Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 10.10.2012г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение,
VІ-3 с-в в съдебно заседание на 24.09.2012г. в състав:
СЪДИЯ: Лилия Илиева
При участието на секретаря А.Р.
,като разгледа гр.д.№ 2519//2011г.взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване на вземане
в размер на 259 134.25 евро, което ищецът има към солидарно задължените
ответници с правно основание чл.422, вр.чл.415 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 13.12.2010г. подал
пред СРС Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу четиримата ответници. Претенцията била за част от
сума по запис на заповед за 700 362.77 евро . Искането било уважено, но поради
подадени възражения от длъжниците, на ищеца е било указано в 1-месечен срок да
предяви иск относно вземането си.
Твърди се, че на 10.01.2008г. „Н.Т.”
ЕООД издал запис на заповед, с който безусловно и неотменимо обещал да плати на ищеца при поискване сумата
от 700 362.77 евро. На същата дата Б.В.П.,
Д.В.С. и В.Ц.П. авалирали записа на заповед. Записът на заповед бил предявен за
плащане на издателя и на всеки от
авалистите .
Записът на заповед бил издаден като
обезпечение по сключен между ищеца и първия ответник договор за финансов Л. от 10.01.2008г.Предмет на
договора били 10 вещи.- 5 влекача и 5 ремаркета. за цена от 1 219 000.06лв.
След регистрация на автомобилите в КАТ Л.одателят предал обектите на Л.ополучателя
за което съставили протокол..За Л.ополучателя възникнало задължението да плаща Л.овите
вноски и останалите суми, дължими съгласно договора.
„Н.Т.” ЕООД не изпълнил насрещното си
задължение..Той заплатил вноските за първата година, но въпреки настъпване
изискуемостта на следващите, не изпълнил задължението си да ги заплати съгласно
погасителен план.От това възникнало задължение за плащане на неустойка за
забава и разходи във връзка с ползвани активи. Ищецът развалил договора считано
от 17.08.2010г., за което уведомил длъжника.Последният в писмо признал
задължението си, но плащане не последвало.
Претендираната от длъжниците сума била
част от сбора на дължимите по договора
суми общо от 602 581.66лв..
При условията на евентуалност, ако се
приеме, че за периода от прекратяването до подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение не следва да се начислява договорната неустойка за
забава, ищецът моли да се приеме, че претендираната със заявлението сума
включва законната лихва върху дължимите Л.ови вноски.
Моли за решение, с което да се уважи
предявения иск.
На 14.09.11г. е постъпил писмен отговор
от първите двама ответници.Твърдят, че има други дела между същите страни и
настоящото трябва да се спре.
Тези ответници оспорват твърденията на
ищеца за неизпълнение за периода от 10.01.2009г. до 10.08.2010г.като прилагат
доказателства за плащане.Оспорват размера на претендираната неустойка..Тя се
равнявала на 35% на годишна база и била прекомерна.Оспорват съществуването на
вземането по записа на заповед, поради това, че с дата 20.08.2010т. „И Е. Д.Л.” ЕАД е издал кредитно известие във
връзка с ДФ Л от 10.01.08г., във връзка с който
е издаден процесният запис на заповед. Чрез това известие Л.одателят е
възстановил 104 920.53лв. ДДС на държавата, сторнирайки и претендираните
вземания.
Оспорва се твърдението, че Л.овият
договор е прекратен.С писмо от 01.07.11г. уведомили ищеца, че желаят да
придобият собствеността върху Л.овите обекти.
Молят за отхвърляне на иска.
На 21.12.2011г.е постъпила допълнителна
искова молба. Възразява се срещу
искането за спиране на делото. Не било доказано, че другите дела са със същия
предмет и дали дела са образувани..
Оспорват се твърденията на ответника за
плащане на Л.овите вноски с падежи от 10.01.2009г. до 10.08.2010г.
Ищецът поддържа твърдението си, че
договорът за Л. е прекратен.
На 0.02.201`2г. е постъпил отговор на
допълнителна искова молба от първите двама ответници, а на 10.02.12г.- от
останалите двама. Ответниците поддържат изцяло изложеното в отговора на
исковата молба.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и тяхната преценка, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 10.01.2008г. е сключен договор за Л. №
********* със страни „ И еф д.л.” ЕАД- Л.одател и „Н.Т.” ООД- Л.ополучател.
Съгласно договора Л.одателят се задължава да придобие и достави на Л.ополучателя
за ползване актив- четири броя нови седлови
влекачи марка DAF
и 6 броя нови триосни ремаркета марка Schmitz Cargobull. Доставната цена била 519 387.35 евро
платима с първоначална вноска от 51 938.74 евро и още 60 следващи вноски. Всяка
погасителна вноска включва главница и лихва, начислена върху остатъчната
главница. Лихвата се изчислява с лихвен
процент определен от базов такъв и надбавка. Л.одателят дължал и такса за
управление в размер на 9 089.28 евро. В т.2.12 от Договора страните са
договорили неустойка за забавено плащане в размер на 0.1% на ден върху просрочената сума. Към договора е
приложен погасителен план и общи условия на Л.одателя.
Л.одателят е закупил превозните средства, предмет на договора
и ги е предал на Л.ополучателя с
приемо-предавателен протокол от 14.04.2008г.
За обезпечение на изпълнението по
договора, съгласно чл.14.1 от Общите условия /ОУ/, на 10.01.2008г. „Н.Т.” ООД е
издал Запис на заповед на предявяване без протест, с която безусловно и
неотменимо се задължава да плати при поискване на „И е. д.Л.” или на негова заповед сумата от 700 362.77 евро. Записът следвало
да се предяви за плащане не по-късно от 10.03.2013г. Той е авалиран без протест
от Б.В.П., Д.В.С. и В.Ц.П..
Л.ополучателят е погасявал поетите задължения по договора до
05.01.2009г.когато частично е погасил вноска с падеж 10.01.2009г.
Поради неизпълнение на поетите задължения
ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу четиримата ответници за сумата от 259
134.25 евро по запис на заповед от 10.01.2008г., ведно със законната лихва и направените по делото разноски . Искането е
уважено.Поради възражение от страна на длъжниците, ищецът е предявил настоящия
иск.
Видно от заключението на назначената
счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, изпълнението по
договора до подаване за заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 12.12.2010г. е в размер на 442 368.12 лв.
Неизплатените суми по договора за Л. към
13.12.2010г. са в размер на 531 755. 46 лв., от която сума главницата е 428
650.78 лв., а останалата сума е за неустойки, застраховки, данък и др.
Вземането на ищеца е осчетоводено в
неговото счетоводство в сметка клиенти и към датата на проверката от вещото
лице сметката е задължена със сумата 525 855.69лв.
Задължението по договора за Л. е
осчетоводено и в счетоводството на „Н.Т.” в сметка „доставчици”Поради наличието
и на други договори за л. със същия доставчик, вещото лице заявява, че не е
възможно да се определи какво е задължението по процесния договор /според
счетоводството на ответника /.
По задача на ответника вещото лице е
определили, че с платените суми ищецът е погасил Л.ови вноски в размер на 203
626.82лв.за периода от 07.05.2008г. до 05.01.2009г.
Твърдението на ответника, че е платил
посочените в исковата молба Л.ови вноски от 10.01.09г. до 10.08.2010г. не е
подкрепено от събраните доказателства.Вещото лице установява тъкмо обратното.
Неплащането на главница дава право на Л.одателя
да претендара договореното неустойка за забава- 0.1% на ден върху просрочената
сума. Съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на неустойката
е несъстоятелно.Чл.309 от ТЗ не допуска подобни възражения. Длъжникът се е
съгласил с условията на договора и ако беше изпълнявал задължението си, нямаше
да плаща и неустойка. От това си поведение той не може да черпи права.
От допълнителното заключение на вещото
лице А.- на л.268 от делото, се установява, че неустойката за забава за периода
от 17.01.2008г. до 12.12.2010г. е в размер на 192 812.88лв. като ответникът е
изплатил 64 849.62лв. Остава неизплатена неустойка в размер на 127 963.26лв.
считано от падежа на съответното задължение до 13.12.2010г.
С оглед евентуалната претенция на ищеца-
ако се приеме, че за периода от прекратяването на договора до подаване на заявлението не следва да се
начислява договорената неустойка, а законната лихва, е поставена задача на
вещото лице за изчисляване на лихвата за забава.
Поради неизпълнението на Л.ополучателя и
на основание чл.15.1 от ОУ „И е.
д.Л.” ЕАД е развалил
договора с едностранно изявление, считано от 17.08.2010г. Изявлението не е
приложено към делото въпреки твърдението за това.На л.66 е приложено писмо от Н.Т.
до ищеца изх.№ 231 от 13.09.2010г., което съдържа признание за дължими суми и
твърдение, че на 08.09.2010г. е върнат лек автомобил.Както стана ясно от
заключението на вещото лице, между страните има сключени и други договори,
поради което и от текста на това писмо не става ясно каква сума по процесния
договор се признава като дължима. От текста не е видно също така ответникът да
е получил уведомление за разваляне на договора.
С оглед изложеното, съдът намира че дори
и да липсва уведомлението, то цялата искова молба имплицитно съдържа такава
воля. Ищецът е изправна страна по този договор и затова изявлението за разваляне
поражда желания ефект.
Развалянето на договора има действие за
в бъдеще. Затова независимо от датата, която следва да се приеме като дата на
разваляне, ответникът дължи всичко което е договорено и което не е изплатено от
него до този момент. Искането на ищеца е до датата на подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение- 13.12.2010г. при твърдяна от него дата на
прекратяване-17.08.2010г.
Предвид изложеното съдът приема, че
предявеният иск е основателен и доказан.Вещото лице установи, че ответникът има
неплатени Л.ови вноски в размер на 428 650.78 лв.и дължи неустойка за забава в
размер на 127 963.26лв.Или общият размер на задължението е 556
614.04лв.Превърнато в евро то възлиза на сумата 284 592.24. Следва извода, че ответникът
дължи изцяло на ищеца сумата по записа на заповед от 10.01.2008г.- 259 134.25
евро.
Съдът намира, че искът е доказан на
договорно основание и следва да се има предвид договорената неустойка , която
се дължи и след датата на прекратяване на договора, тъй като тя е последица от
неизпълнение, което е започнало преди прекратяването и продължава и след това.
Не се налага обсъждане на евентуалното искане за присъждане на законната лихва
върху неплатените главници след датата на прекратяване на договора.
Искът е доказан срещу всички ответници,
тъй като физическите лица са авалирали записа на заповед при условията, при
които е бил издаден.Авалистите не са страна по каузалното правоотношение, за
обезпечение на което е издаден записа. Затова и не могат да противопоставят
възраженията, които би могъл да направи ответникът- страна по каузалното
правоотношение.
Ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят направените от ищеца разноски. Но за адвокатското възнаграждение,
описано на л.87 от делото в размер на 6 861.88лв., няма доказателства да е
платено, поради което не следва да се присъжда.
Ето защо, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО , че „Н.Т.” ЕООД с
ЕИК ********, С.,район
„В.”,ул.”О.” № **,
Б.В.П. с ЕГН ********** ***, Д.В.С. с ЕГН ********** *** 4 и В.Ц.П. с ЕГН ********** *** 4 дължат солидарно на „И Е. Д.Л.”
ЕАД *** 134.25 евро по запис на заповед от
10.01.2008г. издаден от „Н.Т.” ЕООД за сумата от 700 362.77 евро,ведно със законната лихва начиная от 13.12.2010г. до окончателното
й изплащане, както и разноските по заповедното производство.
ОСЪЖДА „Н.Т.” ЕООД с ЕИК ********, С., район
„В.”,ул.”О.” №**
, Б.В.П. ЕГН ********** ***,
Д.В.С. с ЕГН ********** *** 4 и В.Ц.П. с
ЕГН ********** *** 4 да заплатят
солидарно на „Е Е. Д. Л.”ЕАД направените по делото разноски в
размер на 10 736.45лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски Апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ:
.