Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1846
гр.
Бургас, 17.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХVІ- ти граждански състав,
в публично съдебно заседание на тринадесети
май, две хиляди и деветнадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретаря Марина Димова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 9477 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод
предявената от В.М.В., ЕГН **********, с адрес: *** против ОД на МВР – Б, с ЕИК
*********, адрес: гр.Б, ул. искова
молба, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 2619.26 лева
– главница, представляваща неплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд през периода 01.06.2016 г. – 31.12.2017 г., сумата от 391.77 лева – сборна мораторна лихва, дължима върху стойността на
неплатеното допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода
01.06.2016г. – 21.12.2018г., изчислена от момента на настъпване на падежа на
всяко едно плащане до датата на предявяване на исковата молба, сумата 1099.96 лева – главница,
представляваща неплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд,
приравнен към дневен, през периода 01.06.2016 г. – 31.12.2017 г., сумата 200.78 лева – сборна мораторна лихва,
дължима върху стойността на неплатеното допълнително възнаграждение за нощен
труд за периода 01.06.2016г. – 21.12.2018г., изчислена от момента на настъпване
на падежа на всяко едно плащане до датата на предявяване на исковата молба,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от предявяването на
исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените
съдебно-деловодни разноски.
Твърди се, че ищецът е назначен на длъжност
„Младши оперативен дежурен“ в ОДЧ при РУ-С, при ОД на МВР-Б, като през
процесния период е полагал извънреден труд и нощен труд, които не са били
заплатени, както и не са били компенсирани по друг начин. ОД на МВР – Бургас
не му е заплатило дължимо за това време допълнително възнаграждение за извънреден труд, получено след преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1,143 в дневен, съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Моли се съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да стори това.
Така предявените главни искове са с правни
основания чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179 от ЗМВР, а акцесорните искове за лихви
са с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
Ответникът е оспорил исковете както по
основание, така и по размер. Твърди, че положените от ищеца извънреден и нощен
труд са му били заплатени своевременно. В допълнителна молба са изложени доводи
относно неоснователността на претенцията за възнаграждение за нощен труд и
претенциите за мораторни лихви. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на
ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното:
Страните по делото не спорят, че през
процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с МВР, като е заемал
длъжността „младши оперативен дежурен” в ОДЧ при РУ-С към ОДМВР – Б. Спори се
относно това, налице ли е положен от него и незаплатен извънреден труд и нощен
труд, както и относно размерите на полагащите му се допълнителни възнаграждения
за този труд.
По делото е изготвена съдебно-икономическа
експертиза, от заключението на която се установява, че за процесния период не
са заплатени 2619,26 лева за 425 часа положен извънреден труд. Лихвата върху
така установената от експерта главница от 2619,26 лева за процесния период
възлиза на 391,77 лева. Размерът на положения и незаплатен от ищеца нощен труд,
приравнен към дневен с коефициент 1,143, представляващ извънреден труд,
остойностен съгл. методиката, по която се изплаща извънредния труд при
ответника на база средното почасово възнаграждение, увеличено със 150% като
часове и стойност помесечно през процесния период от 01.06.2016г. до
31.12.2017г. е отразен подробно от вещото лице в Таблица № 4 от заключението и
в общ размер възлиза на 1099,96 лева. Размерът
на мораторната лихва върху стойността на извънредния труд, получен след
превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е изчислен помесечно от
датата на настъпване на падежа на всяко плащане до датата на предявяване на
исковата молба и е 200,78 лева.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно и допълнителни такива. В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР
е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители
се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според
чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното
се
определят с Наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът
–
с негова заповед, ал.2. /Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014г. и №
8121з-1429 от 23.11.2017г. на Министъра на вътрешните работи, издадени на
основание чл.179, ал.2 от ЗМВР/.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За
работещите на
8,12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно
полагане на труд и през нощта – между 22.00 и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, ал.3. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа
годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с Наредба на министъра
на вътрешните работи.
През процесния период са действали Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи,
съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични
– при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях
изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по коефициент 0.143
– чл.31, ал.2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората
цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г.
по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му
и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата
Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592
/обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от
02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143,
което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това,
тъй като такава би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в
по-не-благоприятно положение от другите държавни служители по отношение продължителността на работното
време и заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно, приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за
втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото
законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено
почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да
преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността
на работния ден. Когато последната е надвишена се касае за положен
извънреден труд, който следва да бъде компенсиран, т.е. това са две различни
основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство,
което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от
министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
и заповед № 8121з-791/28.10.2014г.
По изложените съображения исковата
претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се
явява доказана по своето основание – за времето до
01.08.2016г. е приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а
за останалата част, субсидиарно – Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
От заключението на вещото лице по ССЕ, което
като обективно и компетентно изготвено съдът изцяло кредитира, се установява,
че положеният от ищеца за периода от 01.06.2016г. до 31.12.2017г. нощен труд – общо
1270 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, е 1449 часа. Разликата от 103
часа не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и
не е платена. Установява се и че дължимото нетно трудово възнаграждение за този
извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в
претендирания от В. размер, общо 1099,96 лева.
При негова доказателствена тежест,
ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца дължимото
допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в претендираните размери
до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция и в тази връзка претенциите
се явяват доказани и по своя размер, поради което следва да бъдат уважени
изцяло. Основателни се явяват и претенциите за присъждане на законната лихва
върху главниците за периода 01.06.2016г. – 21.12.2018г.
Основателна е и претенцията за присъждане на
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 21.12.2018г., до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 650 лева, направени по делото разноски от ищеца за адвокатско
възнаграждение, а по сметка на РС Бургас – държавна такса в размер на 254,77 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Б, с ЕИК *********, с адрес: град Б, ул.”” № , да заплати на В.М.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В.Б.
от БАК, сумата от 2619,26 лева /две хиляди шестстотин и
деветнадесет лева и двадесет и шест стотинки/, неплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд през периода 01.06.2016г. –
31.12.2017г., сумата от 391,77 лева /триста
деветдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща сбора на
мораторните лихва върху стойността на дължимото допълнително възнаграждение за
положен и незаплатен извънреден труд за периода 01.06.2016г. – 21.12.2018г., сумата от 1099,96 лева /хиляда
деветдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден
труд, получен в резултат на приравняване на нощен труд към дневен за периода
01.06.2016г. – 31.12.2017г., сумата от
200,78 лева /двеста лева и
седемдесет и осем стотинки/ - мораторната лихва, дължима върху стойността на
неплатеното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в
резултат на приравняване на нощен труд към дневен, за периода от 01.06.2016г.
до 21.12.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
21.12.2018г. до
окончателното изплащане, както и сумата 650
лева /шестстотин и петдесет лева/, представляваща платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Б, с адрес: град Б, ул.”” № , да заплати
по сметка на Районен съд – Бургас, държавна такса в размер на 254,77 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Силвия Петрова
Вярно с оригинала: З.М.