№ 79
гр. С.З., 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20245500900541 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание: чл. 432 от КЗ и чл.45 и чл. 52 от
ЗЗД.
Образувано по искова молба от Д. Д. Д. с ЕГН ********** действащ със
съгласието на своята майка и законен представител В. Д. В. от гр.С.З. против
З. "Д.Ж.З." АД – гр.С. с ЕИК ** с цена на предявения иск: 52 000 лева.
Ищецът сочи в исковата молба, че към 16.11.2023 г., а и до настоящият
момент, е ученик в *** - С.З..
Изложени са обстоятелства, че на 16.11.2023 г. около 13:25 часа, в
гр.С.З., ищецът е напуснал своето училище, като е предприел пресичане по
пешеходната пътека тип "зебра", намираща се на бул."**" до № 50. В същото
време по пътното платно, което ищецът е пресичал, се е движил и
застрахования при ответника л.а. марка „Опел“, модел „Астра“ с държ.рег.№
**, притежаващ застр.полица BG30123003349355, валидна до 07.11.2024 г.,
управляван от И.М.И., притежавал ЕГН **********, с адрес в гр.С.З..
Последният, при своето движение направо по пътното платно, не се е
съобразил с предимството на ищеца, в резултат на което е настъпило пътно
транспортно произшествие.
Пострадалото лице, настоящ ищец, е бил откаран с линейка към У. АД и
е постъпил за лечение в клиниката по неврохирургия.
1
Вследствие на настъпилия удар, ищецът е претърпял множество
травматични увреждания, установени по надлежния ред - Contusio capitis
thoracis regio lumbalis et extremitates, Comotio cerebri, VLC /scalp/ capitis,
fractura caput fibulae sinistri. Причинената фисура на лява фибула проксимално
е довела до трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник за
период по дълъг от 30 дни, извършена е в спешен порядък реинплантация на
скалп, а претърпяното мозъчно сътресение и краткотрайната загуба на
съзнание по път към лечебното заведение са довели до загубата на спомени.
Причинени са и множество натъртвания и охлузвания по тялото на
пострадалия, които са му причинили силни болки и страдания.
Сочи се, че за така осъщественото пътно-транспортно произшествие,
предвид причинената средна телесна повреда на ищеца, е образувано
досъдебно производство № 1228 зм 341/2023 г. по описа на сектор "Пътна
полиция" при ОДМВР - С.З.. Поради настъпилата на 10.02.2024 г. смърт на
виновният водач - И.М.И., последното е прекратено. Посочено е, че в
изпълнение на изискванията на КЗ, от страна на ищеца пред ответника, който
изцяло отговаря за причинените вреди от застрахования при него делинквент,
е предявена претенция с вx.№ 694/05.02.24 г. по опис на застрахователното
дружество, с която е поискано изплащане на застрахователното обезщетение
за претърпените от пострадалия неимуществени вреди. С претенцията са
представени и всички намиращи се у ищеца, съществуващи и изискуеми се
документи за определяне и установяване на техния размер. При ответника е
образувана щета № 0801-000953/2024- 01, по която и до настоящия момент не
е налице определено и изплатено застрахователно обезщетение.
Към датата на настъпилото събитие ищецът е бил в една крехка възраст,
току що навършил шестнадесет години. Той тепърва е започвал своето
оформяне като самостоятелна личност, желаеща да приема
предизвикателствата и да навлиза в зрелия жИ.т. Преди пътнотранспортното
произшествие, той е бил изключително активен и усърден в учението, спорта,
желанието си да изглежда добре и да е сред своите връстници. Започнал е да
извоюва пред родителите си и правото да бъде самостоятелен и да не бъде
придружаван до учебното си заведение.
Сочи се, че ПТП е настъпило внезапно и е рефлектирало върху ищеца
изключително силно. Внезапно и без да има каквато и да е предвидимост или
2
каквито и да е други предупреждения, ищецът е станал участник във
въпросното ПТП, повлияло му в значително негативна степен.
Състоянието на пострадалия е било изключително влошено. Травмите
му са били разположени по цялото тяло. Силните болки в левия крак и
другите части на тялото са продължили в дълъг период от време, а някои от
тях продължават и до днес. Около месец излизанията от дома на ищеца са
били само и единствено за осъществяването на контролни прегледи. Голямата
част от времето в дома си, той е прекарвал на легло и се е ползвал от чужда
помощ за обикновените битови задачи, което е било в пълен разрез с неговия
предишен начин на жИ.т и желанията му да бъде самостоятелен. Всичко това,
съчетано и с внезапността на събитието, е довело до изключително сътресение
на психиката на ищеца. Чувството за страх, безпомощност, съчетано и със
силните болки, които той е търпял са довели до множество негативни емоции,
които продължават и до момента. Твърди се, че и до настоящия момент
ищецът преживява страхови епизоди вследствие на претърпяното събитие,
сънува кошмари и изпитва силен страх при придвижването си из града и на
път за учебното си заведение. Епизодични спомени и нови детайли от
настъпилото събитие се появяват непрекъснато в съзнанието му и отново го
възвръщат към силно негативните емоции, които е претърпял и така
препятстват тяхното преживяване. Болките в крака му продължават и до днес,
като това води до епизодична накуцваща походка, за която е осмиван от своите
връстници. Два пръста от лявата му ръка са с изключителна слабост и водят до
нестабилен захват. Осмиван е и за останалия по главата си белег. Желанието на
ищеца за излизане и търсене на социални контакти са почти преустановени, а
осъществяваните такива са със силна неохота и възможно най-кратки.
Започнали са чести епизоди на разсеяност и нервност, които не са отшумели и
до настоящия момент. Учението му и възможността му да възпроизвежда
учебния материал са изостанали и с намален капацитет, именно в момент, в
който противното му е много необходимо. Всички занимания със спорт също
са преустановени, като се наблюдава и небрежност към външния му вид.
Твърди се, че настъпилото социално отчуждение не е преодоляно и до
момента, а домашната обстановка и постоянното присъствие на родител се
явяват неговата предпочитана среда.
Сочи се, че от процесното ПТП подлежащи на обезщетяване
неимуществени вреди е претърпял единствено ищеца. В същото време към
3
датата на събитието и до настоящия момент, през който тече и периода на
възстановяване на ищеца, икономическите условия в страната се влошават.
Отбелязва се, че са налице изключителни инфлационни процеси и покачване
на потребителските стойности на стоките, услугите и медикаментите, които
обуславят в цялост размера на исковата претенция.
По отношение на претендираната законна лихва за забава в размер на 2
357.34 лв. се сочи, че последната е изчислена за периода от дата 06.05.24 г. до
дата 07.10.24 г., при брой дни за този период 155 и годишен лихвен процент,
както следва: от 06.05.2024 г. до г. - ГЛП 13.79 % или сума в размер на 858.04
лв. и от 01.07.2024г. до 07.10.2024 г. - ГЛП 13.63% или сума в размер на 1
499.30.86 лв. Посочва, че основанието, на което претендира законната лихва за
забава е чл.497, ал. 1, т.2 от КЗ.
Моли, да се постанови решение, с което:
да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 40 000 лв.
- главница на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на гореописаното ПТП, ведно с дължимата се законна лихва
за забава, смятано от датата на подаване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на вземането;
да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2 357.34
лв., представляваща дължима се законна лихва за забава върху неизплатеното
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода
от 06.05.24 г. до дата 07.10.2024 г., изчислена върху претендираната главница
от 40 000 лв.
Моли, да се определи и присъди адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38 от ЗАдв.
На основание чл.127 ал.4 от ГПК посочва банкова сметка.
В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество, с който счита, че предявения иск за неимуществени
вреди е процесуално допустим.
Намира, че претенциите на ищеца са неоснователни и недоказани, както
по основание, така и по размер и следва да бъдат отхвърлени, като се
присъдят в полза на ответното дружество направените на основание чл. 78 от
ГПК разноски, в това число и за юрисконсултско, респ. адв. възнаграждение.
4
В условията на евентуалност и в случай, че се уважат исковете на
насрещната страна, ответникът моли да се редуцира размера на търсените с
исковата молба суми, доколкото се явяват прекомерно и необосновано
завишени и не кореспондират с направените възражения за съпричиняване и
настъпилите в следствие от вредоносния резултат неблагоприятни последици.
Не възразява, че към 16.11.2023г. е било налице валидно застрахователно
правоотношение между З. АД и С.Г.И., в качеството на собственик на л. а.
„Опел”, peг. № **, по силата на застрахователна полица №
BG/ЗО/123003349355, със срок на действие от 08.11.2023 г. до 07.11.2024 г.
Оспорва механизма на ПТП. Счита, че същият не се е реализирал по
описания в исковата молба начин.
Оспорва представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Заявява, че протоколът е официален удостоверителен документ, но не се
ползва с материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй
като съставилият го орган не е присъствал на ПТП, а е отразил в него
изявленията на участниците. Сочи, че съгласно, чл. 179, ал.1 от ГПК,
посоченият протокол, имащ характер на официален документ, има
удостоверителна сила само по отношение на фактите и обстоятелствата, които
са се осъществили от или пред длъжностното лице, което е изготвило
документа.
Твърди, че е налице значително „съпричиняване” по смисъла на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД за процесното застрахователно събитие и настъпилите в резултат
на него последици от страна на Д. Д. Д.. Посочва, че последният преди да
предприеме пресичане на платното за движение не е съобразил, че водачът на
л. а. „Опел”, peг. № ** се е движил по платното за движение. Той е имал ясна
видимост, разполагал е с възможност да се огледа, изчака и пропусне. Твърди
се, че ищецът е пресичал на нерегламентирано за целта място.
Аргументира се с разрешението дадено в т. 6 от ТР № 2/22.12.2016 г. по
тълк. д. № 2/2016 г„ ОСНК на ВКС.
Твърди, че пострадалото лице е получило незначителни по вид и степен
телесни наранявания, от които се е възстановил бързо и без усложнения.
Оспорва твърдението, че пострадалият не е могъл да се обслужва
самостоятелно в ежедневието си. Сочи, че в исковата молба не се съдържат
5
данни за конкретно лице, което е полагало грижи за него и в какво се изразяват
същите. Заявява, че бланкетно е посочено, че не може да изпълнява
елементарните си хигиенични и други потребности.
Оспорва размера на търсеното с исковата молба застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди. Счита, че при формирането му не е
кредитирана застрахователната и съдебната практика по аналогични случай с
оглед на процесния период, критериите, запълващи със съдържание понятието
за „справедлИ.ст” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, видът и характера на телесните
увреждания, респ. обемът, продължителността и интензивността на болките и
страдания, както и значителният принос от страна на пострадалото лице за
възникването на застрахователното събитие и последиците в резултат на него.
Оспорва, че Д. е претърпял психологически проблеми. Посочва, че
пострадалият не се е консултирала нито с психолог, нито с психиатър, който
да констатира наличието им и, че следва да предприеме мерки за справянето с
психологичния, респ. психическия дискомфорт.
На отделно основание оспорва изцяло претенцията за присъждане на
лихва, поради неоснователност на главния иск.
Моли, да се отхвърлят изцяло ищцовите претенции, доколкото същите
са неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер и моли
да се присъдят в полза на ответното дружество на основание чл. 78 от ГПК
направените в настоящото производство разноски, в това число и за
юрисконсултско, респ. адвокатско възнаграждение. В условията на
евентуалност и в случай, че се уважат ищцовите претенции, ответникът моли
да не се присъждат в пълния претендиран размер търсените с исковата молба
суми, доколкото са прекомерно и необосновано завишени, а и с оглед на
направените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат.
В случай, че ищецът или процесуалният му представител не се явят в
първото по делото съдебно заседание без основателна причина за това, моли
да се постанови на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК неприсъствено решение и
да се прекрати настоящото производство.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори относно настъпило ПТП на 16.11.2023 г.
около 13:25 часа, в гр.С.З., на бул."**" до № 50, между ищеца и л.а. марка
6
„Опел“, модел „Астра“ с държ.рег.№ **, управляван от И.М.И..
За случая е образувано ДП № 1228, зм 341/23 г. и преписка № 11927/23 г.
по описа на РП-С.З., което с Постановление№ 11927/2023 г. е прекратено,
поради смърт на извършителя И.М.И., починал на 10.02.2024 г..
Налице е валидно застрахователно правоотношение между З. АД и
С.Г.И., в качеството на собственик на л. а. „Опел”, peг. № **, по силата на
застрахователна полица № BG/ЗО/123003349355, със срок на действие от
08.11.2023 г. до 07.11.2024 г. към датата на ПТП – 16.11.2023г.
Свидетелят В. Д. В. – майка на ищеца сочи, че на 16.11.2023 от Бърза
помощ се обадили, че синът й е блъснат на пешеходна пътека. Обадила се на
баща му и след това тръгнали към болницата. Ищецът бил на носилка, имал
рани по главата, носа, цялото тяло, краката. Чакали почти два часа за да го
приемат, да залепят и промият раните му и след това го качили в отделението.
Твърди, че от самия удар, който получил, не бил дошъл в съзнание. В
болницата бил 4 до 5 дни. Установява, че всеки ден ходили с баща му да му
помагат. Помагало му и момчето, което било настанено до него. Трябвала му
чужда помощ, тъй като не можел да се движи сам. От болницата го взели с
много рани, имал пукната кост. Взели му наколенка обездвижваща крака –
ортеза. Разбрали, че трябва да се обездвижи от самия доктор в болницата,
защото имал пукната кост и трябва да е неподвижно. След болницата бил на
домашно лечение. След 20 дни свалили ортезата. Твърди, че се движил с
патерици. Един месец се грижели за него в къщи, бил постоянно на легло, с
патерицата се движел до тоалетна, а за къпането било трудно, защото не искал
да му помагат. Давали му болкоуспокояващи. Не можел да стои на крака си.
Имал останали белези отзад на гръбчето и по лицето останал белег. Все още го
боли крака. Твърди, че е променена походката му, тъй като леко е изкривено
крачето на една страна. До ден днешен го боли, мажат го с крем предназначен
за болката и все още постоянно са му студени ръцете и краката. Свидетелства,
че на моменти е доста нервен, сънува кошмари, връща се към катастрофата.
По разсеян е. Преди произшествието ходел на фитнес, сега не е ходи.
Установява, че децата му се подигравали за самия крак и походка, която е
изкривена.
Свидетелят Д.А. Д. - баща на ищеца сочи, че жена му му се обадила, че
синът им е блъснат от кола и трябва да отидат в спешното. Ищецът тъкмо бил
7
свален от линейката, бил на коридора целият в кръв, с разцепена глава,
ожулени ръце. Два часа го държали в коридора, и се наложило да го качва на
скенер и на рентген. Пет часа отнела процедурата по приемането му в
отделението, където изкарал пет дни. Твърди, че когато имал възможност бил
там, носел го до тоалетната, а като го нямало, колегата му по легло, който бил
само ударен в главата, и той му помагал. След като го изписали, го гледал в
къщи към един месец, тъй като не можел да отиде до тоалетната, не можел да
се къпе. Раните му трябвало да се пазят да не се мокрят. Можел само да лежи
и го мазали за болки. Взели му патерици и той се подпирал от едната страна.
Не можел да стои на крака си. Свидетелства, че сега като застуди времето
започва да стъпва накрИ.. Походката му е променена, кракът му е малко извит.
След катастрофата станал раздразнителен, започнал да забравя, намалил си
успехът драстично в училище. Още изпитва стрес на пешеходна пътека. Преди
спортувал, ходил на фитнес, но вече не можел да се занимава с този крак.
Драстично намалил срещи с приятели и излизане. Твърди, че докато тръгне на
училище носил наколенката. След като тръгнал на училище пак куцал, но
искал да ходи на училище. Сочи, че го водил на контролен преглед в
отделението. Ищецът се оплакал, че го боли крака. На рехабилитация не е
ходил. Майка му го водила на ортопед за контролно мнение, защото го болял
крака. В момента физически изглежда добре, но забравя, разсеян е, не е така,
както бил преди. На психиатър и психолог не е ходил. Вземал течен аналгин
може би една седмица след като го изписали от болницата.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели,
установяващи претърпените от ищеца болки и страдания. Свидетелите са най
близките му роднини, били са в непрекъснати контакти с него, така че
показанията им могат да установят физическото и психическо състояние на
ищеца след катастрофата, претърпените от него болки и страдания,
причинени от процесното ПТП, които показания се подкрепят и от
заключението на КСМАТЕ в медицинската й част.
От назначената по делото комплексна съдебно медицинска -
автотехническа експертиза се установява, че от техническа гледна точка е
следния механизъм: на 16.11.2023г. около 13:25часа в гр.С.З. в условията на
дневна светлина и суха асфалтова настилка по бул. „**“ в посока от север на
юг се е движил л.а. „Опел Астра“ с рег.№ **, управляван от И.И. със скорост
от около 50км/ч. В същото време пешеходецът Д. Д. - момче на 16г. и 2месеца
и предприема пресичане на пътното платно по пешеходната пътека
8
разположена южно от автобусна спирка на кв. „А.“ в посока от запад към
изток. Водачът не е видял пресичащият пешеходец и не е реагирал за аварийно
спиране. Настъпва удар между управлявания от него лек автомобил и
пресичащият пешеходец с предена челна част на автомобила и лява странична
повърхност на пешеходеца. Ударът е под масовия център на пешеходеца, в
следствие на което той е повдигнат и възкачен върху предния капак на лекия
автомобил. Главата на пострадалия пешеходец е достигнала предно обзорно
стъкло в следствие на което се е счупило. Тялото на пострадалия пешеходец, за
кратко е носено. В следващия момент, следствие на отрицателното ускорение
от спирането на автомобила, тялото е отхвърлено напред и вдясно по посоката
на автомобила върху терена без да е прегазен. При настъпило ПТП на
16.11.2023 г. ищеца Д. Д. Д., като пешеходец е бил блъснат от движещ се
автомобил и е получил следните телесни увреждания. Охлузване и
кръвонасядане по главата в ляво теменно. Разкьсно контузна рана на главата.
Мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание. Контузия на лява лумбална
област. Непълно счупване на лява малкопищялна кост в горния край.
Установените и описани травматични увреждания а причинени от действието
на твърди тъпи предмети и напълно отговарят да са получени при настъпило
ПТП от блъскане на пешеходец от движещ се лек автомобил. Непълното
счупване на горния край на малкопищялната кост на лявата подбедрица е от
характера и е осъществила медико-биологичния квалифициращ признак
трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от
30 дни. Останалите травматични увреждания както в съвкупност, така и всяко
едно по-отделно са причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за жИ.та. Оздравителния период до пълно възстановяване на движението на
левия долен крайник при конкретната травма е в рамките на 1,5 - 2 месеца. От
останалите травматични увреждания пострадалия се е възстановил в рамките
на около 28 дни. В протокола за оглед на ПТП от ДП е установено, че в района
на настъпилото пътно-транспортно произшествие хоризонталната
маркировка, разделяща двете пътни ленти по бул. „**“ в посока юг е
прекъсната, отделно от това върху двете пътни ленти северно от пешеходната
пътека има изписано „Бавно“ и северно от това браво има изрисуван пътен
знак „А 18“.Вертикалната маркировка в района е следната:непосредствено
преди пешеходната пътека на около 1,45м. северно от двете страни на лентите
за движение в посока юг на бул. „**“ пътен знак „Д17 - Пешеходна пътека“на
около 73 м преди пешеходната пътека също има поставени от двете страни на
лентите пътен знак „А-18 - Пешеходна пътека се използва за да се
предупредят водачите на пътни превозни средства за приближаването на
пешеходна пътека тип „зебра“. Пострадалия пешеходец е предприел
пресичане по пешеходната пътека в посока от запад на изток, което се
потвърждава и от травматичните увреждания който е получил пострадалия Д..
Видимостта на пострадалия пешеходец към процесния автомобил е била
неограничена. Мястото на което е възникнало произшествието е в зоната на
прав участък. Тялото е контактувало с горния край на лявата подбедрица с
9
предната броня на лекия автомобил. От момента в който пострадалия
пешеходец е предприел пресичане по западното полуплатно на бул. „**“
състоящо се от две пътни ленти в посока юг до мястото на удара, пешеходеца е
изминал около 4,8м., определен от Мащабната скица. При равномерно
движение със спокоен ход на дете на 16години и 2месеца, разстоянието от
момента в който пострадалия пешеходец е предприел пресичане на пътното
платно по бул. „**“ в посока юг до мястото на удара са изминали 3,2сек.
Скоростта на лекия автомобил е 50км/ч. преди и в момента на удара.
Дължината на опасната зона при движение на л.а. „Опел Астра“ със скорост от
около 13,89м/с = 50км/ч е 29,5м.. При неограничена видимост за водача на
процесния автомобил към момента, в който пешеходецът предприема
пресичане на платното за движение на бул. „**“ в посока от дясно наляво
спрямо автомобила, водачът на автомобил „Опел Астра“ е имал възможност
да предотврати удара и ПТП при вървене на пешеходеца с бавен, спокоен и
бърз ход. От техническа гледна точка водачът на лекия автомобил е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП, като реагира своевременно
за аварийно спиране при вървене на пешеходеца с бавен, спокоен и бърз ход.
При движение на пешеходеца с бавен, спокоен и бърз ход и при своевременна
реакция за аварийно спиране водачът на лекия автомобил е имал възможност
да предотврати удара с пешеходеца. Водача е следвало да следи пътната
обстановка напред и в страни от автомобила и да сведе скоростта си до такава,
че да пропусне пешеходеца или да спре преди мястото на удара. В делото не са
налични медицински документи за провеждани рехабилитационни процедури
при Д. Д., във връзка с травмата на левия долен крайник. Такива процедури
биха довели до по-бързо пълно възстановяване след целия необходим
оздравителен процес, но при пострадалия имайки предвид юношеската
възраст не са били задължителни и необходими. В делото няма данни за
проведени контролни прегледи, препоръчани в Епикризата. В кориците на
делото единствено е налична медицинска документация - Епикриза за
проведеното болнично лечение, където е бил преглеждан от специалист
ортопед.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. В случая
между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП - 16.11.2023г., по силата на
което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при
използването на застрахования автомобил трети лица.
10
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД , пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Тъй като наказателното производство е прекратено, поради смъртта на
виновния водач и доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, относно това
дали е извършено деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца,
тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на
настоящото производство.
От назначената по делото съдебно автотехническа експертиза се
установява, че произшествието е настъпило на 16.11.2023г. около 13:25часа в
гр.С.З. в условията на дневна светлина и суха асфалтова настилка по бул. „**“
в посока от север на юг се е движил л.а. „Опел Астра“ с рег.№ **, управляван
от И.И. със скорост от около 50км/ч. В същото време пешеходецът Д. Д. -
момче на 16г. и 2месеца и предприема пресичане на пътното платно по
пешеходната пътека разположена южно от автобусна спирка на кв. „А.“ в
посока от запад към изток. Водачът не е видял пресичащият пешеходец и не е
реагирал за аварийно спиране. Настъпва удар между управлявания от него лек
автомобил и пресичащият пешеходец с предена челна част на автомобила и
лява странична повърхност на пешеходеца..
От което се налага извода, че вина за настъпилото ПТП е изцяло на
водачът на автомобила, който не е реагирал своевременно за аварийно спиране
при вървене на пешеходеца с бавен, спокоен и бърз ход.
Налице е и причинно следствена връзка между процесното ПТП и
получените от ищеца вреди. Вещото лице по КСМАТЕ установява, че
установените и описани травматични увреждания а причинени от действието
на твърди тъпи предмети и напълно отговарят да са получени при настъпило
ПТП от блъскане на пешеходец от движещ се лек автомобил.
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя
от съда, като съобрази обществения критерий за справедлИ.ст и действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото ПТП, като се
съобрази, че болките и страданията и другите нематериални последици в
житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента
на самото ПТП такива, а продължават и след това.
От изслушаната по делото съдебно медицинската експертиза се
11
установява, че ищецът е получил: Охлузване и кръвонасядане по главата в
ляво теменно. Разкьсно контузна рана на главата. Мозъчно сътресение без
пълна загуба на съзнание. Контузия на лява лумбална област. Непълно
счупване на лява малкопищялна кост в горния край.
За да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдебен
състав съобрази, че на ищеца са причинени средна и множество леки телесни
повреди. Оздравителния период до пълно възстановяване на движението на
левия долен крайник при конкретната травма е бил рамките на 1,5 - 2 месеца.
От останалите травматични увреждания пострадалия се е възстановил в
рамките на около 28 дни. Същите са допринесли за промяна на неговия
обичаен начин на жИ.т, засегнали са здравословното му състояние по начин,
който да изисква по продължително лечение и полагане на грижи. Видно от
данните по делото, уврежданията са оставили поражения върху телесната
цялост на ищеца, които в своята съвкупност са в сериозен интензитет на
претърпените болки, страдания и стрес.
Периода необходим за окончателното възстановяване от получените
травматични увреждания при настъпилото ПТП е бил в рамките на четири
седмици. След изписването му от болницата е трябвала чужда помощ, тъй
като не можел да се движи сам. Носел ортеза, защото имал пукната кост.
Използвал е помощни средства за предвижване - патерици. Почти месец бил
постоянно на легло, вземал болкоуспокояващи.
Към настоящия момент съгласно показанията на свидетелите, ищеца
страда от ограничения в личния и социалния си жИ.т. Има останали белези на
гърба и по лицето. Все още го боли крака. Променена е походката му, тъй като
кракът му е леко изкривен на една страна.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде отчетена преживяната от ищеца стресова реакция, която е
довело до негативна промяна в психо – емоционалното му състояние. От
приложения по делото социален доклад се установява, че ищеца се страхува да
пресича на пешеходна пътека. Разпитаните по делото свидетели сочат, че
ищеца е променен психически. Сънува кошмари, не иска да излиза, спрял е да
спортува, развалил е успеха си.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета на
претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и
възрастта на пострадалия, който е все още подрастващо дете намира, че
предявения иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен в пълния
12
претендиран размер от 52 000 лв..
Съдът намира, че следва да вземе становище по направеното възражение
от проц. представител на ответника, че ищеца с поведението си е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат.
За да бъде намалено обезщетението за вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има
вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се
изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива
действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения
законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. Следователно съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако
поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин
върху действията на причинителя на вредата.
В конкретния случай такъв принос ответникът не доказа по никакъв
начин. Вещото лице по КСМАТЕ сочи, че при настъпване на ПТП-то, ищеца
не е нарушил правила за движение по пътищата. Той е бил пешеходец, който е
пресичал на пешеходна пътека, когато е бил ударена от водача на процесното
МПС.
Причините за настъпване на пътния инцидент касаят неправилното
поведение на водача на автомобила. Ищеца като пешеходец е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП, като възприеме автомобила
и го пропусне да мине, но той вече е пресичал улицата, когато е блъснат от
автомобила. Задължение на водача на автомобила е да спре на пешеходна
пътека и пропусне да премине пресичащия пешеходец, а не
обратното. Разпоредбата на чл. 119 ал.1 ЗДвП вменява в задължение на
водача на пътно превозно средство, при приближаване към пешеходна пътека,
да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“. Обстоятелството, че ищеца е
ударена от процесния автомобил на пешеходната пътека е безспорно
установено по делото и не се спори между страните. В съдебно заседание
13
вещото лице сочи, че на мястото на инцидента има пътни знаци разположени
преди пешеходната пътека и водачът трябва да се съобрази, че наближава
пешеходна пътека. Вещото лице е категорично, че не е възможно да се
ограничи напълно видимостта на шофьора към пресичащ пешеходец в
следствие на автомобил движещ се преди него и в дясна пътна лента.
Относно другото възражение на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият не е провел
правилно лечението си, вещото лице медик сочи, че действително не са
провеждани рехабилитационни процедури, но при ищеца не са били
задължителни и необходими, имайки предвид юношеската възраст.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, датата
когато е изтекъл тримесечния срок за произнасяне на ответника - 06.05.2024 г..
Съгласно КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за
периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице.
При това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на
увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви
претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в
срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то
може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В
конкретния случай пострадалия е уведомил застрахователя на 05.02.2024 г.,
поради което следва да се приеме, че именно на тази дата и от тази дата за него
настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с
ал. 3 от КЗ. В конкретния случай лихва за забава върху горепосоченото
обезщетение се претендира от по късен етап и в по малък размер от дължимия.
С оглед диспозитивното начало основателна при това положение е
претенцията за законна лихва върху обезщетението за периода 06.05.24 г. до
дата 07.10.2024 г., в размер на 2357,34 лв., както е поискана в ИМ.
По разноските:
Ищеца е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, поради
което ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СтОС държавна
такса върху уважената част от исковете в размер на 2175 лева, както и сумата
14
1078,60 лв., възнаграждение за вещи лица.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв. И. С. – АК С.З., адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на
4999 лв..
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. АД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
**,, да заплати на Д. Д. Д., ЕГН **********, от гр. С.З., **, действащ със
съгласието на своята майка В. Д. В., чрез адвокат И. С. сумата от 52 000 лв.
(петдесет и две хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, от ПТП на 16.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на иска до окончателното й изплащане, както
сумата в размер на 2357,34 лв. - законната лихва, за периода 06.05.24 г. до дата
07.10.2024 г..
ОСЪЖДА З. АД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
**,, да заплати на адв. И. С. сумата 4999 лв. адв. възнаграждение по чл. 38 от
ЗА.
ОСЪЖДА З. АД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
**,, да заплати сумата от 2175 лева, държавна такса и сумата 1078,60 лв.,
възнаграждение за вещи лица, представляващи разноски платени от бюджета,
по сметка на ОС С.З..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
15