Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 09.06.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в проведеното заседание на втори юни през две
хиляди и единадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на
секретаря Т.С. сложи за разглеждане гр.д. № 20 904 по описа за 2010 година,
докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие,
образувано по молба от П.М.Б. срещу Н.Д.К. за издаване на заповед за защита,
като бъде задължена Н.Д.К. да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителя, на основание чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗЗДН, да бъде задължена ответницата да не се приближава до обитаваното от
молителя жилище, находящо се в гр. Варна, м-ст „„E.” УЛ ** № ** , както и от местоработата на молителя,
находяща се в гр. Варна, ул.”П.Н. № *, ет. * ап.*, както и местата за социални
контакти и отдих, на основание
чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, както и да бъде задължена ответницата да посещава
програми за намаляване на нейната агресия, на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН.
В молбата се твърди, че
по отношение на молителя на 24.12.2010г. около 10,30 часа, ответницата
упражнила домашно насилие, изразяващо се в звънене на входната врата на
жилището на молителя, драскане върху входната врата, крясъци: „Излизай мръсник”
и заплахи: „С теб ще се разправя както аз си зная”. Излага, че поради тази
причина е повикал органите на МРВ и служители на охранителна фирма „А.Г.”,
които са станали свидетели на случващото се. Излага се, че подобно поведение
ответницата е проявявала и друг път. Моли се по отношение на ответницата да
бъдат наложени мерки по Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/.
В отговора ответницата
оспорва, че е осъществила твърдяните от молителя действия, като посочва, че
действително с общото им с молителя дете Е.П.Б. е отишла до дома на молителя по
повод преустановяване плащането на постановената от съда издръжка за детето от
месец октомври 2010г. В следствие на подадени от молителя и съпругата му
сигнали, на мястото са пристигнали служители на МВР, които са й съставили както
и на молителя протокол по чл. 56 от ЗМВР. Твърди, че посочената ситуация е
създадена изкуствено и без причина.
В съдебно заседание
процесуалния представител на молителя поддържа молбата и моли същата да бъде
уважена.
Ответницата поддържа становището си в отговора и моли за
отхвърляне на молбата.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Към молбата за защита по реда на ЗЗДН е приложена декларация, изходяща от
молителя, с която е декларирано осъществяването от ответницата на действията,
посочени в молбата като актове на домашно насилие. На декларацията по чл. 9
ал.3 от ЗЗД законът придава особена сила, като при липса на други доказателства
съдът може да се позове само и единствено на нея, за да обоснове правните си
изводи – чл. 13 ал.3 от ЗЗДН. В случай, че са налице други, събрани по делото
доказателства обаче, съдът преценява същата само в съвкупност с останалите
доказателства по делото.
По делото са изслушани гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели,
двама на молителя и един на ответницата, като от непротиворечивите показания на
всички свидетели не се установява извършването от ответницата на нито едно от твърдените
в молбата действия. Не се установява ответницата да е звъняла на входната
врата. От показанията на свидетеля К.Д. се установява, че на входната врата на
двора на къщата е звъняло само детето Е.П.Б. –
общото дете на молителя и ответницата. Не се установи също Н.Д.К. да е викала и изричала каквито и да било обидни думи
спрямо молителя. Не се доказа и същата да е драскала по дворната врата – доказа
се от показанията на свидетелите на молителя, че на същата врата е имало
рисунки на детето, поставени от него, с трогателни послания спрямо молителя. Ответницата
през цялото време с стояла настрани, като след като е била помолена от
охранителите, се е отдръпнала по-далеч от къщата.
Не са налице твърдените от молителя действия, извършени от ответницата,
поради което и молбата за защита следва да бъде отхвърлена. За пълнота на
изложението съдът намира, че дори и да беше доказано извършването на посочените
действия, същите трудно биха могли да бъдат квалифицирани като домашно насилие.
Насилието може да бъде осъществено и без физически тормоз, но интензитета на
психическото насилие следва да бъде от такъв порядък, че да обоснове прилагането
на ограничителните мерки, които предвижда закона. Създадената неприятна
ситуация в никакъв случай сама по себе си не може да бъде квалифицирана като
домашно насилие. Още повече, че молителят изобщо не е
присъствал на същата, за да бъде засегнат от нея психически до такава степен,
че да бъде обосновано предявяването на настоящата молба.
В тази връзка съдът намира, че не са налице предпоставките
за определяне спрямо молителя мерки за защита от домашно насилие срещу
ответницата.
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, молителят
следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВСС държавна такса в размер на 25,00 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искането
на П.М.Б. ЕГН ********** ***, м. „е.” ул.
**, № **, за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу Н.Д.К. ЕГН ********** *** Михайловски.
ОСЪЖДА П.М.Б. ЕГН ********** ***, м. „е.” ул.
**, № ** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса в размер на 25.00
/двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати на страните.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в седемдневен
срок, считано от датата на връчване на решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: