МОТИВИ
към Решение по НЧД № 1032/2018г.
Производството е по реда на 14, т.1,
б. А" от Европейската конвенция за екстрадиция, във вр. с чл. 31, ал.1, т.1 от ЗЕЕЗА.
Софийска градска прокуратура е депозирала искане за уважаване на
искането на съдебните власти на
Република Турция за даване на допълнително съгласие за наказателно
преследване на К.Р. А.А., роден на ***г. в Ислямска Република Иран, британски
гражданин, екстрадиран в Р Турция, за друго престъпление извършено територията на Р Турция – бягство на осъден
извършено на 22.10.2016г.
Посоченото искане е обективирано в официална молба от Р Турция за даване на допълнително съгласие за
наказателно преследване на лицето К.Р. А.А. в Р Турция.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането. Счита, че са налице
предпоставките на ЕКЕ за уважаване на молбата на компетентните власти на
РТурция за допълнителна екстрадиция по смисъла на чл. 14, т.1, б.“А“ от ЕКЕ на
исканото лице К.Р. А.А., тъй като молбата е получена по дипломатически
път;приложените към нея документи отговарят на изискванията на закона, приложен е обвинителен акт и заповед за
задържане, издадена от компетентните турски власти, описано е престъплението,
за което се иска допълнителна екстрадиция на лицето за наказателното
преследване, а именно бягство от затвора, посочен е приложимия закон. Цитирани
са и съответните норми на приложимия закон. Счита, че престъплението е
екстридируемо по ЕКЕ и ЗЕЕЗА - бягство от затвора, което в издаващата държава е
наказауемо с максимум на санкцията 1 година, а в изпълняващата държава - РБ с максимум на санкцията 3 години
„лишаване от свобода”. Не се касае за политическо или друго престъпление, за
което не се допуска екстрадиция, налице е официалния протокол за направено изявление на
лицето. Поради това предлага молбата да бъде уважена.
Служебният защитник –адв. К.
няма възражения по становището на СГП. Счита, че престъплението
визираното в молбата –бягство от затвора е налично и по НК на РБ. Дадени са гаранции от Република
Турция, че няма да бъде санкционирано неговото деяние с наказание лишаване от
живот, не се касае за политическо
преследване. Поради това счита,че молбата следва да бъде уважена.
К.Р. А.А. понастоящем
се намира в затвор в Р Турция екстрадиран
по силата на Решение от 30.10. 2017 г. по нчд
№ 4932/17г. по описа на СГС за допускане
на незабавната му екстрадиция.
СГС, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, както и материалите по ЧНД №
4932/2017 г. на СГС, НО, 19
състав, приема, че са налице условията
за даване на допълнително съгласие за наказателното преследване на К.Р. А.А., роден на ***г. в Ислямска
Република Иран, британски гражданин.
Съображенията за това са следните:
К.Р. А.А. е роден на ***г. в Ислямска Република Иран,
британски гражданин.
СГС, НО, 19 състав е разгледал искане по чл.
17, ал.1 от ЗЕЕЗА за екстрадиция на К.Р.
А.А. на основание присъда /решение/ № 2014/58 основен, № 2014/216, решение
от 11.07.2014 г. на 2-ри Тежък наказателен съд гр.Едирне, в сила 15.07.2014 г.
за "изнасяне на наркотично или възбуждащо вещество", престъпление по
чл. 188/3, чл. 188/4 от Наказателния
кодекс на Р. Турция с размер на наложеното наказание от 8 години и 9
месеца.
С влязло в сила решение №1138 от 30.10.2017г., постановено по НЧД
4932/2017г. по описа на СГС, НО, 19 състав по отношение на К.Р. А.А. е допусната
незабавна екстрадиция на основание изразеното от него съгласие по чл. 19
от ЗЕЕЗА, като в изпълнение на решението на 20.11.2018г. К.Р. А.А. е предаден на турските власти и понастоящем се намира в Затвора –Малтепе, Р Турция.
На 16.02.2018г. чрез МП на РБ във ВКП е постъпила нова молба от Р Турция с правно основание чл.
14, ал.1 от ЗЕЕЗА и искане за провеждане на допълнително екстрадиционно
производство срещу К.Р. А.А., което
да допусне наказателно преследване и за друго престъпление извън посоченото в
решението на СГС от 30.10.2017г.
В молбата се сочи,
че К.Р. А.А. е обвинен в Р Турция в извършване на престъпление по чл. 292, ал.1, чл.53, ал.1 от Наказателния
закон на Република Турция.
Обвинението срещу К.Р. А.А. е за това, че: като осъждан, намиращ се в
откритото учреждение за изпълнение на наказанията в гр. Бурдур, Р Турция на
15.10.2016г. в 08.50 часа излязъл в специален отпуск за срок от 7 дни и вместо
да се завърне в
затвора на 22.10.2016г. при извършената проверка на определения ден се
установило, че не се е върнал от специален отпуск в затвора- бягство от затвора на осъден.
Към екстрадиционните документи за даване на допълнително съгласие от страна
на българските съдебни власти за съдене на К.Р.
А.А. е приложена заповед за задържане от 25.11.2016г.,
издадена от 3-ти първоинстнационен наказателен съд гр. Бурдур, Р Турция,
обвинителен акт № 2016/1163, с който на К.Р. А.А. е повдигнато обвинение за посоченото
престъпление, официален протокол от съдебно заседание проведено на 28.11.2017г. от 3-ти основен наказателен съд гр.Бурдур, Р
Турция, по дело /2016/818 основен, приложимете тестове от наказателния закон,
вкл. относно давността. Описаните документи са придружени с превод на български
език.
Република
България е страна по Европейската
конвенция за екстрадиция, която е ратифицирана от РБ със Закон и същата е в
сила за българската държава от 15.09.1994 г.
Молещата държава - Република Турция също е заявила, че е страна по Европейската конвенция
за екстрадиция от 1987 г. и е дала гаранции, че К.Р. А.А. може да се ползва от всички законно
предвидени права съгласно международните споразумения, подписани от Р Турция и
турското вътрешно законодателство .
Съдът намира искането за основателно. Искането е предявено на основание чл.
14, ал.1, б. "А" от ЕКЕ на основание визирания в тази разпоредба
принцип на особеността.
К.Р. А.А. е бил екстрадиран за изтърпяване на наказание лишаване от свобода
по присъда /решение/ № 2014/58 основен, № 2014/216, решение от 11.07.2014 г. на
2-ри Тежък наказателен съд гр. Едирне, за "изнасяне на наркотично или
възбуждащо вещество", осъществено на 13.11.2013 г. в гр. Едирне, Турция,
престъпление по чл. 188/3, чл. 188/4 от Наказателния кодекс
на Р. Турция.
Съгласно посочената разпоредба от ЕКЕ той не може да бъде преследван,
осъждан или задържан с мярка за неотклонение задържане под стража за
престъпление, извършено преди предаването му и различно от това, за което е
екстрадиран, освен ако екстрадиращата го държава се съгласи.
Съгласно разпоредбата на чл.
14, ал.1, б. "а", изречение трето от ЕКЕ съгласието се дава, ако
заради престъплението за което се иска, се предвижда екстрадиция съгласно
разпоредбите на ЕКЕ. Молбата за съгласие следва да бъде представена съгласно с
посочените в чл.
12 от ЕКЕ документи и официален протокол за всяко изявление на
екстрадираното лице. В настоящия случай молбата по чл. 14
от ЕКЕ е придружена от документите по чл. 12
от ЕКЕ, както и с официален протокол по смисъла на чл.
14, ал.1, б. "А" от ЕКЕ, в който е обективирано изявлението на К.Р.
А.А., че приема да бъде съден и за това
престъпление.
Съгласно чл. 2, т.1 от ЕКЕ -
Екстрадицията се разрешава при престъпления, които се наказват по законите на
молещата и на замолената страна с лишаване от свобода или мярка за неотклонение
задържане под стража за максимален срок най-малко една година или с по-тежко
наказание.
К.Р. А.А. е обект на наказателно преследване за деяние,
което представлява престъпление и по чл. 297 от българския НК, като по законите
и на двете държави за тези деяния се предвижда наказание лишаване от свобода.
По наказателния закон на Р Турция от 6
месеца до 1 година, а по НК на РБ до 3 години, т. е. налице е основанието по чл.5, ал.2 от ЗЕЕЗА
Давностният срок за наказателното преследване
съгласно законодателството на молещата или на замолената страна не е изтекъл, съгласно
предоставените данни от Р Турция той изтича през 2024г.
Престъплението, за което е изготвен Обвинителен акт срещу К.Р. А.А. е
извършено по време преди предаването му с влязлото в сила решение №1138
от 30.10.2017г., постановено по НЧД 4932/2017г. по описа
на СГС, НО, 19 състав, за да
изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“ и това престъпление е свързано с бягството
му от затвора.
Престъплението
не е политическо, нито военно престъпление, за това престъпление в молещата държава не е предвидено смъртно наказание,
допълнителната молба няма за цел преследване или наказване на лицето на
основания, като раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол,
гражданско състояние или политически убеждения и няма основания съдът да
прецени, че съществува риск положението на лицето да бъде утежнено поради някое
от тези основания.
По тези съображения съдът прие,ч е искането
за даване на допълнително съгласие за екстрадиция на К.Р.
А.А. е основателно, тъй като са
налице предвидените в чл.
14, ал.1, б. „а“ от ЕКЕ вр. чл. 31,ал. 1,т.1 от ЗЕЕЗА предпоставки.
Така мотивиран съдът
постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.