О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 260120 12.10.2020 г. гр.
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, II състав,
в
закрито съдебно заседание, проведено в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
При секретаря Катерина Маджова
като разгледа докладваното от
съдия- докладчик Пламен Златев
ч.гр.д. № 3236 по описа на съда за
2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е на осн.
чл.274-279 във вр. с чл.269-273 и във вр. с чл.410 и чл.414, ал.2 от ГПК.
Производството е образувано по частна
жалба на В.С.Д. *** против Разпореждане от 29.05.2020г., поставено по ч.гр.д.№5912/2019г. по
описа на РС- Ст.Загора, с което е било върнато, като просрочено възражението на
В.Д. с вх.№ 12211/28.05.2020г. срещу издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Недоволен от поставеното разпореждане, с което се връща
възражението му, ч.жалбоподател го намира за неправилно и поставено в
противоречие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила. Излага в
тази връзка сравнително подробни мотивите в своята ч.жалба . Настоява за
отмяната на Разпореждането на РС- Ст.Загора, като неправилно и моли за
постановяване на определение от въззивния ОС- Ст.Загора, с което да се отмени
това разпореждане.
Старозагорският окръжен съд, след като
обсъди доводите на ч.жалбоподател, като взе предвид данните по делото и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено и доказано от фактическа
и правна страна следното:
Въззивната частна жалба е
подадена в законния 1- седмичен срок, от надлежна страна, разполагаща с право и
интерес от обжалване и е насочена против подлежащ на обжалване първоинстанционен
съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275,ал.2 във
връзка с чл.260 и чл.261 от ГПК. Следователно тя е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество от настоящата въззивна инстанция.
Разгледана по същество частната жалба е
основателна, тъй като заповедното производство е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№ 56203/02.10.2019 г., подадено от “С.в.”- АД , ***срещу В.С.Д., с посочен
адрес ***, за парично вземане на стойност: 1018.44 лв. -главница за периода от 26.03.2015 – 23.08.2019 г. ; мораторна лихва в размер на 231.20 лв. за периода 26.04.2015 – 23.08.2019Г.
със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане
на вземането. Заявителят посочва,че вземането произтича от предоставени от ВиК
услуги- потребена питейна вода за имота му на посочения адрес в ***, въз основа
на договорни отношения, които до 01.09.2006г. са реализирани чрез неформален
договор за доставка и пречистване на вода, а след 01.09.2006г. са
регламентирани с Общи условия на “С.в.”- АД, които са одобрени и са в сила от 28.08.2016г. Договорната сметка към
клиентския номер е:
**********.
Претендира се издаване на изпълнителен лист, направени разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е предявено първоначално
пред Софийски районен съд, при което той констатира, че длъжникът В.Д. има
постоянен адрес ***, което означава, че
делото не му е местно подсъдно и на основание чл.411, ал.1, изр.2 от ГПК
прекратява производството пред себе си и го изпраща на надлежния
първоинстанционен РС- Ст.Загора по местна компетентност. РС- Ст.Загора въз
основа на чл.410 от ГПК издава своята Заповед
№ 3077/14.11.2019г. по ч.гр.д.№ 5912/2019г. за изпълнение на парично задължение
за следните суми: 1018.44 лв.- главница, представляваща
неизплатено задължение за доставена и потребена вода за периода 26.03.2015г. до
23.08.2019г. ; 231.20 лв. – лихва от 26.04.2015г. до
23.08.2019г. ; законна лихва върху главницата
от 02.10.2019г. до изплащане на вземането; 25 лв. - внесена Държавна такса и 75 лв.- юрисконсултско
възнаграждение в полза на “С.в.”- АД срещу В.С.Д. от ***. Издава се й съответното Разпореждане № 2914/11.03.2020г.
по същото ч.гр.д.№ 5912/2019г., тъй като се приема, че заповедта е влязла в законна
сила на 28.02.2020г. и въз основа на нея да се издаде съответния изпълнителен
лист. С оспорваното разпореждане заповедният съд е приел, че подаденото на
28.05.2020г. от В.С.Д. писмено възражение е извън законния 2- седмичен срок по
чл.414, ал.2 от ГПК, считано от 28.01.2020г.- датата на връчване на заповедта
по чл.410 от ГПК на длъжника, на основание чл.46 ,ал.2 от ГПК, поради това
възражението е било възприето, като просрочено.
При така установените обстоятелства въззивният
съд направи следните правни изводи:
Фактите, до които е стигнал първоинстанционният съд за връщане и
обявяване на възражението за просрочено не се явяват релевантни, тъй като РС неправилно
е отчел законния 1- месечен срок за подаване на възражение по чл.414, ал.2 от ГПК, считан от 28.01.2020г.- датата на
връчване на заповедта. Съгласно
редакцията на чл.414, ал.2 от ГПК/ДВ., бр.100/2019г./-
възражението се прави в 1- месечен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван. В конкретния случай Районният съд
приема 28.01.2020г. датата за връчване, но предвид факта,че тя не е връчена
лично на длъжника, а на наемателя, му не може да се приеме, че заповедта е
връчена надлежно на самото лице- длъжник. Относно връчването на заповедта могат да се направи следното заключение: лицето не е открито на постоянния
адрес, нито на адреса, вписан в заявлението. Няма данни за неговото
местопребиваване към онзи момент. Поради тази причина няма как той да бъде
уведомен за процесуалните действия спрямо него. Въпреки, че е било залепено
уведомление на входната му врата, длъжникът не се е явил в канцеларията на РС,
за да получи лично съответните книжа, поради което в тази му част производството
пред РС не се е развило по надлежния ред.
Наред с това РС се е съобразил с намиращата се на л.5 от приложеното
първоначално ч.гр.д.№ 56203/2019г. по описа на РС- София официална писмена
Справка от 07.10.2019г., съгласно която длъжникът- ч.жалбоподател В.С.Д. има
постоянен и настоящ адрес *** още от 20.12.2016г., за който липсват по делото
данни да е променян и до настоящия момент. Поради което връчването на книжата и
залепването на обявление е следвало да стане и е станало по надлежния ред
единствено и само на този негов официален домашен адрес в ***, който той е
посочил и в процесната си ч.жалба вх.№ 15498/25.06.2020г. Но правните и
фактическите мотиви и изводи на РС са свързани не с първоначалното връчването
чрез залепване на адреса му в ***/л.7- 9 от ч.гр.д.№ 5912/2019г./, а допълнителното
връчването на съобщението на адреса на абоната на “С.в.”- АД, на наемател на адреса в ***,
на който длъжникът липсват данни да е пребивавал официално/по ЗГР/ или реално/л.10а
от ч.гр.д.№ 5912/2019г./.
Поради което въззивният съд, като обсъди направените в ч.жалба доводи,
материалите по делото и приложимите процесуални норми, счита, че възражението
на длъжника е било неправилно възприето от РС, като просрочено, тъй като
неправилно е започнат да се брои законния 1- месечен срок за писмено възражение
от датата на ненадлежното уведомяване на длъжника на 28.01.2020г. на адреса на
жилището му в ***, като абонат, а не като него настоящ и/или постоянен адрес по
смисъла на ЗГР. В тази връзка следва да се отменят Разпореждане № 4618/29.05.2020г. за
обявява възражението, като просрочено, Заповед № 3077/14.11.2019г. за изпълнение на парично
задължение и Разпореждане № 2914/ от 11.03.2020г. за издаване на изпълнителен
лист- всички те по ч.гр.д № 5912/2019г. по описа на РС- Ст.Загора. Настоящото въззивно съдебно
Определение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.
Ето защо предвид гореизложените
мотиви и на осн. чл.270, ал.1 във вр. с чл.410 и чл.414, ал.2 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
по ч.гр.д.№ 5912/2019г. по описа на РС-
Ст.Загора :
1.РАЗПОРЕЖДАНЕ за обявява
възражението, като просрочено № 4618/29.05.2020г.
2.ЗАПОВЕД за изпълнение на парично задължение № 3077/14.11.2019г. 3.РАЗПОРЕЖДАНЕ за издаване на изп.лист № 2914/11.03.2020г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :