Р Е Ш Е Н И Е
№
37
гр.Русе, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на осми
март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ДИАНА КАЛОЯНОВА
при секретаря Наталия Г. и с
участието на прокурора Емилиян Грънчаров, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 19 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е касационно по
чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е
по касационна жалба на „Рея Кеър България“ ЕООД, със седалище в гр.Русе, чрез
процесуалния му представител, против решение № 728/12.12.2022 г., постановено
по АНД № 1586/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено
наказателно постановление № 18-002019/27.07.2022 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе. С наказателното постановление, за
нарушение по чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ и на
основание чл.414, ал.1 от КТ, на касатора е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лева. Като касационни основания се сочат
допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила
във връзка с оценката на доказателствата и нарушение на материалния закон.
Касаторът твърди, че липсват ангажирани доказателства за извършеното нарушение,
а направеният от въззивния съд обратен извод се явява необоснован. Поддържа, че
правилната правна квалификация на нарушението, ако се приеме, че такова е извършено,
е по чл.414, ал.3 от КТ, а не по чл.414, ал.1 от КТ. Възразява, че както
административнонаказващият орган, така и районният съд, неправилно са приели,
че нарушението е извършено на 31.05.2022 г. Заявява, че допълнителното
споразумение към трудовия договор било сключено на 27.05.2022 г., но в същото е
предвидено, че то влиза в сила от следващия ден - 28.05.2022 г., а процесното
нарушение се счита извършено след изтичане на тридневния срок за подаване на
уведомлението до НАП, т.е. на 01.06.2022 г., а не както е посочено в
санкционния акт – на 31.05.2022 г. В тази връзка твърди, че тридневният срок
тече от датата на реалното изменение на трудовия договор, т.е. от датата на
влизане в сила на изменението, а не от датата на сключване на допълнителното споразумение,
доколкото до датата на влизане в сила на изменението на изпълнение подлежи
първоначално сключения трудов договор. Поддържа, че актът за установеното
административно нарушение е съставен след изтичането на давностния срок по чл.34,
ал.1, изр.второ от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
въззивното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира
присъждането на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - директорът на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, чрез процесуалния си представител, счита
същата неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила
решението на въззивната инстанция. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че фактическата
обстановка е правилно установена от районния съд, но въз основа на нея е
направен неправилен правен извод за датата, на която е извършено нарушението. Сочи,
че тридневният срок по чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г.
тече не от деня, следващ сключване на допълнителното споразумение, т.е. от 28.05.2022
г., а от деня, следващ реалното изменение на трудовото правоотношение за срока
на командироването на работника в съответната друга държава-членка на ЕС,
съгласно чл.2, ал.2, т.2 от Наредба за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги , т.е.
от 29.05.2022 г., поради което нарушението ще се счита довършено не на
31.05.2022 г., както са приели наказващият орган и въззивната инстанция, а на
01.06.2022 г. Подчертава, че към посочената в санкционния акт дата - 31.05.2022
г. от обективна страна е липсвало съставомерно деяние.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена
е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди обжалваното пред него наказателно
постановление районният съд от фактическа страна е приел, че в периода от 21.06.2022
г. до 06.07.2022 г. инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе извършили
проверка на търговското дружество-касационен жалбоподател за спазването на
трудовото законодателство. Въз основа на представените от управителя на
дружеството документи, в това число трудовите досиета на работниците,
проверяващите констатирали, че касаторът е сключил трудов договор №
62/20.05.2022 г. с И.А.Г., по силата на който последната била назначена на
длъжността „личен асистент“. С допълнително споразумение към трудовия договор,
сключено на 27.05.2022 г., с посочен в него срок на командироването от
28.05.2022 г. до 28.10.2022 г., касаторът и посочения работник постигнали
съгласие за изменение на трудовия договор, считано от 28.05.2022 г., като на Г.
било определено място на работа в гр.Вайлбург, Германия. На 25.06.2022 г., в
хода на проверката, инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе
извършили справка в информационната система на НАП, при което установили, че касаторът,
като работодател, не е изпълнил задължението си да подаде уведомление по чл.62,
ал.5 от КТ до компетентната ТД на НАП, съгласно чл.121а, ал.1, т.1 от КТ. На
08.07.2022 г. срещу касатора бил съставен АУАН № 18-002019, в който като
нарушена била посочена разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № 5 от
29.12.2002 г., а за дата на извършване на нарушението - 31.05.2022 г. Въз
основа на този акт наказващият орган – директорът на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Русе издал и оспореното пред районния съд наказателно постановление, с
което, за посоченото нарушение и на основание чл.414, ал.1 от КТ, на касатора
било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500
лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка направените
от контролираната инстанция правни изводи се явяват правилни и съответни на
материалния закон.
Според чл.62, ал.3, изр.първо от КТ, в тридневен срок
от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от
неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да
изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП. Данните,
които се съдържат в това уведомление и редът за неговото изпращане се определят
с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с
изпълнителния директор на НАП и председателя на НСИ. Това е Наредба № 5 от
29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62,
ал. 5 от КТ, видно и от § 4 от ПЗР на същата.
Нито наредбата, нито КТ съдържат правила за броене на
сроковете в производството по изпращане на разглежданото уведомление. Самото
производство е административно по своя характер – развива се пред
административен орган – пред компетентната ТД на НАП с участието на
работодателя, а материалното правоотношение е регулирано с метода на власт и
подчинение, поради което за него се прилага АПК съгласно чл.2, ал.1 от същия
кодекс. АПК обаче също не съдържа правила за броене на сроковете в
административното производство, доколкото препращането в чл.144 от АПК към правилата
на ГПК се отнася само за случаите, неуредени в дял трети „Производства пред
съд“ от същия кодекс. Поради това следва да се приеме, че правилата за
изчисляване на сроковете по чл.60 от ГПК се прилагат в административните
производства, но не по силата на препращането в чл.144 от АПК, а по силата на
аналогията на закона (analogia legis), на основание чл.46, ал.2, изр.първо
от ЗНА. Според цитираната разпоредба, когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Така в случая по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл.60,
ал.5 от ГПК, която предвижда, че срокът, който се брои на дни, се изчислява от
деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на
последния ден.
Посочената като нарушена разпоредба на чл.3, ал.1,
т.1, б.“б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. предвижда, че уведомлението съгласно приложение № 1 се изпраща в
тридневен срок от изменение на
трудовия договор, с което се променя длъжността и/или срокът на договора, както и в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ. От своя страна чл.121а, ал.1, т.1 от КТ гласи, че командироване на
работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български
работодател командирова работник или служител на територията на друга държава –
членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Според чл.121а, ал.8 от КТ условията и редът
за командироване и изпращане по ал. 1 и 2 се определят с наредба на Министерския
съвет. Това е Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ), видно
от § 4 от ПЗР на същата.
На 27.05.2022 г., на тези правни основания – чл.121а
от КТ и чл.2, ал.1 от цитираната наредба, е сключено и процесното допълнително
споразумение. В него, в съответствие с чл.2, ал.2, т.2 от НУРКИРСРПУ, е
посочено и времетраенето на изменението на трудовото правоотношение чрез
посочване на начална и крайна дата на командироването – от 28.05.2022 г. до
28.10.2022 г. Действително, императивно уреденото в чл.2, ал.2, т.1 – т.9 от НУРКИРСРПУ
съдържание на това споразумение, за разлика от трудовия договор – чл.67, ал.1,
т.3 от КТ, не включва, като свой задължителен реквизит, датата на неговото сключване,
а изисква, както беше вече отбелязано, да бъде посочено времетраенето на
изменението на трудовото правоотношение чрез посочване на началната и крайната
дата на командироването.
Спорно в случая е от коя от тези две дати следва да се
изчислява, съобразно правилото на чл.60, ал.5 от ГПК вр. чл.46, ал.2, изр.първо
от ЗНА, тридневния срок за изпращане на уведомление до НАП – от датата на
сключване на споразумението (27.05.2022 г.) или от началната дата на
командироването (28.05.2022 г.), предвид обстоятелството, че нарушението не е
от категорията на продължените и се счита извършено на датата, следваща
изтичане на този срок.
Тук отново следва да се напомни, че посочената като
нарушена норма на чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г.
изрично изисква уведомлението, което се изпраща до НАП, да е изготвено съгласно Приложение № 1. В т.10 от
образеца на уведомление, представляващ Приложение № 1 към чл.1, ал.1 от същата
наредба, изрично е указано, че в същото следва да бъде посочена „Дата на сключване на допълнителното
споразумение“. В т.10 от Указанията за попълване на уведомление за сключен,
изменен или прекратен трудов договор, включени в Приложение № 1, е посочено
следното:“Дата на сключване на
допълнителното споразумение – попълва се датата на сключване на допълнителното
споразумение във формат (ддммгггг)“. В указанията за попълване на
съответния код в т.2 „Тип на документа“ е записано, че се попълва код 2 и в
случаите на командироване в рамките на
предоставяне на услуги по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ като в тези случаи се
попълват всички точки от уведомлението без т. 16 и 17. В т.8 „Основание на
договора“ от образеца на уведомлението се попълва код 18, съответстващ на допълнително
споразумение в случаите на чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ.
Следователно, от поставеното в чл.3, ал.1, т.1, б.“б“
от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. изискване уведомлението, което се изпраща до
НАП, да е изготвено съгласно образеца по Приложение № 1 и указанията за
неговото попълване по т.2, т.8 и т.10 следва, че това уведомление трябва да
бъде изпратено до НАП в тридневен срок от сключване на допълнителното споразумение
за командироване в рамките на предоставяне на услуги по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ, а не от посочената в същото начална дата на командироването и за неговия
срок се счита изменено трудовото правоотношение. Както беше посочено, щом
допълнителното споразумение е сключено на 27.05.2022 г., то тридневният срок
започва да се брои от следващия ден – от 28.05.2022 г. и изтича на 30.05.2022
г. Нарушението се счита довършено от деня, следващ изтичането на този срок,
т.е. на 31.05.2022 г., както правилно са приели административнонаказващият
орган и районният съд. Следователно не е налице поддържаното от касатора
съществено процесуално нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Както се приема и в задължителната съдебна практика
(вж. мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. №
3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по
н. д. № 48/81 г., ОСНК) понятието „откриване
на нарушителя“ по смисъла на чл. 34, ал.1, изр.второ от ЗАНН, не е легално
дефинирано в същия закон, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво
приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз
основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това
е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични
в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически
съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на
нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му
признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Изрично се
приема, че по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН откриване на нарушителя значи
установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице,
което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на
административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде
сторено. Поради това възможността нарушителят да бъде открит от контролните
органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе чрез използване на предоставения
с чл.62, ал.3, изр.второ от КТ електронен достъп в реално време до регистъра на
трудовите договори, воден от НАП, не означава, че нарушението ще се счита
незабавно открито с изтичане на тридневния срок за подаване на уведомлението и
липсата на данни за постъпването му в информационната система на НАП. Както се
сочи и в съставения АУАН, нарушителят е бил открит при извършената на
24.06.2022 г. проверка, а самият АУАН е съставен на 08.07.2022 г., т.е.
безспорно в рамките на тримесечния давностен срок по чл.34, ал.1, изр.второ от ЗАНН. Следва да се допълни, че този срок не е изтекъл и от датата на извършване
на нарушението – 31.05.2022 г.
Неоснователно е и възражението на касатора за
допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон от гледна
точка на възприетата като приложима санкционна норма – чл.414, ал.1 от КТ,
вместо сочената като такава с касационната жалба – чл.414, ал.3 от КТ. Последният
текст, в приложимите си части, предвижда, че работодател, който наруши
разпоредбата на чл.62, ал.3, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв. Както беше посочено по-горе, нормата на чл.62,
ал.3, изр.първо от КТ гласи, че в тридневен срок от изменението
на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да
изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП. В наказателното постановление като
нарушена е посочена разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № 5 от
29.12.2002 г., а не тази на чл.62, ал.3 от КТ, за да се приема като приложима
санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ е
последно допълнена с ДВ, бр. 108 от 2008 г., т.е. тя не е съобразена с допълненията,
направени с ДВ, бр. 17 от 2021 г., в разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1, б. „б“ и
чл.5, т.4, б.„в“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. Независимо, че командироването
на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги по смисъла на
чл.121а, ал.1, т.1 от КТ е форма на изменение на трудовото правоотношение, с
оглед систематичното място на разпоредбата в Раздел X “Изменение на трудовото
правоотношение“ на КТ, при изпълнение на процесуалните си задължения по чл.42,
ал.1, т.5, респ. чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН контролните органи са длъжни,
съобразно принципа, въплътен и в чл.11, ал.2 от ЗНА, че специалният закон
изключва приложението на общия такъв (lex
specialis derogat legi generali), да посочат конкретната нарушена законна
разпоредба, която най-специфично описва дължимото, но неосъществено поведение от
страна на санкционираното лице. Както вече беше посочено, това е именно разпоредбата
на чл.3, ал.1, т.1, б. „б“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г., уреждаща, с оглед
направеното с ДВ, бр. 17 от 2021 г. допълнение в нея, задължението за изпращане
на уведомление до НАП „… и в случаите по
чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ“. Регламентираното в чл.62, ал.3 от КТ задължение
е по – общо, доколкото урежда изпращането на уведомление до НАП без оглед на
конкретната форма на изменение на трудовото правоотношение. Така, щом чл.62,
ал.3 от КТ не се явява нарушената позитивна норма, то липсва основание за
подвеждане на санкционираното поведение под хипотезата на чл.414, ал.3 от КТ,
както настоява касатора, респективно за преквалифициране, на основание чл.63,
ал.7, т.1 от ЗАНН и т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по
т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, на нарушението, наказуемо с еднаква по
вид и размер санкция, по текста на чл.414, ал.3 от КТ. Посочената в
наказателното постановление санкционна разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ обхваща
всички нарушения на трудовото законодателство, извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд и нарушенията, за които е
предвидено по-тежко наказание. Нарушението по чл.3, ал.1, т.1, б. „б“ от
Наредба № 5 от 29.12.2002 г. не е свързано с осигуряването на здравословни и
безопасни условия на труд, нито пък за него е предвидена по-тежка санкция от предвидената
в чл.414, ал.1 от КТ, поради което то се субсумира под последната разпоредба.
Касационната инстанция споделя и направеният от
районния съд извод за липсата при съставянето на АУАН, с който е сложено
началото на административнонаказателното производство и в санкционния акт, с
който то е приключило, на допуснати съществени процесуални нарушения.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила и нарушения на
материалния закон като е постановил едно правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК вр. чл.63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство в касационното производство, чийто размер, съгласно чл. 63д,
ал.5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед
липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя на 80 лева.
Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. №
5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото
лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен
административен орган, т.е. в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Така
мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 728/12.12.2022
г., постановено по АНД № 1586/2022 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА „Рея Кеър България“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Цар Шишман“ № 11,
вх.1, ет.2, ап.4, представлявано от управителя В.В.Д., да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище в гр. София,
бул. "Княз Александър Дондуков" № 3, сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение в касационното
производство.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: