главница, договорна лихва и индивидуализираните в исковата молба
допълнителни услуги „бързо разглеждане на искането за кредит“ и „удължаване на
срока на кредита“ или представлява единствено сума, включваща процесните
допълнителни услуги.
След дадени от съда указания, с уточнителна молба /л.219/ ищецът отново не
сочи конкретна дата, на която са извършени плащанията на сумите, предмет на
настоящото производство, а индивидуализира период с начална и крайна дата, който
период е около една година по договорите сключени между ответника и посочените
кредитори. Липсата на дата или период на плащане на сумите в договорите за
прехвърляне на вземанията поставя съда в невъзможност да извърши преценка дали
същите са идентични със сумите, предмет на настоящото производство.
За пълнота следва да се отбележи, че едно от лицата, индивидуализирани в
исковата молба – З.П., на 12.04.2023г., депозира молба /л.334 по делото/, в която сочи,
че между нея и ответното дружество е имало безспорни кредитни правоотношения, по
които заявява категорично, че няма финансови претенции.
По изложената аргументация, настоящият съдебен състав намира, че ответното
дружество не доказа по делото, че е материалноправно легитимиран, в частност, че е
4
носител на вземанията, предмет на настоящото производство, поради което
претенцията се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищецът следва
да заплати на ответника разноски в размер на 100.00лв.,– юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т“ ЕООД , ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: /адрес/, срещу „В.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 2 750.00 лева, предявена като частичен иск от вземане в общ размер на 31
470,78 лв., формирана както следва:
500.00 лв. /частична претенция от вземане в общ размер на 2579,98лв./,
предадени без основание от А.И.И., ЕГН **********, на ответника за периода от
29.05.2021 г. до 27.05.2022 г., което вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за
Цесия № 1179/ 27.05.2022 г.
500.00 лв. /частична претенция от вземане в общ размер на 5 395,53 лв./,
предадени без основание от Б.П.Г., ЕГН **********, на ответника за периода от
17.03.2021 г. до 11.02.2022 г., което вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за
вземания от финансови институции № 1113/11.02.2022 г.;
500.00 лв. /частична претенция от вземане в общ размер на 5 145,27 лв./,
предадени без основание от З.С.П., ЕГН ********** на ответника за периода от
28.07.2021 г. до 06.06.2022 г., което вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за
Цесия № 1184/ 06.06.2022 г.;
1 250.00 лв. /частична претенция от вземане в общ размер на 18 350 лв./,
предадени без основание от С.Г.Р., ЕГН **********, на ответника за периода от
06.10.2017 г. до 30.06.2022 г., което вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за
Цесия № 1195/30.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
дата на предявяване на исковата молба – 29.07.2022 г. до окончателно изплащане,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т“ ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал.1 вр.ал. 8 ГПК,
да заплати на „В.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 100.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5