Р Е Ш Е Н И Е
№ …….……./……………..2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на 23.01.2020 г., в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
при
секретар Доника Христова
като
разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 1418 по описа за 2019
г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от А.П. В., иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 предложение 1 от ЗОДОВ,
против Прокуратурата на Република България, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 200 000 лв., представляващи обезщетение за причинените
му неимуществени вреди от незаконосъобразно повдигнатото му обвинение по чл.
199 от НК, за което е оправдан с присъда № 131/31.05.2005г. по НОХД № 2141/2003
год. на СГС, НК, 7 състав и задържането му с мярка за неотклонение “Задържане
под стража“ за времето от 18.07.2001 год. до 31.05.2005 год., ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 18.07.2001г., до окончателното
изплащане на сумата.
В срока по
чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като я оспорва
и счита исковата претенция за неоснователна и недоказана. Твърди се, че липсват
доказателства за това кога присъдата е влязла в сила. Възразява се срещу
датата, от която се претендира лихва, като се излага, че такава може да се
присъди от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, а не посочената
от ищеца. Възразява се срещу размера на обезщетението за неимуществени вреди,
като прекомерен. Относно претенцията за претърпени вреди от взетата мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по НОХД № 2141/2003 год. на СГС се излага,
че за периода от 12.08.2004 год. до 31.05.2005 год. и от 08.03.2002 год. до
24.07.2003 год., ищецът е предявил пред ОС-Враца срещу Прокуратурата на РБ иск
в размер на 200 000 лв., която претенция е отхвърлена с решение №
65/08.03.2018 год. по гр.д. № 272/2017 год. по описа на ОС-Враца. Твърди се, че
ищецът не е ангажирал доказателства за претърпени от него морални вреди. Прави
се възражение за погасяване на иска по давност с оглед датата на влизане в сила
на оправдателната присъда.
Постъпило е
заявление вх. № 23371/06.08.2018 год. от ищеца, с което отговаря на
възраженията, направени с отговора на Окръжна прокуратура.
Постъпило е
допълнение към писмен отговор вх. № 23173/02.08.2018 год. от Окръжна
прокуратура-Варна, с приложени към него документи имащи отношение, според
ответника, по предявената от ищеца претенция: свидетелство за съдимост на ищеца,
копие на постановление от 31.03.2016 год. на ВКП по пр. пр. № 12147/2015 год.,
копие на постановление от 13.09.2007 год. на САП по пр. пр. № 2295/2007 год.,
копие на постановление от 23.10.2007 год. на СГП по пр. пр. № П-191/2005 год. и
копие на писмо от СГС по НОХД № 2141/2003 год., 7-ми състав. Твърди се, че
съдът е зачел времето, през което ищецът е бил с мярка за неотклонение по НОХД
№ 3281/2002 год. за времето от 08.03.2002 год. до 27.07.2005 год., както и, че
с постановление по пр. пр. № 2295/2007 год. е зачетено времето на задържане от
18.07.2001 год. до 08.03.2002 год. по НОХД № 2141/2003 год., поради което се
излага, че претенцията за прекратени неимуществени вреди по повод незаконно
задържане за периода от 18.07.2001 год. до 31.05.2005 год. се явява
неоснователно, доколкото това задържане е зачетено по други осъдителни присъди.
На основание
чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, съдът е указал на страните, че доказателствената
тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК,
като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за
факти, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си. Съдът е конкретизирал, че ищецът
следва да докаже предпоставките,
довели до задължението на ответника, а именно: наличие на обвинение в
престъпление, по което воденото срещу ищеца наказателно производство е
приключило с влязла в сила оправдателна присъда, наличие на незаконно задържане
за посочения в исковата молба период, претърпените неимуществени вреди, описани
в исковата молба, както и причинната връзка между обвинението и вредите, и
техния размер.
Съответно в
тежест на ответника по делото е да
докаже обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици и на които
основава възраженията си.
Съдът
след като се запозна предявения иск, материално правните норми регламентиращи
процесните отношения, становищата на страните, събраните доказателства, приема
за установено следното:
НДОХ № 2141
по опис на СГС е образувано на 29.07.2003 г. възоснова на внесен с писмо ПД-310
от 25.07.2003 г. от СГП обвинителен акт заедно със следствено дело № 77/2002 г.
и преписка 1477/2001 г. против обвиняемите А.П. В., Б.Б.М.и П.В.С., по
обвинение, че са извършили престъпление по чл. 199, ал.2, т.3 вр. чл. 198, ал.1
вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК извършено в гр.София на 04.05.2000 г.
Първоинстанционното производство е завършило с
оправдателна присъда, обявена в публично съдебно заседание на 31.05.2005 г.
В същото съдебно заседание е изменена мярката на подсъдимите, в това
число и тази на ищеца, от „задържане под стража“ в
„подписка“.
Присъдата е
протестирана от органът изпълняващ функция по обвинение и възоснова на Протест
от 13.06.2006 г. е образувано въззивно производство за проверка на правилността
и законосъобразността на присъдата. Въззивното производство е завършило с
Решение № 93 от 28.02.2006 г. с което е потвърдена Присъда № 131 от 31.05.2005 г.
Няма данни решението да е било обжалвано или протеснирано пред ВКС. Съобразно
разясненията дадени от въззивния съд за
сроковете и реда за обжалване и приложените съобщения до страните, съдът
приема, че правото на касационна жалба е погасено за ищеца на 16.03.2006 г.
и ответника, считано от 17.03.2006 г., а
присъдата е влязла в законна сила,
според правилата на действащия НПК на 03.04.2006 г.
От
представеното сл.д. № 77/2002 г. се установява, че ищецът е привлечен като
обвиняем с постановление от 13.03.2001 г. Със същото постановление е определяна
мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лева със срок за
внасяне до 28.03.2001 г. Няма данни дали
гаранцията е внесена и задържан ли е бил ищеца по друго дело и осъждане. На
14.03.2001 г. е разпитан в качеството на обвиняем пред съдия от СГС. На 18.07.2001 г. ищецът отново е привлечен
в качеството на обвиняем и му взета марка за неотклонение „задържане под
стража“ за срок от 24 часа. На същата дата е внесено искане пред съда, да
определи мярка „задържане под стража“. На 20.07.2001 г. на ищеца е взета марка
„задържане под стража“.
От горното
следва, че по обвинението, по което е бил признат за невиновен е бил задържан с
марка за неотклонение в периода от 18.07.2001г. до 31.05.2005 г. В този период
от време е извършено психиатрично изследване , от което е видно, че ищецът е
имал трудно детство, израствал е извън семейна среда, с един починал родител и
е правил няколко опита за самоубийство. От съдебното следствие се установява,
че по време на провеждане на следствените действия, са извършени
нерегламентирани в НПК дейности с участието на следователя и оперативни
служители ДНСП.
Не е спорно
и от представените по делото доказателства се установява, че ищецът е осъждан
за други престъпления, за което са му наложени наказания лишаване от свобода.
При тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи:
Предявеният
иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 2,
ал. 1, т. 3 предложение 1 от ЗОДОВ.
Безспорно
е установено, че е повдигнато и поддържано обвинение в извършване на
престъпление, което ищецът не е извършил, но е бил принуден да признае.
Методите на осъществяване на принудата са установени още съдебното дирене в
пъвоинстанционното производство са обявени в мотивите, като едно от основанията
за постановената оправдателна присъда, наред с липсата на доказателства.
Всъщност от внимателният прочит на следственото дело, се установява, че
показанията на ищеца, обективиращи признание за извършено престъпление и
посочване на други участници са били единственото доказателство за авторството
на деянието. Така обоснованото обвинение /на самопризнанията на един от
обвиняемите/, изобщо не е следвало да бъде внесено в съд, поради забраната,
обвинението да се крепи на единствено на самопризнания.
Макар
и в съдебното производство да не са събрани доказателства, за това как се е
отразило незаконното обвинение и незаконното задържане под стража на ищеца,
това не променя тяхното качество на незаконни.
В
настоящия случай воденото срещу ищеца наказателното производство е приключило с
постановяването на оправдателна присъда, което попада в приложното поле на
цитираната разпоредба. Това обосновава отговорността на Държавата в лицето на
Прокуратурата на Република България за причинени на А.П.С. вреди в резултат на
незаконно повдигнато обвинение.
Размерът
на претендираното обезщетение следва да бъде определен по справедливост, като
се съобразят установите по делото факти. При определянето на размера, следва да
бъде преценена тежестта на повдигнатото обвинение, вида и продължителността на
наложените мерки за неотклонение и процесуална принуда, данните за личността на
обвиняемия, доколко повдигнатото обвинение се е отразило негативно на
физическото и психическото здраве на лицето, на възможностите за упражняване на
трудова дейност и други.
Претендираното
обезщетение е в размер на 200 000 лева съдът приема за несъотвестващо на
справедливо възмездяващо за нарушенията на закона спрямо ищеца, защото въпреки
указаната доказателствена тежест ,съдът не е ангажиран с доказателства за
отраженията върху начина на живот, отношенията с неговите близки и други
обстоятелства от значение. Размерът на обезщетение съдът съобразява с
продължителната висящност на наказателното производство,продължителния период
на търпяната мярка за процесуална принуда и незаконните действия, което органът
осъществяващ функция по обвинение е допуснал, чрез лицата, които са били
натоварени да следят и гарантират законните права и интереси на обвиняемите.
Същественото в случая е, че точно тези лица са допуснали принуда извън мерките
регламентирани по НПК и определя, че справедлив е размерът от 50 000 лева.
По
възражението за изтекла погасителна давност, съдът намира следното:
Претенцията
за вреди по специалния ред какъвто е ЗОДОВ, не съдържа разпоредба, която да
дрогира общата в ЗЗД относно погасителната давност, правилата на която са
подробно регламентирани в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД. С изтичане на пет
годишен давностен срок се погасяват всички вземания, за което законът не
предвижда друг срок. Началният момент, от който започва да тече давност в
случая е датата , на която е влязла в законна сила Присъда № 131 от 31.05.2005
г. , за ответника. Т.е. от момента, в
който за прокуратурата е погасено правото на
протест. В случая, след 17.03.2019 г. оправдателната присъда е факт,
който е задължителен за ответника. От този момент възниква задължението му да
възмезди пострадалия от незаконното обвинение, но не от този момент се
преценява крайният срок за изпълнение на задължението. Правото да претендира,
вреди за ищеца възниква от датата на която присъдата е станала необжалваема, от
която е да е страна в наказателното производство, т.е. в едни по късен момент,
конкретно от 04.04.2006 г. и се погасява с изтичане на пет годишен давностен
срок. Срокът, който се брои в години
изтича в съответния ден от годината, която съответства на броя на
годините и съответно, ако денят е неприсъствен за съдилищата, изтича на
съответния следващ присъствен ден. В конкретният случай, срокът е изтекъл на 04.04.2011 г. /присъствен ден/.
Срокът не е прекъсван с действие от страна на ищеца в периода от 04.04.2006 г.
до 04.04.2011 г. Към датата, на която е възникнало правото на иск приложимият
закон /основанието за претендиране на вреди/ е чл. 2, т.2 от ЗОДОВ в редакцията
му 29.12.2005 г в сила от .01.01.2006г.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и погасена по давност осъдителната претенция на А.П.С. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, против
Прокуратурата на Република България, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от над 50 000 лева до 200 000 лева, претендирани като
обезщетение за причинените неимуществени вреди от незаконосъобразно
повдигнатото му обвинение по чл. 199 от НК, за което е оправдан с присъда №
131/31.05.2005г. по НОХД № 2141/2003 год. на СГС, НК, 7 състав и задържането му
с мярка за неотклонение “Задържане под стража“ за времето от 18.07.2001 год. до
31.05.2005 год., ведно със законната лихва от датата на увреждането –
18.07.2001г., до окончателното изплащане на сума.
ОТХВЪРЛЯ
основателната, но погасена по давност осъдителната
претенция на А.П.С. с ЕГН
********** с настоящ адрес ***, против Прокуратурата на Република България, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева,
претендирани като обезщетение за причинените неимуществени вреди от
незаконосъобразно повдигнатото му обвинение по чл. 199 от НК, за което е
оправдан с присъда № 131/31.05.2005г. по НОХД № 2141/2003 год. на СГС, НК, 7
състав и задържането му с мярка за неотклонение “Задържане под стража“ за
времето от 18.07.2001 год. до 31.05.2005 год., ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 18.07.2001г., до окончателното изплащане на сумата.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: