РЕШЕНИЕ
№ 462
Ямбол, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - I касационен състав, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА |
| Членове: | ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА СТОЯН ВЪЛЧЕВ |
При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА и с участието на прокурора ДИМИТРИНКА ТОДОРОВА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА канд № 20257280600076 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. М. Н. от [населено място], [улица], **, чрез пълномощника адвокат Я. Ж. И. от *, против Решение № 2 от 04.01.2025 г. по АНД № 803 по описа за 2024 г. на Районен съд - Ямбол. Със съдебния акт е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция"Пътна инфраструктура", с който на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП на Н. е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Със същия съдебен акт в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Претендира се отмяната на решението на Ямболския районен съд по съображения за противоречието му с материалния и процесуалния закон, както и поради изтичане на давността за осъществяване на наказателното преследване. Твърди се, че в случая е приложима давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, която е изтекла, както и абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК. Сочат се и процесуални нарушения при реализиране на административнонаказателната отговорност, като се навеждат доводи за липса на отразяване в ЕФ на мястото на извършване на нарушението; твърди се и нарушение на чл. 34 от ЗАНН. Иска се постановяване на съдебен акт за отмяна на атакуваното решение, ведно с потвърдения с него електронен фиш. Претендират се разноските в двете съдебни производства.
В съдебно заседание касаторът Н. М. Н., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирана по делото молба чрез пълномощника адвокат Я. И. жалбата се поддържа на посочените в нея основания, като се иска отмяната на атакуваното съдебно решение, ведно с потвърдения с него ЕФ и е заявена претенция за разноски пред двете съдебни инстанции.
За ответника по касацията – Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ управление гр. София, се явява Старши юрисконсулт С. К., редовно упълномощена, която оспорва касационната жалба и иска съдът да я отхвърли като неоснователна. Становище по жалбата и развити подробни съображения за нейната неоснователност са изложени и в представения по делото отговор на касационната жалба. Процесуалният представител на ответника по касация в проведеното о.с.з. моли съдът да потвърди решението на Районен съд–Ямбол като правилно и законосъобразно, както и издадения електронен фиш. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора, считайки, че то трябва да бъде намалено поради липса на фактическа и правна сложност на делото и да бъде съобразено с Решение на СЕС по дела С-427/2016 г. и С-428/2016 г., както и с Решение на СЕС по дело С-438/2022 г., тъй като съдът не е обвързан с минималните размери.
Представителят на Окръжна прокуратура–Ямбол намира решението на районния съд за законосъобразно. Счита за правилни мотивите на първоинстанционния съд за неизтекла давност и ги споделя изцяло, като сочи също, че в случая административното нарушение е безспорно установено. Иска се постановяване на съдебен акт, с който да се остави жалбата без уважение.
Административен съд–Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като основателна..
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Решение № 2 от 04.01.2025 г. по АНД № 803 по описа за 2024 г. на ЯРС, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция"Пътна инфраструктура", с който на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП на Н. е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Със същия съдебен акт в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски за юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови този резултат, съдът приема от фактическа страна, че на 20.07.2020 г. в 18:13 часа е установено нарушение с ППС (лек автомобил ****) с регистрационен номер *******, с обща техническа допустима максимална маса 2420, брой оси 2, категория ППС - ЕВРО 5В, в община „Тунджа“, по път А-1 км 281+063 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Нарушението е установено с устройство № 20132, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км 281+063. За нарушението на 11.06.2021 г. е издаден ЕФ № **********, връчен на 15.08.2024 г. Въз основа на справка от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално Тол Управление от електронната система за събиране на пътни такси за липсата или наличието на електронни винетки за ППС с рег. № ******* е установено, че има закупена електронна винетка с период на валидност от 20.07.2020 г. 18:19:52 ч. до 27.07.2020 г. 00:00:00 ч.
Въз основа на така установената фактическа обстановка районният съд приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да опорочат производството по налагане на административно наказание. Обсъдени са и отхвърлени възраженията на жалбоподателя досежно незаконосъобразността на ЕФ от процесуална страна, включително възраженията за изтекла давност. По същество съдът е приел, че вмененото нарушение и неговото авторство са безспорно доказани. Констатирал е правилно приложение на закона при квалифициране на нарушението и индивидуализацията на наказанието, както и липса на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, поради което е приел, че законосъобразно е ангажирана отговорността на нарушителя, а наказанието е наложено в предвидените в санкционната норма предели.
Касационната инстанция намира решението за неправилно.
В процесния случай административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Цитираната разпоредба гласи, че водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.
Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.
Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.
Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.
С Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. е разгледан въпросът за съответствие на националната ни правна уредба и в частност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура с принципа за съразмерност на наказанията, регламентиран с Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съветаот 17 юни 1999 г.относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури. Съгласно изр. последно от цитираната норма, установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
В мотивите на решението си съдът е извел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават общия принцип на пропорционалност. Следователно, посоченият принцип изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая. Съдът изрично е посочил, че в случая чл. 179, алинеи 3 - 3б от ЗДвП, предвижда в случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв., 1800 лв. или 2500 лв., като освен това ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. Т. е. националната ни система от наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и както следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН. Изрично е акцентирано върху обстоятелство, че единственото предвидено в тази система адаптиране на размера глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче, което е лишено от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на превозното средство или водача му, не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение. Така, при налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. При това нормативно положение съдът е заключил, че тази система от наказания не предвижда никаква възможност за индивидуално определяне на наказанието от националните съдилища, а при тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза.
В конкретния случай, при фактическата констатация, че за ППС с рег. № ******* има закупена електронна винетка с период на валидност от 20.07.2020 г. 18:19:52 ч. до 27.07.2020 г. 00:00:00 ч., а нарушението е за незаплатена такса 6 минути по-рано, очевидна е несъразмерността на наказанието.
По силата на чл. 633 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на Общностното законодателство (решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС) се налага и изводът, че процесното административнонаказателно производство и в частност наложеното административно наказание, определено съгласно действащото българско законодателство, противоречи на основните принципи на Общностното право, което обуславя незаконосъобразност на процесното наказателно постановление на самостоятелно основание.Като не е съобразил решението на СЕС, районният съд постановил акт в противоречие с прилагането на закона.
В допълнение, въззивното решение следва да бъде отменено и по съображения за изтекла абсолютна давност по чл. 81, ал. 3 от НК за осъществяване на наказателното преследване, в рамките на висящността на съдебния спор.
Според регламентацията на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Тази разпоредба се намира в Глава втора „Административни нарушения и наказания“ Раздел I „Административни нарушения“ на ЗАНН и в този смисъл е приложима за административните наказания по чл. 13, ал. 1 и изобщо за всяка административнонаказателна отговорност без оглед на основанието и/или вида й. Препращането по чл. 11 от ЗАНН е към изключващите отговорността обстоятелства, уредени в общата част на НК, поради което то важи и за тези, регламентирани в глава втора и глава девета - основанията, изключващи преследването и изтърпяването на наказанието; основанията за освобождаване от отговорност и основанията за освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание. Давността попада в първата група и е обстоятелство, изключващо наказателната отговорност, тъй като същата може да се осъществи само чрез наказателния процес, а прекратяването му с изтичането на давността осуетява тази отговорност и като краен резултат я погасява. В ЗАНН няма регламентация по този въпрос, поради което уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност от общата част на НК е субсидиарно приложима в административнонаказателното производство по силата на чл. 11 от ЗАНН (Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на НКС и ВАС по т. д. № 1/2014 г.). Следователно, с изтичането на предвидената от закона погасителна давност се изключва всяко административнонаказателно преследване съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Последиците от изтичането на давността са и процесуалноправни, и материалноправни – тя погасява както преследването на нарушителя, така и санкционирането му. При положение, че законодателят е предвидил, че с изтичането на сроковете й реализирането на наказателната отговорност за престъпления се преклудира, по аргумент за по–силното основание това следва да важи и за отговорността за административни нарушения, които са деяния с по-ниска степен на обществена опасност. Давността за тях според правилото на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е три години, като според предвиденото в чл. 80, ал. 3 от НК срокът започва да тече от момента на довършването им и спира на основание чл. 81, ал. 1 от НК, ако преследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. По силата на чл. 81, ал. 2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприети към преследваното лице, след което започва да тече изцяло нова давност. Независимо от това колко пъти и за какъв период от време е била спирана и прекъсвана давността, преследването на всяко административно нарушение се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (по аргумент от чл. 81, ал. 3 от НК).
В случая административното нарушение, за което е издаден електронният фиш, е извършено на 20.07.2020 г. и от този момент съгласно чл. 80, ал. 3 от НК е започнала за тече давността. Абсолютната давност по аргумент от чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е 4 години и 6 месеца - тя е изтекла на 20.01.2025 г., т. е. след приключване на съдебното следствие при разглеждане на делото в Районен съд–Ямбол и след постановяване на съдебния акт, но преди образуване на производството пред касационния съд. При това положение обжалваното решение следва да се отмени, като се отмени и издаденият електронен фиш поради изтекла абсолютна давност.
При този изход на спора и според правилата на чл. 143, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва да бъде уважено искането на касатора за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 900 лева, от който 400 лева – за процесуално представителство пред ЯРС, и 500 лева - пред ЯАС. По делото са налице доказателства за действителното заплащане на адвокатско възнаграждение за съответната инстанция. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, юридическо лице Агенция "Пътна инфраструктура" следва да понесе отговорността за разноските. Настоящият касационен състав намира за неоснователно възражението на ответника по касацията за прекомерност на размера на претендираните разноски от касатора, счита същия за адекватен и справедлив с оглед характера, интереса по делото и обема на осъществената правна защита, доколкото претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са близки като размер до минималните размери съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, както и при съобразяване с Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2 от 04.01.2025 г. по АНД № 803 по описа за 2024 г. на Районен съд - Ямбол.
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция"Пътна инфраструктура" с който на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП на Н. М. Н., [ЕГН], от [населено място], [улица], **, е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ да заплати на Н. М. Н., [ЕГН], от [населено място], [улица], *, сума в размер на 900 (деветстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |