Решение по дело №639/2010 на Административен съд - Пазарджик

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 296/14.6.2011г.

 

гр. Пазарджик, 14.06.2011 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – VІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май, две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Я.В.	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 639 по описа на съда за 2010 г.

                                                  

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и е образувано по жалбата на И.П.К. и П.Н. *** против заповед № РД-337 от 16.09.2010 г. на кмета на Община гр. Брацигово, с която са одобрени определените от отдел ТСУ застроени площи по данните от Помощния план, изработен от “Кадастър 2003” ООД гр. Пазарджик, за определяне границите на имот на наследниците на Н.И.С. в летовище “Розовски вриз” с. Розово, общ. Брацигово.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като застроените площи са незаконосъобразно застроени. Иска се обжалваната заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна.

В съдебно заседание за жалбоподателите се явява адв. Г., който по изложени съображения в писмени бележки моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваната заповед, като незаконосъобразна и необоснована. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Кмета на Община гр. Брацигово, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба с вх. № 1818 от 20.05.2011 г. от адв. Е. А.-В., пълномощник на Община гр. Брацигово, с която моли да бъде отхвърлена подадената жалба като неоснователна.

Заинтересованите страни – Н.С.С., В.С.С., П.Й. Караманева, К.С.К., И.И.А., А.Т.П., И.Б. С., Н.Хр. С. и О.Г.У., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбата.

За заинтересованите страни – И.Г.М., Л.Х.Л., Г.А.П., Т.Г.Х., П.А.П., И.Г.И., М.Н.М. и М.С.Б. се явява адв. З., която моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди обжалваната заповед, като правилна и законосъобразна. Претендира направените по делото разноски.

Заинтересованите страни И.С.И. и Ц.Г.К., редовно призовани се явяват лично и с адв. З., с молба да бъде отхвърлена подадената жалба.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по делото е започнало по повод на молба  вх. № 013-00-316/24.03.2005 г. /стр. 30/ от П.Н.К., с която е поискано издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ за имот в местността “Розовски вриз”, общ. Брацигово. С протокол № 4/05.05.2006 г. на Общинската комисия за разглеждане и приемане на помощни планове по чл. 13а, ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ е приет помощният план за цитирания имот. Издадена е Заповед № 103-00-55/07.02.2007 г. на Кмета на Община Брацигово, на основание чл. 13, ал. 7 от ППЗСПЗЗ за одобряване на определени застроени и незастроени площи, която с решение № 183 от 21.05.2008 г. по адм. дело № 253/2007 г. на Административен съд гр. Пазарджик е отменена и преписката е върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Последвало е издаването на заповед № РД - 65/12.02.2009 г. на Кмета на Община Брацигово, с която кметът на Община Брацигово е одобрил повторно определените от техническа служба към Община Брацигово застроени площи, които не се възстановяват на наследниците на Н.И.С. в летовище “Розовски вриз”, община Брацигово, като също така е постановил възстановяване на правото на собственост върху площи, оцветени в зелено на скица № 31/29.01.2007 г. и е определил ограничения, при които се възстановява правото на собственост. Посочената заповед е обявена за нищожна с решение № 553 от 18.11.2009 г. на Административен съд гр. Пазарджик, постановено по адм. дело № 178/2009 г. Със същото решение е изпратена преписката на административния орган, за провеждане на административното производство по молба вх. № 013-00-316/24.03.2005 г., при съобразяване с дадените в настоящото решение задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона.

В изпълнение на съдебното решение със заповед № РД-251 от 08.07.2010 г. на кмета на Община гр. Брацигово, на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е определена комисия, която да определи застроените части на имот в м. “Гарваница”, кв. 2 и 4 по плана на лет. “Розовски вриз”, Община гр. Брацигово по молба с вх. № 013-00-316 от 24.03.2005 г. от П.Н.К. за наследници на Н.И.С..

От приложения по делото помощен план /стр. 40/ и писмо с изх. № 367А от 31.08.2004 г. на началник ОС “Земеделие и гори” гр. Пещера /стр. 32/ се установи, че същият е изготвен по искането на П.Н.К., по повод необходимостта й от издаване на скица и удостоверение от техническа служба по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Установи се, че имота на жалбоподателя не е възстановен, защото попада в курортен комплекс “Розовски вриз”.

С протокол № 12 от 29.06.2010 г. комисия при Община гр. Брацигово е взела решение да приеме представения помощен план само в частта за имот в м. “Гарваница”, кв. 2 и 4 по плана на лет. “Розовски вриз” Община гр. Брацигово, по молба вх. № 013-00-316 от 24.03.2005 г. от П.Н.К., за наследници на Н.И.С..

Като доказателство по делото е представено решение ГА-13 от 10.09.2010 г. на отдел ТСУА към дирекция СА при Община гр. Брацигово, с което на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и т. 1.8 от заповед № РД-02-14-461 от 26.08.2003 г. издадена от министъра на МРРБ са определени следните застроени площи за имот с номер 3000.001 по Помощен план, изработен от “Кадастър 2003” ООД гр. Пазарджик – прилежаща площ към вили № 23, 29, 30, 31, 32, 35, 36, 37, 153 и площ, попадаща в съществуващ път – 3245 кв.м. Представена е и скица № 93 от 31.05.2010 г. /стр. 13-15/.

В следствие на проведената процедура е издадена и обжалваната заповед № РД-337 от 16.09.2010 г. на кмета на Община гр. Брацигово, с която са одобрени определените от отдел ТСУ застроени площи по данните от Помощния план, изработен от “Кадастър 2003” ООД гр. Пазарджик, за определяне границите на имот на наследниците на Н.И.С. в летовище “Розовски вриз” с. Розово, общ. Брацигово.

За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение като неоспорено от страните съда възприема като компетентно изготвено. При проверката си в имота вещото лице е констатирало, че действителната застроена и незастроена площ на процесния имот е правилно определена с оспорената заповед, както следва: незастроена площ в размер на 2100 кв.м. и застроена площ в размер на 3245 кв.м., в която попадат съществуващите пътища, вилни сгради и прилежащите им площи. Вещото лице е установило, че при определянето на застроените и прилежащите площи са спазени разпоредбите на чл. 21, ал. 2 от Наредба № 7 от 2003 г., като преобладаващо са предвиждани за функционирането на съществуващите вилни сгради разстояния от 4 метра, с малки изключения за оставащи малки, с неправилна форма, части от процесния имот – около съществуващите пътища, които не могат да бъдат обособени отделно. Спазени са и разпоредбите на чл. 28, ал. 2 от Наредбата за плътност и интензивност на застрояване, и за минимално озеленяване.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата като подадена от надлежна страна в законоустановения срок е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира, че така издадената заповед е правилна и законосъобразна. Безспорно установено е, че обжалвания административен акт е издаден от надлежен орган в кръга на неговата компетентност в предписаната от закона форма.

Производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно производство развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие и гори по искането за възстановяване правото на собственост върху бивши земеделски земи, включени в урбанизирана територия, които се възстановяват по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. То представлява сложен фактически състав, който включва решението на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с което съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. В това производство не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяването й. Последното съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗСПЗЗ е от компетентността на Общинска служба “Земеделие и гори”, която преценява това, включително и дали са налице условията на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. В това производство единственият релевантен въпрос е този касаещ наличие на строежи върху терена на подлежащата на възстановяване земеделска земя, включена в урбанизирана територия. С разпоредбата на § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ примерно са изброени строителните дейности и съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността на земеделски земи. Легално дефиниране на понятието "строежи" е дадено с разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и това са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. В конкретния случай се установи от събраните по делото доказателства, че процесния терен попада в м. “Гарваница”, кв. 2 и 4 по плана на лет. “Розовски вриз” Община гр. Брацигово.

Съгласно цитираната в заповедта т.1.10 от Заповед № РД-02-14-461 от 26.08.2003 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството /стр. 17/, решенията на техническата служба на общината по т. 1.8 – за определяне на застроената част върху възстановяемите имоти – се одобряват със заповед на кмета на общината. Застроената част се определя по реда и при условията на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ – служебно от техническата служба на общината при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните норми, а решенията на техническата служба на общината се одобряват със заповед на кмета на общината.

В случая безспорно се установи от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че с обжалваната заповед е одобрено решение на техническата служба, с което правилно е определена действителната застроена и незастроена площ на процесния имот, а именно: незастроена площ в размер на 2100 кв.м. и застроена площ в размер на 3245 кв.м., в която попадат съществуващите пътища, вилни сгради и прилежащите им площи. Вещото лице е установило, че при определянето на застроените и прилежащите площи са спазени разпоредбите на чл. 21, ал. 2 от Наредба № 7 от 2003 г., както и разпоредбите на чл. 28, ал. 2 от Наредбата за плътност и интензивност на застрояване, и за минимално озеленяване.

Неоснователно е направеното възражение от пълномощника на жалбоподателя, че порокът в атакуваната заповед е в това, че общината не е изследвала въпроса относно законността или незаконността на изградените върху процесния имот постройки.

Незаконосъобразността на строежи се установява по специален законово регламентиран ред от обособени контролни органи. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ включва решение на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с което, съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. В това производство не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяването на земеделската земя. Последното съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗСПЗЗ е от компетентността на общинска служба по земеделие.

Предвид на гореизложеното съдът намира, обжалваната заповед за законосъобразна, поради което жалбата против нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от пълномощника на заинтересованите страни, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, жалбоподателите ще следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят сторените им по делото разноски в размер на 500 лева, за адвокатски хонорар.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.П.К. и П.Н. *** против заповед № РД-337 от 16.09.2010 г. на кмета на Община гр. Брацигово.

ОСЪЖДА И.П.К. и П.Н. *** солидарно да заплатят на И.Г.М., Л.Х.Л., Г.А.П., Т.Г.Х., П.А.П., И.Г.И., М.Н.М., М.С.Б., И.С.И. и Ц.Г.К. направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 /петстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.