Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 20944/2019г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен e от В.И. *** иск с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР
за заплащане на сумата от 1 281, 47
лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана
като неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд по
тримесечие за периода от 01.12.2016г. до
30.11.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 20.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както следва: 1./
сумата от 30, 04 лева за месец
декември 2016г.; 2./ сумата от 132, 19
лева за времето от месец януари - март 2017г.; 3./ сумата от 119, 88 лева за времето от месец април
- юни 2017г.; 4./ сумата от 60, 09 лева
за времето от месец юли - септември 2017г.; 5./ сумата от 101, 12 лева за времето от месец януари - март 2018г.; 6./ сумата
от 128, 93 лева за времето от месец
април - юни 2018г.; 7./ сумата от 108,
35 лева за времето от месец юли - септември 2018г.; 8./ сумата от 124, 16 лева за времето от месец
октомври - декември 2018г.; 9./ сумата от 146,
97 лева за времето от месец януари - март 2019г.; 10./ сумата от 151, 88 лева за времето от месец април
- юни 2019г.; 11./ сумата от 47, 46 лева
за времето от месец юли - септември 2019г.; 12./ сумата от 130, 40 лв. за времето от месец октомври до месец ноември /вкл./.
Ищецът е държавен служител по силата
на служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност „***“
в ***. Статутът му на такъв е регламентиран в ЗМВР, ЗДС и КТ. Предвид
непрекъсваемия работен процес, същият полагал труд на смени- 8, 12 или 24
часови, съобразно утвърден от месечен график.
Твърди се, че за времето от 01.12.2016г. до 30.11.2019г. е положил
извънреден труд, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер
на сумата от 1 281, 47 лв.,
обуславящо и правния му интерес от предявяване на осъдителна претенция.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока
по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът полага труд по служебно правоотношение на
посочената длъжност, както и че служителят е полагал извънреден труд, който му
е бил заплатен, съобразно ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, наред с
трудовото възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, че ищецът
В.И. е заемал по служебно правоотношение в *** длъжността „***“ в група „***“ на сектор „***“ към отдел „***“, командир на отделение в група „***“ на сектор „***“ към отдел „***“, както и че в периода от
01.12.2016г. до 30.09.2019г. е работил на 12-часови смени при сумирано изчисляване
на работното време. Считано от 13.01.2020г. служебното правоотношение със
служителя е прекратено.
Спорният въпрос е изцяло
правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение,
предвид специфичния статут на държавните служители в МВР регламентиран от
специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи
преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент
1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд,
респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е
разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-
часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон
работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г.
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в
актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен
период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата
на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период отчитането се
извършва по месечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след
този период, т.е от 14.10.2016г. до 31.03.2019г. на тримесечие /чл.187, ал.3
изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Последните са
регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях
в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е
регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от
22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр.
97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен
труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след
изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията
и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители
се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на
Министерския съвет за държавните служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от
01.07.2016г. до 30.06.2019г. действащи са били последователно Наредба № 8121з-
592 от 25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ
бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.,
отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. №
8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните
работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен
акт се счита за отменена от деня на
влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Всяка
от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в
двете наредби са идентични и според тях при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. /11.07.2016г./ до
издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от
02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание
за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е
имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от
19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на
изрична норма не може да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така
неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, който възлиза на 1. 143. В заключение налага се извод, че исковата
претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера
й, съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на
нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск
за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 320 часа, възлиза
на сумата от 1 281, 47 лв. /Приложение № 2, колона № 2 и № 5/, до който
предявеният иск следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
20.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
По
разноските
В полза на ищеца следва да се
присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 200 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът следва да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 251,
26 лв., представляваща дължима за производството държавна такса и разноски за
изготвяне на ССчЕ, на осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на
МВР – ***
ДА
ЗАПЛАТИ на В.Ж.И.,
ЕГН **********,*** сумата от 1 281,
47 лв. /хиляда двеста осемдесет и един лева и четиридесет и седем ст./, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд по
тримесечие за периода от 01.12.2016г. до
30.11.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 20.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както следва: 1./
сумата от 30, 04 лева за месец
декември 2016г.; 2./ сумата от 132, 19
лева за времето от месец януари - март 2017г.; 3./ сумата от 119, 88 лева за времето от месец април
- юни 2017г.; 4./ сумата от 60, 09 лева
за времето от месец юли - септември 2017г.; 5./ сумата от 101, 12 лева за времето от месец януари - март 2018г.; 6./ сумата
от 128, 93 лева за времето от месец
април - юни 2018г.; 7./ сумата от 108,
35 лева за времето от месец юли - септември 2018г.; 8./ сумата от 124, 16 лева за времето от месец
октомври - декември 2018г.; 9./ сумата от 146,
97 лева за времето от месец януари - март 2019г.; 10./ сумата от 151, 88 лева за времето от месец април
- юни 2019г.; 11./ сумата от 47, 46 лева
за времето от месец юли - септември 2019г.; 12./ сумата от 130, 40 лв. за времето от месец октомври до месец ноември /вкл./,
на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на
МВР – ***
ДА
ЗАПЛАТИ на В.Ж.И.,
ЕГН **********,*** сумата от 200 лв.
/двеста лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на
МВР – ***
ДА
ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 251, 26 лв. /двеста петдесет и един лева и
двадесет и шест ст./, представляваща дължими за производството разноски, на
осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчване на препис от
акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: