РЕШЕНИЕ
№80
14.05.2018 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
граждански състав на
деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Мая Деянова
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 1043 по описа за 2017 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
исковата молба на “С.Д.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от К.П., против „З.П.” ЕООД, в хода на делото с променено
наименование на „Д.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Д.Д.. Твърди се, че основната
дейност на ищеца била търговия със спортни стоки. През месеците юни, юли,
август 2015 г. на ответникът били продадени спортни стоки, за което били
издадени 10 фактури на обща стойност 13169,31 лв. с ДДС. На 01.10.2015 г. било
издадено кредитно известие № ********** за сумата от 428,83 лв. за стоки,
описани във фактура № ********** от 17.07.2015 г., а на 03.11.2015 г. било
издадено кредитно известие № ********** за сумата от 1995,37 лв. с ДДС за
стоки, посочени във фактура № **********/23.07.2015 г., с които суми бил
намален дълга на ответника на 10 745,11 лв. От страна на последният било
получено потвърждение за дълга към 30.11.2015 г., в което било посочено, че
същия е в сочения в предходното изречение размер. Въпреки водените разговори
между страните, ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати сочената
сума, поради което се моли да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
10 745,11 лв. с ДДС по следните фактури: № **********/12.06.2015 г. за
сумата от 2146,81 лв.; № **********/16.06.2015 г. за сумата от 915,12 лв.; №
**********/17.06.2015 г. за сумата от 2954 лв.; № **********/17.07.2015 г. за
сумата от 582,30 лв.; № **********/21.07.2015 г. за сумата от 672,47 лв.; №
**********/23.07.2015 г. за сумата от 302,17 лв.; № **********/05.08.2015 г. за
сумата от 410,53 лв.; № **********/05.08.2015 г. за сумата от 232,16 лв.; №
**********/25.08.2015 г. за сумата от 2485,62 лв.; № **********/09.09.2015 г.
за сумата от 44 лв. Претендира се и законната лихва върху сумата, начиная от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане.
В месечният
срок ответникът е депозирал отговор, с който заявява, че предявените претенции
са неоснователни. Не представя писмени доказателства, не навежда
доказателствени искания. Твърди, че не са му връчени посочените в исковата
молба фактури и потвърждение, поради което и не може да вземе становище по тях.
След представянето на същите от ищеца и връчването им на ответника, последният
не взе становище по тях въпреки дадената му възможност за това.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявената претенция
е с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ вр. чл. 79
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Твърди се от страна
на ищецът, че между страните са налице неформални договорни отношения, за което
представя фактури, описани по- горе. В случаите, когато страните са оформили
продажбата чрез съставена за целта фактура, същата съставлява доказателство за
сключването на договора и за породените от него права и задължения, но не е
условие за действителността му. Отсъствието на изискуеми от Закона за счетоводството реквизити във
фактурата само по себе си не е основание за отричане на продажбеното
правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата преценката
за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на
фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в
т.ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на
договора /получаване на стоката или плащане на цената/, които при определени
предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на
облигационната връзка. В този смисъл Решение № 211/30.01.2012 г. на ВКС по т.д.
№ 1120/2010 г., ІІ т.о., постановено по чл.290 от ГПК. В случая по делото са
представени издадените фактури, отношение и становище по които ответника не взе
въпреки дадената му възможност. В същите са индивидуализирани стоките по вид,
количество, единична цена, стойност, падеж на плащане, като част от тях не
носят подписи на страните. От заключението по изготвената съдебно- счетоводна
експертиза се установява, че процесните фактури и издадените към две от тях
кредитни известия били включени в дневниците за покупки на ответника, сделките
били декларирани като покупки с право на пълен данъчен кредит и по всички
фактури било ползвано правото на този кредит от страна на ответника. Според
експертът задължението на „Д.” ЕООД по описаните в исковата молба фактури, след
приспадане на кредитни известия към част от тях и частично плащане в размер на
100 лв. по банков път, възлизало на сумата от 10 645,11 лв.
С оглед на така
изложеното настоящата инстанция намира претенциите за основателни. От страна на
ищецът се твърдят отрицателни факти, поради което в тежест на ответника бе да
докаже, че е заплатил процесните суми. Същият не стори това, поради което
следва да се приеме, че сумите по фактурите на се били заплатени в уговорените
срокове. Предвид неангажиране на доказателства в подкрепа твърденията на
ответната страна, съдът приема същите за недоказани, поради което и не следва
да бъдат уважавани. Само по себе си отразяването на фактурите в счетоводството
на ответника- купувач, включването им в дневника за продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по тях представляват признание на задължението и
доказват неговото съществуване. Дори и да се приеме, че подписите върху
фактурите са положени от лица, за които не може да бъде установено, че са били
упълномощени от страната да получат стоката, то търговецът е узнал за
получаването й по смисъла на чл.310 от ТЗ като това не се презюмира,
а е установено по безсъмнен начин от отразяването на фактурите в счетоводството
му. В този смисъл са Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т.д. № 255/2012
г., І т.о., и Решение № 211/30.01.2012 г. на ВКС по т.д. № 1120/2010 г., ІІ
т.о.
С оглед на горното
настоящата инстанция приема, че за процесния период между страните са били
сключвани валидни договорни отношения с предмет покупко-
продажба на сочените във фактурите стоки, поради което за ответника е възникнало
задължението да заплаща тяхната равностойност. По отношение размера, с оглед
заключението на вещото лице, че е направено частично плащане в размер на 100
лв., съдът намира, че следва да бъде уважена претенцията за сумата от 10645,11
лв., като в останалата част следва да бъда отхвърлена. Предвид уважаването на
главният иск следва да бъде уважено и искането за присъждане на законната лихва
върху уважената част от главницата считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени на ищеца
направените в производството съдебно- деловодни разноски, които видно от
приложените доказателства в тази насока и представения списък възлизат на
сумата от общо 1679,80 лв. Разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер
предвид на това, че частичното плащане е сторено в хода на съдебното
производство.
Мотивиран от горното, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.П.” ЕООД, в хода на делото с променено наименование
на „Д.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Д.Д., да заплати на “С.Д.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.П., сумата от 10 645,11 лв. /десет хиляди
шестстотин четиридесет и пет лева и единадесет стотинки/, представляваща
незаплатени суми за доставени стоки по фактури: № **********/12.06.2015 г., №
**********/16.06.2015 г., № **********/17.06.2015 г., № **********/17.07.2015
г., № **********/ 21.07.2015 г., № **********/23.07.2015 г., №
**********/05.08.2015 г., № **********/05.08.2015 г., № **********/25.08.2015
г., № **********/ 09.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба- 13.06.2016 г. до изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума до претендираната 10745,11 лв.
ОСЪЖДА „З.П.” ЕООД, в хода на делото с променено наименование на „Д.” ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Д., да заплати на “С.Д.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от К.П., сумата от 1679,80 лв. /хиляда шестстотин седемдесет и девет лева и осемдесет
стотинки/, представляващи направени съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, пред Окръжен съд- Бургас, считано от уведомяването на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: